Решение по дело №1485/2019 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№    …………/…………..…,   гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

при секретаря Петя Великова, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 1485 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Ерг-07“ ЕООД ЕИК ********* подадена чрез адв. Е.Д. от ВАК против НП № 03-009879 от 30.05.2018год. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 5000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушаване нормата на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ.

В жалбата си въззивникът твърди, че наказателното постановление е нищожно, а в условията на евентуалност незаконосъобразно тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на процес. правила и в нарушение на материалния закон и моли съда да го отмени.

В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано, представител не се явява. По делото е налице писмено становище от негов пълномощник в което по същество се оспорва извършването на нарушението – твърди се, че лицето посочено в АУАН не е познато на въззивника и не е работило при него нито със нито без трудов договор и се иска отмяна на НП поради неизвършване на нарушението за което е наложена санкция. Алтернативно се отправя искане се приемане на хипотезата на чл.28 от ЗАНН.

Процес. представител на въззиваемата страна във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено като сочи, че събраните по делото доказателства сочат на извършено от въззивника нарушение.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

На 11.05.2018год. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна – свидетелите Н. и И., извършили проверка на строителен обект – еднофамилна жилищна сграда, находящ се в гр.Варна, м. „Сотира“, УПИ ХХVІ-1321, ПИ 10135, 2508,1321, кв. 87. В хода на проверката проверяващите установили ,че строежа се осъществява от въззивното дружество, както и че към момента там работят три лица, които поставяли арматура. На трите лица били дадени за попълване декларации по чл.402 от КТ. Едното от лицата попълнило декларация вписало в нея, че се казва В.И.И., че работи като общ работник в „Е.0.“ ЕООД, с работно време от 10:00ч. до 15:00ч. с почивни дни събота и неделя и с почивки в работния ден 12ч 13ч, че няма сключен ТД и граждански договор, както и че е получило копие от заверено уведомление и екземпляр от сключения ТД. В т.10 от декларацията лицето попълнило желязо 0.18ст. на кг.

На едно от лицата присъстващи от строежа проверяващите връчили призовка по чл. 45, ал.1 от АПК в която била определена дата за явяване на представител на въззивника и представяне на изчерпателно изброени документи в това число трудовите досиета на работниците на обекта вкл. на В.И.И..

В хода документалната проверка ТД сключен между въззивника и лицето В.И.И. не бил представен.

Констатациите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка № ПР1816270/18.05.2018год. екземпляр от който бил връчен на представляващия въззивното дружество.

На 23.05.2018год. св.Н. съставил срещу въззивното дружество АУАН бл.№ 03-009879 в който посочил, че същото  е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, тъй като в качеството си на работодател е допуснало до работа лицето В.И.И. роден на ***год. да престира труд в негова полза с определено работно време от 10:00ч. до 15:00ч., с уговорено трудово възнаграждение 0.18лв/кг. Желязо, с определено работно място – строителен обект – еднофамилна жилищна сграда находяща се в УПИ *****, изпълняван от „Е.0.“ЕООД изпълнявайки трудови функции на общ работник, без  да е сключен писмен трудов договор между страните по трудовото правоотношение. В акта било посочено, че нарушението е извършено на 11.05.2018год. в строителен обект еднофамилна жилищна сграда ****, когато лицето било установено да престира труд в полза на Е.0.“ ЕООД.

Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващия въззивното дружество. Същият подал и писмено възражение срещу акта в който посочил, че посоченото в акта лице не е престирало труд за него, не е изпълнявало трудови функции на общ работник, че той изобщо не го познава и такова лице изобщо не е било на обекта, че такова лице изобщо не съществува и е мним работник. В тази връзка е поискал да бъде направено допълнително разследване - лицето да бъде издирено, да бъдат снети обяснения от него и да бъде съпоставено в очна ставка с проверяващите.

На 30.05.2017год., въз основа на акта, директора на дирекция „Инспекция по труда” гр.Варна издал атакуваното НП 03-009879, като е, че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл.62, ал., вр. чл. 1, ал.2 от КТ и чл.61, ал.1 от КТ и му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 5000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ.

Като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани Е.Н. (актосъставител), Иван И. (вписан като свидетел в АУАН), както св. С.А..

В показанията си пред съда свидетелите Н. и И. възпроизвеждат възприятията си от извършената проверка. И двамата заявяват, че на мястото на проверката са заварили да работят три лица, че едно от лицата било В.И., който саморъчно попълнил и декларация във връзка с трудовите си правоотношения.

В показанията си пред съда св. С.А. заявява, че към месец май  е работил един ден като арматурист за въззивното дружество и не е имал сключен трудов договор. Заявява, че работил на строителен обект в м. „Акчелар“, когато дошли на проверка мъж и жена, както и че не познава лице с имена В.И.И. и не е срещал такова лице и по други обекти където е работил.

Като писмени доказателства към АНП са приложени, декларация по чл. 402 от КТ с посочен автор В.И., протокол за извършена проверка на „Е.0.“ ЕООД № ПР1816270/18.05.2018год., идентификационна карта, заповед за компетентност на АНО, призовка по чл. 45, ал.1 от АПК, възражение от „Е.0.“ ЕООД срещу АУАН, становище от ю.к. Георги Георгиев.

От събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал съдът не кредитира приложената към АНП декларация по чл. 402 от КТ доколкото липсва яснота досежно нейния автор.

В декларацията като автор е посочено лице с три имена и адрес без данни за ЕГН, а в хода на съдебното следствие въпреки положените от съда усилия за установяване на такова лице на адреса, включително и чрез органите на МВР горното не бе сторено. Лице с посочените имена не бе установено на посочения в декларацията адрес, а на ред други адреси на същата улица. Видно от приложените докладни записки на полицейски служители липсата на данни за ЕГН прави невъзможно установяването на лицето, а видно от приложените към делото справки от НБД, направени служебно от съда, лице с посочените имена и дата на раждане не фигурира в базата данни изобщо.

При проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че както АУАН така и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В същото време обаче констатира, че в хода на адм. наказателното производство е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно с НП на въззивника  е наложено наказание по непредявено обвинение. С АУАН на въззивника е повдигнато обвинение за това, че е допуснало до работа без трудов договор едно лице В.И.И. роден на ***год., а с НП е наложена санкция за друго деяние – допускане до работа без трудов на друго лице В.И.И. роден на ***год. Няма спор, че в обстоятелствените части на АУАН и НП фигурират идентични три имена на ФЛ, но датите (в частност година на раждане на лицето е различна).

Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила  е съществено такова е и достатъчно основание за отмяна на НП на процес. основание, тъй като води до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице.

Нещо повече съдът констатира, че в случая АНО е допуснал и грубо нарушаване на задълженията си по чл. 52, ал.4 от ЗАНН, а именно при неяснота по отношение на лицето за което в АУАН е посочено, че е било допуснато до работа (лице индивидуализирано само с три имена и дата на раждане) и направено възражение в тази насока от привлеченото към адм.наказателна отговорност лице в това число с твърдения, че такова лице не е известно на въззивника, че изобщо не съществува такова лице и формулирани искания лицето да бъде установено и разпитано, АНО вместо да извърши разследване на спорните обстоятелства, да издири лицето посочено в акта и т.н., е пристъпил към издаване на НП като е наложил санкция за друго деяние (посочил е като работник допуснат до работа без трудово договор друго лице – лице със същите три имена, но родено шест години по-късно от това посочено в акта).

Доколкото с НП на въззивника е наложено адм. наказание за нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ за това, че на 11.05.2019год. като работодател е допуснал лицето В.И.И. роден на ***год. да престира труд в негова полза изпълнявайки трудовите функции на длъжност общ работник при определено работно време …. с определено работно място *** , и уговорено трудово възнаграждение по 0.18лв/кг. желязо, без да има сключен трудов договор в писмена форма съдът след преценка на събраните по делото доказателства счете, че НП е издадено и в нарушение на материалния закон по следните съображения:

От обективна страна състава на това нарушение изисква деецът да има качеството на работодател спрямо конкретно лице и да е допуснал същото до работа без да има сключен трудов договор в писмена форма.

Съгласно §1, т.1 от КТ "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа.

В конкретния случай каквито и да било доказателства, още по-малко пък категорични такива, които да установят, че към 11.05.2018год. лицето посочено в НП - В.И.И. роден на ***год. е било в трудови правоотношения с въззивното дружество по делото не са налице. Нещо повече в хода на съдебното следствие въззиваемата страна върху която лежи тежестта на доказване в адм.наказателното производство, не е ангажирала каквито и да било доказателства, че такова лице изобщо съществува. Липсват и доказателства за реалното съществуване и на другото лице посочено в АУАН, въпреки положените от съда усилия в тази насока. В пледоарията си по същество процес. представител на въззиваемата страна акцентира на приложената към АНП декларация по чл. 402 от КТ, която обаче освен, че не се кредитира от съда по изложените по-горе съображения, е с посочен автор друго лице родено шест години по-късно.

Безспорно видно от показанията на свидетелите Н. и И. на строежа изпълняван от въззивника е имало три лица. Дали обаче едно от тези лица изобщо е било В.И.И. може само да се гадае. Самоличността на лицата не е била установена по предвидения в закона ред – с документ за самоличност, а липсата на данни за ЕГН възпрепятсва изобщо възможността да бъде проверено кое всъщност е лицето заверено на обекта. 

По-важното обаче е друго, че видно от приложения към АНП протокол от извършената на въззивника проверка, там нарушение свързано с допускане до работа на лицето В.И.И.И. изобщо не е било констатирано. Горното е и обяснимо предвид липсата на безспорни доказателства установяващи самоличността на лицето заварено на строителния обект. И след като не е ясно изобщо кое е лицето, резонно няма как и да бъдат правени някакви изводи за наличие на трудови правоотношения с въззивника.

С оглед на всичко изложено по-горе и като счете, че по делото липсват каквито и да било доказателства, които да установят че въззивното дружество е имало качеството на работодател спрямо лицето В.И.И. роден на ***год. (ако изобщо такова лице съществува) към 11.05.2018год. съдът прецени, че атакуваното НП се явява издадено  и в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.  

Водим от горното Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-009879 от 30.05.2018год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „Е.0.“ ЕООД ЕИК *********, на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000лв. за нарушаване нормата на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: