№ 28
гр. Асеновград, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310101651 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.128 от КТ, 224 от КТ и чл. 86 от
ЗЗД.
Ищецът П. АНГ. З., ЕГН **********, от гр.Асеновград, ул.“Преслав“ № 12 твърди,
че на 28.07.2020 г. е сключил трудов договор с ответното дружество „ИБОР-09“ ЕООД, с
управител Б.Р.Р. и адрес на управление: гр.Асеновград, ул.“Клокотница“ № 19. Договорът е
бил прекратен на 07.12.2020 г., като за периода от сключване на договора до неговото
прекратяване не му е изплатено дължимото трудово възнаграждение, което възлиза на обща
стойност 1688.65 лева. Освен това му се дължало и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за
неползван платен годишен отпуск в размер на 203.25 лева. Ищецът твърди, че ответникът не
му е връчил заповед за назначаване и заповед за уволнение, нито копие от уведомление по
чл.62 от КТ заверено от ТД на НАП в нарушение на задълженията му по чл.62 и чл.63 от
КТ. Освен това ответното дружество и до момента неправомерно задържало трудовата му
книжка в оригинал. За вземането си, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на
парично задължение № 75/22.04.2021 г. по гр.д.№ 834/2021 г. по описа на АРС, по чл.410 от
ГПК. Ответникът е подал възражение в срока по ГПК, въз основа но което е образувано
настоящото производство. Ето защо моли да се постанови решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на ответното дружество, че същия дължи на ищеца
сумата 1947.34 лева – представляваща неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за
периода от 27.07.2020 г. до 07.12.2020 г., както и сумата от 203.33 лева – неизползван и
неизплатен платен годишен отпуск за посочения период, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 20.04.2021 г. до окончателното им изплащане. Ангажира доказателства,
претендира разноски.
1
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Ибор-09“ ЕООД, с
който оспорва по същество изцяло предявения иск. Признава, че с ищеца е бил сключен
трудов договор на 27.07.2020 г. и същия е започнал да изпълнява трудовите си задължения.
През първия един месец работодателя не изпитвал съмнения по отношение на текущите и
бъдещи работни отношения между него с ищеца. Подозрения се формирали у работодателя,
когато дошло време за изплащане на дължимото на ищеца трудово възнаграждение. Вместо
ищеца да се яви в офиса на работодателя , той настоял някой от колегите му във фирмата да
му занесе парите на ръка извън офиса на работодателя. Работодателя удовлетворил молбата
на ищеца и дал дължимото му възнаграждение на друг свой работник – И. П., който поел
ангажимент да предаде парите в брой на П.З., което сторил още същия ден, в който получил
парите от Б.Р.. На следващия ден ищецът се явил на работа и изпълнявал без проблеми
своите работни задължения. Считат, че управителя на дружеството е изпълнил разпоредбата
на чл.270, ал.3 от КТ, според която трудовото възнаграждение се изплаща лично на
работника или служителя по ведомост или срещу разписка. По изрична молба на ищеца по
същия начин са били изплащани и останалите дължими от работодателя трудови
възнаграждения на ищеца до прекратяване на трудовите правоотношения на 07.12.2020 г.
Твърдят, че на ищеца не са били връчени заповедта за освобождаване и трудовата книжка и
се дължи на виновното поведение на ищеца. От средата на месец ноември 2020 г. ищецът
спрял да ходи на работа, без да подава писмена молба за отпуск или болничен, просто се
обаждал по телефона и намирал различни оправдания за отсъствието си като семейни или
здравословни причини. В края на месец ноември 2020 г. ищецът бил забелязан от своя
колега – И. П. да полага труд за друг работодател на друг строителен обект. П. съобщил
видяното на своя работодател и след няколко дни управителя на ответното дружество взел
решение да освободи от длъжност ищеца, поради проявеното от него явно и нелоялно
отношение спрямо работодателя. Към онзи момент твърдят, че ищеца спрял да отговаря на
входящите телефонни обаждания на работодателя си, поради което е било невъзможно
връчването на заповедта срещу подпис, тъй като ищеца се укривал. Поведението на ищеца
довело и до невъзможността да му бъде върната и трудовата книжка. Считат, че ищецът се е
възползвал от добродушието на своя работодател и е решил да извлече финансова изгода за
себе си и ако искът му бъде уважен ще се овъзмезди неправомерно в двоен размер за
полагания от него труд в ответната фирма. Твърдят, че във ведомостите за заплати на
работодателя срещу получените трудови възнаграждения липсват подписите единствено на
ищеца П.З., като всички останали негови колеги са се подписали, поради което липсвало
логика, работодателя да не е изплатил трудовото възнаграждение само на ищеца, а всички
останали работници да са получили дължимото възнаграждение. Считат, че това прави
претенцията на ищеца нелогична, неоснователна и непоследователна. По отношение на иска
с правно основание чл.224, ал.1 от КТ считат същия за неоснователен. Твърдят, че реално
ищеца не е полагал труд при работодателя през целия посочен исков период. Работникът
имал право на парично обезщетение пропорционално за времето, което се признава за
трудов стаж. В случая ищеца не бил посочил за колко работни дни му се дължи
обезщетение. Считат исковата претенция за недоказан и необоснована. Освен това било
2
невъзможно да бъде осъществен личен контакт с ищеца и същия е спрял да отговаря на
входящите си обаждания от работодателя. Ето защо считат, че ищецът не е доказал исковата
си претенция нито по основание, нито по размер. Ангажира доказателства, претендират
разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК във вр. чл. 128,
чл.224 от КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже наличието на валидно
правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него, както и размера
на претенциите си.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Предявените искове за установяване вземанията на ищеца към ответника са
процесуално допустими, доколкото са предявени от кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение, след постъпило от длъжника възражение и даване на указания от
съда на заявителя да предяви иск, съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, като предвид
събраните по делото доказателства, същите се явяват и основателни, поради което следва да
се уважат.
Трудовото правоотношение между страните е съществувало от 28.07.2020 г. до
07.12.2020 г., което се установява от представения трудов договор, допълнителни
споразумения и заповед за прекратяването му. От тях е видно, че размерът на уговореното
основно брутно трудово възнаграждение е 610 лева, в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение не е посечен размера на дължимите на работника обезщетения.
Видно от справка от НАП, ТД Пловдив за актуално състояние на действащи трудови
договори на „Ибор-09“ ЕООД, П. АНГ. З. е сключил такъв с ответника на 28.07.2020 г., а
датата на прекратяване на трудовия договор 07.12.2020 г., което се потвърждава и от
представените от ответника и неоспорени от ищеца: трудов договор, заповед за
прекратяване на трудово правоотношение.
От заключението вещото лице М.А. – неоспорено от страните което съдът кредитира
като компетентно изготвено се установява, че съгласно данни от ведомост за работна
заплата на ответника за времето от 27.07.2020 г. до 07.12.2020 г. на ищеца е начислено
трудово възнаграждение, подробно посочено за всеки месец в таблица в раздел трети на
експертизата: брутно ТВ – 2502.14 лева, удръжки – 554.80 лева, нетно ТВ – 1947.34 лева.
Във ведомост за РЗ на ответника за периода от м.07.2020 г. до м.12.2020 г. включително
срещу името на ищеца няма положен подпис за получател на нетната сума на ТВ. На
експертизата не са представени и платежни документи от ответника за изпащане на сумите
за ТВ на ищеца за посочения период. Обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ на ищеца за
3
неползван ПГО от 7 работни дни за 2020 г. – база БТВ за м.11.2020 г. е в размер на 203.33
лева.
По възраженията на ответника:
Ответникът не оспори, че с ищеца са се намирала в трудово правоотношение, по
силата на което е следвало да му заплати претендираното трудово възнаграждение, оспори
се твърдението че същото не е получено, тъй като била изплатено на ответника на ръка на
ищеца, по негово искане – чрез колега. От приетата по делото официална справка и писмо
от НАП е видно, че от ответника са били подадени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ за
сключено трудово правоотношение с ищеца П.З., в последствие и уведомления за
прекратяване на трудовия договор със същия /приложени на л.22-24 по делото/. При
условията на евентуалност ответника е твърдял, че: ищецът не е изпълнявал задълженията
си за определен период от време – поради което не му се дължи възнаграждение, както и че
претендираното вземане е изплатено на ръка, затова същия не се е подписал във ведомостта
за РЗ. При оказана в тази насока доказателствена тежест на ответника горните твърдения
останаха недоказани.
Добросъвестното полагане на труд от работника през периода от 28 юли 2020 г. до 07
декември 2020 г. включително, за който се претендира заплащане на трудовото
възнаграждение, се предполага. Ответникът не е оборил тази презумпция, поради което за
него като работодател е възникнало задължението, предвидено в чл. 128, т.2 от КТ – да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Неговият размер е
изчислен с допусната ССчЕ на вещото лице М.А., от която се установява че дължимото
трудовото възнаграждение на ищеца е в размер на 1947.34 лв., а обезщетението за
неизползван отпуск от 7 работни дни – 203.33 лева. Предявените искове са основателни, с
оглед твърдените в ИМ факти и обстоятелства и приложените писмени доказателства в
тяхна подкрепа. Ето защо същите като основателни и доказани следва да бъдат уважени,
като се признае за установено, че „ИБОР-09“ ЕООД дължи на П.З. следните суми: 1688.65
лева главница, представляваща неизплатеното трудовото възнаграждение за периода от 28
юли 2020 г. до 07 декември 2020 г. включително, както и сумата 203.25 лева,
представляваща дължимо и неизплатено обезщетение на основание чл. 224, ал.1 от КТ,
ведно със законната лихва в/у главниците от датата на подаване на заявлението 20.04.2021 г.
до окончателното изплащане на задължението.
След приемане на ССчЕ по делото ищецът е поискал на осн.чл.214 от ГПК изменение
на иска, съдът е допуснал изменение на претенцията за неизплатено трудово
възнаграждение, като същата претенция да се счита предявена в общ размер на 1947.34 лева,
а претенцията по чл.224 от КТ за сумата 203.33 лева. Това изменение е недопустимо, тъй
като предявения иск е установителен – а съдът е длъжен да следи за допустимостта през
цялото производство. Ето защо, предявените искове за: неизплатено трудово
възнаграждение за разликата от 1688.65 лв. до 1947.34 лв., както и претенцията по чл.224
ал.1 от ГПК – за разликата от 203.25 лв. до 203.33 лева ще следва да бъдат прекратени като
недопустими. Ищецът може да предяви осъдителен иск за тези разлики, но произнасяне на
4
съда в исковото производство над посочените в заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК
суми е недопустимо.
По разноските: Ищецът е претендирал разноски, които му се дължат с оглед изхода на
спора и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК. В заповедното производството той е направил такива в
размер на 300 лева (за заплатено адвокатско възнаграждение), а в настоящото исково
производството в общ размер от 300 лв. (за заплатено адвокатско възнаграждение), като на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да ги заплати на ищеца.
На осн.чл.78 ал.6 от ГПК, следва да бъде осъден ответника да заплати по сметка на
Районен съд Асеновград, сумата от 137.90 лева държавна такса (общо за съединените
искове), сумата 150 лева изплатен депозит по приетата ССчЕ от бюджета на съда, както и
сумата 37. 85 лева ДТ по заповедното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ИБОР-09“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ..., представлявано от Б.Р.Р., че дължи на П.
АНГ. З., ЕГН ********** от ..., сумата 1688.65 лева (хиляда шестотин осемдесет и осем
лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
периода от 28 юли 2020 г. до 7 декември 2020 г. включително, сумата от 203.25 лева (двеста
и три лева и двадесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 7 дни, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване
на ИМ - 20.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №
834/2021 г. по описа на РС Асеновград.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените искове от П. АНГ. З., ЕГН
********** от ..., против „ИБОР-09“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ..., представлявано от Б.Р.Р., с искане за признаване за установено, че „ИБОР-09“
ЕООД дължи на П. АНГ. З., ЕГН ********** следните суми: 258.69 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за периода от 28 юли 2020 г. до 7 декември 2020 г.
включително, както и сумата 8 стотинки, представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 7 дни, като недопустими.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1 от ГПК: „ИБОР-09“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ..., представлявано от Б.Р.Р., да заплати на: П. АНГ. З.,
ЕГН ********** от ..., разноски в настоящото – исково производство в размер на 300 лева
(триста), както и направените в заповедното производство - ч.гр.дело № 834/2021 г. по описа
на РС Асеновград, разноски в размер на 300 лева (триста).
ОСЪЖДА „ИБОР-09“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ...,
представлявано от Б.Р.Р., да заплати по сметка на Районен съд – Асеновград, сумата от
137.90 лева (сто тридесет и седем лева и деветдесет стотинки), дължима държавна такса и
сумата 150 лева (сто и петдесет) лева изплатен депозит на вещо лице от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
5
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6