Определение по дело №5614/2011 на Софийски градски съд

Мотиви  по НОХД № 5614/11г. по описа на СГС, НО, 27 с-в

 

             С обвинителен акт, внесен за разглеждане в СГС, Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение срещу  К.К.Н. за това, че : На 06.11.2010г. в гр.С. жк.Б. 2" бл.** вх.* ет.* ап.** в съучастие като извършител с Ж.Н.Г. ЕГН : ********** - помагач, умишлено умъртвил другиго: Н. Ж.Г. ЕГН- **********, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост - чрез нанасяне с нож / ловен нож с обща дължина 31,7см. с леко пробит и закривен наляво връх / на множество прободно - порезни рани в гръдния кош и по тялото, с увреждане на белите дробове и последвала масивна кръвозагуба: четири порезни наранявания по лицето, от които три в областта на челото и една на лявата скулна област,охлузвания и кръвонасядане в дясната половина на лицето, едно прободно-порезно нараняване в лявата слепоочна област с V-образна форма, проникващо в черепната кухина в областта на лявата средна черепна ямка с увреждане на мозъчните обвивки на мозъка, с направление на раневият канал отпред-назад и отляво надясно,едно порезно нараняване на лявата ушна мида, по задната й повърхност, две повърхностни прободно-порезни наранявания по задната повърхност на шията,едно повърхностно- прободно-порезно нараняване в горната част на гърба, среднинно и три драскотини в същата област, косо разположени, успоредни една на друга,две сливащи се прободно-порезни наранявания на шията отляво, като предностоящо е с ход отляво-надясно, отдолу - нагоре и отпред-назад, а заедно стоящото е с ход отляво-надясно и леко отгоре-надолу, без засягане на магистрални съдове, две прободно-порезни наранявания на гърдите отляво, проникващи в гръдната кухина с увреждане на белия дроб с ход отпред-назад и леко отгоре-надолу,едно прободно-порезно нараняване на гърба, вдясно от гръбначния стълб, проникващо в гръдната кухина с нараняване на белия дроб с направление на раневия канал отзад-напред и отдолу-нагоре,две прободно-порезни наранявания на гръдния кош отдясно по средната мишична линия, едното /горното/, проникващо в гръдната кухина с нараняване на белия а другото, проникващо в гръдната и коремната кухини с нараняване на белия дроб, десния диафрагмален купол и черния дроб,една голяма прободно-порезна рана на корема в горно десният квадрант, проникваща в коремната кухина с прерязване на долната половина на десния лоб на черния дроб, една подкожна прободно-порезна рана по предната повърхност на лявата предмишница, множество порезни наранявания по китките, дланите и пръстите с вид на „защитни", обширно охлузване с пергаментен вид в поясната и кръсната области, двустранен хемопневмоторакс /излив на кръв и навлизане на въздух в гръдната кухина/,изразена анемия /обезкървяване/ на трупа, счупване на седмо ребро отляво по предна мишична линия и кръвонасядане на междуребренната мускулатура- пр. по чл.116, ал.1, т.6, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК;

      И  в  това, че : От неустановена дата до 09.11.2010г. в гр.С. ул.Тенерал И." №12А, държал огнестрелно оръжие/ стандартно огнестрелно оръжие - пистолет „ТТ" калибър 7.62мм, модел „М57" с фабр. № С-81235, югославско производство, технически изправен и годен да произведе изстрел / и боеприпаси / педесет и седем броя стандартни пистолетни боеприпаси - патрони, кал. 7.62мм, тип „ТТ",годни за стрелба/ без да има за това надлежно разрешение, издадено съгласно ЗОБВВПИ и ППЗКВВООБ /по смисъла на чл. 4 и чл.7, ал.1 - разрешенията за дейностите по този закон се издават от МВР за определен срок и по ред, определени с ППЗКВВООБ, чл. 41, ал.1 от ППЗКВВООБ - разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси се издават на физически лица от Директора на ГДОП или упълномощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ по постоянния им адрес и чл. 43, ал.1 от ППЗКВВООБ - редът за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси се издават на получилите разрешение за придобиване от Директора на ГДОП или упълномощено от него длъжностно лице или от началника на РУ, чл. 43, ал.1, т.1 от ППЗКВВООБ - за физическите лица по постоянния им адрес/-пр. по чл. 339, ал.1 от НК.

       Срещу Ж.Н.Г. за това, че: На 06.11.2010 г. в гр.С., в съучастие като помагач - умишлено улеснил /чрез отстраняване на спънки - осигурил достъп до жилището на пострадалия, находящо се в гр.С. жк.Б. 2", бл.**, вх.*, ет* ап.**, като предоставил ключ на извършителя, и чрез заличаване на следи от престъплението - изхвърлил оръжието /ловен нож с обща дължина 31,7см. с леко пробит и закривен наляво връх / и дрехите на извършителя и ги запалил в местността "Кариерите" до с. Ч., използвайки горивна течност, която налял в бутилка от два литра от бензиностанция „Еко" срещу с. Ч. за времето от 21.50.33 часа до 21.52.14 часа на 06.11.2010г./ извършителя К.К.Н., ЕГН : **********, на 06.11.2010 г. в гр.С. жк.Б. 2" бл.** вх.* ет.* ап.** , умишлено да умъртви другиго - баща му - Н. Ж.Г. ЕГН-********** – пр.по чл.116, ал.1, т.З, пр.1, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК.

              По делото е конституиран частен обвинител -Н.Х., майка на Н. Ж.Г., представлявана от поверениците  адв. С.А., адв.В. А. и адв. Г..

            В    съдебното    заседание    представителят    на   СГП  поддържа   обвинението срещу двамата подсъдими по чл.116 НК. Смята, че то се подкрепя от събраните доказателства : обясненията на подсъдимия Н.,  от ДП на 10.11.2010 г., приобщени по реда на чл.279 от НПК,  показанията на свид. Н., вкл. и тези  прочетени по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК, показанията на  св.Д.К., Г.Ю., Г.Г., Д.А., А.П., Т.Б., К.К., Т.Р. и К.С., В.Т., от Д.Ц. и Д.А.,от съдържанието на протоколите за оглед на местопроизшествие на 07.11.2010 г. и на 08.11.2010 г., от протокола за оглед на 10.11.2010 г., от съдържанието на писмените справки от мобилните оператори, от заключението на съдебно медицинската експертиза, комплексната трасологична съдебно медицинска експертиза, дактилоскопната експертиза, биологична и ДНК експертизи, от данните на комплексното съдебно психиатрично и психологично освидетелстване на подсъдимия Н.,от лицево идентификационната експертиза, от писмените материали приобщени по реда на чл.159, ал.1 от НПК.

             Според представителят на СГП, в обвинението срещу подсъдимия Ж.Г., така както е формулирано в обвинителния акт са спестени подбудителските  му действия, и други негови помагачески действия по смисъла на чл.20, ал.4 от НК, отделно от това той намира, че е налице и предумисъл, но двамата подсъдими нямат Т.а обвинение. В тази връзка  твърди, че подс.Г. е разработил е план за времето и мястото на извършване на убийството, за начина и др. подробности.  

      Представителят на СГП заявява, съзнателно не е процедирал по реда на чл.287, ал.1 от НПК по отношение на обвинението на подсъдимите Н. и Г., тъй като това би поставило в изключително неравностойно положение обвинението спрямо защитата, би засегнало дълбоко и непоправимо основния принцип, постановен в чл.** от НПК,  при това от   доказателствената маса, предоставена на съда, СГП  следвало  да се лиши  обясненията на подсъдимия К.Н., дадени в хода на ДП с оглед разпоредбата на чл.287, ал. 4 от НПК, забраняваща приобщаване на обяснения на подсъдим, дадени в досъдебната фаза на производството  по реда на чл. 279 от НПК преди изменение на обвинението.

         Прокурорът смята за несъстоятелна тезата, че  действията на подс. Н. могат да се квалифицират по чл.118,119 НК   Прокурор  З.  смята, че подс. Ж.Г. следва да бъде признат за виновен само досежно осигуряването на достъп до жилището на пострадалия. Останалите помагачески действия описани в ОА са несъставомерни по смисъла на чл.20, ал. 4 НК във връзка с извършеното убийство и следва да бъдат отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства-  изразили се в укриване на веществени доказателства, като ключа за входната врата на апартамент № 38 в бл.** кв.”Б.”, както и унищожаването чрез изгаряне на веществени доказателства – дрехи, ръкавици, маратонки и нож на подсъдимия Н., с които последният е бил облечен, съответно въоръжен, за да извърши убийството. Тези действия не са били част от предварително набелязан план за укриване на тези веществени доказателства, след извършване на престъплението. По отношение на обвинението за извършено престъпление по чл.339, ал. 1 от НК, СГП пледира  подсъдимият Н. да бъде оправдан.

           В заключение  от съда се иска да наложи  наказание  „доживотен затвор” или по 20 години „лишаване от свобода”  на двамата подсъдими.

            Поверениците  на  ЧО, молят подсъдимите да бъдат признати за виновни по обвинението  по чл.116 НК, така както им е повдигнато.

          Адв. А. моли наказанието на подс. Г.  да не  бъде по –ниско от това на подс.Н..

          Адв. А., моли съда да определи наказание към максималния размер на предвиденото в закона по отношение и на двамата подсъдими- 20 г. „Лишаване от свобода” или „Доживотен затвор”.

          Адв. Г., моли съда на двамата подсъдими да наложи наказания, за които претендира СГП.

         Защитата на подс. Н., смята, че в хода на делото са събрани доказателства относно това, че неговият подзащитен е умъртвил Н. Г.. Според адв. Л. извършеното от Н. деяние е непреднамерено, инцидентно. Смята за недоказано това, че подс. Н. е имал ключ от жилището, даден му предварително от др. подсъдим. Моли деянието да бъде квалифицирано като Т.а по чл.118 или чл.119 от НК. При определяне на наказанието моли да бъде взето е предвид, че още при самото задържане К.К.Н. е признал за убийството и съжалява за случилото.

       Защитата на подс.Г., адв. Д., счита, че по делото не са събрани доказателства, които да доведат до извод за виновност на Ж.Г., поради което и на основание чл.304 от НПК, моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. 

      Излага доводи за това, че подс. Г. не е бил във финансова зависимост от баща си. Напротив, той е съдружник и управител на ТД „М. – Г.” има  спесимен на подпис в банката и  неограничен достъп до средствата, които са набирани в тази фирма, а тя  е с най-големите парични потоци.  На следващо място акцентира, че ключа използван по твърдение на СГП не е открит. От друга страна се установява, че вратата имала два броя секретни брави, тип касови. И за да се влезе по начина, по който се претендира от прокуратурата са необходими два ключа, а не един.

        Защитата смята, че проведеният  следствен експеримент за който е съставен протокол  на 10.11.2010 г. за времето от 14,00 до 14,25 часа, е  опорочен и събраните с него доказателства са негодни.  Поради задължителния характер на защитата на подс. Г. е следвало да участва защитник. Няма данни по делото да е подсигурен такъв. Защитата намира, че с разпита на другите свидетели присъствали по време на това ПСД  е  недопустимо да се санира  горното нарушение. Според защитата няма доказателства за абсолютна идентичност между намереният нож и ножът, с който е извършено убийството и са причинени нараняванията на пострадалия. По него не са били установени биологични следи,а заключението на експертизата сочи, че нараняванията биха могли да бъдат причинени от него, което по аргумента на елементарната логика означава, че биха могли да са причинени и не от него, а от всяко едно друго хладно оръжие като това.

  В обобщение сочи, че валидната доказателствена маса не дава възможност да се направи извод за съпричастност на Ж.Н.Г. към обвинението, което му е предявено и поддържано от представителя на прокуратурата.

     Адв. Таков намира, че единственото категорично установено  обстоятелството е,  че подсъдимият Н. е  умъртвил  Н. Г.. Посочва, че в ОА като фактически действия, които са вменени като на Ж.Г. са две. Това е, че е предоставил ключ на извършителя и на второ място, че е заличил следи от престъплението, като е конкретизирано, че е изхвърлил оръжието – ловен нож и дрехи на извършителя и ги е запалил в местността „Кариерите” в землището на с. Ч..  Като правна конструкция за това обвинение адв. Таков се съгласява само с първата част, но не и като доказана. По отношение втората намира, че тези действия на подс.Г. могат евентуално да бъдат подведени под чл.294 НК, но подс. Г. няма такова обвинение. Моли съдът да вземе предвид, че от всички свидетели само един сочи за някакви влошени отношения между пострадалия и неговото семейство. Всички останали свидетели, твърдят, че в семейството е имало нормални човешки взаимоотношения. В тази връзка смята за недоказани и обстоятелствата, че пострадалият е държал финансовия ресурс на семейството. Според защитата, СГП се позовава само на свидетелските показания на Н. от ДП, на отречените обяснения на подсъдимия Н. от ДП, и на разпитите на полицейските служители присъствали при проведеният следствен експеримент.

       Защитата счита, че при констатираното противоречие между показанията на свид. Н. от ДП и съдебна фаза, съдът следва да оцени с по-голяма категоричност и увереност тези от съдебната фаза.   По делото липсвали други доказателства, установяващи съпричастност на Ж.Г. към деянието, обясненията на Н., дадени в двата протокола за разпит от 10.11.2010 г. представляват оговор. С оглед на всичко изложено моли за оправдателен диспозитив по отношение подс. Ж.Г.

         Подсъдимият Н. съдебна фаза дава частични обяснения досежно обвинението си по чл.339 НК, както и за оказаната му мед. помощ в гр.П.. Това наложи да бъдат прочетени обясненията му от ДП на основание чл.279 НПК.

            Подсъдимият Н., в лична защита, поддържа казаното от адв. Л.. В последната си дума изразява съжаление за извършеното.

       Подсъдимият Г. не дава обяснения по обвинението, това наложи да бъдат прочетени обясненията му от ДП на основание чл.279 НПК, подс. Г. даде частични обяснения в с.з  във вр. с показанията на  свид. М., в лична защита се присъединява към защитниците. В последната си дума моли да бъде оправдан.

         Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, при съобразяване разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

        

           От фактическа страна:

 

        Подсъдимия К.К.Н. с  ЕГН ********** е  роден в гр. П.,  с постоянен адрес - с. Л., ул. „В. Л.” № *, българин, български гражданин, неженен, средно образование, работещ, не осъждан.

        Подсъдимия Ж.Н.Г. с ЕГН ********** е  роден в гр. К., българин, български гражданин, с адрес по лична карта гр. С., кв. „Б.”, ж.к „Б. *”, бл. **, вх. „*”, ет. * ап. **,  с настоящ адрес в кв. „И.”, ул. „Ч.Д.” № **, ет.*, ап.*, женен, не осъждан, средно специално образование, управител на фирма „М. К.Г.”ООД.

        Подсъдимият Ж. Г. не страда от психично заболяване. Към датата на деянието и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

           Подсъдимият Н. не страда от психично заболяване, при него няма данни за физическа или психическа зависимост към алкохол наркотични вещества или техни аналози. Към датата на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Деянието не е извършено в състояние на афект.

            Подсъдимият Н. от преди инкриминираната дата има издадено разрешение за съхранение на пистолет марка CZ, с фабричен № С-81235 и 45 броя боеприпаси за него.

            Пострадалият Н. Г. и съпругата му М.Г. развивали търговска дейност с метали. За тази цел двамата първоначално регистрирали ЕТ „М.К.Г.”, впоследствие ЕТ „Н. Ж.”. По-късно било създадено дружеството „М. - Г.” ЕООД, в което съдружници са подсъдимият Ж.Г. и неговата майка М.Г., с управител подсъдимия.

        Седалището и адресът на управление на всички тези фирми бил един и същ - ап.** в блок **, кв.”Б. *” – гр.С., където бил и адресът по местоживеене на М. и Н. Г.. Фирмите счетоводно се обслужвали от свид. Д.Ц.. Търговската дейност и на трите фирми се осъществявала фактически в дворно място със склад, разположено срещу блок ** в кв.”Б.”, отстоящо на около 200 м от блок **, където било жилището на Н. Г. и съпругата му М.Г.. Значителна част от доходите им били депозирани в банкови сметки, открити поотделно на всяка една от фирмите в клон на „А.И.Б.” АД. Друга част била използвана за семейни нужди.

       Двамата подсъдими се познавали. Подс. К.Н. работел като охранител в дискотека „О.**” в ж.к.”С.Г.”, където подсъдимият Ж.Г. бил редовен посетител. От около една година, преди инкриминираната дата подс. К.К.Н. започнал да работи като шофьор и охранител на Ж.Н.Г..

С времето двамата се сближили и създали приятелски отношения. Подсъдимият Ж.Г. многократно подпомагал финансово Н., като му давал пари, за да си плати наема на квартирата, обучението за придобиване на правоспособност за водач на МПС и др. Покрай приятелството с Ж.Г., Н. се запознал със сестрата на подсъдимия Г. - Н.Г. и съпруга й.

  Подс. Н. знаел от  разговори  с подс. Г., че имат  семеен бизнес  и че Ж. не е в добри отношения с баща си.   Подсъдимият Н. бил наясно със семейните конфликти между майката и бащата на подсъдимия Ж.Г., но самият той не ги познавал.

            До 06.11.2010 г. съвместното съжителство на Н. и М. Г., родители на подс.Г. е било съпроводено с чести семейните конфликти, при които Н. Г., повечето пъти след употреба на алкохол упражнявал физическо насилие спрямо съпругата си.

          Н. Г., през 2010г.  започнал да споделя в приятелското си обкръжение недоволството от пасивното отношение към семейния бизнес от страна на децата си, в частност от сина си подс. Ж.Г., за когото се заканил, че:”......ще му спре кранчето и ще  го изхвърли от фирмата …...”., тъй като подс. Грозднаво от година преди 06.11.2010г.  преустановил работа във фирмата. Домашното насилие върху М.Г. допълнително довело до охладняване на отношенията между подсъдимия Ж.Г. и неговия баща Н. Г.

          Подс. Г.  често се оплаквал на подс. Н.  от баща си, от това че тормози майка му. Два месеца преди м. ноември 2010г. споделил на подс. Н. , че желаел физическото премахване на баща си.  Отначало подс. Н.  смятал, че подс. Г. не говори сериозно. С течение на времето се убедил, че подс. Г. обмисля това напълно сериозно.

   Около 10 -15 дни преди 06.11.2010г., подс. Г. успял да убеди подсъдимия Н. да убие баща му, като му обещал, че ако свършел работата щял да го възнагради с пари или с подаръци, в т.ч. и златен синджир, какъвто подс. Н. споделял, че би искал да притежава.

     Първоначално обсъдили варианта подс. Н. да проследи след работа Н. Г. и когато последният е сам да го убие, като намушка  един –два пъти с нож.  Подс. Г. обяснил на подс. Н. как изглежда външно баща му. Подс. Н., обикалял около склада на жертвата няколко дни, но не предприел нищо. Н. Г. всяка вечер след работа бил изпращан до входа на жилищният блок от неговия приятел свид. К.. Тъй като по този начин не можело да се осъществи убийството, след обсъждане подсъдимите решили, това да стане в жилището на  Н. Г.. За целта подс. Г. показал на подс.Н. блока, входа, обяснил местоположението на апартамента в който живеят родителите му. Подс. Г. обещал да осигури ключ за жилището и след убийството да помогне за заличаване на следите от престъплението.

       Към 06.11.2010 г. ключ за входната врата на жилището на семейство Г. в ж.к.”Б.” имали пострадалият и съпругата му. Ключ за жилището на Н. и М. Г. е имала и дъщеря им Н.Г..

В изпълнение на обещанието си, по неустановен начин и от неустановено лице,  подс. Г. се снабдил с ключ за жилището на родителите си. Подс. Г.  се погрижил и за това  баща му да е сам в жилището. Тъй като подс. Г. и съпругата му имали малко дете, трябвало някой да се грижи за детето, ако той и съпругата му излязат. За да подсигури идването на  М. Г.  в жилището му в ж.к. И.”и по този начин оставането на Н. Г. ***”, подс. Г. организирал излизане вечерта на 06.11.2010г., заедно със съпругата си –Д.Г.  и  свид. Б., без да има конкретен повод.

    На 06.11.2010 г. около 15,30 часа подсъдимият Ж.Г. отишъл в склада в  кв.”Б.-2”, за да вземе майка си М.Г. и да я заведе в дома си да гледа внучето. Докато се намирал там, около 15,30 часа той провел телефонен разговор с подсъдимия К.Н..

      Към 06.11.2010 г. и след нея жилището на подсъдимия Н., разположено на адрес *** било част от мобилния телефонен обсег на клетъчна станция на мобилен оператор „ГЛОБУЛ”, ситуирана на бул.”Б.Ш.” № ***.

          Към процесната дата жилището на подсъдимия Ж.Г.,*** било част от мобилния телефонен обсег на клетъчна станция на същия мобилен оператор, разположена на ул.”Тинтява”.

       Към същата дата 06.11.2010г блок ** вх.*, ап.**в кв”Б. 2”/ жилището на пострадалия/, и стопанският двор на фирмата „М. - Г.” ЕООД гр.С. в същия квартал - „Б. 2” били част от мобилния телефонен обсег на клетъчна станция, собственост на „К.Б.М.” ЕАД, разположена на сградата, адресно регистрирана под административен адрес № 10 в кв.”Б.”.

         Към 06.11.2010 г. подсъдимият Н. е ползвал мобилен телефонен апарат с абонатен номер 0892-463-500, регистриран на името на свидетеля Н.Н., докато към същата дата подсъдимият Ж.Г. ползвал мобилен телефонен апарат с абонатен номер 0894-311-077 регистриран на негово име.

    Към тази дата свидетелят Н.Н. ползвал мобилен телефонен апарат с абонатен номер **********, регистриран на името на подсъдимия Н..

     Към процесната дата Н.Г. – сестра на подсъдимия Ж.Г. ползвала мобилен телефонен апарат с абонатен номер **********, докато М.Г. - майка на подсъдимия Ж.Г. и съпруга на пострадалия към този момент е ползвала телефон с абонатен номер *********.

       Около 16,00 часа подсъдимият Г. и майка му М.Г. тръгнали  от склада с автомобила  на подсъдимия Г. „Ф. Т.” с рег. № *****/  към апартамента на подсъдимия Г.,***.

           На 06.11.2010г. около 16.30-17.00часа подс.Ж.Г. посетил дома на подсъдимия Н.,***,  където му предоставил ключ за външната врата на жилището на родителите си и го информирал, че баща му ще се прибере от работа към 18.30-19.00часа и ще бъде сам, тъй като майка му св.М.Г. била поела ангажимент да се грижи по същото време за бебето на Ж.Г. и съпругата му в апартамента на последните, находящ се в гр. С., ж.к”И.", ул."Ч.Д.", №**, ет.* ап*.

Подс. Г.  споделил, че той е уредил така нещата, не обяснил чии е ключа. Казал, че подс. Н. трябвало да тръгне веднага за към жилището.

 Н. взел ключа за апартамента и ловен нож с обща дължина 31,7см. с леко пробит и закривен наляво връх, който имал в къщи,  сложил  си платнени ръкавици, тъмни на цвят. Изпратил Г., с когото се разбрали да се видят след като Н. убие бащата му, за да заличат следите от престъплението. Подс. Н. се качил в личния си автомобил „М. 1*" с ДК № ***********, с който се придвижил до блока на пострадалия. Около 18,00 – 19,00 часа на 06.11.2010 г., подсъдимият Н. вече се е намирал в кв.”Б.-2”, в обсега на клетъчната станция, разположена на № 10 в същия квартал, където провел изходящ телефонен разговор от мобилния си телефон с подсъдимия Ж.Г., като му казал, че външната врата на входа на блока била заключена и той не може да влезе.

    Подсъдимият Ж.Г., по същото това време бил в апартамента си в ж.к.”И.”, ул.”Ч.Д.” № ** и посъветвал подсъдимия Н. да изчака идването на някой от обитателите на жилище в този вход и да влезе заедно с него. За времето от 18,19 часа до 19,00 часа на 06.11.2010 г. пострадалият Н. Г. все още се е намирал в стопанския двор на фирма „М. - Г.” ЕООД в компанията на свидетеля Н. К.. За времето от 18,19 часа до 19,00 часа на 06.11.2010 г. подсъдимият Н. успял да влезе във вход Б на блок **, след което се качил до 7-мия етаж до апартамента на Н. и М. Г..  Установил, че входната врата на апартамента  била желязна с две заключалки, но само горната заключалка била заключена. С ключа, който имал подс. Н.  успял да отключи входната врата, влязъл в коридора, след което заключил входната врата на апартамента от вътрешната страна, извадил ключа от ключалката и го прибрал в себе си.

   Скрил се в края на коридора, който имал формата на буквата „Г” и зачакал идването на пострадалия. Към 19.00-19.15часа пострадалият Н. Г. отключил входната врата на жилището си и влязъл в коридора. При затварянето на вратата сложил ключът с прилежаща към него връзка от други ключове в секрета на бравата и заключил. Минал до кухнята, след което продължил по кориД.в посока към мястото, където се е намирал Н..

       При преминаването покрай подсъдимия, пострадалият Н. Г. го  видял,  но превъзхождащият го физически подсъдим не му дал възможност да реагира. Избутал Н. Г. в детската стая, съборил го на едно от леглата и започнал да му нанася удари с ножа по посока на гръдния кош и шията. Пострадалият оказвал съпротива, като при едно от замахванията на подс. Н., той успял да избие ръката му, при което Н. получил порезна рана в областта на лявото бедро. Това нараняване не  спряло подсъдимия, напротив  той продължил  с още по-голяма ожесточеност и агресивност да ударя с ножа пострадалия, нанасяйки му множество прободно - порезни рани в гръдния кош и по тялото, с увреждане на белите дробове и последвала масивна кръвозагуба : четири порезни наранявания по лицето, от които три в областта на челото и една на лявата скулна област,охлузвания и кръвонасядане в дясната половина на лицето, едно прободно-порезно нараняване в лявата слепоочна област с V- образна форма, проникващо в черепната кухина в областта на лявата средна черепна ямка с увреждане на мозъчните обвивки на мозъка, с направление на раневият канал отпред-назад и отляво надясно,едно порезно нараняване на лявата ушна мида, по задната й повърхност,две повърхностни прободно-порезни наранявания по задната повърхност на шията, едно повърхностно - прободно - порезно нараняване в горната част на гърба, среднинно и три драскотини в същата област, косо разположени, успоредни една на друга,-две сливащи се прободно порезни наранявания на шията отляво, като предностоящо е с ход отляво-надясно, отдолу - нагоре и отпред-назад, а заедно стоящото е с ход отляво-надясно и леко отгоре-надолу, без засягане на магистрални съдове, две прободно - порезни наранявания на гърдите отляво, проникващи в гръдната кухина с увреждане на белия дроб с ход отпред-назад и леко отгоре-надолу,едно прободно - порезно нараняване на гърба, вдясно от гръбначния стълб, проникващо в гръдната кухина с нараняване на белия дроб с направление на раневия канал отзад-напред и отдолу-нагоре,две прободно - порезни наранявания на гръдния кош отдясно по средната мишична линия, едното /горното/, проникващо в гръдната кухина с нараняване на белия дроб, а другото, проникващо в гръдната и коремната кухини с нараняване на белия дроб, десния диафрагмален купол и черния дроб,една голяма прободно - порезна рана на корема в горно десният квадрант, проникваща в коремната кухина с прерязване на долната половина на десния лоб на черния дроб,една подкожна прободно - порезна рана по предната повърхност на лявата предмишница,множество порезни наранявания по китките, дланите и пръстите с вид на „защитни",общирно охлузване с пергаментен вид в поясната и кръсната области,двустранен хемопневмоторакс /излив на кръв и навлизане на въздух в гръдната кухина/,изразена анемия /обезкървяване/ на трупа,счупване на седмо ребро отляво по предна мишична линия и кръвонасядане на междуребренната мускулатура.Тежките наранявания в съвкупност с масивната кръвозагуба довели до смъртта на Н. Г..

      Подсъдимия Н. излязъл от жилището, затворил външната врата без да я заключва, успял да се качи в автомобила си, с който бил дошъл преди това и потеглил към дома си в кв.”В. Л.”, преминавайки през граничното за кв.”Б.” от югоИ. село Г.Б.. В 19,28 часа на 06.11.2010 г., докато се движел с автомобила по този път, подсъдимият Н. провел нов разговор по телефона с подсъдимия Ж.Г., и му казал да дойде в  дома му.

     В момента на провеждането на този разговор подсъдимият Н. се е намирал в обсега на клетъчна станция в с.Г.Б., а подсъдимият Ж.Г. бил все още в апартамента си в кв.”И.”. Следвайки уговорката да помогне на  Н.  за заличаване следите от престъплението, Ж.Г. се качил на личния си автомобил „Ф.Т." с ДК № ******* и поел към подс. Н..

  Около 20,00 часа на 06.11.2010 г. подсъдимият Н. ***, А където съблякъл дрехите си /без бельото и чорапите/ и ги поставил заедно с маратонките, ключа от апартамента, ръкавиците и ножа, с който било извършено убийството върху одеяло. Влязъл в банята и се измил. Малко след 20,00 часа на 06.11.2010 г. подсъдимият се обадил по телефона и на свидетеля Н., когото помолил също да дойде в дома му.

     Първи в жилището на Н. дошъл подсъдимият Ж.Г.. При влизането си подсъдимият Г. го попитал с думите: „Свърши ли работа?”, на което Н. отговорил утвърдително и показал раната на крака си. До идването на свидетеля Н. в апартамента на подсъдимия Н., подсъдимият Ж.Г. завил одеялото с дрехите, маратонките, ръкавиците и ножа така, че да не се вижда съдържанието, а ключът от апартамента на родителите му, прибрал в себе си. Подс.  Ж.Г. отишъл до близката аптека, откъдето купил бинт и превързал бедрената рана на подс. Н..

   След като в апартамента на Н. дошъл свид.Н., последният бил изпратен да купи бинт, лейкопласт, обезболяващи медикаменти и хранителни продукти, а когато се върнал подсъдимият Г. вече си тръгвал, изнасяйки със себе си одеялото с увитите в него дрехи, маратонки, нож и ръкавици на подсъдимия Н..

       Свидетелят Н. и подсъдимият Н. останали в апартамента на последния до сутринта на 07.11.2010 г. В отсъствието на подсъдимия Ж.Г., подсъдимият Н. започнал да разказва за това какво се случило, признал пред свидетеля Н., че е убил бащата на Ж.Г., както и че за това свое деяние бил мотивиран от подсъдимия Ж.Г..

          Междувременно, около 21,30 часа на 06.11.2010 г., след като излязъл от дома на Н. подсъдимият Ж.Г. отишъл с автомобила си, споменат по-горе до кв.”Б.”, където се отбил до кафе „Малибу”, собственост на зет му – свидетеля Г.Г. и на сестра му Н.Г., като поискал да разговаря със сестра си насаме.

      За времето от 21,30 часа до 21,45 часа, същата вечер подсъдимият Ж.Г. и Н.Г. били извън кафето, на неустановено по делото място.

        За времето от 21.50.33 до 21.52.14 часа на същата дата подсъдимият Г. вече се намирал в района на бензиностанция „ЕКО”, разположена на Околовръстния път на гр.С., разклона за с.Ч., област С., където закупил 2 л бензин в пластмасова бутилка. За времето след 21,50 часа до 22,30 часа на същата дата подсъдимият Г. отишъл с автомобила си в местността „К.”, в землището на с.Ч., където запалил одеялото с наличните в него дрехи, обувки, ръкавици и нож на подсъдимия Н..

       Около 23,00 часа – 23,30 часа Ж.Г. *** и се присъединил към компанията на съпругата си Д.Г. и свидетеля Т.Б., които били в клуб – дискотека „Накрая на вселената” в ж.к. С.Г., гр.С..

Към 07.15часа на 07.11.2010г. свидетелят Г.Х.Ю., който работел за пострадалия Н. Г., отишъл на работа в склада за метали. Там се срещнал с приятеля на пострадалия - св. Д.Г.К., който споделил, че не може да се свърже по телефона с Н. Г., тъй като е изключен. К. отишъл до намиращия се  в близост апартамент на сем. Г., но се върнал , споделяйки, че приятеля му не му е отворил. Св.Ю. на свой ред отишъл до апартамента и след продължително чукане по вратата, установил, че последната не е заключена. Отворил я, влязъл в апартамента и открил безжизненото тяло на Н. Г., паднал по очи на земята в детската стая, облян в кръв. Почувствал неразположение и избягал навън.  Извикал св.К. и му съобщил какво е видял. Свид. К. подал сигнал в полицията.

         При пристигането на местопроизшествието, служителите на МВР извършили оглед на местопроизшествие, обективиран в приложения по делото протокол.

        Междувременно сутринта на 07.11.2010 г. подсъдимият Н. бил закаран с автомобил от свидетеля Н. до спешния център на болницата в гр.П., където обработили и зашили раната на крака му. Подс. Н. посочил, че раната му е вследствие на битов инцидент, за това и не е била уведомено МВР за наличието на такъв  случай.

              На 08.11.2010г. в жилището на пострадалия бил извършен повторен оглед на местопроизшествие, за което бил съставен протокол.

           На 08.11.2010г. бил извършен оглед на трупа Н. Ж.Г., за което бил съставен протокол.

             На  09.11.2010г. било извършено претърсване в жилището на подс. Г. и изземване на ВД, за което бил съставен протокол.

   На 09.11.2010г. при извършеното претърсване в дома на подс.К.Н.,  били иззети огнестрелно оръжие/ стандартно огнестрелно оръжие - пистолет калибър 7.62мм, модел „М57" с фабр. № С-81235, и боеприпаси 57 /петдесет и седем/  броя стандартни пистолетни боеприпаси - патрони, кал. 7.62мм. Подс. Н. бил задържан по ЗМВР. /том 1 л.88 б,88 в /

 На 09.11.2010г. бил извършен и оглед на местопроизшествие / контейнери за смет в близост до жилището на подс. Н./, за което ПСД бил съставен протокол.

  На 09.11.2010г. с постановление от същата дата, подс. Г. бил привлечен като обвиняем за  пр. по чл.116 НК и разпитан в това му качество, в присъствието на защитник.

       На 10.11.2010 г. за времето от 14.00 до 14.25 ч., в присъствието на  поемни лица, бил проведен следствен експеримент с участието на обв. Г.. Последният, показал на разследващите мястото от където на инкриминираната дата взел бензин в пластмасово шише, мястото където на инкриминираната дата запалил одеялото с намиращите се в него дрехи, нож, ръкавици и маратонки на подсъдимия Н..

 На показаното място бил извършен оглед на местопроизшествие за времето от 14.35 до 15.00 часа, при който били иззети ВД-  нож, ръкавици, парчета и части от одеало, части от обгорели предмети и материи .

СМЕ на  подс. Н. от 10.11.2010г. два заключение, че при прегледа му се установява една линейна рана по предно външно странична повърхност на ляво бедро /зашита/, една линейна – в долният край дъговидна рана по предно вътрешната повърхност на лявото бедро /зашита/, като установените увреждания се дължат на действието на режещ предмет.

СМЕ на труп № 921/2010г. дава заключение, че причината за смъртта на Н. Г. са прободно порезните наранявания нагръдният кош с увреждане на белите дробове, като в генезата на смъртта участва и масивната кръвозагуба. Морфологията на една част от установените и описани по горе прободно порезни наранявания са с характеризиращ действието на предмет с остър връх и два режещи ръба, а друга част от тях са получени от действието на предмет с характеристики на нож притежаващ остър връх, един режещ ръб и дебел ок. 4мм „гръб”, чиято върхова част е с неправилна триъгълна форма, наподобяваща „платно на платноходка” . Установените порезни рани са получени от действието на предмет с режещ ръб.

Уврежданията по дясната половина на лицето и в поясно – кръстната област с вид на охлузвания и кръвонасядания са получени от действието на твърд тъп предмет с неравна широка повърхност и са получени при притискане на тялото на пострадалия в областта на гърдите при опит за фиксиране на тялото върху терена.

 СХЕ№ А -660/2010г. дава заключение,че  в кръвта на пострадалия Г. има наличие  на етилов алкохол  0,80 %о, в урината 1,00 %о.

 На подс. Н. са издадени разрешения за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие  и за съхранение. С разрешение № 76 от 22.02.2007г. издадено от 08 РПУ-СДВР, той е закупил пистолет ЧЗ -57, кал. 7,62 мм, № С 81235 и 45 бр.патрони за него. / л.118 от том 5 от дп /

Съдебно-медицинска експертиза на ВД /л.191-196,т 2 ДП/, дава  заключение, че иззетия при огледа на трупа косъм от вътрешната страна на дланта на пострадалия , произхожда от лицевата област /брадата/ на К.Н..

От заключението на назначената ДНК експертиза № 485-10 /л.51-57,т.1\// е установена кръв, произхождаща от Н. по декоративен капак на ел.контакт,  иззет при оглед на местопроизшествие, обективиран в протокол от 07.11.2011 г. /л.6-9,т.1/

  СМЕ НА ВД № 425-Б/2010г дава заключение, че кръвта по обектите 1—текстилна материя, 2- покривка от маса, 3- чаршаф, 4-покривка от легло / иззети при огледа на местопроизшествие от  дома на пострадалия/  е от човешки произход  и е от кръвна група 0 / алфа, бета/ и е годна за ДНК профилиране.

СМЕ на ВД № 434-Б 2010 дава заключение, че по обекта № 1 –овъглена материя черна на цвят, обект 2 чифт петопръстни ръкавици от текстилна материя бели на цвят с тъмно зелен кант , обект 3 обгоряла материя с полепнала върху нея част от газова запалка и сребристо фолио, обект 4 обгорял нож с дъговидно извит заострен връх и петниста повърхност, с дължина 315 мм, дължина на метална режеща повърхност 226мм, ширина 30 мм, дебелина в областта на гърбът 4 мм, обект 5 множество части от обгоряла и овъглена текстилна материя в оранжево и тревисто зелен цвят/иззети при огледа на местопроизшествие в  землището на с. Ч./ не се доказва кръв и не са намират косми.

СМЕ на ВД № 426-Б /2010г. дава заключение, че по представените обекти от 1 до 8/ дрехи, обувки, колан и др. на пострадалия Н. Г./ се доказва кръв и не се намират косми. Кръвта е от човешки произход и по всички обекти е от кръвна група 0 / алфа ,бета/.

          Балистичната експертиза по протокол № 79/ Е-2011г. Заключва, че обект 2 е стандартно огнестрелно оръжие – пистолет ТТ, кал. 7,62мм модел М 57 югославско производство с фабр. № С-81235 технически изправен и годен да произвежда изстрели, и през цевта му не е произвеждан изстрел след последното му почистване. Представените патрони - 57 броя са стандартни пистолетни боеприпаси – кал. 7,62 мм, тип ТТ и са годни за стрелба. Обектите са иззети при извършеното претърсване в дома на под. Н..

        ДНК на ВД  по протокол 11/ ДНК-**   дава заключение че  по обект 1 / бинт/ ДНк профила е на подс. Н., по обекти 2а и 2б / ръкавици от землището на с. Ч.  и № 3 и 4 / запалка и нож от местност в землището на с. Ч./, се визуализира смес от клетъчен материал с ниски нива и не може да се интерпретира.

      Лицево-идентификационната експертиза дава заключение, че на видеозаписа предоставен им за изследване от охранителните камери на бензиностанция Еко, на разклона за с. Ч. се наблюдават изображения на лице от мъжки пол, като между това лице и снимките от полицейската регистрация на подс. Г. от 09.11.2010г. се наблюдават съвпадения само в общи белези, но не се наблюдават достатъчно частни признаци за категорично заключение за идентичност.

     СМЕ на ВД  № 5 / 2011 дава заключение, че кръвно груповата принадлежност на подс. Н.  определена по кръстосан метод АВО е 0 /алфа ,бета/

       Кръвно груповата принадлежност на пострадалия Н. Ж.Г. определена по същия метод е 0/алфа ,бета/

         ДНК  на ВД № 11 /ДНК -**3  дава заключение,  че  за  кръвта  по представените обекти № 1 и 2  / връхна шуба и джинсов панталон от трупа/  се определя един и същи профил и той е на Н. Г.

       Трасологичната СМЕ заключава, че представеният за изследване нож е тип ловен, с обгоряло острие и липсващи чирени. Ножът е с обща дължина 31,7 см с леко побит и закривен връх, / в първия милиметър/ наляво, погледнато отгоре, откъм гръбната част на ножа.  Ножът съдържа две основни компоненти – двуостро оръжие в първите 7,8см от върха и едноостро в последващата си част. Това прави възможно при различна дълбочина на раневите канали да се отразяват различни характеристики на ножа и морфология на нараняванията на тези основни компоненти. Установените морфологични характеристики на кожните рани и раневите канали с характеристиките на острието на представеният за изследване нож / посочено по-горе/ сочи съвпадение на елементите между тях,т.е характерните особености на нараняванията добре кореспондират да са получени от острието на този нож. Установените увреждания по трупа в своята съвкупност отговарят да са получени от едно и също оръжие с характеристиките на представеният за изследване нож.  Всички увреждания, освен това в коремната област носят прижизнен характер, като в процеса на нанасяне на ударите пострадалия е оказвал или правил опити за съпротива чрез предпазване от и захващане на оръжието. Дълбочината на нараняванията, сочат за значителна сила при нанасяне на ударите или изтеглянето на оръжието. Пострадалия се е намирал в лека степен алкохолно повлияване, което не води до намаляване на болковия праг. Пострадалият е възприемал / предвид прижизнените наранявания/ и преработвал емоционално обстановката, наличните наранявания водят до болки и страдания с голяма интензивност.

   Заключението на новата балистичната експертиза / НИКК/ сочи, че намереният и иззет от дома на подс. Н. пистолет  е  „CARVENA ZASTAVA” модел М 57,кал.7,62мм,с фабричен номер № С-81235, като оставените за съхранение в СДВР при издаване на Разрешение за съхранение на пистолет марка CZ,с фабричен № С-81235, 5 броя гилзи кал.7,62 мм са били изстреляни с представеният за изследване пистолет „CARVENA ZASTAVA” модел М 57, кал. 7,62мм, с фабричен № С-81235.

    По доказателствата:

     Горната фактическа обстановка съд приема за установена въз основа събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, както следва: обясненията на подсъдимия Н. от ДП, прочетени по реда на чл.279 НПК от 10.11.2010г.  том 1 от ДП, частичните му обяснения  пред съда,  частично  обясненията на подс. Г. от ДП /л.68-69 том 1 от ДП/ прочетени по реда на чл.279 НПК и тези от с.з във вр. с разпита на свид. М., от показанията на свидетелите К., Ю.,  Н.Й., Д.А., изцяло показанията на Г.Г., на Д. А., Д.Ц., показанията на Н.Н. от ДП прочетени по реда на чл.281,ал.4 от НПК, показанията на свид.З.Н., показанията на Т.Б. от ДП прочетени по реда на чл.281,ал. НПК и частично тези от с.з, показанията на свид. Т. Р. и К. от ДП и с.з, на свидетелите К.С., В.Т., Г. том 1 нохд,  частично показанията на свид. М. том 1 от нохд/показанията на свид.Ал. П., частично показанията на свид. Б. Б. и В. Б., показанията на свид. О.Ц., протоколите за огледи на местопроизшествие и фотоалбуми към тях, протоколите за освидетелстване на лица, протокол за извършен следствен експеримент с подс.Н.,  протоколите  за претърсване и изземване, протокол за доброволно предаване, СМЕ на труп, СМЕ на живо лице, СМЕ на ВД, КСППЕ на подсъдимите, СХЕ, ДНК експертиза, трасологична СМЕ том 4, л.142-153 от ДП,  и фотоалбум  към СМЕ и трасологичната СМЕ том 5, л.126 -**3 от ДП  , частично  балистичната експертиза от ДП на ВЛ М., комплексна дактилоскопна и ДНК, СППЕ на подс.Н.  -том 2 от НОХД,  удостоверение за родство том 1 от нохд, балистична експертиза / НИКК/  том 1, л.488-492 от НОХД,свидетелство за съдимост на подсъдимите том 1 от НОХД, данъчни декларации за фирмите на пострадалия, съпругата му и подс.Г., справки от мобилните оператори  в том 2 от НОХД и том 3 от ДП/ , справки от банки- том 2 от НОХД, справка от 08 РПУ –СДВР л. 464, том 1 от НОХД  и другите писмени доказателства.

            Съдът намери, че макар и да са прочетени в с.з  по реда на чл.281,ал.4 от НПК показанията на  М.Г. /майка/ и Н.Г. от ДП/ сестра/ на подс. Г., дадени след като са били уведомени за правата им по чл.119 НПК и след като Г. е бил вече привлечен като обвиняем, не следва да бъдат обсъждани и ги изключи от доказателствата по делото, тъй като лицата с оглед родството им разполагат с правото да не дават показания от което същите могат да се възползват и в съдебна фаза, независимо от различното тяхно решение в досъдебна фаза.

   Съдът намира, че следва да изключи от годните доказателства по делото протокола за извършеният следствен експеримент, въпреки че две поемни лица – свид. Т.Р. и К.К. потвърждават факта на извършеното процесуално-следствено действие, реда на извършване и резултата, тъй като това ПСД е извършено в разрез с правилата в НПК, по следните съображения: следствен експеримент/чл.166 НПК/ се провежда, за да се проверят или уточнят данни получени от разпита на обвиняемия или свидетелите или от друго действие по разследването.

Проследявайки хронологично намиращите се по делото в том 1 от ДП протоколи е видно, че Ж.Г. е бил разпитван първо като свидетел, в тези му показания липсва каквото и да било споменаване на обстоятелства, който да обуславят нуждата от следствен експеримент. В последствие, на 09.11.2010г. Ж.Г. е бил привлечен като обвиняем за деяние по чл.116 НК, в разпита му като обвиняем също не е давал обяснения за подобни обстоятелства. Към този момент му е бил назначен служебен защитник. Следственият експеримент е проведен на 10.11.2010г. за който е съставен протокол /л.106-10. от ДП/, това ПСД е било извършено без участието на защитник в разрез с разпоредбата на чл.99,ал.1 от НПК при задължителна защита по смисъла на чл.94, ал.1,т.3 от НПК. Няма никакви доказателства по делото, че защитникът е уведомен за това ПСД, респ.че не се явил по см. на чл.99,ал.1, пр. последно НПК.  

         За това, че горните доказателства следва да се изключат излагат становище и всички  страни по делото.

          Макар, че протокола за извършеният следствен експеримент е негодно доказателствено средство, съдът  като отчете,  че със свидетелски показания могат да бъдат установени всички възприети от свидетелят факти, които са свързани с обстоятелствата по делото и допринасят за изясняването им  и процесуалният закон налага ограничение само по отношение на лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество и лицата извършвали действия по разследването, намери, че не може да игнорира  показанията  на свид. К.С.С., В.Е.Т., Г.М.Г. присъствали при следствения експеримент, при което намери възраженията на защитниците на подс. Г.  в тази връзка за неоснователни.

       Свид.  С.,  разпитан в съдебна фаза  установява, че е пътувал в  служебен бус, в който е бил и подс. Г.. Той е възприел, че подсъдимият указвал посоката на движение, първо показал бензиностанцията ЕКО, а после отвел органите до землището на с. Ч.,  и при слизането от автомобила е показал  мястото където е запалил вещите.  Подс. Г. е съобщил факти които не са им били известни и касаят извършеното престъпление, наливането на бензин за запалване на вещите и посочването на това местонахождение на вещите е важна индиция за извършеното от страна на помагача Г..

            Свид. Т. заявява идентични факти, в т.ч. подс. Г.  е обяснил от къде е налял е бензин за запалването на вещите, показал както бензиностанцията, така и мястото където е запалил вещите, за намереният нож на място и др. вещи.

        Свид.Г. косвено подкрепя заявеното от предните двама, тъй като е подсигурил поемните лица за експермент – Р. и К., а след това е следвал с автомобил, служебният бус по целия маршрут.

          Обстоятелството, че тези свидетели към онзи момент са били в служебни отношения с МВР не дискредитира техните показания.

           Свързан с този следствен експеримент е огледа на местопроизшествие, в землището на с. Ч., местност „Кариерите, който е съставен протокол, като са били иззети и  ВД описани по-горе, не се правят възражения относно годността му,поради което и съдът го цени като годно доказателствено средство.

Показанията на свид. Ш., Т.Т., С.С., л. С., Ц.А., К.Р., В. и Т., Р.Н., Д., Й., Г. и К. не са информативни за предмета на делото, по тази причини съдът не ги обсъжда.

        Съдът кредитира показанията на свид. Й., относно отношенията и със семейството на пострадалият. Изолирано е единствено заявеното от свид. Й. за това, че от апартамента на жертвата се чул силен единичен шум като от хвърлен предмет около 24.00 часа на 06 срещу 07.11.2010г.

Съдът кредитира показанията на свид. П., от тях изведе фактите относно това, че полицейските служители посетели бензиностанцията са търсили точно определени записи от охранителните камери за определен часови интервал и действие на лице, като са му съобщили това обстоятелство, впоследствие с протокол за доброволно предаване записа от 06.11.2010г. е бил предан на органите. Тези показания на свид. П. кореспондират със заявеното от свид.Т., С., Г..

Съдът кредитира показанията на свид.Б., от с.з, и тези  от 25.02.2011 г., находящи се в ДП на лист 176, том 1, прочетени по реда на чл.281,ал.4 НПК, които той поддържа в с.з. От тях изведе фактически данни, кой, кога и как се е придвижил до заведението в С.Г. и че не е имало конкретен повод за тази среща. Съдът постави в основата на доказателствени си изводи и прочетените части, като отчете, че при първоначалното снемане на показанията свидетелят е бил много по-близко до детайлите от случилото се. При това в с.з той не отрече прочетените показания от протокол за разпит от ДП.

Съдът кредитира и показанията на свид. Б.Б. и В. Б., от които изведе фактически данни за това, че подс. Н. е ходил до П. за оказване на медицинска помощ след случая, с кого е дошъл и с какво. В останалата част съдът не ги кредитира, тъй като очевидно се опитват да градят защитната версия на подс. Н.. 

Съдът кредитира показанията на свид. О.Ц., тъй като се подкрепят от другите гласни и писмени доказателства, обективни и правдиви са.

Съдът кредитира изцяло показанията на сивд. Ю., от тях изведе фактически данни за това, че подс. Г. в последната година преди инкриминираната дата е посещавал склада рядко, от тях установи, че свидетелят е възприел следи от насилие върху М. Г.,  фактически данни за посещението на 06.10.2010г. във склада на подс. Г., за положението на трупа, когато го е намерил, на пистолета, връзката с ключове като собствена на пострадалия.

Съдът кредитира показанията на свид. Г., от тях установи обстоятелството, че Н.Г. е отрекла да има връзка с подс. Н., че пострадалия е искал да се разпореди с бизнеса си, като същият да бъде поет от зет му, дъщеря му и сина му. Свид. Г. заявява, че около година преди 06.11.2010г. подс.Г. е преустановил работа във фирмата, че пострадалият не одобрявал това поведение на сина си, че подс.Ж. Г. посетил „Малибу” на 06.10.22010г., впоследствие помолил свидетелят да не споменава това обстоятелство пред органите на ДП, че Н.Г. разполагала с ключ от жилището на родителите си, че от съпругата му  Н.Г.   знае, че на 06.11.2010г.,  брат й  е идвал да вземе М. Г.  да гледа детето, защото те били канени на рожден ден, последното  се опровергава от показанията на свид. Б., но сочи за предварителният замисъл на подсъдимите лица.

Свид. Дора А. за свидетелства за недобри взаимоотношения, както между починалия и съпругата му, така и между него и сина му и причината за това.

 Съдът кредитира като правдиви показанията на свид.К., на когото пострадалият приживе е споделял, че сина му не идва на работа и иска да „раздели” бизнеса. Завява, че пострадалият не носел пари в себе си, с тези въпроси се занимавала жена му и счетоводител, както и относно данните за намирането на трупа му.

Съдът кредитира показанията на свид. Ц. от съдебна фаза от тях изведе фактически данни за това, че основно с дейността на фирмата са се занимавали Н. Г. и съпругата му, както и показанията и от ДП относно това, че М.Г. е споделяла пред свид. Ц., че пострадалият след употреба на алкохол я удрял.

Съдът постави в основата на доказателствени си изводи и прочетените части, като отчете, че при първоначалното снемане на показанията свидетелката е била много по-близко до детайлите от случилото се. При това в с.з тя не отрече прочетените й показания от протокол за разпит на  лист 174, том 1 ДП, от 03.12.2010 г..

 Съдът кредитира показанията на свидетелката В., от тях прие за установено местоживеенето на подс. Н. към инкриминираната дата, извършените действия от органите на ДП по претърсване и изземване в това жилище и около него, както и че подс. Г. е посещавал подс. Н., във въпросната квартира.

  Съдът кредитира показанията на свид. Н.  от ДП, прочетени в с.з  от които изведе  фактически данни за  инкриминираната дата , направеното пред него признание от подс.Н. за  извършеното и използваният израз „Бастисахме човека”, сочещ на участието на още едно лице в убийството, мотивирането му за това деяния от подс.Г.,  номера на мобилния  телефон ползван от  свид.,  посещението на болницата в гр.П. и др. Съдът намери, че тези показания са детайлни и кореспондиращи с другите доказателства по делото, в т.ч с обясненията на Н. от 10.11.2010г.и им даде вяра.

Във фазата на съдебното следствие този свид. отрече  достоверността на показанията, дадени от него на ДП, като описа фактическа обстановка, различна от предходната. Само по себе си отричането от предходно дадени показания, въпреки принципно по-голямата доказателствена стойност, придадена от законодателя на показания, дадени на фазата на съдебното следствие, в сравнение с тези, дадени пред орган на досъдебното производство, не води автоматично до дискредитирането на последните, а задължава решаващия орган, в случая настоящия съдебен състав, да извърши адекватната преценка кои от показанията да кредитира и по какви съображения.

 Свидетелят заявява, че му е оказан натиск да даде такива показания. Поясни, че е имал доверие на органите на ДП и се е явил повторно пред тях, сам, без адвокат, въпреки твърденията за  оказан натиск и  правата си  см.на чл.121,122 НПК.

По делото няма данни на свидетелят да е оказван натиск, звучи житейски нелогично и недостоверно въпреки оказвания натиск той да е  имал ”доверие” на органите на ДП и да отиде сам без лице което може да му окаже правна помощ в подобна ситуация.

На следващо място свид. Н. е разпитан за първи път от органите на ДП на 10.11.2010г. с начало на разпита 15.00 часа, край 16.20 ч. /л.150,151 том 1 ДП/, в тези показания той заявява известното му по случая – признанието на Н. за убийството и т.н, към този час подс. Н. все още не е дал обясненията си от 10.11.2010г., те са с начален час 18.35 ч. следователно органите на ДП не са имали възможност да насочват свид. Н. към каквито и да било показания, защото не им е било известно  какви обяснения ще даде Н., в т. ч. за това, че свид. Н. вечерта на 06.11.2010г. е бил в дома му и т.н.

      Ето защо съдът намери, че изложените от този свидетел доводи се явяват правно и житейски нелогични, поради което съдът кредитира с доверие показанията му, дадени на фазата на досъдебното производство, като прие, че същите отразяват реално осъществилата се фактическа обстановка, респективно показанията, дадени на фазата на съдебното следствие се явяват опит за изграждане на защитна теза на подсъдимите.

Съдът кредитира частично обясненията на подс. Г., приобщени по делото по реда на чл.279 НПК. С доверие прие обясненията му за това, че на инкриминираната дата е бил в склада, че е взел майка си от там и я е завел в жилището си в кв. „И.”, за това, че вечерта се е видял със сестра си, че се е отбил до кафето „Малибу” и че е бил по-късно вечерта в заведение в С.Г. заедно със съпругата си и свид. Б.. Тези му обяснения се подкрепят от доказателствата по делото и съдът ги  кредитира.

Съдът обаче  не кредитира, тъй като се опровергават от други доказателства по делото, обясненията му относно часът в който е отишъл до склада, в който  е тръгнал от  там , при това директно към квартал „И.”   в колко часа се е видял със сестра си, в колко часа е бил в кафе „Малибу”   и в заведението в С.Г., както и че той е тръгнал от дома си към заведението заедно със съпругата си, а свид. Б. е дошъл там. Тези му обяснения съдът намери за опровергани от обясненията на подс. Н. от ДП – 10.11.2010г., от писмените справки от мобилните оператори, от показанията на сивд. Б., свид. Г. и  др.от протокола за оглед на местопроизшествие в землището на с. Ч., от показанията на свид. П. от записаното от охранителните камери на бензиностанция ЕКО и др.

  В тази връзка съдът от показанията на свид. Б.,  от ДП съдът установи обстоятелството,че именно свидетелят Б. е взел от дома и съпругата на подс. Г., той не е тръгнал с тях, като съпругата му заявила, че  Ж. ще дойде по –късно направо в заведението. Важно обстоятелството, установява свидетелят относно това, че не е имало конкретен повод да се видят и че е било по тяхна  инициатива.

 На следващо място от справките на моб. оператори е видно местоположението на подс. Г. по часове на инкриминираната дата, нещо, което се потвърждава и от свид. Д.А., свид.Г., колко пъти се е чул с подс. Н. в този ден и т.н..

 За това ,че преди да се прибере до дома си,  подс. Г. се е отбил до подс. Н., за да  даде ключа, да съобщи че е направил необходимото бащата да е сам в жилището и вечерта е удобна за изпълнение на намисленото, за  да се уговорят да се видят след като всеки от  тях  изпълни  уговореното,данни се съдържат в обясненията на подс. Н. от 10.11.2010г. приобщени по делото.

Свид. Г. сочи, че подс. Г. е искал да скрие факта, че вечерта е бил в кв. Б. и изрично го помолил, преди повторният разпит на свид. Г. да не го споменава пред разследващите.

За това, че пострадалият Г., понякога упражнявал домашно насилие на съпругата си свидетелствата повечето разпитани лица, вкл. и подс. Н. го заявява в обясненията си от 10.11.2010г. като обстоятелство, споделено му от другия подсъдим.

На следващо място съдът прие за установено, това че независимо под каква правноорганизационна форма е била извършвана търговската дейност с металите, преимуществено в склада са работили родителите на подс. Г., като той и свид. Г. са помагали, но това е било инцидентно. В тази насока са показанията на свид. М., който съдът частично кредитира относно съобщеното й от пострадалия, когато са били заедно на погребение и факта, че последният е посещавал майка си, тъй като в първата част не са опровергани, а във втората се подкрепят от показанията на др. свидетели Ю.,К. и др.

В останалата част за отношенията вътре в семейството и затова че познава подсъдимия Г., че пострадалия е имал добри отношения със сестра си очевидно, при дадените обяснения от страна на подс. Г. във връзка със заявеното от свидетелката, то съдът намери показанията й в тази част за такива с ниска степен на достоверност.

Свид. З.Н. сочи, че подс. Г. е идвал във склада понякога да помага, а  „шефове”  там били пострадалия и съпругата му.

Защитата твърди, че подс. Г. се е разбирал с баща си и не е бил във финансова зависимост от него. Вярно е, че същият е вписан като управител на фирма, и че по сметката й е имало суми  с който той е можел да се разпорежда, но е факт, / л.896 том 2 нохд/, че  по сметката към 01.01.2010г.  е била налична сумата от 81 145,69,  а към 31.12.2010г. е само 2 834,93 лв.,  т.е последното кореспондира със показанията на горепосочените свидетели кой основно се е занимавал с дейността и е набавял печалба за  фирмите..

 Съдът кредитира обясненията на подсъдимия К. Н. от ДП / два разпита на 10.11.2010г. / дадени на досъдебното производство, т. 1 от ДП, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 279 НПК, като логични, непротиворечиви и подкрепящи се от останалите събрани по делото доказателства. Действително, в съдебно заседание, подсъдимият отказва да даде обяснения, не поддържа тези си обяснения, а само  тези от ДП от  06.12.2010г. и от 24.03.2011г. След като прецени внимателно изложеното от подсъдимия както на фазата на досъдебното производство, така и на фазата на съдебното следствие, съдебният състав стигна до извод, че следва да възприеме с доверие дадените обяснения на фазата на досъдебното производство. При наличието на противоречиви твърдения от едно лице в рамките на различните фази на наказателното производство, основните критерии, по който може да бъде извършена преценката, затова кои от твърденията на лицето /свидетел или подсъдим/ следва да бъдат кредитирани, се явяват от една страна свързаността на твърденията с другите доказателства по делото, а от друга изложените от лицето причини, по които се е стигнало до излагането на такива противоречиви фактически твърдения. В разглежданата хипотеза обясненията на подсъдимия К. Н., дадени на фазата на досъдебното производство от 10.11.2010г., се подкрепят от други доказателства по делото, от обективните находки съгласно протоколите за оглед на местопроизшествие, писмените доказателства, показанията на свидетелите и др., които сочат освен, че подс. Н. е  умъртвил Н. Г. при това по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост, то като помагач е участвал и Ж. Г..

За различните обяснения от 06.12.2010г.. подс. Н. сочи, че си е „измислил” участието на подс.Г., защото бил много уплашен и „в полицията ми бяха казали, че ако посоча друго лице ще ми олекне положението”. Отделно от това той не поддържа и обясненията си в частта на случилото се в жилището, без да излага защо.

В други обяснения на 24.03.2011г. от ДП, също прочетени по реда на чл.279 НПК,  подс. Н. излага друга версия за събитията, че отишъл в дома на жертвата за да разговаря с него за бъдещето на връзката си с Н.Г., при което Н. Г. се държал агресивно, извадил пистолета си и подс.Н. действайки при самоотбрана го намушкал с носен от него нож.

Всъщност, с обясненията от 10.11.2010г. той освен, че уличава себе си с като пряк извършител на убийството, дава сведеният и за участието на Ж. Г.  в него като помагач. Твърдението, че подсъдимият сериозно се е уличил в извършване на  тежко престъпление, наказуемо с наказание „лишаване от свобода” от 15  до 20 години,  ДЗ и ДЗ без право на замяна  и същевременно е посочил и помагача си, за да облекчи положението си, при това обясненията му са дадени в присъствието на защитник, а едни от тях в присъствието и на др. подсъдим и неговият защитник  не може да бъде възприето като достоверно от страна на съда, и при подлагането на внимателна преценка тези му обяснения  не се подкрепят от други доказателства по делото, напротив опровергани са.

 Несъстоятелно е изложеното от него в обясненията му от 24.03.2011г., тъй като  няма никакви доказателства подс. Н. винаги да е носел нож в себе си за самоотбрана. Видно от извършеното претърсване и изземване в жилището му са отрити „бокс”, кама /л. 227 том 2 от ДП и том 1 л.88 б,88 в  / по предназначение  по удобни за самоотбрана.Следователно, предварителното му „въоръжаване” от дома му точно с  нож с подобни размери, сочи за намерението, с което е отишъл в дома на жертвата. На следващо място, пострадалият Н.Г. се е страхувал за живота си, респ. телесната си неприкосновеност, предвид предишен инцидент, за това  бил изпращан вяска вечер  входа на блока от свид К., дома му не е посещаван от приятели на гости или  други лица без предварителна уговорка. При това се явява нелогично, той да отвори вратата на жилището си  в тъмната част на денонощието / м. ноември 19.00 часа/ на непознат човек, да го допусне в жилището си при  условие,че тази вечер дори е бил сам.

 Трупът е намерен облечен с връхна дреха, изложеното от подс. Н. в обясненията му от 24.03.2011г.,/респ.и тези от 06.12.2010г./  е недостоверно, защото от тях излиза, че  пострадалият е бил в жилището си,  преди да позвъни подс.Н., стоял е по връхна дреха и са провели разговора така. Според съда е нелогично, Н. Г. като се е прибрал да не е съблякъл якето си, да не е оставил пистолета си в  каса или на друго място, а го е държал под дрехите си. Кореспондиращо с др. доказателства се явява подс. Н. да е причакал жертвата стаен в коридора, поради което пострадалият не е имал време и възможност да извърши тези обичайни действия. Няма никакви данни пострадалият обичайно да е пребивал преимуществено в детската стая. Дори и да е пребивал там, житейски нелогично е той да покани „госта”си не в хола, а в тази стая / фотоалбум към огледа на местопроизшествие/.

Следва да се отбележи, че в огледният протокол /л.8, том 1 от ДП/ е фиксирано,  че пистолета / на пострадалия/ е бил със спуснат предпазител и спуснато петле, без патрон в цевта, намерен  до краката на трупа. Това напълно кореспондира със заявеното в първоначалните обяснения от подс. Н., че е бутнал пострадалия към детската стая, паднали и двамата на леглото, подс. Н. видял, че пострадалия има пистолет и притиснал с тяло Н. Г. към леглото. 

Според съда не може да се приеме, и това че подс. Н. е имал интимна връзка с Н.Г.. Вярно е, че за излизанията им заедно с други лица са налични гласни доказателства по делото. Няма доказателства по делото, за това какво е било отношението на самата Г.. Нито подс.Г. в прочетените му обяснения от ДП дава подобни сведения, нито съпругът й свид. Г.. Вярно, че е имало кореспонденция и разговори между тях по мобилен телефон, за които свидетелства съпругът й, но той заявява, че Г. е отрекла такава връзка и е посочила друга причина за разговорите.

По трупа се установяват множество порезни наранявания по китките, дланите и пръстите с вид на „защитни”, което изключва възможността Н. Г. в същото време да е държал пистолет, респ. друг предмет и да се е намирал в позиция на нападател.

    По логично е, ако след полученото нараняване в крака, подс Н. ***, а не в П., ако  случилото се е било така,  както твърди в обясненията си  от 06.12.2010г. и от 24.03.2011г.   

По изложените съображения съдът намери, че следва да възприеме с доверие изложеното от него на фазата на досъдебното производство на 10.11.2010г., и обясненията на Н. от с.з относно  обвинението му по пункт 2 и уточненията,  дадени за посещението на медицинското заведение в гр.П., а останалите му обяснения възприе като ги като защитна версия, целяща да го оневини по повдигнатото обвинение, да обуслови приложение на друг текст, с по-леко наказуемо деяние, за каквото пледира защитата, да спести помагаческите действия на др. подсъдим, версия, която остава изолирана от цялостната доказателствена съвкупност.

Относно възраженията на защитата, съдът прие, че няма пречка обясненията на този подсъдим, прочетени по реда на чл.279 НПК да служат като доказателствено средство и по отношение деятелността на другият подсъдим, тъй като след щателна проверка се установи, че се подкрепят от останалите доказателства по делото. / в т. см. Р№ 829 по н.д №809/73 г. I, НО, ВС, Р № 344/2010г. по н.д. №291/2010г. III ,НО,ВКС и др./

Съдът цени като годни доказателствени средства протоколите за претърсване и изземване. Протоколите отразяват валидно извършено следствено действие, осъществено при съблюдаване на правилата на НПК и съдът формира фактическите си констатации  и върху тях  Те документират следствени действия, извършени в домовете на подсъдимите, респ. на МПС.

              Причината за смъртта  на  Н. Г.  и  средството на престъплението, съдът прие за безспорно установени от изготвената съдебно-медицинска експертиза на труп и трасологичната  СМЕ, огледа  на местопроизшествие / местност Кариерите , с.Ч./.

           Обстоятелствата свързани с психичното състояние на подсъдимите към момента на извършване на деянието и към момента на провеждане на наказателното производство, съдът прие за установени от  КСППЕ  и  съдебно-психиатричната експертиза. 

         Съдът кредитира напълно заключението на СМЕ на труп, СМЕ на ВД, СППЕ, СХЕ,СМЕ на живо лице и др. заключения като счита, че са безпристрастни, обективни,  съответстващи на другите доказателства по делото, без да се опровергават от същите напълно или частично.

        Съдът частично кредитира заключението на балистичната експертиза от ДП, в частта относно заключението за боеприпасите, касателно обв. по пункт 2 срещу Н..

 Напълно следва да се кредитира заключението на балистичната експертиза / НИКК/ от нохд, от което съдът прие за установено обстоятелството, че намереното и иззето оръжие  при претърсването в дома на Н. е това за което му е издадено разрешение.

  Съдът кредитира и справка от 08 РПУ-СДВР/ нохд/, от която прие за установено, че подс. Н. имал разрешение за 45 бр. боеприпаси, следователно е държал останалите до  намереният и иззет брой без надлежно разрешение.  

         Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, които коректно отразяват и потвърждават правно релевантни обстоятелства включени в предмета на доказване.

 

       От правна страна:

    Възприетата за несъмнена фактическа обстановка установи основателността на обвинителната теза по отношение на   Н. по обвинението по чл. 116,  ал.1, т.6, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК  и по отношение на  Г.  по обвинението по  чл.116, ал.1, т.3, пр.1, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК.

От събрания по делото доказателствен материал може да бъде направен несъмнен извод, че подсъдимите са извършили престъплението, в което са  обвинени, като това са сторили на инкриминираните в обвинителния акт място, време и начин.

Съдът не споделя становището на защитата, че деянието на подс.Н. следва са се квалифицира като такова по чл.118 или чл.119 от НК.  Приетите фактически положения на база събраният доказателствен материал изключват категорично подс. Н. да е действал в състояние на „афект” или да е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана.

        По отношение на обвинението по чл. 339, ал.1 от НК срещу подс. Н. се установи частичната му основателност.

      Така от обективна и субективна страна съдът прие за установено,че подсъдимия К.К.Н.:*** в съучастие като извършител с Ж.Н.Г.- помагач, умишлено умъртвил Н. Ж.Г. ЕГН- **********, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост - чрез нанасяне с нож / ловен нож с обща дължина 31,7см. с леко пробит и закривен наляво връх / на множество прободно - порезни рани в гръдния кош и по тялото, с увреждане на белите дробове и последвала масивна кръвозагуба: четири порезни наранявания по лицето, от които три в областта на челото и една на лявата скулна област,охлузвания и кръвонасядане в дясната половина на лицето, едно прободно-порезно нараняване в лявата слепоочна област с V- образна форма, проникващо в черепната кухина в областта на лявата средна черепна ямка с увреждане на мозъчните обвивки на мозъка, с направление на раневият канал отпред-назад и отляво надясно,едно порезно нараняване на лявата ушна мида, по задната й повърхност, две повърхностни прободно-порезни наранявания по задната повърхност на шията, едно повърхностно- прободно-порезно нараняване в горната част на гърба, среднинно и три драскотини в същата област, косо разположени, успоредни една на друга,две сливащи се прободно- порезни наранявания на шията отляво, като предностоящо е с ход отляво-надясно, отдолу - нагоре и отпред-назад, а задно стоящото е с ход отляво-надясно и леко отгоре-надолу, без засягане на магистрални съдове, две прободно-порезни наранявания на гърдите отляво, проникващи в гръдната кухина  с увреждане на белия дроб с ход отпред-назад и леко отгоре-надолу, едно прободно-порезно нараняване на гърба, вдясно от гръбначния стълб, проникващо в гръдната кухина с нараняване на белия дроб с направление на раневия канал отзад-напред и отдолу-нагоре, две прободно-порезни наранявания на гръдния кош отдясно по средната мишична линия, едното /горното/, проникващо в гръдната кухина с нараняване на белия дроб, а другото проникващо в гръдната и коремната кухини с нараняване на белия дроб, десния диафрагмален купол и черния дроб, една голяма прободно-порезна рана на корема в горно десният квадрант, проникваща в коремната кухина с прерязване на долната половина на десния лоб на черния дроб, една подкожна прободно-порезна рана по предната повърхност на лявата предмишница, множество порезни наранявания по китките, дланите и пръстите с вид на „защитни",обширно охлузване с пергаментен вид в поясната и кръсната области, двустранен хемопневмоторакс /излив на кръв и навлизане на въздух в гръдната кухина/, изразена анемия /обезкървяване/ на трупа, счупване на седмо ребро отляво по предна мишична линия и кръвонасядане на междуребренната мускулатура.

 Констатираната дълбочината на нараняванията, сочи за значителна сила при нанасяне на ударите или изтеглянето на оръжието/нож/,при това пострадалия е възприемал и преработвал емоционално обстановката, наличните наранявания водят до болки и страдания с голяма интензивност, леката степен на  алкохолно повлияване  констатирана у пострадалия не е довела до намаляване на болковия праг, горното обуславя и приложение на кв. признаци по т.6 на чл.116 НК.

             От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Всичките му действия, извършени в логична последователност показват, че той е съзнавал, че нанасяйки със значителна сила и в дълбочина   множество  удари в гръдният кош и тялото на пострадалия  с прободно –порезно оръжие, каквото е  ножа, нанася такива наранявания, които ще причинят смъртта му и при съзнаването на тези факти го е причинил.

  В своята съвкупност всички доказателства по делото сочат и че подс. К.К.Н., от неустановена дата до 09.11.2010г. в гр.С., ул.”Г. И.” №**, държал боеприпаси 12 броя стандартни пистолетни боеприпаси - патрони, кал. 7.62мм, тип „ТТ", годни за стрелба/ без да има за това надлежно разрешение, издадено съгласно ЗОБВВПИ и ППЗКВВООБ

Посочените боеприпаси са били във фактическа власт на подсъдимия, без да има надлежно разрешение, с което е осъществил вменената  му във вина форма на изпълнителното деяние от състава на чл. 339, ал. 1 от НК – държане.   От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият  Н. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да настъпят.

    Установи, че подс. Н. ***  с надлежно разрешение  огнестрелно оръжие /стандартно огнестрелно оръжие - пистолет „ТТ" калибър 7.62мм, модел „М57" с фабр. № С-81235, югославско производство, технически изправен и годен да произведе изстрел и  45броя боеприпаси, поради това на основание чл.304 НПК не е налице основание за ангажиране на наказателната му отговорност и съдът го оправда в тази част от обвинението по  чл.339, ал.1 от НК.

       Съдът намира, че подс. Н. е извършил посочените две престъпления в реална съвкупност при условията на чл.23, ал.1 от НК.

          Така от обективна и субективна страна съдът прие за установено, че подсъдимия Ж.Н.Г.:***, в съучастие като помагач - умишлено улеснил /чрез отстраняване на спънки - осигурил достъп до жилището на пострадалия, находящо се в гр.С. жк. „Б. 2", бл.**, вх.*, ет.*, ап.** като предоставил ключ на извършителя, и чрез заличаване на следи от престъплението - изхвърлил оръжието /ловен нож с обща дължина 31,7см. с леко пробит и закривен наляво връх/ и дрехите на извършителя и ги запалил в местността "Кариерите" до с. Ч., използвайки горивна течност, която налял в бутилка от два литра от бензиностанция „Еко" срещу с. Ч. за времето от 21.50.33 часа до 21.52.14 часа на 06.11.2010г./ извършителя К.К.Н.,***, умишлено да умъртви другиго - баща му - Н. Ж.Г. ЕГН **********.

            От доказателствата по делото се установи, че подс.Г. е предоставил на инкриминираната дата ключ от жилището на родителите си на подс.Н., уведомил, го че баща му ще бъде сам и трябва да извърши убийството именно тази вечер / 06.11.2010г./

          Ключа, използван от Н. след убийството е бил върнат на подс. Г.,  не се установи по делото от своя страна  какво е направил с него подс. Г. – дали е бил върнат на лицето от което го е взел и т.н., последното по никой начин не внася съмнение относно инкриминираните по отношение на този подсъдими факти.

              В противовес на застъпеното от СГП и защитата на подс. Г., съдът прие, че заличаването на следите от престъпление - изхвърлил оръжието /ловен нож с обща дължина 31,7см. с леко пробит и закривен наляво връх/ и дрехите на извършителя и ги запалил в местността "Кариерите" до с. Ч., използвайки горивна течност, която налял в бутилка от два литра от бензиностанция „Еко" срещу с. Ч. за времето от 21.50.33 часа до 21.52.14 часа на 06.11.2010г. са част от помагаческата дейност на подс. Г.. Доказателства за това са уговорката за среща със свид. Б. за един сравнителен късен час, считано от часа, в който се знаело, че се прибира баща му и е причакван в жилището от подс. Н.. Подс. Г. е знаел, че баща му има законен пистолет, знаел е и че подс. Н. ще отиде там с нож, следователно е имал съзнание за това, че подс. Н. може да получи нараняване и за да прикрият  участието им в това престъпление не следва да оставят следи. Показателно е и поведението му в жилището на подс.Н., първо запитването за ключа, взимането на одеялото и т.н. Освобождаването от други ангажименти и насрочената среща със свид.Б.  за след 22.00 часа не дава възможност за друг извод.

            Защитата твърди, че вещите намерени в землището на с. Ч. не отговарят на данните в обясненията на подс. Н. за облеклото му. Съдът намира възражението за неоснователно: по отн. на  чифта бели ръкавици - не се твърди ,че те са ползвани от подс. Н., той сочи тъмни на цвят, не се твърди от СГП, че тези бели ръкавици е запалил подс. Г.. Намерените парчета от одеяло, кореспондират със заявеното от подс. Н.. Останалите овъглени материи, предвид състоянието им не могат да се определят като част от какво са.

      От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да настъпят.Всички действия на подс.лице сочат, че той съзнателно е участвал като помагач в убийството на баща си.

      

            По вида и размера на наказанието:

            За извършеното от подсъдимия Н. престъпление по чл.116,  ал.1, т.6, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК  предвиденото в закона  наказание е  „ Лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години ,доживотен затвор или доживотен затвор без замяна”.

        Наказанието предвидено в закона за престъплението по чл.339,ал.1 от НК  / изм,бр.26 от 2010г. в сила от 6 април 2010г/ е „лишаване от свобода” от две до осем години.

         За извършеното от подсъдимия Г. престъпление по чл.116, ал.1, т.3, пр.1, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК  предвиденото в закона  наказание е  „ Лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години,доживотен затвор или доживотен затвор без замяна”.

         Разпоредбите на чл. 20, ал.1 и ал.2 НК гласят, че съучастниците се наказват с наказанието предвидено за извършеното престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие. Като помагача отговаря за онова, за което умишлено е подпомогнал извършителят.

              При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Н. Съдът намери,  като  смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия:изразеното разкаяние за извършеното престъпление, направените от него  признания/ 10.11.2010г./  в една значителна степен  спомагат за разкриване на обективната истина,   чисто съдебно минало,  трудното му детство, с оглед ранната смърт на майка му, липсата на грижи от другия родител.

            Съдът отчете при индивидуализиране наказанието на подс.Н.  за отегчаващи отговорността му обстоятелства: от установените по делото действия на подсъдимите може да се изведе и елемент на планираност на  деянието,  обстоятелството, че убийството е извършено в жилището на жертвата, отегчава отговорността.

                 Съдът, като взе предвид, че подс.Н. непосредствено извършеното е показал своето разкаяние, споделил е дори на свид. Н. какво е сторил,  дал  е подробни обяснения и пред разследващите,три дни след деянието, намери, че  при това положение би били неоснователно да му се наложи наказание ДЗ без право на замяна или ДЗ, които за налагат за изключително тежки престъпления и целите по чл.36 НК не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание. Настоящият случай не е такъв. Поради което и съдът прие, че наказателната отговорност на подс. Н. следва да е към горната граница на наказанието ЛОС, а именно за срок от 18 /осемнадесет/ години.

           За извършеното от подс. Н. престъпление по чл. 339, ал.1 от НК, Съдът отчете следните смекчаващи отг. обстоятелства: чисто съдебно минало,  като  отегчаващо отговорността обстоятелство – броя на боеприпасите. За това пр. съдът прие, че справедливо и съответно на извършеното е наказание „лишаване от свобода” за срок от 2/две/ години.

         Съдът на основание чл.23, ал.1 от  НК определи на подс. Н. едно общо най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода” за срок от 18 /осемнадесет/ години, при първоначален „строг” режим за изтърпяването му в затвор.

        На основание чл. 59, ал. 1 и ал.2 от НК зачете предварителното задържане на подсъдимия  К.К.Н. по настоящето дело  считано от 10.11.2010г. до влизане на присъдата в сила.

       При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Г.,               Съдът намери,  като  смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия:  чистото съдебно минало, съдействал е за намирането на ВД  в с. Ч..

            Съдът отчете при индивидуализирането на наказанието на подс. Г. за отегчаващи отговорността му обстоятелства: планираност на  деянието, предоставянето на ключа е дало възможност безпрепятствено да се извърши убийството, т.е в значителна степен е спомогнал за това.

         Поради което и съдът прие, че наказателната отговорност на подс. Г. следва да е към средната граница на наказанието ЛОС, а именно за срок от 17 г. и 6 м.  /седемнадесет години и шест месеца/, при  първоначален „строг” режим за изтърпяването му  в затвор.

      На основание чл. 59, ал.1 и ал.2 от НК зачете  предварителното задържане на подс. Г. по настоящето дело, считано от   08.11.2010г.  до  06.05.2011г.,  и   времето през което е бил с МН „ Домашен арест”, считано от 06.05.2011г  до 23.08.2011г.

 

 

 

 

 

                 По ВД:  

                Съдът прие, че на основание чл. 53, ал.2, б.”а „от  НК  следва да бъде отнети в полза  на държавата - 12 броя стандартни пистолетни боеприпаси - патрони, кал. 7.62мм, тип „ТТ".

             Съдът прие, че съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, обн.ДВ бр. 73 от 17.09.2010г. и поднормативните актове по приложението му,  следва стандартното огнестрелно оръжие - пистолет „ТТ" калибър 7.62 мм, модел „М57" с фабр. № С-81235  и боеприпасите за разликата от 12 до 57 броя, или общо 45 броя стандартни пистолетни боеприпаси - патрони, кал. 7.62мм, тип „ТТ да бъдат предадени  на служба „КОС” при 05 РУП-СДВР.

              По разноските:

              При този изход на делото, съдът възложи в тежест на подсъдимите заплащането на направените по делото разноски.

              В съответствие с чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът определи всеки един от подсъдимите да заплати да заплати по сметка на СГС направените по делото разноски в размер на 793,33 лв., както и в полза на МВР, по съответната сметка направените по делото разноски от органите на разследването в  ДП   в размер на 4 044,37 лв. и по 5 лв. ДТ за служебно издаване на всеки един изпълнителен лист.

              Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

                                                                       

                                                                              

                                                                                        Председател:

                                                                              

                                                                                         Член-съдия: