№ 402
гр. Русе , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520201137 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИВ. П. ИВ., депозирана против
наказателно постановление № 21-284/05.05.2021г., издадено от Началник
Първо РУ при ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53
ЗАНН и чл. 81, ал. 2, т. 2 ЗБЛД е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 30,00 лева, за нарушение по чл. 7, ал. 1 ЗБЛД.
С жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно
постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните
правила и неправилно приложение на материалния закон, което е довело до
неговата незаконосъобразност. Във връзка с тези твърдения излагат
съображения, че в АУАН липсват релевантните реквизити на чл. 42, т. 4
ЗАНН, тъй като актосъставителят е посочил единствено, че жалбоподателят
не е опазил личната си карта от повреждане и обстоятелствата, поради които
е констатирано нарушение на чл. 7, ал. 1 ЗБЛД въобще липсват и не е
коментирано как жалбоподателят не е опазил личната си карта. Твърди се, че
жалбоподателят е положил нужните грижи за запазване целостта на картата
като грижливо я е съхранявал, в отделение в портмонето си, където съхранява
и другите си лични документи и банкови карти. Посочва се, че единствено по
1
личната карта е имало лека пукнатина, която не е била видима и се е видяла
след като служителят на МВР я е извил умишлено. Не счита, че следва да
бъде вменявано във вина на жалбоподателя нарушението, тъй като същият е
положил нужните усилия и липсва виновно поведение от негова страна, което
наказващия орган не е обсъдил. На следващо място се инвокират доводи, че
не е посочена датата на извършване на административното нарушение, а е
посочена единствено датата на неговото установяване, но не и датата на
неговото извършване. Излагат се доводи, че административнонаказващия
орган не е изследвал субективната страна на деянието. На последно място се
релевират доводи, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН, с оглед
незначителността на вредните последици и смекчаващите отговорността
обстоятелства – грижите, които е полагал жалбоподателят при съхранението
на документа, както и обстоятелството, че след съставянето на АУАН,
жалбоподателят е подал заявление за издаване на лична карта, което според
него сочи на отговорно поведение, насочено към спазване на установения
законов ред и не е било необходимо налагането на санкция, а е трябвало
нарушителят само да бъде предупреден.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощения от него
процесуален представител поддържа депозираната жалба, по изложените в
същата фактически и правни доводи. Претендират се разноски.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Органът издал наказателното постановление е депозирал писмено
становище, в което е изложил доводи за неоснователност на жалбата и че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно и при неговото
издаване не са допуснати процесуални нарушения, които да имат за своя
последица отмяна на наказателното постановление. По същество се излагат
съображения за доказаност на нарушението. Претендират се разноски.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по
отношение на същото е ангажирана административнонаказателна
отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно
2
нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № 21-284/12.03.2021г. (бланков № 971451 от същата
дата) против жалбоподателя, за това, че на 12.03.2021г., около 11,50 часа, в
град Русе, ул. „Петко Д. Петков“ кръстовище с ул. „Асен Златаров“, при
извършена полицейска проверка от униформен служител било установено, че
жалбоподателят не е опазил от повреждане документ за самоличност лична
карта № *********, като същата е счупена в областта на лазерната
перфорация, което е субсумирано като нарушение на чл. 7, ал. 1 ЗБЛД.
АУАН е подписан от нарушителя, като в него същият след текста
„Запознах се съдържанието на акта и правя следните обяснения/възражения“
собственоръчно е вписал „НЕ“, което обстоятелство е удостоверил с подписа
си.
Възражения срещу съставения АУАН не са били депозирани в срока
и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 81, ал. 2, т. 2 ЗБЛД е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 30 лева, за нарушение по чл. 7, ал. 1 ЗБЛД.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по
делото, което от своя страна да налага, излагането на подробни мотиви кои
доказателства съдът приема и кои отхвърля, както изисква разпоредбата на
чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, доколкото както
3
гласните, така и писмените доказателства и доказателствени средства се
намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за
осъществили се в хода на административнонаказателното производство
факти, които факти не се и оспорват от страна на жалбоподателя.
Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на
нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която
са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за
установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната
разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
жалбоподателя.
Неоснователни са релевираните от жалбоподателя с жалбата и
поддържани от неговия пълномощник в съдебно заседание доводи, касаещи
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните
правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните
права на страните.
4
Без опора в материалите по делото е възражението, че в АУАН
липсват релевантните реквизити на чл. 42, т. 4 ЗАНН, тъй като
актосъставителят е посочил единствено, че жалбоподателят не е опазил
личната си карта от повреждане и липсват обстоятелствата, как
жалбоподателят не е опазил личната си карта.
Изрично, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление е посочено, както конкретният документ, който
жалбоподателят не е опазил от повреждане, така и в какво се изразява
установеното от административнонаказващия орган повреждане на същия.
Конкретното деяние, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя
от обективна страна, касае за нарушение, осъществено чрез бездействие, при
което субектът е следвало да положи всички дължими грижи, за да изпълни
установеното в закона негова задължение – да пази от повреждане личния си
документ за самоличност. В случая законът не поставя изискване и не се
касае за нарушение, при което формата на изпълнително деяние да е
действие, за да намери място в описанието на нарушението, конкретното
извършено действие от жалбоподателя, чрез което е повредил личната си
карта. Както в АУАН, така и в НП е посочена датата на нарушението и както
беше посочено, доколкото не се касае за нарушение, извършено чрез
действие, а задължението за опазване на личните документи от гражданите е
постоянно, то според настоящия съдебен състав липсата в АУАН и в НП на
конкретната дата, на която е повредена личната карта, не съставлява
съществено процесуално нарушение имащо за своя последица отмяна на
оспореното наказателно постановление.
По изложените мотиви, съдът намира за неосноватени релевираните
с жалбата доводи, касаещи допуснати в хода на производството съществени
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП
Обстоятелството, че нарушителят е бил запознат, още към момента
на съставянето на АУАН, за какво конкретно нарушение е ангажирана
неговата отговорност се доказва и от гласните доказателства, приобщени,
чрез разпита на актосъставителя и изричното отразяване в АУАН от страна на
жалбоподателя, че няма възражения срещу съставения му АУАН.
Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 7, ал. 1 ЗБЛД
5
„Гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да ги
пазят от повреждане, унищожаване или загубване“
От показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел
актосъставител, чийто показания по своята доказателствена същност
представляват преки доказателства, тъй като актосъставителят лично и
непосредствено е възприел фактите, за които свидетелства, безспорно се
установява и доказват изложените в АУАН и НП факти. Самият факт, че
личната карта е била повредена – пукната, не се и оспорва от жалбоподателя,
видно от съдържанието на неговата жалба.
За да е осъществен състава на нарушението по чл. 7, ал. 1 ЗБЛД от
обективна страна е достатъчно да е налице установено повреждане по
документа за самоличност, което в случая е налице.
Както беше посочено по горе, се касае за нарушение при форма на
изпълнителното деяние бездействие, при което адресатът не е изпълнил
установеното в нормата на чл. 7, ал. 1 ЗБЛД задължение, да опази документа
си за самоличност от повреждане. В конкретния случай не се твърди и
липсват доказателства, това повреждане да е било причинено неправомерно
от друго лице. Изложените в жалбата и поддържани в хода по същество
доводи, касаещи начина на съхранение на личната карта по своята
доказателствена същност представляват твърдения, подлежащи на доказване,
а не доказани факти от обективната действителност. От друга страна
посоченото от страна на жалбоподателя, че е съхранявал личната си карта в
портмоне не могат да обосноват единственият възможен извод, че същият е
положил всички дължими грижи, за изпълнение на вмененото му по закон
задължение да опази личната си карта от повреждане, което е обективно
установено и е факт.
От субективна страна деянието е извършено от страна на
жалбоподателя при форма на вината непредпазливост, във формата на
небрежност.
Правилно е издирена и приложена съответстващата на установеното
нарушение санкционна разпоредба на чл. 81, ал. 2, т. 2 ЗБЛД, като на
нарушителя е наложен минималния размер на предвиденото в санкционната
разпоредба административно наказание „Глоба“, а именно 30 лева.
6
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание
чл. 11 ЗАНН. Не се установиха многобройни или едно, но изключително
смекчаващо отговорността на жалбоподателя обстоятелство, а напротив
видно от показания на актосъставителя се установява и доказва, че
жалбоподателят е извършил и други административни нарушения, именно
заради които е бил спрян за проверка. Изложените в жалбата обстоятелства,
във връзка с приложението на чл. 28 ЗАНН, настоящият съдебен състав
намира за неоснователни. Самото нарушение е формално и за неговата
съставомерност не се изисква да са настъпили вредни последици, за да се
преценява тяхната незначителност. Посочените грижи, които е полагал
жалбоподателят представляват единствено и само твърдения, а
обстоятелството, че след съставянето на АУАН жалбоподателят е изпълнил
едно свое задължение, също не може да обоснове приложението на чл. 28
ЗАНН. Обстоятелствата, касаещи самото нарушение и смекчаващите
отговорността обстоятелства са преценени от страна на
административнонаказващия орган като на жалбоподателя е наложено
именно минималното предвидено в закона наказание.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ в полза на ОДМВР – Русе
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 120
лева, съгласно представения списък, което следва да бъде заплатено от
жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-
284/05.05.2021г., издадено от Началник Първо РУ при ОДМВР - Русе, с което
на ИВ. П. ИВ., ЕГН: **********, с адрес *******, на основание чл. 53 ЗАНН
и чл. 81, ал. 2, т. 2 ЗБЛД е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 30,00 лева (тридесет лева), за нарушение по чл. 7, ал. 1 ЗБЛД.
7
ОСЪЖДА ИВ. П. ИВ., ЕГН: **********, с адрес ******* ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – РУСЕ , на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ, СУМАТА в размер на
120,00 лева (сто и двадесет лева), представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8