ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………../……….09.2019г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на ……………..……септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
възз.частно
търговско дело № 1564 по описа
за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.418,
ал.4 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба на „Андреев Инвест“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Радко Димитриев №35, ап.18, срещу
разпореждане № 38208 от 29.08.2019г., с което отхвърлено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 62411/27.08.2019г. от „Андреев Инвест“
ЕООД, ЕИК *********, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници А.С.С., ЕГН **********
*** и Г.С.Г., ЕГН ********** *** за сумата от 20000 евро – неустойка по
предварителен договор за учредяване на право на строеж с нотариална заверка на
подписите рег. № 5321 от 04.12.2015г. по описа на нотариус Марина Ташева, с
район на действие ВРС, ведно със законната лихва върху главницата считано от
депозиране на заявлението в съда – 27.08.2019г. до окончателно изплащане на
задължението.
В жалбата се поддържат
твърдения, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Конкретно се
оспорват изводите на заповедния съд, че от представените към заявлението
официални документи - разрешение за
строеж и нот.акт за учредяване на право на строеж не може да се направи извод
за изискуемостта на вземането, предмет на предварителния договор. Счита се, че
цитираното от заповедния съд разрешение на ОСГТК е неотносимо към конкретния
случай, т.к. се прилага при разглеждане на въпроса налице си са основанията за
издаване на ЗНИ по чл.417, т.2 и т.3 за вземания, основани на упражнено право
на разваляне на договор. Позовава се на TP № 4/2013 се казва, че по смисъла на чл.417 ГПК може
да се издаде заповед за незабавно изпълнение и за акцесорни вземания, каквото е
обезщетението за вреди от неточно изпълнение на главното вземане, стига
основанието на тези вземания да е предвидено в документа /уговорена неустойка
или лихва/, а размерът да е определен в самия документ или определяем по
посочен в него начин /например като процент/. Такива вземания, според ОСГТК се
основават на посочените в чл.417, т.2 и 3 ГПК документи, тъй като не се
установяват въз основа на данни, стоящи вън от изпълнителното основание. Сочи
се, че доколкото размерът на неустойката
по чл. 17, ал. 2 от предварителния договор е изрично посочен като конкретно
определена от страните сума, дължима в случай на неизпълнение, в светлината на
цитираното по-горе тълкувателно решение, следва да се приеме, че вземането за
неустойка се основава на посочен в чл.417 ГПК документ, тъй като не се
установява въз основа на данни, стоящи вън от изпълнителното основание. На
доказване подлежи единствено забавеното изпълнение, което недвусмислено се
установява от представените със заявлението документи. Настоява се, че
действително в чл. 17, ал. 1 от предварителния договор се предвижда заплащане
на неустойка при забавено изпълнение на поети по договора задължения от
страните (общо за всякакъв вид забавено изпълнение), по отношение на която
клауза заявителят не основава вземането си предмет на заявлението. Когато обаче
за едно и също неизпълнение, са налице основания предвидени в договора за
претендиране на повече от една санкция под формата на неустойка, право на
кредитора е да избере коя от тях да претендира от неизправния длъжник при
условията на алтернативност.
Частната
жалба е депозирана в срока по чл.418, ал.4 от ГПК от надлежна страна и
удовлетворява законоустановените формални и съдържателни изисквания, поради
което се явява процесуално допустима и като такава ангажира настоящата съдебна
инстанция с произнасяне по същество на изложените доводи.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по заявление за
издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК № 62411/27.08.2019г. от „Андреев Инвест“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Радко Димитриев
№35, ап.18, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист срещу солидарните длъжници А.С.С., ЕГН ********** *** и Г.С.Г.,
ЕГН ********** *** за сумата от 20000 евро – неустойка по предварителен договор
за учредяване на право на строеж с нотариална заверка на подписите рег. № 5321
от 04.12.2015г. по описа на нотариус Марина Ташева, с район на действие ВРС,
ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението
в съда – 27.08.2019г. до окончателно изплащане на задължението.
Със
разпореждане № 38208 от 29.08.2019г. по ч.гр.д. № 13578/2019г. състав на РС –
Варна отхвърлил изцяло заявлението.
Към заявлението е представен документ по чл.417, т.3
от ГПК - предварителен
договор за учредяване на право на строеж с нотариална заверка на подписите рег.
№ 5321 от 04.12.2015г. по описа на нотариус Марина Ташева, с район на действие
ВРС. Представени са също разрешение за строеж №03/11.01.2017г. издадено от
Община Варна, с което се разрешава на длъжниците строителство на сграда в гр.
Варна, в имот с идентификатор 10135.2564.1407 с обща РЗП от 678,20 кв.м. и договор
от 06.06.2017г. за учредяване право на строеж върху недвижим имот, оформен в НА
№ 199, том І, рег. №2492, дело № 151/2017г. по описа на нотариус Марина Ташева
с район на действие ВРС, с който длъжниците са учредили право на строеж в полза
на заявителя по отношение на индивидуални обекти от бъдещата сграда.
С разпоредбата на
чл.17, ал.2 от договора, на която се основава искането на заявителя, А.С.С. и Г.С.Г.
са се задължили в случай, че не учредят право на строеж в полза на „Андреев
Инвест“ ЕООД, ЕИК ********* в посочения в договора срок, ще дължат неустойка на
кредитора в размер на 20000 евро. Срокът за сключване на договора е съгласуван
на един месец от изготвяне на инвестиционния проект и издаване на разрешение за
строеж.
Следователно от
ангажираните писмени документи се установява, че е налице редовен документ по
чл.417, т.3 от ГПК, доколкото в конкретния случай е налице договор с нотариална
заверка на подписите, но предвиденото в него основание за дължимост на сумата
от 20 000 лева, претендирана като неустойка за неизпълнение на
задължението за учредяване право на строеж, съгласно клаузата на чл.17, ал.2 от
договора не се осъществило. Установява се, че е налице забава в изпълнение на
задължението на собствениците да учредят право на строеж в полза на строителя,
но не и пълно неизпълнение, каквото предпоставя разпоредбата, от която черпи
основание искането на заявителя.
Не може да бъде
споделено разбирането на частния жалбоподател, че договорките, приети с
разпоредбата на чл.17, ал.1 и ал.2 от договора регламентират неустойка при един
и същ вид неизпълнение, при което право на кредитора е да избере коя от тях да
претендира от неизправния длъжник при условията на алтернативност. Така в ал.1
неустойката е предвидена за забавено неизпълнение на кое да е от задълженията
по договора, докато ал.2 – предвижда санкция за пълно неизпълнение, което в
настоящия случай не е налице.
Доколкото
заповедното производство е строго формален процес и
сезираният съд е длъжен да се ограничи в рамките на заявеното искане и
основание, то правилно е преценена липсата на изискуемост на задължението за
плащане на сумата от 20 000 евро, на осн. чл.17, т.2 от предварителен
договор за учредяване на право на строеж с нотариална заверка на подписите от
04.12.2015г.
С оглед на горното, обжалваното разпореждане е
законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 38208 от
29.08.2019г., постановено по гр.д. № 13578 по описа за 2019г. на Районен съд град Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.