Определение по дело №108/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

О   П  Р   Е   Д   Е  Л   Е   Н    И    Е   №243

 

                                           05.02.2020 г., гр. Пловдив, 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, VI -ти състав, в закрито заседание на 05.02.2020 г. в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:  ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

                                                                       ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Виделина  Куршумова  в.ч.гр.д № 108 по описа за 2020 година,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във вр. с  чл.413, ал.2  от   ГПК. 

Образувано е по частна жалба на А.П.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адвокат Р.И., против  разпореждане от 07.11.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 14119 по описа за 2019 г. на Районен съд - Пловдив, V гр.с., в частта, в която отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 677, 04 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.08.2016 г. до 27.08.2019г., което разпореждане е обективирано в Заповед № 9696 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваната част на разпореждането. Навежда се доводът, че размерът на обезщетението е определен в чл.86 от ЗЗД, от което се сочи, че следователно е налице уговорка за конкретен размер на обезщетението за забава, която в случая била изчислена чрез калкулатора за законна лихва на правноинформационната система Лакорда. Иска се отмяната на обжалваната част на разпореждането и издаване на  заповед  за  изпълнение  за  посочените  суми.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по заявление от А.П.Ф., ЕГН ********** за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу „ТРЕНД АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Н.Г., ул. „4-та“ № 2, въз основа на договор за наем  от 07.05.2013 г., сключен между същите лица с нотариална заверка на подписите, за парично вземане в размер на:  3348  лева - главница, представляваща   неплатена наемна цена  по Договор за наем от 07.05.2013 г. за три години  2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017/2018 г.; 677,04 лв.- обезщетение за забава на главниците за периода от 31.08.2016 г. до 27.08.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 30.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, ведно с разноските в производството - съдебно - деловодни и за адвокатско възнаграждение.

С обжалваната част на разпореждането заповедният съд е оставил без уважение искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 677,04 лв.- обезщетение за забава на главниците за периода от 31.08.2016 г. до 27.08.2019 г., след като е приел, че в представения документ липсва уговорка между страните за точно определен размер на обезщетението за забава и документът не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане за посочената сума.

Разпореждането, в обжалваната част е правилно.

Представеният със заявлението договор за наем  от 07.05.2013 г.  с нотариална заверка на подписите попада сред посочените документи в чл. 147, т. 3 ГПК. В качеството на документ по смисъла на чл. 417, т.3 от ГПК договорът е годен да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист единствено по отношение на съдържащите се в него задължения - за заплащане на парични суми или други заместими вещи или за предаване на определена вещ. Преценката на съда в производството по чл. 417 във вр. с чл. 418, ал. 2 от ГПК е ограничена до съдържанието на представения от заявителя документ, по отношение на който следва да се извърши проверка дали е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Само по изключение - при предпоставките на чл. 418, ал. 3 от ГПК, тази преценка може да се разпростира и спрямо други документи, ако това е необходимо за доказване изискуемостта на задължението, обект на търсеното незабавно изпълнение.

В случая с обжалваната част на разпореждането е отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за акцесорно вземане от 677,04 лв.- обезщетение за забава на главниците за периода от 31.08.2016 г. до 27.08.2019 г. В т. 4 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че заповед за незабавно изпълнение може да бъде издадена и за акцесорни вземания, каквото е обезщетението за вреди от неточно изпълнение на главното вземане, стига основанието на тези вземания да е предвидено в документа /уговорена неустойка или лихва/, а размерът да е определен в документа или определяем по посочен в него начин /например като процент/. Такива вземания се основават на посочените в чл. 417, т.3 от ГПК документи, тъй като не се установяват въз основа на данни, стоящи извън изпълнителното основание.

В конкретния казус представяният договор за наем не удостоверява задължение за заплащане на обезщетение за забава плащането на наемната цена в претендирания размер от 677,04 лв. за периода от 31.08.2016 г. до 27.08.2019 г. Неоснователно е позоваването в жалбата на изчисления размер на законната лихва по чл.86 от ЗЗД, тъй като се касае за данни извън съдържанието на представения документ по чл.417, т.3 от ГПК. Ето защо, правилно е било отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за обезщетението за забава, като следва да се има предвид, че същото може да бъде претендирано в исковото производство по чл.422 от ГПК.

По тези съображения частната жалба ще се остави без уважение, а разпореждането в обжалваната част ще се потвърди като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 07.11.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 14119 по описа за 2019 г. на Районен съд - Пловдив, V гр.с., в частта, в която е отхвърлено заявлението на А.П.Ф., ЕГН **********, с адрес: *** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 677, 04 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.08.2016 г. до 27.08.2019г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                                                                 2.