Р Е Ш Е Н И Е
Номер
840 Година 09.08.2023 Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, Х състав, на четвърти август две хиляди и двадесет и трета година в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретар
Йовка Банкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 1250
по описа за 2023 година и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по
реда на чл.84 и следващите от Закон за убежището на бежанците (ЗУБ) и чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на А.И.Н.,
роден на ***г. в гр.Москва, гражданин на Руска федерация с ЛНЧ **********, с
адрес *** с адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Любен Каравелов“ №5, вх.А,
ет.1, ап.1, офис 3 – адв.Д.О. против решение № УП-ОК5/11.05.2023г. на
интервюиращ орган на ДАБ-МС. Счита решението за незаконосъобразно, постановено
в нарушение на материалния закон и прави искане да бъде отменено и да се върне
преписката за ново разглеждане със задължителни указания.
Ответникът – Интервюиращ орган на Държавна агенция за
бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) – Красимир Илиев, редовно
уведомен, представя административната преписка по издаване на обжалваното решение
и изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд Бургас, намира, че жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.84, ал.2 от ЗУБ, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.
От А.Н. е подадена молба за закрила с вх.№ ОК-13-242/03.05.2023г.
до ДАБ при МС (л.70 от делото). Към молбата са приложени декларация съгласие за
събиране на информация и нейното използване и обработване на пръстовите
отпечатъци (л.60 от делото), информация за обработване на лични данни на
чужденци търсещи международна закрила (л.61 от делото), Евродак дактилоскопска
карта (л.64 от делото). Попълнен е регистрационен лист с рег.№ УП22137/03.05.2023г.
и приложения към него (л.67-69 от делото), в който са посочени данните на
жалбоподателя и адрес в страната, а именно с.Равда, общ.Несебър, ул. „Искър“ № 31,
ет.2, ап.10. Всички тези документи са подписани от жалбоподателя и преводач.
На А.Н. е връчена покана за интервю с рег.№ УП22137/04.05.2023
г. (л.63 от делото), съгласно която интервюто ще се проведе в РПЦ София, на 10.05.2023г.
от 09,00 ч. За проведеното интервю е съставен протокол с рег.№ УП 22137/10.05.2023
г. (л.55-58 от делото).
С решение № УП-ОК5/11.05.2023г. на интервюиращ орган
на ДАБ-МС (л.15-17 от делото), на основание чл.70, ал.1 във вр. с чл.13, ал.1,
т.2 от ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне на статут на бежанец и
хуманитарен статут на А.Н.. В мотивите на решението е прието, че Н. е роден на ***
г. в гр.Москва и е гражданин на Руска федерация, руснак по народност, християнин-католик,
неженен с ЛНЧ: **********, като личните данни са установени въз основа на
представения руски международен паспорт. С кандидата е проведено интервю,
изследвани са подробно причините за напускане на Руската федерация през месец
май 2022 г., във връзка с което посочва, че е заминал легално за Швеция с
международен паспорт, където е подал молба за закрила, на поради това, че имал
българска виза е бил изпратен в България. Молбата
си за закрила мотивира с нежелание да се яви на обявената частична мобилизация
и с несъгласието му с военните действия на руската армия в Украйна и в полза на производството представя призовка
за мобилизиране. Заявява, че основната причина да напусне страната
си на произход е нежеланието му да бъде мобилизиран и да бъде изпратен на
фронта, отказва да ходи в Украйна и да убива украинци, а също така не искал и
той да бъде убит. Друга от сочените причини е, че не поддържал официалната власт в Русия и не харесвал управлението на руския президент още от
2012 г., когато е участвал голям митинг против властта, бил и против
анексирането на Крим от Русия, като през 2016 г. участвал в друг протест и
видял как полицията биела хора в близост до него и избягал, както е участвал и в
протест след започване на конфликта с Украйна, за който е бил предупреден, а предвид това, че носи украинска фамилия е
ставал обект на подигравки и шеги на колегите си, поради което е взел решение
да напусне работа в началото на месец април 2022г. Твърди, че не е съден или осъждан, не е бил арестуван и
не бил член на политическа партия. В заповедта е обоснована неоснователност на
молба за закрила, като е прието, че мотивите на чужденеца не обосновават
основателни опасения от преследване или реална опасност от тежки посегателства по
смисъла на чл.8, ал.1 и ал.4 от ЗУБ - раса, религия, националност,
принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение,
както и дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване.
Посочено е, че молителят не изнася данни да е
бил преследван по една от горепосочените групи визирани в чл.8, ал.1 от ЗУБ,
като единствената причина според думите му поради която е подал молба за
закрила в Република България, е отказът му да бъде мобилизиран и да участва във
военни сражения. Административният орган е приел, че представеното копие на
призовка изпратена от руските власти не доказва, наличие на преследване спрямо
кандидата, а нежеланието му да бъде мобилизиран не представлява достатъчно
основание да се приеме, че той е бил подложен на преследване, както и
изразените му пацифистки убеждения не представляват достатъчно основателна
причина за искане на статут, което искане не е съпътствано от други значими за
него мотиви да напусне страната си на произход. Относно твърденията му, че не е бил съгласен с политиката
на руският президент, е отбелязано, че ако действително кандидатът не е бил
съгласен с провеждането на антидемократична политика от страна на руските
власти, той е имал възможност отдавана да напусне страна, което не е сторил, а
придаването на политически оттенък на бежанската му история, показва, че той
няма основания поради които да се направи обосновано заключение, че е бил
преследван в страната си на произход по причините изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ.
На следващо място е посочено, че участието му в протест не го превръща
автоматично в политическо репресирано лице, а докато е пребивавал на територията
на страната си на произход нито е бил арестуван, нито е бил съден, а също така
не е и оказвано физическо насилие спрямо него, както и спрямо него не е била
осъществена каквото и да е преследване или дискриминация във връзка с украинския
произход на фамилията му, като напускането на работното му място е бил
доброволен акт. Прието е и, че спрямо Н. не са налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут по
чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. Установената фактическа обстановка не дава основания
да се приеме, че той е бил принуден да отпътува от страната си на произход
поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или
екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.
Срещу него не са били предприети такива действия, нито от официалните власти,
нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да
контролира, като бежанската му история не е подкрепена от доказателства в този
смисъл. Прието е още, че след извършена преценка на актуалната обстановка в Русия
посредством приложена справка вх. № ЦУ-361/10.04.2023г. на Дирекция „Международна
дейност“ на ДАБ-МС, не се установяват и разширенията, дадени в тълкувателно
решение на Съда на Европейските общности (CEO) от 17
февруари 2009 г. по дело № С-465/07 и тълкувателно решение на Съда на Европейския
съюз (СЕС) ОТ 30.01.2014г. по дело № С-285/12 по тълкуването на чл.15, б.“в“ от
Директива 2004/83/ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на
нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна
заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до
такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята,
че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там, е изложено на реална
опасност да претърпи тежки и лични заплахи. В мотивите на
решението е отбелязано още, че след извършено детайлно анализиране на
информацията в справката, става ясно,
че макар Русия да изпитва проблеми с утвърждаване върховенството на закона и
налагане на демократични порядки, страната не е в състояние на вътрешен
въоръжен конфликт и цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на
общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като
достигаща границите на въоръжен конфликт, какъвто в Русия не съществува. Не се
приема, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата
си на произход, чужденецът би бил изправен пред реален риск да стане обект на
заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3
от ЗУБ, поради което искането му за закрила в тази му част е неоснователно,
доколкото за него не съществува реален риск от тежки посегателства по чл.9,
ал.1 от ЗУБ. В конкретния случай липсват предпоставки за предоставяне
на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ, тъй като молителят е посочил семейно положение „неженен“, а посочените от него
лични мотиви за желанието му да живее и да учи в България, не могат да бъдат
оценени като хуманитарни с оглед предоставянето на статут по чл.9, ал.8 от ЗУБ.
С оглед на изложеното е прието, че молбата на А.Н. за предоставяне на
международна закрила е неоснователна, по смисъла на чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ и
като такава следва да бъде отхвърлена.
Решението е
връчено на 30.06.2023г. и е обжалвано по съдебен ред с жалба вх.№ 7189/07.07.2023г.,
подадена в срока по чл.84, ал.2 от ЗУБ.
В жалбата се
излагат твърдения, че в случая са налице обстоятелствата по чл.8, ал.5, т.5 от
ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец в хипотезата на наказателно
преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случая на
военни действия, като едни от категорията на действие на преследване, когато
военната служба би предполагала извършване на престъпление. Жалбоподателят се
позовава и на §171, изр.трето от Наръчника по процедури и критерии за
определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на върховния комисар на
организацията на ООН за бежанците, както и възразява, че административният
орган не е приложил нормата на чл.8, ал.6 от ЗУБ. Възразява още, че
интервюиращия орган е нарушил чл.75, ал.2 от ЗУБ, в частност не е съобразил
наличието на призовка МП № 95373 от 26.09.2023г.
При така
изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Обжалваното решение е издадено в ускорено производство
по ЗУБ.
Съгласно чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличието на
основания по чл.13, ал.1 в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца
интервюиращият орган може да приложи ускорено
производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно
неоснователна.
Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, председателя на ДАБ
определя длъжностни лица от ДАБ за интервюиращи органи, които да извършват
действията, предвидени в този закон.
Със заповед № РД05-300/13.04.2022г. на председателя на
ДАБ (л.34 от делото), на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ е определен
Красимир Илиев главен експерт в РПЦ гр.София, за интервюиращ орган, който
извършва действията, предвидени в ЗУБ. С оглед така представената заповед и
цитираните правни норми, обжалваното решени е издадено от компетентен орган, в
рамките на предоставените му правомощия.
В хода на административното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя. Всички съставени документи са били връчени
на Н., като той се е запознала с текста им на език, който владее, което е
изрично отбелязано във всеки един документ и е удостоверено с неговия подпис и
тези на назначения преводач и съставилото ги длъжностно лице.
Обжалваното решение е издадено в предвидената от
законодателя писмена форма, като то е мотивирано, с оглед изложените в него
фактически и правни основания, но същото е незаконосъобразно, като издадено в
несъответствие с материалноправните изисквания на закона.
За да бъде проведено ускорено производство,
интервюиращият орган се е позовал на нормата на чл.70, ал.1 от ЗУБ, като е
приел, че молбата е явно неоснователна, по смисъла на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от
ЗУБ.
Безспорно в случая не са били налице изключенията
предвидени в нормата на чл.71, ал.1 и ал.2 от ЗУБ, при които ускорено
производство не се провежда, тъй като жалбоподателя не е непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, подал
молба за международна закрила, съответно той не се ползвала от временна
закрила.
Съгласно чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ, молбата на чужденец за
предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна,
когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и
8, и чужденецът: т.1. се позовава на основания извън предмета на този закон и
т.2. не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване.
Неправилно административният орган е приел, че в
случая не са налице основанията по чл.8 от ЗУБ, за предоставяне на статут на
бежанец на жалбоподателя.
Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут
на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който
поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може
или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Съгласно чл.8, ал.5 от ЗУБ, действията на преследване могат да бъдат: 1.
физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни,
административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами
по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно
преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4.
отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или
дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ
да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната
служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл.12,
ал.1, т.1-3; 6. действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или
срещу деца.
Съгласно ал.6 на чл.8 от ЗУБ опасенията от преследване може да се основават
на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по
произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако
се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията
или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е
извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този
закон.
В случая, жалбоподателят се
позовава именно на нормата на чл.8, ал.6 от ЗУБ, като видно от проведеното
интервю, към момента в който е напуснал страната не е бил заплашван, не му е
било оказвано насилие, не е бил задържан или арестуван, не е било възбуждано
срещу него съдебно дело (процес) и не е бил осъждан в Русия. Той е напуснал
страната легално, като е пристигнал в Швеция през месец май 2022 г., след което
е бил изпратен в България на 30.01.2023 г. Междувременно на член на семейството
му е връчена призовка, съгласно която следва да се яви на 26.09.2022 г. до
07,00 ч. във военния комисариат на посочения адрес, във връзка с военна
подготовка, на която призовка жалбоподателя не се е отзовал.
При провеждане на интервюто от жалбоподателя
се сочи, че баща му е украинец, има украинска фамилия и е напуснал Русия заради
войната която се води с Украйна. След избухването на войната е започнала
мобилизация, а той не е искал да ходи в Украйна и да убива украинци или сам да
умре. За него не е безопасно да живее там, защото не поддържа властта.
Принципното неприемане на
войната и военните действия извършвани от една държава, сами по себе си не са
основание за предоставяне на статут на бежанец, по смисъла на ЗУБ. За да бъде
предоставен такъв статут е необходимо да бъде безспорно установено, че лицето
има основателни опасения от преследване заради тях. Както беше посочено вече,
от самия жалбоподател не се твърди и по делото не се установява той да е бил
преследван в Русия, преди напускането на страната, поради тези свои убеждения.
Също така, по делото не са ангажирани доказателства за външно изразяване на
това негово мнение, например в журналистически статии, публикации в социални
медии или по друг общодостъпен до множество хора начин, както преди, така и
след напускането на Руската федерация, за де се приеме, че притесненията от
преследване са основателни. Същевременно, изпращането и получаването на
призовка за явяване във военния комисариат и неявяването в указания срок, след
като жалбоподателя е напуснал Русия, би могло да се приеме, че го излага на
реална опасност от преследване.
Съгласно изпратената призовка,
жалбоподателя е следвало да се яви на 26.09.2022 г. до 07,00 ч. във военния
комисариат, към който момент вече е бил обнародван Указ на президента на Руската
федерация за обявяване на частична мобилизация от 21.09.2022 г. Съгласно
федерален закон от 14.04.2023 № 127-ФЗ „За изменение на някой законодателни
актове на Руската Федерация“, представен по делото с превод, на гражданите
които подлежат на призива за военна служба и са получили призовка от военния
комисариат, се забранява да напускат страната, както и се вземат временни
мерки, с цел осигуряване на тяхното явяване. Тези мерки са както следва:
забрана за регистрация като индивидуален предприемач; забрана за регистрация в
данъчния орган, като данъкоплатец, прилагащ специален данъчен режим „Данък
върху професионалните доходи“; спиране на недвижим имот от държавна кадастрална
регистрация и (или) държавна регистрация на права; ограничение на правото на
управление на превозни средства; забрана за държавна регистрация на превозни
средства и отказ за сключване на договор за кредит, договор за заем. Предвидена
е и възможност за установяване на допълнителни временни мерки, осигуряващи
явяването по призовката на военния комисариат, под формата на ограничение за
получаване от гражданите на плащания, обезщетения, мерки за подкрепа и други
преференции. Жалбоподателят безспорно не се е явил във военния комисариат,
както на посочената дата, така и до настоящия момент, поради което спрямо него
са приложими посочените мерки, които безспорно нарушават гражданските му права,
до степан при която фактически би могло да се стигне до невъзможност да се
издържа и задоволява минималните си жизнени нужди, посредством притежаваното от
него имущество. Също така, от представената справка за актуалното положение в
Русия с рег.№ ЦУ-361/10.04.2023 г. се установява, че след обявената частична
мобилизация Руската дума приема законодателни мерки, свързани със завишена
отговорност от престъпления против военната служба, като в тази връзка се
увеличават сроковете на наказание „лишаване от свобода“.
На
следващо място, съгласно т.168 от Наръчника
по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата
на Върховния комисар на ООН за бежанците (Наръчника), лице, което е дезертирало или
избягало от военна служба просто поради неприязън към военната служба или от
страх от сражения, не е бежанец, то, обаче, може да е бежанец, ако
дезертирането или бягството от военна служба се съпътства от други значими за
него мотиви да напусне или да остане извън страната си, или ако то има други
причини, които се покриват с определението за основателни опасения от
преследване.
Съгласно
т.170 от Наръчника, съществуват случаи, при които необходимостта от изпълнение
на военната служба, е единствената причина да се иска статут на бежанец, т. е.
когато лицето докаже, че изпълнението на военната служба за него би означавало
участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни
политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на
съвестта. В настоящия случай жалбоподателят е положил всички усилия да докаже,
че военните действия, в които има възможност да участва, противоречат на
неговите действителни убеждения. В проведеното с него интервю той многократно
посочва, че не одобрява водената война, не желае да участва в нея, което е
съпътствано и с факта, че баща му е украинец по националност.
Съгласно
т.171 от Наръчника, не всяко убеждение, обаче, колкото и истинско да е то,
представлява достатъчно основателна причина за искане на статут на бежанец след
дезертиране или бягство от военна служба. Не е достатъчно лицето да не е
съгласно с правителството по отношение на политическата мотивировка за
конкретно военно действие. Там, обаче, където дадено военно действие, с което
лицето не желае да има нищо общо, е осъдено от международната общност като
противоречащо на основните правила за човешко поведение, наказанието за дезертиране
или бягство от военна служба, в светлината на всички други изисквания на
определението, може да се счита за преследване.
Член 8 от Римския статут
дефинира военните престъпления като тежки нарушения на Женевската конвенция за
отношението към военнопленници и Женевската конвенция за защита на гражданските
лица по време на война. В него примерно са изброени видове военни престъпления,
сред които са преднамерено убийство, незаконна депортация и преместване,
нападение на цивилни обекти, осакатяване, включване в биологични експерименти,
използване на глад като метод за война, унищожаване или завладяване на
собственост на противника, убийство или нараняване на лице извън боя и др.
Престъпленията срещу човечеството в международното право са извършването на тежки
жестокости срещу големи маси от хора, като масови убийства, изтребления,
депортация и др.
Водената
от Русия война срещу Украйна е осъдена от международната общност, като
противоречаща на основните правила за човешко поведение, поради множеството
свидетелства за военни престъпления. Налице са множество данни от международни
източници, свидетелстващи в тази насока. В този смисъл на 17.03.2023 г. от
Международния наказателен съд в Хага е издадена международна заповед за арест
на руския президент Владимир Путин, във връзка със ситуацията в Украйна. Видно
от извършената служебна справка на интернет сайта на този съд, на адрес
ttps://www.icc-cpi.int/news/situation-ukraine-icc-judges-issue-arrest-warrants-against-vladimir-vladimirovich-putin-and,
тази заповед е за това, че Владимир Путин носи отговорност за военното
престъпление незаконно депортиране на население (деца) и незаконно прехвърляне
на население (деца) от окупираните райони на Украйна в Руската федерация.
С
резолюция от 23.11.2023 г. на Европейския парламент, относно признаване на Руската федерация за държава
спонсор на тероризма, достъпна на интернет адрес https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-9-2022-0405_BG.html, е осъдена незаконната, непровокирана и необоснована
агресивна война на Русия срещу Украйна; изисква се Русия и нейните марионетни
сили да прекратят всички военни действия, по-специално нападенията срещу
жилищни райони и гражданска инфраструктура, както и Русия да изтегли всички
военни сили, марионетни сили и военно оборудване от цялата международно
призната територия на Украйна; да прекрати принудителното депортиране на
украински цивилни лица и принудителното осиновяване на украински деца, да
освободи всички лица, които е задържала в Украйна, и окончателно да спре да
нарушава или застрашава суверенитета, независимостта и териториалната цялост на
Украйна. Подчертава, че умишлените нападения и жестокости, извършени от Руската
федерация срещу цивилното население на Украйна, разрушаването на гражданска
инфраструктура и други сериозни нарушения на правата на човека и на
международното хуманитарно право са терористични актове срещу украинското
население и представляват военни престъпления; изразява безрезервно възмущение
и осъждане на тези нападения и жестокости, както и на другите действия, които
Русия извърши в преследване на разрушителните си политически цели в Украйна и
на територията на други държави; с оглед на горепосоченото признава Русия за
държава спонсор на тероризма и за държава, която използва терористични средства.
С резолюцията се призовават всички руски граждани не само да откажат да бъдат
въвлечени в тази война, но и да протестират срещу жестоките военни престъпления
срещу народа на Украйна, извършени от Руската федерация в името на руския народ;
изразява подкрепата си за всички руски граждани, които протестират и се борят
срещу настоящия режим във или извън Русия или подпомагат бежанците от Украйна;
призовава Комисията, Европейската служба за външна дейност и държавите членки
да увеличат подкрепата за и сътрудничеството с гражданското общество и
свободните медии от Русия и да продължат да предоставят закрила и временен
подслон за руснаците, които са обект на наказателно преследване заради противопоставянето
си срещу режима.
С
резолюция от 19.01.2023 г. на Европейския парламент, относно учредяването на
трибунал за наказание на престъплението агресия, извършено срещу Украйна,
достъпна на интернет адрес https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-9-2023-0015_BG.html, е осъдена
най-категорично руската агресивна война срещу Украйна и се призовава Русия
незабавно да прекрати всички военни действия в Украйна и безусловно да изтегли
всички сили и военно оборудване от страната. В резолюцията е подчертано, че
престъплението агресия на Русия срещу Украйна е явно и безспорно нарушение на
Устава на ООН, като се подчертана неотложната необходимост ЕС и неговите
държави членки, в тясно сътрудничество с Украйна и международната общност, за
предпочитане чрез ООН, да настояват за създаване на специален международен
трибунал за наказателно преследване на престъплението агресия срещу Украйна,
извършено от политическото и военното ръководство на Руската федерация и
нейните съюзници. Счита, че създаването на специален трибунал би допълнило усилията на Международния
наказателен съд и неговия прокурор за провеждането на разследване, тъй като той
ще се съсредоточи върху твърденията за геноцид, военни престъпления и
престъпления срещу човечеството, извършени в Украйна. Отново изразява пълната
си подкрепа за текущото разследване от страна на прокурора на МНС на
положението в Украйна, като подчертава, че е важно Украйна да ратифицира Римския
статут на МНС и неговите изменения и официално да стане член на МНС .
В
подкрепа на изложеното е представената справка от ДАБ, Дирекция „Международна
дейност“ с дата 06.06.2023 г., където в точка 2 „Актуална обстановка в Русия“ е
посочено, че на 26.04.2023 г. Китай се е присъединил към още 121 държави, които
са подкрепили резолюция на Общото събрание на ООН, в което се съдържат строги
формулировки по отношение на Русия, документът се позовава на „безпрецедентни
предизвикателства“, пред които е изправена Европа „след агресията на Руската
федерация срещу Украйна, а преди това и срещу Грузия“ и се призовава за „обезщетения“
за жертвите на агресията.
С оглед
на изложеното, следва да се приеме, че от събраните по делото доказателства се
установява, че в случая са налице условията на т.171 от Наръчника и
жалбоподателя основателно се страхува от преследване в държавата си по
произход, като това преследване е по причина на неговата националност –
гражданин на Руската федерация, и принадлежност към определена социална група –
лице от мъжки пол, което може да бъде мобилизирано и до което е изпратена
призовка за явяване във военния комисариат. Ето защо, неправилно административният
орган е преценил, че при проведеното с него интервю не са изложени
обстоятелства, сочещи наличие на някое от обстоятелствата, предвидени в чл.8, ал.1 от ЗУБ във връзка с чл. 8, ал.4-ал.6 от ЗУБ. Анализът на заявените
обстоятелства сочи, че твърденията на кандидата попадат в предметния обхват на
закрила по ЗУБ, като изтъкнатата причина да напусне Русия и последвалото
връчване на призовка за явяване във военния комисариат, може да бъде
квалифицирана като опасение от преследване по смисъла на чл.8, ал.6, във връзка с ал.4 от ЗУБ и са налице
основанията по чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.
След
като жалбоподателя отговаря на условията за
предоставяне на статут на бежанец, спрямо него не са налице условията по
чл.9, ал.1 от ЗУБ, за предоставяне на хуманитарен статус. Съответно от жалбоподателят
не се твърди и по делото не се установява, на член от неговото семейство да е
предоставен статус на бежанец или хуманитарен статус, поради което спрямо него
не намират приложение и нормата на чл.8, ал.9 от ЗУБ и чл.9, ал.6 от ЗУБ, както
правилно е прието в обжалваното решение.
С оглед на изложеното неправилно е прието в обжалваното
решение, че спрямо А.Н., не са налице основания за предоставяне на статут на
бежанец и в производство по реда на чл.70, ал.1, във вр. с чл.13, ал.1, т.2 от
ЗУБ е отхвърлена подадената от него молба. Ето защо и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.91 от ЗУБ, обжалваното
решение следва да бъде отменено, а преписката върната на административния орган
за ново произнасяне по подадената от лицето молба, след провеждане на
съответната процедура и при съобразяване със задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящото
решение.
Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, десети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
УП-ОК5/11.05.2023г. на интервюиращ орган в Държавна агенция за бежанците при
Министерския съвет, с което е отхвърлена молбата на А.И.Н., роден на ***г. в
гр.Москва, гражданин на Руска федерация с ЛНЧ ********** за предоставяне на
статут на бежанец и хуманитарен статут.
ИЗПРАЩА делото като
преписка на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за
постановяване на ново решение, при съобразяване със задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящото
решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ: