№ 67
гр. Велико Търново, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20214001000342 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във
връзка с чл. 432 от КЗ.
С Решение № 260055/ 16.06.2021 г., постановено по т.д. № 62/ 2020 г.
по описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД, ответника „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“, гр. София ,ЕИК *********, да заплати на ищеца Х. К. Х.,
ЕГН **********, от гр. Левски, сумата 160 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и сумата 11 099,60
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в
резултат на ПТП с дата 21.02.2019 г. по вина на застрахован по задължителна
застраховка „ГО“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 21.08.2019 г. до окончателното им изплащане;
ОТХВЪРЛИЛ е иска за обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди за разликата над 160 000 лева до претендираната сума от 300 000 лева –
частичен иск от сумата 500 000 лева, както и акцесорния иск за заплащане на
1
законна лихва върху присъдените главници, за периода 28.02.2019 г. до
21.08.2019 г., като неоснователни; ОСЪДИЛ е, на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА, ответника да заплати на пълномощника на ищеца адвокат П.К. от АК – гр.
София за осъществената безплатна правна помощ сумата 5 676 лева, с ДДС,
както и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати в полза на Плевенския
Окръжен съд сумата 6 843,98 лева, представляваща държавна такса и сумата
608,61 лева, представляваща заплатени от бюджета на съда разноски за вещи
лица, съобразно уважената част от исковете; ОСЪДИЛ е, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, ищеца да заплати на ответника сумата 1 118,29 лева направени
разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
С Определение от 23.09.2021 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК
и влязло в сила, като необжалвано в срок, Плевенският Окръжен съд е
изменил решението си в частта за разноските и е постановил на адвокат К. да
бъде заплатено адвокатско възнаграждение, за осъществената безплатна
правна помощ на ищеца по делото, по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК, в размер
на сумата 5 824,65 лева, с ДДС.
Недоволен от постановеното Решение в следните негови части: в
частта, в която е бил отхвърлен иска за разликата над 160 000 лева до
претендирания размер от 300 000 лева – частичен иск от сумата 500 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 21.02.2019 г.; в частите, в които е бил отхвърлен акцесорния
иск за забава върху присъдените главници за обезщетение за неимуществени
и имуществени вреди, за периода от 28.02.2019 г. до 21.08.2019 г., ищецът Х.
К. Х., ЕГН **********, от гр. Левски, чрез пълномощника си адвокат П.К. от
АК – гр. София, е подал въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на
решението, в обжалваните части. Твърди се, че съдът не е съобразил
принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, като е занижил неговия размер, в противоречие със
съдебната практика, несъобразявайки в достатъчна степен конкретни
обективно съществуващи факти по делото. Твърди се също така, че съдът
неправилно е определил началният момент на лихвата за забава – от
21.08.2019 г., след изтичане тримесечни срок по чл. 496, ал. 1, във връзка с чл.
497, ал. 1, т. 2 от КЗ, като този срок следва да се определи след изтичането на
седемдневния срок по чл. 430, ал. 1 от КЗ – от 28.02.2019 г., евентуално – от
2
20.05.2019 г., когато е подадена писмената застрахователна претенция от
увреденото лице. Излагат се подробни съображения в подкрепа на доводите.
Иска се от въззивния съд да отмени частично постановеното Решение в
частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 160 000 лева до 300 000 лева, или за сумата 140 000 лева и да
постанови Решение, с което да уважи иска за сумата 140 000 лева, ведно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от 28.02.2019 г., евентуално
– от 20.05.2019 г., до окончателното й изплащане. Претендира се адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, със седалище в гр. София,
е подала отговор. Изразено е становище за неоснователност на жалбата, като
са изложени съображения в тази насока. Иска се от въззивния съд да остави
без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното с нея Решение.
Претендират се разноски.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на съдебния акт, в
обжалваните части, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Плевенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 4205/
23.04.2020 г., от ищеца Х. К. Х., ЕГН **********, от гр. Левски, чрез
пълномощника адвокат П.К. от АК – гр. София, срещу ответника „ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, със седалище в гр. София, с
правно основание чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД. В исковата молба
ищецът твърди, че на 21.02.2019 г., на пътя от гр. Павликени за с. Бутово,
управлявайки лек автомобил „Фиат Панда“, с рег. № ЕН 19****, е претърпял
ПТП с друг лек автомобил „Тойота Аурис“, с рег. № ВТ 92****, с валидна
застраховка „ГО“ при ответното застрахователно дружество, по вина на
неговия водач К. А. К.. Срещу виновния водач е било образувано досъдебно
производство, което към момента на подаване исковата молба не е
приключило. В резултат на ПТП ищецът получил следните травматични
увреждания: травматичен шок; фрактура на шийни прешлени; фрактура на
3
четвърто, пето, шесто и седмо ребро вдясно; фрактура на дясно бедро;
фрактура на ляво бедро; фрактура на лява капачка; изкълчване на дясна
капачка; разкъсно – контузна рана на ляв клепач и вежда; паническо
разстройство и др.
Пострадалият ищец е бил приет по спешност в отделение за
анестезиология и интензивно лечение в търновската болница, в състояние на
травматичен шок и загуба на съзнание. След направените му изследвания е
бил поставен в медикаментозна кома за пет дни, като по спешност е
извършена репозиция на дясна коленна става и е фиксирана с външен
фиксатор; поставен е външен фиксатор на ляво бедро, който след два дни е
сменен с директна екстензия; обработена е рана и е направен промивен
дренаж на дясна коленна става, като е направена и реконструкция на клепач
цяла дебелина.
На 05.03.2019 г. пострадалият ищец е бил изписан и насочен за
продължаване на лечението към МБАЛ „Св. Панталеймон-Плевен“ ООД,
където е настанен в „Клиника по ортопедия и травматология“ и е бил
подложен на три оперативни интервенции, при които са извършени смяна на
външен фиксатор на дясна коленна става с външен фиксатор на Илизаров,
репрозицио сангвинея феморис синистра, ентрамидуларна остеосинтеза и
остеосинтеза металика пателе синистра и му е поставена окончателна
диагноза.
На 19.03.2019 г. ищецът е бил преместен в отделение по физикална и
рехабилитационна медицина към болницата в гр. Плевен за корекция на
двигателния дефицит, като е изписан на 26.03.2019 г. с препоръка за щадящ
двигателен режим.
На 15.04.2019 г. ищецът е приет отново в клиниката по ортопедия и
травматология към болницата в Плевен, където му е било проведено
оперативно лечение, като е бил изписан на 21.04.2019 г.
На 21.05.2019 г. ищецът е бил приет повторно в отделението по
физикална и рехабилитационна медицина към болницата в гр. Плевен за
корекция на двигателния дефицит, като е изписан на 22.05.2019 г. с препоръка
за щадящ двигателен режим.
На 09.07.2019 г. ищецът постъпва за пореден път в клиниката по
ортопедия и травматология към болницата в Плевен, където му е направен
4
консултативен преглед в ортопедичен кабинет, констатирани са ограничени и
болезнени движения в двете коленни стави и му е направено операция за
изваждане на метала от дясна коленна става, като е изписан на 12.07.2019 г.
На 03.09.2019 г. ищецът е бил приет в отделение по ортопедия и
травматология на МБАЛ „Св. София“ – гр. София, където е бил подложен на
операция на дясна коленна става, като на 09.09.2019 г. е преместен в
отделението по физикална и рехабилитационна медицина на същата болница
за провеждане на инвазивни диагностични и терапевтични процедури, след
което е изписан на 16.09.2019 г.
На 01.12.2019 г. пострадалият ищец е бил отново приет в отделението
по ортопедия и травматология на МБАЛ „Св. София“ – гр. София, където са
били извършени изследвания и е проведено медикаментозно лечение и е
извършена оперативна интервенция , като е бил изписан на 07.12.2019 г.
На 20.05.2019 г. пострадалият ищец е подал писмена застрахователна
претенция пред ответното застрахователно дружество, въз основа на която е
образувана застрахователна преписка № 43072951900130, като
застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.
В резултат на получените увреждания и на тяхното лечение, ищецът е
претърпял много силни болки и страдания. Променил се е обичайния му
начин на живот: преди ПТП ищецът е бил в добро здравословно състояние,
активен, работоспособен мъж, редовно полагащ грижи за своето семейство, а
след това – в продължителен период от време е бил на легло, всеки опит за
придвижване бил свързан с много усилия, помощни средства и чужда помощ,
разчитал на близките си за задоволяване на ежедневните житейски
потребности, трябвало да спазва щадящ режим. Повече от половин година
след катастрофата и въпреки операциите и проведената рехабилитация,
травмите не са отшумели, като това се отразява негативно на
психологическото състояние на ищеца и същият е диагностициран с
наличието на депресивен епизод. Ищецът е развил паническо разстройство,
изразяващо се в епизодична пароксизмална тревожност. Претърпените от
ищеца болки и страдания представляват неимуществени вреди, които ищецът
оценява на сумата 500 000 лева, като претенцията му срещу застрахователя е
за сумата 25 500 лева – частичен иск от цялата сума.
Ищецът претендира и обезщетение за имуществени вреди в размер на
5
11 099,60 лева, представляващи направени разходи за медицински транспорт,
лечение, лекарствени средства, медицински услуги, медицински изделия,
изследвания, както и за вакуум, комбинирана и физиотерапия.
Върху главниците от 25 500 лева и 11 099,60 лева се претендира
законната лихва, считано от 28.02.2019 г. до окончателното им изплащане.
Пред Плевенския Окръжен съд е било образувано т.д. № 62/ 2020 г. по
описа на съда, като с Разпореждане от 30.04.2020 г. ищецът е освободен, на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, от заплащане на държавни такси и разноски
по делото. В о.с.з. на 17.05.2021 г. съдът е допуснал увеличение на исковата
претенция за обезщетение за неимуществени вреди от 25 500 лева на 300 000
лева.
В о.с.з. на 19.10.2020 г. процесуалният представител на ищеца –
адвокат Б. от АК – гр. София е заявил, че подържа исковете. В пледоарията си
по съществото на делото адвокат Й. от АК – гр. Видин е поискала от съда да
уважи исковете, като в представената писмена защита от адвокат К. са
изложени доводи за основателността на исковете.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността
на исковете с довод за липсата на деликт, направил е възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия ищец, който е управлявал лекия
автомобил с превишена скорост и е признал наличието на валидно
застрахователно правоотношение и подаване на писмена застрахователна
претенция от пострадалия ищец. В пледоарията си по съществото на делото
процесуалният представител на ответника – адвокат А. от АК – гр. Плевен е
поискал от съда да отхвърли исковете, а в условията на евентуалност – ако
уважи иска за обезщетение за неимуществени вреди, да определи размер на
обезщетението по-нисък от претендирания, като в представените писмени
бележки са изложени доводи за неоснователността на исковете, евентуално –
за прекомерност на пратендираното обезщетение за неимуществени вреди.
От фактическа страна се установява следното:
От приложеното към делото н.о.х.д. № 30/ 2021 г. по описа на РС – гр.
Павликени се установява, че наказателният съд е одобрил Споразумение, с
което К. А. К. се е признал за виновен в това, че на 21.10.2019 г., на пътя
между с. Бутово и гр. Павликени, при управление на лек автомобил „Тойота
Аурис“, с рег. № ВТ 92****, нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 16, ал. 1 и чл. 20,
6
ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на
повече от едно лице, включително и на водача на лек автомобил „Фиат
Панда“, с рег. № ЕН 19****, Х. К. Х..
С отговора на исковата молба ответникът е признал наличието на
валидно застрахователно праоотношение, което обстоятелство е прието за
безспорно с доклада на съда.
С отговора и допълнителния отговор ответникът е признал наличието
на подадена писмена застрахователна претенция от пострадалия ищец, с вх.
№ 7139/ 21.05.2019 г., въз основа на която е образувана застрахователна
преписка /щета/ № 43072951900130, по която не е било извършено плащане и
не е възразил това обстоятелство да бъде обявено от съда за безспорно.
За установяване на получените от ищеца увреждания в резултат на
претърпяното от него ПТП, проведеното лечение и възстановяването на
ищеца от травмите, съдът е допуснал извършването на съдебно-медицинско
експертиза /СМЕ/. В заключението си вещото лице доцент д-р Данчо Деков е
отговорило на поставените му задачи. в о.с.з. на 19.10.2020 г. вещото лице е
заявило, че подържа изготвеното заключение, отговорило е на поставените му
въпроси, заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда.
С оглед установяване дали ПТП се е отразило на психиката на ищеца,
съдът е допуснал извършването на съдебно-психологическа експертиза /СПЕ/.
В заключението си вещото лице Чавдар Димитров Мирчев – психолог към
ДМСГД – гр. Плевен, е отговорило на поставената задача. В о.д.з. на
19.10.2020 г. вещото лице е заявило, че подържа изготвеното заключение,
отговорило е на поставените въпроси, като заключението не е било оспорено
и е прието от съда.
Във връзка с твърдението на вещото лице – психолог, че у ищеца се
установява болестно депресивно състояние, по искане на ищеца съдът е
допуснал извършването на съдебно-психиатрична експертиза /СПЕ/. В
заключението си вещото лице д-р Н. Ф. Луканова – психиатър е отговорило
на поставената задача. В о.с.з. на 16.11.2020 г. вещото лице е заявило, че
подържа изготвеното заключение, отговорило е на поставените му въпроси,
като заключението не е било оспорено и е било прието от съда.
Във връзка с изясняване механизма на ПТП, съдът е допуснал
извършването на съдебна авто – техническа експертиза /САТЕ/. В
7
заключението си вещото лице инж. В. К. П. е отговорило на поставените му
задачи. в о.с.з. на 17.05.2021 г. вещото лице е заявило че подържа изготвеното
заключение, отговорило е на поставените му въпроси, заключението не е било
оспорено от страните и е прието от съда.
По делото съдът е допуснал до разпит четирима свидетели.
С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно, допустимо и /?отчасти/правилно.
Между страните не е спорно наличието на сложния фактически състав
на деликтната отговорност, на валидно застрахователно правоотношение,
както и на особената предпоставка по чл. 380 от КЗ - подадена писмена
застрахователна претенция.
Спорен между страните е единствено размерът на претендираното от
ищеца обезщетение за неимуществени вреди за разликата между присъдените
160 000 лева и претендираните 300 000 лева – частичен иск от общ размер
500 000 лева.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. В ППВС№ 4/ 23.12.1968 г. е посочено, че
понятието „справедливост“ се свързва с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства по делото, които при телесните
увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането; начинът на
извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното
влошаване състоянието на здравето; причинените морални страдания;
осакатявания, загрозявания и др. – изброяването не е изчерпателно и е
примерно.
В случая от заключението по допуснатата от съда СМЕ, неоспорено от
страните, което въззивният съд кредитира, се установява, че в резултат на
процесното ПТП ищецът е претърпял следните увреждания: травматичен
шок; гръдна травма, изразяваща се в счупвания /фрактури/ на четвърто, пето,
шесто и седмо ребро вдясно и контузионно огнище в долен дял на десен бял
дроб; разкъсно - контузни рани на веждата и на клепачите на лявото око;
счупване /фрактура/ на дясната бедрена кост; изкълчване /луксация/ на
дясната коленна става; многофрагментна фрактура на лявата бедрена кост с
разместване /дислокация/; счупване /фрактура/ капачката на лявото коляно
8
/пателата/.
Според вещото лице изброените увреждания имат следната медико-
биологична квалификация: травматичния шок е довел до разстройство на
здравето, временно опасно за живота; гръдната травма е довела до трайното
затруднение движението на снагата; счупването на дясната бедрена кост и
изкълчването на дясната коленна става са довели до трайно затруднение
движението на десен крак; многофрагментната фрактура на лявата бедрена
кост и счупване капачката на лявото коляно са довели до трайно затруднение
движението на ляв крак; разкъсно – контузните рани са довели до
разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.
Множеството травми на ищеца, част от които са изключително тежки,
са наложили ищецът да бъде приет в реанимацията на търновската болница,
където е бил интубиран и поставен на изкуствена белодробна вентилация,
като е пролежал до пети март 2019 г. и е съществувала опасност за живота му.
На ищеца са направени следните операции: шев на раните на клепачите и на
веждата; външен фиксатор на дясно бедро; външен фиксатор на ляво бедро,
който след няколко дни е бил свален и срайника поставен на т.нар. „директна
скелетна екстензия /фиксиране и опъване с тежести.
В този период болките и страданията на ищеца, свързани с получените
травми и оперативните намеси, са били изключително силни и интензивни,
представляват причинени на ищеца неимуществени вреди, които следва да
бъдат обезщетени.
След излизане от реанимацията на болницата в гр. Велико Търново,
ищецът е бил лекуван в ортопедичната клиника на частната болница „Св.
Панталеймон“ в гр. Плевен, където е прекарал две седмици и са му били
извършени три операции: на дясна коленна става – възстановяване
сухожилната връзка на капачката и смяна на външен фиксатор; наместване
/репозиция/ и имплантиране на ортопедичен имплант в лявата бедрена кост
/интрамедуларна остеосинтеза/; наместване /репозиция/ и имплантиране на
ортопедичен имплант в капачката на ляво коляно.
Още три пъти се е налагало ищецът да постъпва в ортопедии и да бъде
опериран за периодите: от 15 до 21 април 2019 г. и от 9 до 12 юли 2019 г. – в
частната болница в гр. Плевен, като втората оперативна намеса се е
изразявала в изваждане на металния имплант от коленна става; за периода от
9
3 до 9 септември 2019 г. –в ортопедичното отделение на болница „Света
София“ в гр. София, където била извършена пластична операция на
вътреставните повръхности на големия и малкия пищял на дясната коленна
става.
Следователно, за един продължителен период от време – от началото
на месец март 2019 г. до средата на месец септември 2019 г. ищецът
многократно е постъпвал в ортопедии на болници и е бил подлаган на
оперативно лечение, като болките, страданията, неудобствата, свързани с това
обстоятелство, представляват неимуществени вреди, които също подлежат на
обезщетение.
В периодите между оперативното лечение на ищеца в ортопедии на
болници, същият е провел три курса на рехабилитация във
физиотерапевтични отделения на болници, полагайки нужните усилия за
възстановяването си, като лечението му е продължило в домашни условия.
Вещото лице посочва, че на ищеца са били издадени 9 болнични листа
за временна нетрудоспособност с обща продължителност от 258 календарни
дни, като на 05.02.2020 г. ТЕЛК му присъжда 50% трайно намалена
работоспособност за срок от една година поради тежка контрактура /стягане и
изтъняване/мускулите на долните крайници, водещи до „тежък функционален
дефицит“ на дясната коленна става и „среден функционален дефицит“ на
лявата коленна става, които обстоятелства също представляват
неимуществени вреди и подлежат на обезщетение.
Според вещото лице на ищеца предстоят ортопедични операции,
изразяващи се в изваждане на имплантираната ортопедична тел от лявата
капачка и пластика на кръстните връзки, и менискуса на десния крак –
следователно, лечението на ищеца не е приключило, като вещото лице смята,
че пълно възстановяване функцията на ходенето не е възможно. Пред
въззивната инстанция са представени писмени доказателства, допуснати от
въззивния съд, от които се установява, че лечението на ищеца продължава,
които обстоятелства следва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Според СПЕ – психологическа и психиатрична, които не са били
оспорени от страните и се кредитират от въззивния съд, преживените
страдания вследствие процесното ПТП, наложените ограничения и
10
неизвестността относно възможността за пълно възстановяване са дали
негативно отражение в емоционален, психически и житейски план, което
психическо състояние се проявява у ищеца и понастоящем, като е
предизвикало и постравматично стресово разстройство. Тези обстоятелства
следва да бъдат взети предвид при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
Свидетелките Т. Р. Х.а – съпруга на ищеца и В. Д. А. – майка на ищеца
установяват, че в един продължителен период от време ищецът е бил
обгрижван, тъй като не е можел да се обслужва сам, станал сприхав, не искал
да се събира с хора, сънят му бил неспокоен, избягвал да управлява лек
автомобил, придвижването му и към момента е затруднено. Ищецът отново
започнал работа, но без да пътува – в магазин в гр. Левски. Апелативният съд
кредитира показанията на свидетелите, независимо от близостта им с ищеца, с
оглед съответствието им с останалите доказателства по делото и приема, че в
резултат на ПТП е бил променен обичайният начин на живот на ищеца.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се вземат предвид определените лимити на отговорност, визирани в
чл. 492, т. 1 от КЗ, които представляват отражение на обществено-
икономическите условия на живот в страната към датата на ПТП – 21.02.2019
г.
Имайки предвид всички изброени по-горе обстоятелства в тяхната
съвкупност и взаимна връзка, въззивният съд намира, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди е 160 000 лева, за която
сума искът следва да се уважи, а за разликата до претендираните 300 000
лева, или за сумата 140 000 лева – да се отхвърли като недоказан и
неоснователен.
До същия правен извод е достигнал и Плевенския Окръжен съд,
поради което постановеното от него Решение е правилно, в тази обжалвана
част и следва да се потвърди.
Върху присъдената сума 160 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, се дължи лихва за забава, считано от 21.05.2019 г. –
датата на уведомяване на ответното застрахователно дружество от
пострадалия ищец, до окончателното изплащане на главницата.
Първостепенният съд е присъдил законна лихва върху главницата, считано от
11
21.08.2019 г., като е отхвърлил искането за присъждане на законна лихва,
считано от 28.02.2019 г. до 21.08.2019 г., поради което решението, в
обжалвана част за периода 21.05.2019 г. – 21.08.2019 г., е неправилно и следва
да се отмени, като въззивната жалба бъде уважена. В обжалваната част за
периода 28.02.2019 г. – 21.05.2019 г., решението е правилно и следва да се
потвърди.
Относно разноските:
Въззивната жалба на въззивника Х. К. Х. е оставена без уважение,
поради което на адвокат К. не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.
Макар и да е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по
делото, с оглед оставяне без уважение на въззивната жалба, въззивникът
дължи направените от насрещната страна „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
разноски за защита във въззивното производство, представляващи адвокатско
възнаграждение в размер на 4 330лева, като възражението за прекомерност е
неоснователно, тъй като сумата е определена към минимума, визиран в чл. 7,
ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното, Апелативният съ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260055/ 16.06.2021 г., постановено по т.д. № 62/
2020 г. по описа на Плевенския Окръжен съд в обжалваната част, с която е
бил отхвърлен акцесорния иск за присъждане на законна лихва върху сумата
160 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца в резултат на ПТП с дата 21.02.2019 г., за периода
21.05.2019 г. – 21.08.2019 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да
заплати на Х. К. Х., ЕГН **********, от гр. Левски, *********, законна лихва
върху сумата 160 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ищеца в резултат на ПТП с дата 21.02.2019 г., за
периода 21.05.2019 г. – 21.08.2019 г.
12
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260055/ 16.06.2021 г., постановено по
т.д. № 62/ 2020 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, в останалите
обжалвани части.
ОСЪЖДА Х. К. Х., ЕГН **********, от гр. Левски, *********, да
заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, сумата 4 330 /четири
хиляди триста и тридесет/ лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение на един адвокат пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13