Решение по КНАХД №324/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба на директора на ОДБХ – Кюстендил, подадена чрез процесуалния представител ст.юрисконсулт Т. Д. срещу решение №137/04.06.2025г. на ДРС, постановено по АНД №136/2025г. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност, представляващи касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП. Не се претендират разноски.

Ответникът чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Не се претендират разноски.

Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за основателност на касационната жалба и неправилност на решението на въззивния съд.

Предмет на касационно оспорване е решение №137/04.06.2025г. на ДРС, постановено по АНД №136/2025г., с което е отменено НП №3/15.01.2025г. на директора на ОДБХ – Кюстендил. П. А. Х. от [населено място], обл.Благоевград е санкционирана на основание чл.131, ал.2 във вр.с чл.131, ал.1, т.1 и чл.135 от ЗХ с административно наказание „глоба“ в размер на 12 000 лв. за нарушение на чл.17, ал.1 от ЗХ.

Въззивният съд е формирал извод за незаконосъобразност на НП, като издадено при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по ЗАНН във връзка с описание на нарушението, дадената правна квалификация, както и особеното качество на субекта на нарушението.

Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. След анализ на събраните и относими за спора доказателства и установените факти, отнесени към нормите на ЗХ, касационната инстанция намира решението и за правилно, по следните съображения:

Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на П. А. Х. срещу НП №3/15.01.2025г. на директора на ОДБХ - Кюстендил, с което лицето в качеството на бизнес оператор е санкционирано за това, че на 19.12.2024г. около 10.40ч. на пазара в [населено място] д. извършва дистрибуция на храни - съхранение и търговия с храни от животински произход – кокоши яйца, разфасовки червено месо, заготовки от червено месо, сирене, кашкавал, стъклени буркани стерилизирано месо, сланина. Стоките не са етикетирани със задължително обявените върху етикета данни за наименованието, под което храната се продава, списък на съставките на храната и количеството на някои от тях, срок на годност,и условия, при които трябва да се съхранява, нето количество на предварително опакованите продукти в отсъствие на потребителя или фирма, седалище и адрес на производителя или лицето, което пуска храната на пазара, държава на произход при храни от внос, указания за употреба, хранителна претенция в съответствие на чл.9 от Регламент 1169/2011г. За нарушение на чл.17, ал.1 от ЗХ е съставен АУАН №000206/19.12.2024г., а въз основа на него е издадено оспореното НП, с което е наложена санкция в троен размер при условията на чл.135 от ЗХ.

След анализ на установените факти и обстоятелства касационната инстанция счита, че на първо място е допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с посочената за нарушена правна норма. Отговорността на нарушителя е ангажирана по чл.131, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ЗХ. Нормата предвижда наказание за бизнес оператор, който нарушава разпоредби на Регламент №1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите. Като нарушена материалноправна норма е посочен чл.17, ал.1 от ЗХ - бизнес оператор, който произвежда, преработва и/или дистрибутира храни, е длъжен да предлага храни, етикетирани в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) №1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) №1924/2006 и (ЕО) №1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ, L 304/18 от 22 ноември 2011 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 1169/2011", на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В АУАН и в НП липсва посочване на нормата от Регламент №1169/2011г., която се приема за нарушена, а дори и да се приеме че това е чл.9, то той съдържа множество данни, които не са конкретизирани от АНО по отношение на всяка от стоките, предлагани от нарушителя. Обвинението е неясно за субекта на отговорността и нарушава правото му на защита, доколкото не са зададени ясно и безпротиворечиво рамките на същото.

КАС приема на второ място, че е допуснато съществено процесуално нарушение и по отношение описание на нарушението във връзка с повторността на противоправното деяние по чл.135 от ЗХ. В съдържанието на НП е визирано единствено, че когато е налице повторност, глобата/имуществената санкция се налага в троен размер. Липсва посочване на НП, което обуславя повторността, т.е. липсва описание на обстоятелствата, обуславящи налагането на наказание по чл.135 от ЗХ. Този порок е съществен и чрез представяне на доказателства в касационното производство, не може да бъде преодолян.

Касационният съд счита, че не е доказан и субективния елемент на обвинението, досежно субекта на нарушението. П. Х. е привлечена към административнонаказателна отговорност в качеството й на бизнес оператор. В ЗХ липсва легално определение за „бизнес оператор“. Ето защо АНО следва да докаже чрез съответните доказателствени средства защо приема, че в случая нарушителя има това качество. Изводът се налага след прочит и тълкуване на нормата на чл.131, ал.1 и ал.2 от ЗХ, която предвижда по ал.1 санкциониране на лице, което нарушава разпоредби на Регламент №1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите, а по ал.2 – санкциониране на бизнес оператор. Следователно законодателят определя два вида субекти – лице и бизнес оператор. В административнонаказателната преписка липсват доказателства, които да установяват по безспорен начин качеството „бизнес оператор“ на П. Х.. В този смисъл КАС формира извод за недоказаност на обвинението, досежно субекта на нарушението.

С оглед гореизложеното касационният съд счита, че като е достигнал до извод за незаконосъобразност на НП, ДРС е постановил правилно решение, поради което ще го остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №137/04.06.2025г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №136/2025г.

Решението е окончателно.