О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 519
гр. Несебър, 01.08.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на деветнадесети юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
В. Събев
при
участието на секретаря Д.Г., като разгледа гр. д. № 1241 по
описа на НРС за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
344, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК.
Съделителите М. Г.Х., Т.Г.Б., Й.Т.Х.,
С.Г.А., Х.Г.Д., М.Т.Д., М.К.Й., Т.Д.Д., В.Д.Д., чрез процесуалния си
представител, са подали молба вх. № 5998 от 27.07.2015г., с която са отправили
искане до съда с правно основание чл. 344, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК да измени
определение № 240 от 10.04.2012г., постановено по делото, и да постанови
съделителката Х.М.М. да им заплаща сумата от 7700 лв. месечно, считано от
подаване на молбата до окончателното извършване на делбата, ведно с лихва върху
всяка закъсняла вноска, до окончателното й изплащане. В молбата е изложено, че
съделителката Х.М. не допуска съделителите да ползват припадащата им се част от
делбения имот. Поради тази причина молителите считат, че определението следва
да бъде изменено, а ответницата – да бъде осъдена да им заплаща обезщетение,
съответно на припадащите им се части от имотите.
Съделителката Х.М.М., чрез
процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на молбата.
Счита, че по делото не са събрани данни ответницата да възпрепятства ползването
на имота от страна на ищците. Излага, че в имота е заверено трето лице, което е
попречило на въвода, а ответницата не е била там и не е възпрепятствала
ползването му. Сочи, че заключението на вещото лице, относно стойността на
дължимото обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК, не следва да се кредитира. С тези
доводи моли искането да бъде отхвърлено.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съделителите М. Г.Х., Т.Г.Б., Й.Т.Х.,
С.Г.А., Х.Г.Д., М.Т.Д., М.К.Й., Т.Д.Д., В.Д.Д., искат от съда на основание чл.
344, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК да измени определение № 240 от 10.04.2012г.,
постановено по делото, и да постанови съделителката Х.М.М. да им заплаща сумата
от 7700 лв. месечно, представляваща обезщетение за ползването на ПИ с
идентификатор № **********, считано от подаване на молбата до окончателното
извършване на делбата, ведно с лихва върху всяка закъсняла вноска, до
окончателното й изплащане. В доказателствена тежест на молителите по това
искане е да докажат, че ответницата ползва имота към настоящия момент както и
твърдението си че Определение № 240 от 10.04.2012г. не се изпълнява и те не са
допуснати да упражняват правата си върху имота. Следва да докажат и размера на претенцията
си. Ответницата следва да докаже насрещните си твърдения, че имотът се полза от
друго лице, което не е страна по производството.
С цитираното определение №
240/10.04.2012г., постановено по настоящото дело (на л. 199 – л. 201 от том I),
на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК е разпределено ползването на имотите,
допуснати до делба с Решение № 283 от 07.04.1997г., постановено по гр.д. №
316/1995г. по описа на НРС, до окончателното извършване на делбата.
Разпределението е извършено от съда въз основа на заключението на вещото лице В.Г.,
депозирано в съда на 16.03.2012г. (на л. 187 – л. 191 от том I
от делото), като скицата към това заключение е обявена за неразделна част от
определението. По настоящото дело е изискано като писмено доказателство и
прието като такова ИД № 35/2012г. по описа на ДСИ при РС гр. Несебър, ведно с
всички материали по него до 05.07.2016г. (видно от писмо на ДСИ и приложените
към него копия от материали – на л. 757 – л. 766 от том II).
От така приетите писмени доказателства се установява, че изпълнителното дело е
образувано във връзка с изпълнителен лист от 24.07.2012г., издаден въз основа
на цитираното определение за разпределение на ползването. В хода на
изпълнителното дело са насрочвани множество принудителни изпълнения за
извършване на разпределението (на дати 23.08.2012г., 31.08.2012г.,
12.02.2015г., 15.04.2015г., 15.06.2015г., 12.10.2015г.). Видно от протокол за
разпределяне на ползването на недвижим имот от 23.08.2012г. (на л. 28 – л. 29
от ИД № 35/2012г.) на посочената дата в 11:00 часа се явил адв. П., като
пълномощник на взискателите по делото. Ответницата М. не се явила за насрочения
въвод. На място се явила А.С., която заявила самостоятелни права върху имотите
и представила молба с правно основание чл. 523, ал. 2 от ГПК, с която поискала
отлагане на изпълнението и срок, в който да поиска от районния съд спиране на
изпълнението. Поради тази причина и на основание чл. 523, ал. 2 от ГПК
съдебният изпълнител отложил изпълнението и дал възможност на третото лице в
тридневен срок да поиска от РС гр. Несебър спиране на изпълнението. С
обезпечителна заповед от 24.09.2012г., издадена по ч.гр.д. 247/2012г. по описа
на АС гр. Бургас е спряно изпълнението по изпълнителното дело до приключване с
влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 601/2011г. С оглед
постановяването на такъв съдебен акт на 03.11.2014г. ДСИ е постановил
изпълнителното дело да бъде възобновено. Следващото насрочено принудително
изпълнение (за 12.02.2015г.) било отложено от ДСИ поради нередовното
призоваване на Х.М. и молба от нея от 11.02.2015г. Останалите насрочени
принудителни изпълнения също са отлагани поради нередовното призоваване на
длъжника.
От изложеното може да се
направи извод, че са възникнали затруднения при изпълнението на влязлото в сила
определение, постановено по чл. 344, ал. 2 ГПК. Ето защо съдът счита за
доказано по делото, че Определение № 240 от 10.04.2012г. не се изпълнява и молителите
не са допуснати да упражняват правата си върху имота. Следва да се има предвид,
че разпределението на ползването по чл. 344, ал. 2 ГПК е само привременна мярка
до приключване на делбеното производство. Целта на това разпределение не е да
се разрешават спорове с трети лица, още повече, че между съсобствениците вече с
влязлото в сила решение по първата фаза на делбата е установено какви са
правата в съсобствеността. В отношенията между съделителите имотът е съсобствен
помежду им и те си дължат съответните суми срещу ползването. Ето защо съдът
намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на
ответницата, че искането е неоснователно, тъй като са налице влезли в сила
решения, които признават собствеността на трето лице върху имотите.
Неоснователни са и доводите, че Х.М. не е възпрепятствала ползването на имота
от страна на ищците. В хода на изпълнителното производство тя е получила покана
за доброволно изпълнение, но въпреки това не е изпълнила доброволно
постановения съдебен акт. Обстоятелството, че не е присъствала при насрочения
въвод в имота (въпреки редовното й призоваване) не може да се тълкува като
съдействие към останалите съделители. Точно обратното – ответницата е следвало
да се яви и да укаже нужното съдействие за реалното разпределение на имота.
Впоследствие всички насрочени принудителни изпълнения са отлагани поради молби
на М. или поради невъзможността да бъде открита на известните й адреси, за да
бъде призована. Ето защо поведението й се характеризира от съда като
възпрепятстване изпълнението на влязлото в сила определение. Налага се извод,
че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 344, ал. 3 ГПК,
обосноваващо основателност на искането на молителите.
Другият спорен въпрос е дали
ответницата ползва имота, за да заплаща обезщетение на неползващите
съсобственици. В тази връзка следва да се има предвид, че обезщетението по
смисъла на чл. 344, ал. 2 ГПК за лишаване от право на съсобственик да ползва
имота, произтича както от общия принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване, така и от чл. 31, ал. 2 ЗС. На практика искането по чл. 344, ал.
2 ГПК представлява привременна мярка,
приложима само в производството по съдебна делба, която по фактически състав се
припокрива с иска по чл. 31, ал. 2 ЗС. В такъв смисъл е напр. Решение № 87 от 10.03.2009г. на ВКС по гр. д.
№ 803/2008г., II г. о., ГК. Поради
тази причина настоящият съдебен състав счита, че всички постановки в съдебната
практика (вкл. и задължителните такива), свързани с материалните предпоставки
за основателността на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, са приложими и за
претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК. В тази връзка с Тълкувателно решение № 7 от
02.11.2012г., постановено по тълк.д. № 7/2012г. по описа на ОСГК на ВКС, е
прието, че лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение
на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е прието, че претенцията
по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна когато ползващия съсобственик или член
на неговото семейство продължава пряко и неспосредствено да си служи с цялата
обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои (лични или на
семейството си) потребности, без да зачита конкурентните права на друг
съсобственик, той или член на неговото семейство не си служи пряко и
неспосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг
съсобственик да си служи с нея (например като държи ключа), ползващият
съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание (с договор за заем за
послужване) трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва
общата вещ. Това разбиране е намерило потвърждение и в последвалата
задължителна практика на върховната инстанция, постановена по задължения ред на
чл. 290 ГПК – напр. Решение № 74 от 1.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4695/2014 г., II г. о.,
ГК. Във връзка с ползването на
процесните имоти по делото са разпитани свидетелите Т. Т., И.М.Т., Г.К. и Л.К..
Макар и показанията им да се характеризират с известни нюанси от тях може да се
направи извод, че към настоящия момент процесните имоти се ползват от А.С.,
която е дъщеря на Х.М.. Установява се, че А.С. е получила правото да ползва
имотите именно от Х.М.. Впрочем страните по делото не оспорват помежду си
обстоятелството, че към момента на допускане на делбата имотът е бил във
владение на Х.М.. Възраженията на процесуалния й представител се свеждат до
твърдения, че в момента тя не ползва имота, а същият се ползва от дъщеря й А.С..
При доказването на тези факти в процеса, съдът счита за доказано, че член на
семейството на ответницата (дъщеря й) към момента непосредствено си служи с
общата вещ, без да зачита правата на останалите съсобственици. Освен това Х.М.
е допуснала трето за съсобствеността лице (дъщеря си А.С.), което към момента
ползва цялата вещ. Обстоятелството, че С. възпрепятства останалите
съсобственици да ползват вещта се установява от събраните доказателства по
образуваното изпълнително дело. Ето защо според съда установените по делото
факти покриват фактическите състави на хипотезите, посочени в цитираното
тълкувателно решение, според които макар и да не ползва пряко вещта,
съсобственикът дължи обезщетение на останалите съсобственици, които не се
допускат до ползването й. Следователно възраженията, че Х.М. не дължи
обезщетение на останалите съделители поради обстоятелството, че не ползва лично
вещта, са неоснователни.
Изложеното е достатъчно, за да
се приеме, че предявената претенцията по чл. 344, ал. 3 вр. ал. 2 ГПК е
доказана по основание, като по отношение на тази претенция (за разлика от иска
по чл. 31, ал. 2 ЗС) не се изисква изпращането на нарочна покана, доколкото
исковата молба за делба играе ролята на такава. При това положение спорен по
делото остава въпросът за размера на обезщетението. В съдебната практика и
правната теория се е наложило разбиране, че размерът на обезщетението по
смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС (в тази връзка и този по чл. 344, ал. 2 ГПК) се
определя като част (равняваща се на съответната квота на ищеца в
съсобствеността) от средния пазарен наем на общата вещ. В този смисъл са
поставените по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения – напр. Решение № 416 от 20.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2198/2014 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 133 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 535/2012 г., IV г. о.,
ГК. Това разрешение е напълно
логично и справедливо, доколкото от значение е средната пазарна цена на
съответния имот и не може отнапред да се определи кой от съсобствениците за
какви цели ще използва своята идеална част от имота, ако му бъде дадена
възможност за реалното й ползване. Ето защо съдът намира за неоснователни
възраженията и на двете страни срещу определения от експертизата наем, които се
основават на обстоятелството, че части от имота се използват за къмпинг, а
части от него – за зеленчукова градина. Става въпрос за поземлен имот, който
може да бъде ползван от всеки собственик според предназначението, което той
намери за най-правилно, поради което от значение за формиране размера на
обезщетението по чл. 344, ал. 2 ГПК е единствено средната пазарна цена за наема
на този имот. В тази връзка съдът напълно кредитира заключението на
съдебно-техническата експертиза (на л. 735 – л. 738 от том II),
според което средната месечна наемна цена на поземления имот е в размер на
24,00 лв. на кв. м. на месец за активните месеци от летния сезон (юли и август)
и 0,48 лв. на кв. м. на месец за останалите неактивни месеци от годината (в
размер на 2% от наема за неработещите обекти). При тези данни дължимият наем на
кв. м. за цялата година е в размер общо на 52,80 лв. (4,8 лв. общо за
неактивните месеци и 48 лв. общо за активните месеци). Налага се извод, че
средният пазарен месечен наем, при отчитане на активните и неактивните месеци в
годината, е в размер на 4,40 лв. на кв. м. (52,80 лв. делено на 12 месеца в
годината). Както вече се установи квотите на молителите в съсобствеността са
следните: 1/24
за М. Г.Х., 1/24 идеална част за Т.Г.Б., 1/72 идеална част за М.К.Й., 1/24 идеална част за Й.Т.Х.,
1/24 идеална част за М.Т.Д., 1/24 идеална част общо за Т.Д.Д. и В.Д.Д. (или по
1/48 идеална част за всеки от тях), 1/48 идеална част за С.Г.А., 1/48 идеална
част за Х.Г.Д.. Площта на поземлен имот с идентификатор № ********** е в размер
на 10 815 кв. м. Т.е. средния месечен пазарен наем за целия имот е в
размер на 47 586 лв. При това положение на съделителите с квоти от по 1/24
идеални части от съсобствеността (М. Г.Х., Т.Г.Б., Й.Т.Х., М.Т.Д.) се дължи
месечен наем в размер на по 1982,75 лв. На съделителите с квоти от по 1/48
идеални части от съсобствеността (Т.Д.Д., В.Д.Д., С.Г.А. и Х.Г.Д.) се дължи
месечен наем в размер на по 991,37 лв. На съделителката М.К.Й. се дължи месечен
наем в размер на 660,91 лв. Претенциите следва да бъдат уважени до тези
размери. Налага се извод, че общата дължима на тези съделители сума е в размер
на 12 557,39 лв. на месец. Следва обаче да се има предвид, че гражданския
процес има диспозитивен характер и съдът е обвързан изцяло от искането на
съответната страна за присъждането на определена сума. В тази връзка в
подадената до съда молба вх. № 5998/27.07.2015г. съделителите са поискали Х.М.
да им заплаща сумата от 7700 лв. месечно. Искането им е недвусмислено и от
начина, по който е направено, се установява волята им сумата от 7700 лв. на
месец да бъде изплащана от Х.М. на всички тях. След приемането на експертизата
съделителите не са увеличили размера на претенцията си. Ето защо искането за
присъждане на сумата от 7700 лв. е основателно до размера на тази сума (след
като на практика е основателно до размер от 12 557,39 лв.). Съобразно
квотите в съсобствеността на всеки един съделител следва да се присъди и
съразмерната сума от общото обезщетение в размер на 7700 лв. Т.е. на
съделителите М. Г.Х., Т.Г.Б., Й.Т.Х., М.Т.Д. следва да се присъдят по 1215,80
лв. на месец, на съделителите Т.Д.Д., В.Д.Д., С.Г.А. и Х.Г.Д. – 607,88 лв., а
на съделителката М.К.Й. 405,26 лв.
Съдът намира за неоснователна
претенцията на процесуалния представител на молителите обезщетението да бъде
присъдено от датата на предявяване на молбата по чл. 344, ал. 2 ГПК. По реда на чл. 344, ал. 2 ГПК съдът може да
постанови какви суми ще следва да бъдат заплащани между
съделителите срещу ползването
до приключване на делбеното
производство. Така определените суми уреждат
отношенията им по повод ползването само по време на висящността на делбеното
производство и имат характер на привременна мярка. Съдебният акт, постановен по
реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, има действие и значение само за делбеното
производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена
само занапред и само до приключване на делбеното производство. Следователно един от съделителите може да бъде осъден да заплаща
по този ред на друг съделител суми срещу ползването на имота винаги само занапред, т. е. от момента на влизане на
постановения по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК акт в сила. В такъв смисъл е напр. Определение № 1009 от 26.10.2010г. на ВКС по гр. д.
№ 666/2010г., II г. о., ГК. Ето защо
претендираните суми следва да бъдат присъдени за периода от влизане в сила на
настоящото решение.
С оглед изложеното съдът
намира, че искането с правно основание чл. 344, ал. 3 вр. ал. 2 ГПК следва да
бъде уважено и ответницата да бъде осъдена да заплати на молителите посочените
по-горе суми.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 344,
ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК определение № 240/10.04.2012г., постановено по гр.д. №
1241/2010г. по описа на НРС, с което на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК е
разпределено ползването на имотите, допуснати до делба с Решение № 283 от
07.04.1997г., постановено по гр.д. № 316/1995г. по описа на НРС, до
окончателното извършване на делбата, в частта му, касаеща съделителите М. Г.Х.,
Т.Г.Б., Й.Т.Х., С.Г.А., Х.Г.Д., М.Т.Д., М.К.Й., Т.Д.Д., В.Д.Д., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Х.М.М., ЕГН **********,***, да заплаща на М. Г.Х.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 344, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК, сумата
от по 1215,80 лв. месечно, представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на съсобствения недвижим имот - поземлен имот с идентификатор № **********
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Обзор, с площ от
10 815 кв. м., считано от влизане в сила на настоящото определение, до
окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, считано от датата на падежа й до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА
Х.М.М., ЕГН **********,***, да заплаща на Т.Г.Б., ЕГН **********,***, на
основание чл. 344, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК, сумата от по 1215,80 лв. месечно,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения недвижим
имот - поземлен имот с идентификатор № ********** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Обзор, с площ от 10 815 кв. м., считано от
влизане в сила на настоящото определение, до окончателното извършване на
делбата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от
датата на падежа й до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Х.М.М.,
ЕГН **********,***, да заплаща на Й.Т.Х., ЕГН **********,***, на основание чл.
344, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК, сумата от по 1215,80 лв. месечно,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения недвижим
имот - поземлен имот с идентификатор № ********** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Обзор, с площ от 10 815 кв. м., считано от
влизане в сила на настоящото определение, до окончателното извършване на делбата,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от
датата на падежа й до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Х.М.М.,
ЕГН **********,***, да заплаща на М.Т.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 344, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК, сумата от по 1215,80 лв. месечно,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения недвижим
имот - поземлен имот с идентификатор № ********** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Обзор, с площ от 10 815 кв. м., считано от
влизане в сила на настоящото определение, до окончателното извършване на
делбата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от
датата на падежа й до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Х.М.М.,
ЕГН **********,***, да заплаща на Т.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 344, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК, сумата от по 607,88 лв. месечно,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения недвижим
имот - поземлен имот с идентификатор № ********** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Обзор, с площ от 10 815 кв. м., считано от
влизане в сила на настоящото определение, до окончателното извършване на
делбата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от
датата на падежа й до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Х.М.М.,
ЕГН **********,***, да заплаща на С.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 344, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК, сумата от по 607,88 лв. месечно,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения недвижим
имот - поземлен имот с идентификатор № ********** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Обзор, с площ от 10 815 кв. м., считано от
влизане в сила на настоящото определение, до окончателното извършване на
делбата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от
датата на падежа й до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Х.М.М.,
ЕГН **********,***, да заплаща на В.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 344, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК, сумата от по 607,88 лв. месечно,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения недвижим
имот - поземлен имот с идентификатор № ********** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Обзор, с площ от 10 815 кв. м., считано от
влизане в сила на настоящото определение, до окончателното извършване на
делбата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от
датата на падежа й до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Х.М.М.,
ЕГН **********,***, да заплаща на Х.Г.Д., ЕГН **********,***, на основание чл.
344, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК, сумата от по 607,88 лв. месечно,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения недвижим
имот - поземлен имот с идентификатор № ********** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Обзор, с площ от 10 815 кв. м., считано от
влизане в сила на настоящото определение, до окончателното извършване на
делбата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от
датата на падежа й до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Х.М.М.,
ЕГН **********,***, да заплаща на М.К.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
на основание чл. 344, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК, сумата от по 405,26 лв.
месечно, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
съсобствения недвижим имот - поземлен имот с идентификатор № ********** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Обзор, с площ от
10 815 кв. м., считано от влизане в сила на настоящото определение, до
окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, считано от датата на падежа й до окончателното й
изплащане.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен
срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: