Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 12.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори
май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Боряна
Воденичарова
при секретаря Илияна Коцева,
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №12442
по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №426579/11.06.2018г.,
постановено по гр.дело №50078/2017г. по описа на СРС, ГО, 113 с-в, е отхвърлен
предявения от В.М.Й. срещу ЗАД„ОЗК- З.“АД иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ
за сумата 2618 лева- неизплатено застрахователно обезщетение за настъпило на 26.05.2017г.
застрахователно събитие, ведно със законната лихва за периода от датата на
подаване на исковата молба 24.07.2017г. до окончателното изплащане, като ищецът
е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК направените
разноски по делото в размер на 200 лв.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца
В.М.Й.. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Твърди, че с представените по делото
доказателства е установил необходимите факти за възникване правото му застрахователно
обезщетение по чл.405, ал.1 КЗ, поради което предявеният от него иск е
основателен и доказан. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а предявеният
иск– уважен изцяло. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата ЗАД„ОЗК- З.“АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Твърди, че не се е установило настъпването на
застрахователно събитие по смисъла на сключения между страните договор за
имуществена застраховка. Претендира разноски.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявен е за
разглеждане иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Според настоящия
състав решението е неправилно и следва да бъде отменено по следните
съображения:
Съгласно чл. 405,
ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
заплати на застрахования застрахователно обезщетение. Основна предпоставка за
претенцията е наличието на валидно сключен застрахователен договор. Между
страните в случая не се спори, че такъв е сключен валидно между ищеца и
ответното дружество на 17.06.2016г. със срок на действие от 22.06.2016г. до
21.06.2017г.
От представеното
по делото (л.6) удостоверение №192000-5624/29.05.2017г. на ОДМВР- Перник се
установява и фактът на настъпване на застрахователно събитие- счупване от
неизвестен извършител на двата фара на застрахованото МПС на 26.05.2017г. в
периода на действие на застрахователния договор, като щетата е установена от
съпругата на ищеца, която е уведомила органите на МВР и ответното дружество.
Възражението на
ответника, че не е установен при условията на пълно и главно доказване факта на
настъпване на застрахователно събитие е неоснователно, тъй като е налице
официален документ, издаден от съответния държавен орган.
От представените
по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е заплатил за
възстановяване на претърпяната от него щета сумата от общо 2618 лева.
Съгласно
заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ по средни пазарни цени към
датата на настъпване на застрахователното събитие размерът на щетите е 3535,68
лева. Ищецът претендира заплатената от него сума, чийто размер е по-малък от
средната пазарна цена, следователно следва да се отхвърли възражението на
ответника за завишеност и необоснованост на размера на обезщетението.
Доколкото
предявяването на иска е приравнено на покана за изпълнение, на ищеца следва да
се присъди и законната лихва върху главницата за периода от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане.
По така
изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като
неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което искът се уважава
изцяло като основателен и доказан.
При този изход на
спора жалбоподателят има право на разноските, направени от него в
производството пред първата и въззивната инстанция. Разноските в първата
инстанция са общо в размер на 754,72 лева, а във въззивната инстанция- 602,36
лева. Възражение за размера на разноските не е направено от ответника.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение №426579/11.06.2018г., постановено по
гр.дело №50078/2017г. по описа на СРС, ГО, 113 с-в, с което е отхвърлен
предявения от В.М.Й. срещу ЗАД„ОЗК- З.“АД иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за сумата 2618 лева- неизплатено застрахователно обезщетение за настъпило на
26.05.2017г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва за периода от
датата на подаване на исковата молба 24.07.2017г. до окончателното изплащане и
ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК
направените разноски по делото в размер на 200лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД„ОЗК- З.“АД с ЕИК:********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на В.М.Й. с ЕГН:********** ***, партер, чрез
адв.Д.Д., на основание чл.405, ал.1 КЗ сумата 2618лв. (две хиляди шестстотин и осемнадесет лева)- застрахователно обезщетение
за настъпило на 26.05.2017г. застрахователно събитие с лек автомобил „БМВ 320Д“
с ДК№********, ведно със законната лихва за
периода от 24.07.2017г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.78,
ал.1 ГПК направените разноски по делото за двете съдебни инстанции общо в
размер на 1357,08лв. (хиляда триста петдесет
и седем лева и 08 стотинки).
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/