Определение по дело №2928/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260056
Дата: 29 март 2022 г.
Съдия: Емилия Колева Енчева
Дело: 20205530102928
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                            29.03.2022 г.                          Гр. Стара Загора

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                                 ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 29 март                                                                    2022 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                        Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА  

                                                    

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

гр. дело 2928 по описа за 2020 година.

 

         СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Постъпила е искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, в която заявяват, че с ответникът Г.М.Г. се намират в договорни отношения, по силата на които „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД е открило партида на името на Г.М.Г. с партиден №563, за имот находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Старозагорско въстание“ №14, вх. А, ет. 2, ап. 25 във връзка с доставянето на питейна вода и отвеждането и пречистването на отпадъчни води.

Твърдят, че за периода от месец април 2015 г., до месец ноември 2017 г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр.Стара Загора е доставило питейна вода на ответника с партиден № 563, за която били издадени квитанции със следните номера и стойности:

-      Квитанция №********** от 01.04.2015г. на стойност 27,24лв.

-      Квитанция №********** от 01.07.2015г. на стойност 108,96лв.

-      Квитанция №********** от 01.08.2016г. на стойност 15,10лв.

-      Квитанция №********** от 01.097.2016г. на стойност 18,08лв.

-      Квитанция №********** от 01.03.2017г. на стойност 26,48лв.

-      Квитанция №********** от 01.04.2017г. на стойност 19,45лв.

-      Квитанция №********** от 01.5.2017г. на стойност 22,57лв.

-      Квитанция №********** от 01.06.2017г. на стойност 22,57лв.

-      Квитанция №********** от 01.07.2017г. на стойност 19,07лв.

-      Квитанция №********** от 01.08.2017г. на стойност 14,21лв.

-      Квитанция №********** от 01.097.2017г. на стойност 17,18лв.

-     Квитанция №********** от 01.10.2017г. на стойност 19,46лв.

-     Квитанция №********** от 01.11.2017г. на стойност 14,76лв.

Твърдят, че ответникът не е заплатил стойността на предоставената му услуга от страна на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр.Стара Загора. Общата стойност на горепосочените квитанции е в размер на 344,83лв./триста четиридесет и четири лева и 83 стотинки/.

Сочат, че съгласно чл.44 от Общите условия за уреждане на отношенията между „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр.Стара Загора и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. В тази връзка, ответникът дължал на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр.Стара Загора по горепосочените квитанции, лихва в общ размер на 45,01лв. /четиридесет и пет лева и 01 стотинки/, по всяка една от квитанциите, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.05.2015 г. до 15.12.2017 г.

Многократно служители на ищцовото дружество се опитвали да намерят доброволен начин за заплащане на предоставените услуги на отвтеника, но без резултат.

Въпреки опитите за разговори за уреждане на отношенията между страните, до настоящия момент ответникът не е извършил плащане на дължимите суми по горепосочените квитанции в размер на 344,83 лв. с включен ДДС, както и дължимата лихва в общ размер на 45,01лв.

Поради това обстоятелство, че не били заплатени дължимите суми към „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, подали заявление по чл.410 ГПК против Г.М.Г. *** за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.дело №6208/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора, по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на ответната страна при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

Предвид гореизложеното, неизплатеното и дължимо задължение от ответника към ищцовото дружество е в общ размер на 389,84лв., от които сумата 344,83лв. с вкл. ДДС, представляваща дължими главници по посочените квитанции, ведно със законната лихва в общ размер на 45,01лв.

Молят съда да постанови решение, с което да признаете за установено, че: Г.М.Г., ЕГН **********,***, ж.к „Железник, ул. „Загорка“ №25, вх.Б, ет. 3, ап.41 дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ № 62, ЕИК *********, сумите, както следва: сума в размер на 344,83лв. /триста четиридесет и четири лева и 83 стотинки/, представляваща цената на доставената и изконсумирана питейна и отведена канална вода по следните квитанции: – квитанция №********** от 01.04.2015 г. на стойност 27,24 лв., квитанция №********** от 01.07.2015 г. на стойност 108,96 лв., квитанция №********** от 01.08.2016 г. на стойност 15,10 лв., квитанция №********** от 01.097.2016 г. на стойност 18,08 лв., квитанция №********** от 01.03.2017 г. на стойност 26,48 лв., квитанция №********** от 01.04.2017 г. на стойност 19,45 лв., квитанция №********** от 01.05.2017 г. на стойност 22,57 лв., квитанция №********** от 01.06.2017 г. на стойност 22,57 лв., квитанция №********** от 01.07.2017г. на стойност 19,07 лв., квитанция №********** от 01.08.2017 г. на стойност 14,21 лв., квитанция №********** от 01.097.2017 г. на стойност 17,18 лв., квитанция №********** от 01.10.2017 г. на стойност 19,46 лв., квитанция №********** от 01.11.2017 г. на стойност 14,76 лв., сума в размер на 45,01лв. /четиридесет и пет лева и 01 стотинки/, представляваща общ размер на лихва по всяка една от квитанциите, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.04.2015 г. до 15.12.2017 г., както и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до Районен съд Стара Загора, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 6208/2019 г. – до окончателното й изплащане.

Претендират за разноските по делото – в размер на 385 лв., от които сумата 25 лв., представляваща доплащане на държавна такса и сумата 360 лв., представляваща възнаграждение за адвокат.

Претендират и за направените по ч.гр.дело № 6208/2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора разноски в размер на 25 лв., представляваща държавна такса.

В едномесечния срок по делото е постъпил отговор от особения представител на ответника, в който счита предявените искове за неоснователни и недоказани, поради следното: по делото не били представени доказателства, че ответникът се явявал титуляр на посочената от ищеца партида № 563, по която да са му доставени количествата вода, за които ищецът твърди да не са заплатени.

 Сочи, че според ищеца, ответникът не бил изпълнил задължението си да заплаща доставената вода и поради това дължал освен цената на доставената питейна вода и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Като доказателство за тези свои твърдения ищецът представил издадени от самия него 13 броя квитанции за начислена вода и канал за периода от месец април 2015г., до месец ноември 2017г.

Оспорва отразеното в квитанциите количество доставена и разходване питейна вода. Счита, че налице е неспазена процедура за начин, време и метод на отчитане на количеството потребена вода, чиято себестойност е предмет на настоящата претенция. Съгласно чл. 32, ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, отчетените данни по ал.2 и ал.3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на индивидуалния водомер и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.

В случая не било налице твърдение за отчитане по електронен път на потребената вода през процесния период по конкретната партида.

По делото не е представен карнет за отчитане партидата на ответника Ранчо М.Г..

         Твърди, че съгласно чл. 21, ал. 4 от Общите условия, отчитането на водомерите се извършвало в присъствието на потребителя или на негов представител, а при липса на такъв, отчетът се подписвал от свидетел, който можел да бъде и длъжностно лице на оператора. В настоящия случай, по делото липсвали доказателства относно начина на отчетеното количество вода, липсвали доказателства кога и дали е положен подпис в карнет по партида № 563 за всяко отчитане през процесния период и чии били подписите, ако има положени такива.                                                                               

Счита, че съгласно чл.59, ал.2 от общите условия на ищеца, ВиК операторът откривал партида на потребителя с потребителски номер при подаване на заявление от същия. В случая не били представените доказателства, от които да се установявало, че цитираната партида с номер 563 била открита на ответника Г.М.Г.. В случая по делото не били представени никакви доказателства за реално доставеното, ползвано и отчетено количество питейна и отпадъчна вода. Не били представени карнети с показания на индивидуалния водомер за процесния период. Ищецът е основал претенцията си единствено на посочените „квитанции“, като свързването им с процесната партида на ответника във ВиК се установявало чрез записания номер на партида в тях.

Сочи, че ако квитанциите били осчетоводени в счетоводството на ответника и дори и да се приеме, че счетоводството на ВиК било водено редовно (каквото твърдение няма в исковата молба), последното би било достатъчно, с оглед разпоредбата на чл.182 от ГПК, да обуслови единствено непълно доказване на ищцовата претенция, при все че редовните счетоводните записвания се преценявали с оглед всички други обстоятелства по делото (чл.182, изр.1 от ГПК). Други обстоятелства по делото не се установявали от приложените до момента доказателства.

Счита, че по делото не са ангажирани доказателства за реално потребеното от ответника количество вода и същото не можело да бъде установено, съгласно методиката, приета от самия ищец, съответно иска за главницата се явявал недоказан и следвало да бъде отхвърлен.

Сочи, че при отхвърляне на обуславящия иск с правна квалификация чл.422 вр. с чл.79 ЗЗД, следва да бъде отхвърлено и акцесорната обусловена претенция по чл.86 ЗЗД.

Отделно от горното, за една част от исковата претенция, а именно за претенцията на ищеца за заплащане на сумите по квитанции:

- Квитанция № ********** от 01.04.2015 г. на стойност 27,24 лв.

-Квитанция №********** от 01.07.2015 г. на стойност 108,96 лв.

-Квитанция №********** от 01.08.2016 г. на стойност 15,10 лв.

-Квитанция №********** от 01.097.2016 г. на стойност 18,08 лв.,

Исковете на ищеца се явявали погасени по давност, на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД, поради изтичане на период, по-дълъг от три години от падежа на задълженията по посочените квитанции, до предявяване на вземането по съдебен ред.

Това било така, тъй като задълженията за заплащане на предлаганите от доставчика „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, услуги били от категорията на т.н. „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД, за които законодателят бил предвидил да се погасяват с изтичането на краска - тригодишна погасителна давност.

В случая, видно от представените от ищеца квитанции, (а и от представения документ „лихвен лист”), задълженията били с падежи, съответно: по квитанция №********** от 01.04.2015г. на стойност 27,24лв. - 01.04.2015 г. по квитанция №********** от 01.07.2015 г. на стойност 108,96 лв. – 01.07.2015 г., по квитанция №********** от 01.08.2016 г. на стойност 15,10 лв. – 01.08.2016 г., по квитанция №********** от 01.09.2016г. на стойност 18,08 лв. – 01.09.2016 г.

Сочи, че искът за заплащане на посочените задължения бил предявен от ищеца на дата 26.11.2019 г. (на която е подадено в съда Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по която е било образувано ч.гр.дело № 6208/2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора и съответно е била издадена Заповед за изпълнение)т.е. след изтичане на повече от три години от настъпване на падежите по съответните квитанции. Т.е. вземането на ищеца по цитираните квитанции било погасено по давност!

Твърди, че вследствие на това, след като вземането на ищеца по главните искове по цитираните 4 броя квитанции, се явяват погасени по давност, то погасени по давност, респективно, неоснователни, се явяват и претенциите на ищеца по акцесорните искове — тези за заплащане на мораторна лихва по чл.86 ЗЗД, върху главниците по цитираните 4 броя квитанции.

Моли съда да отхвърли изцяло предявения установителен иск, като неоснователен и недоказан, а в случай, че приеме, че същият се явява основателен и доказан, да го отхвърли в частта му относно претенциите по квитанции, както следва: по квитанция №********** от 01.04.2015 г. на стойност 27,24 лв., по квитанция № ********** от 01.07.2015г. на стойност 108,96 лв., по квитанция №********** от 01.08.2016г. на стойност 15,10 лв., По Квитанция №********** от 01.09.2016г. на стойност 18,08лв., като погасен по давност в тези му части, на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД,! както и в частта за заплащане на мораторна лихва по чл.86 ЗЗД, върху главниците по цитираните 4 броя квитанции, като неоснователни.

 

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че предявеният иск е с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК. Този иск е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6208/2019 г. по описа на РС Стара Загора съществува. Страните следва да докажат всички твърдени от тях факти и обстоятелства в исковата молба и отговора. Ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му.

 

СЪДЪТ:

ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.

 НАПЪТВА страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.  Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.

Съдът счита, че следва да приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба и отговора документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК.

Ето защо, съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

          ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: лихвен лист за дължими суми по квитанции и лихви, ведно с квитанции, досие на абонат, справка по лице, извлечение от търговския регистър, фактура № **********/05.08.2020 г., договор от 28.05.2020 г.

НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с материалите по делото, да отговори на въпроси, поставени в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице МИХАИЛ МИХОВ.

 

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 150 лв., които да се внесат от ищеца в 3-дневен срок от съобщението и в същият срок да приложат по делото банковото бордеро.

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 20.04.2022 г. от 10.30 ч., за която дата да се призоват страните  и вещото лице.

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на страните.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                   

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: