№ 8918
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:.........
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20211110133682 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Софийски районен съд е сезиран с искова молба от Д. М. В. срещу ......... и
........., с която се предявява иск за осъждане на ответниците да заплатят солидарно
обезщетение на ищеца с цел репариране на претърпени имуществени и неимуществени
вреди от твърдяно непозволено увреждане.
Ищецът твърди, че на 01.05.2020г. в сайта на вестник „168chasa.bg” била
поместена статия срещу ищеца със заглавие „6 години затвор за екстрасенса ......... от
........., блудствал с 14-годишна“, с дата 20.12.2016г., която и до момента била актуална
и се обновявала периодично във виртуалното пространство. Като автор на
публикацията е посочен „.........”. Сайтът бил собственост на ..........
Чрез статията бил публикувана и разгласена публично, непроверена, невярна,
опозоряваща и оклеветяваща ищеца информация. Ищецът бил унизен не само пред
читателите на сайта, но и пред неограничен кръг от хора, тъй като качена в интернет,
статията станала достъпна и била достояние на безбройна аудитория без ограничение
във времето и пространството. Самото заглавие било провокативно и невярно, целяло
да привлече вниманието на читателите като ги насочи именно към факт, който
публично го опозорявал и обиждал. В ИМ се изтъква, че с описаното в материала се
преследвала негативната реакция на обществото към ищеца. Релевира се още, че чрез
действията си авторът на статията „.........“ и собственикът на „168chasa.bg”, търсейки
вероятно сензация чрез своите действия, а именно публикуване и разгласяване на
невярна, обиждаща и опозоряваща информация причинил на ищеца имуществени и
неимуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да намери каквато и да е работа,
да получава доходи, необходими за поддържане на минимален стандарт на живот,
психически дискомфорт и негативни емоционални преживявания – срам, потиснатост и
отчаяние, които били налични и към момента на депозиране на ИМ. Самочувствието
на ищеца било сринато, бил опозорен в обществото, социалните му контакти били
ограничени, не можел да намери приятели и партньорка в живота. Бил изложен на
стрес, получавал обидни и заплашителни обаждания, укоряващи погледи и словесни
цинични подхвърляния от хора по улиците.
1
Ищецът признава, че действително е бил осъден, но не за престъпление срещу
непълнолетно лице, а за престъпление срещу 19-годишната ......... като нямало преки и
безспорни доказателства за вината му. Посочва, че има криминално минало, бил е в
затвора до 26.02.2020 г., когато бил освободен предсрочно. От тогава се опитвал да
работи, да създаде семейство и да има приятели. Няколко пъти се обърнал към 1.........
с молба да бъдат свалени от сайта им оклеветяващите и обиждащите го публикации, в
това число и цитираната в исковата молба. Процесната статия, както и още няколко
статии в този смисъл били все още актуални, подновявали се периодично и били
видими навсякъде във виртуалното пространство повече от пет години. Освен това бил
квалифициран и като „самообявил се екстрасенс“. Пострадалата в казуса била 19-
годишна, а не непълнолетна. Заявява категорично, че никога не е бил съден за
престъпления срещу деца. Освен това и името на пострадалото лице било сгрешено –
истинското име на лицето било ......... .......... Ищецът посочва, че е научно доказан
феномен, като никога не се е самоопределял или провъзгласявал за какъвто и да е.
Имал издадени свидетелства, удостоверения и дипломи. От 2011г. имал издаден
БУЛСТАТ и регистрация в НАП като професионално практикуващ ясновидец. Бил
обучаван в Рейки практики за Мастър клас.
В ИМ се посочва, че ......... следвало да бъде привлечен като ответник, тъй като
била собственик на издателството „.........“, вестник „.........“ и сайт /24chasa.bg/, който е
сочен за автор на публикацията.
Ищецът твърди, че вследствие на тази публикация претърпял и все още търпи
имуществени и неимуществени вреди като в условията на солидарна отговорност иска
да бъдат осъдени ответниците да му заплатят сумата от 7480 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди като сумата представляваща сбора от
ежемесечна минимална работна заплата от 01.05.2020г. до момента на подаване на
исковата молба, която не могъл да получи като самоосигуряващо се лице, поради
факта, че вследствие на публикацията бил опозорен и възпрепятстван да работи, както
и за сумата от 10 000 лева, представляваща неимуществени вреди за периода от
01.05.2020г. до подаване на исковата молба, изразяващи се в преживян емоционален
стрес и дискомфорт, чувство на срам, неудобство, тревожност и отчаяние, бил
подтиснат, избягвал социални контакти, самочувствието му било сринато, бил
опозорен в обществото, не можел да намери приятели и партньорка в живота, често
получавал обидни и заплашителни обаждания, укоряващи погледи и словесни цинични
подхвърляния от хора по улиците. Иска върху посочените суми да бъдат начислени
законни лихви, считано от 01.05.2020г. до окончателното им плащане. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, с
който заявяват, че исковата молба е нередовна, защото не отговаряла на изискванията
по чл. 127, ал. 1, т.4 и т.5 ГПК. Същевременно считат, че предявените искове за изцяло
неоснователни и недоказани като в този смисъл са изтъкнати следните възражения:
писмените доказателства, приложени към исковата молба са негодни и неотносими –
не били посочени конкретните правно и/или доказателствено релевантни факти, към
исковата молба не били приложени доказателства от съществено значение по делото,
каквато била статията; оспорват като невярно твърдението, че със статия озаглавена „6
години затвор за екстрансенса ......... от ........., блудствал с 14- годишна“ с дата
20.12.2016г., която била и до момента актуална и се обновявала периодично във
виртуалното пространство била публикувана и разпространена публично непроверена,
невярна, опозоряваща и оклеветяваща ищеца информация; самият ищец признавал, че
в действителност бил осъден като до 26.02.2020 г. изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“, на която дата по негови твърдения бил освободен предсрочно; в исковата
молба не се съдържа конкретно твърдение относно неправомерните според ищеца
действия (или бездействия); оспорваните факти от ищеца на практика се свеждали до
отразяване на образуваните по отношение на ищеца наказателни производства;
2
неоснователни били твърденията, че в статията било посочено, че ищецът бил
блудствал с малолетна; в статията било посочено единствено, че: „решението е на
Пловдивски районен съд, пред който обвиняемият застана по дело за блудство с 14-
годишна“; от приложените към исковата молба доказателства това не се опровергавало
по какъвто и да е било начин; не считат, че екстрасенските качества на г-н ......... били
оспорени или поставени под съмнение; по никакъв начин от наведените твърдения и
приложените по делото доказателства не се установявало причинна връзка между
поведението на ответниците и твърдяните настъпили за ищеца имуществени и
неимуществени вреди; посочените от ищеца последици са резултат не от поведението,
на който да е от ответниците, а от наказателната репресия, приложена по отношение на
ищеца, която била по презумция правомерна; подобни публикации и информационни
материали относно престъпните деяния на г-н ......... били публикувани и в редица
други издания, поради което считат, че връзката с поведението конкретно на
ответниците изобщо липсвала; по никакъв начин не можело да бъде обоснована
причинната връзка с поведението на ........., който се твърди да се съпричинил вредите,
доколкото от една страна ......... се твърдяло да е автор на публикацията, а от друга
......... да е причинило процесните вреди, доколкото не било упражнило контрол
относно публикуваните материали като в същото време като източник на публикацията
бил посочен ..........bg; ответниците намират тези твърдения на ищеца за взаимно
изключващите се, тъй като отговорността на представянето на невярна информация от
страна на едното дружество би следвало да изключи тази на другото; оспорват
претендираните обезщетения и по размер. Претендират разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация
чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
За да се уважи иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД следва да се установи
кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав: 1/.
правоотношение по възлагане на работа от страна на ответника ........., изразяващо се в
изготвянето на публикацията на сайта 168chasa.bg на 20.12.2016г. с автор „.........“,
както и да докаже, че ответникът ......... е собственик на издателството „.........“, вестник
„.........“ и сайт 24chasa.bg; 2. осъществен фактически състав от изпълнителя на работата
по чл. 45 ЗЗД, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението,
вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно
поведение на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава – вината,
разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му
поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл.45,
ал.2 ЗЗД.
С протоколно определение от 08.06.2022г. /л. 125, стр. 2/ е отделено като
безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните
обстоятелството, че на сайта https://www.168chasa.bg/article/5947747 е налична
публикация от 20.12.2016г., идентична с процесната публикация, находяща се на л. 7
от делото.
От служебно извършена от съда справка в публичния сайт на ответника .........
www.mgb.bg се установява, че ответникът е издател на 1.......... Същевременно по
делото е безспорно установено, че ответникът ......... е собственик на интернет
страницата 1........., където е публикувана процесната статия. В тази връзка съдът
3
приема за установено по делото, че ответните дружества, като доставчици на медийни
услуги имат качество на възложители по отношение на автора на статиите, които са
публикувана на електронния адрес на сайта 1........., защото като възлагане на работа по
смисъла на чл. 49 ЗЗД следва да се третира натоварването на други лица с извършване
на действия, които спадат към областта, в която възлагащият упражнява собствената
си дейност – в случая дейността по представяне и разпространение на информация
чрез медиите. Тази дейност се извършва в интерес на издателя на електронното
произведение, което дефинира положението му като възложител по отношение на
автора на публикувания материал. Възлагането на работата не предполага непременно
зависимост между възложителя и изпълнителя, поради това е ирелевантно за
настоящия спор дали ответникът и издателят на електронното произведение са в
трудово правоотношение. В случая от съществено значение е фактът, че ответното
дружество, като възложител и разпространител на информация, чрез електронен сайт,
е имало възможност да контролира и направлява характера и съдържанието
публикувания материал, поради което е без значение наличието или липсата на трудов
договор между него и автора на статията. В този смисъл съдът изцяло възприема
изразеното становище в Решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр.д. № 1019/2009 г., Г. К.,
ІІІ Г. О. на ВКС и Решение № 404/13.07.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г., ВКС, ІІІ г. о., в
които е възприето, че издателят на съответното произведение, чрез своите длъжностни
лица носи отговорност за верността на изнесената информация, както и че тя е резултат
на добросъвестно журналистическо разследване. Издателят чрез своите длъжностни
лица определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи
отговорност на основание чл. 49 ЗЗД в качеството на възложител на работата по
съставяне, подбор и поместване на електронни материали. Дали авторът на
публикацията се намира в трудовоправни или гражданскоправни отношения с издателя
или е свободно практикуващ журналист или гражданин е без значение за
отговорността на издателя по чл. 49 ЗЗД.
С оглед гореизложеното съдът приема, че ответниците имат качество на
възложители по отношение на автора на статията, поради което са пасивно
легитимирани страни по предявените искове. В тази връзка съдът приема, че
ответниците отговарят за вредите, причинени от съдържащите се в статията
клеветнически твърдения по отношение на ищеца.
В константната съдебна практика деянието се приема като съзнателен
външнопроявен акт – действие или бездействие, а противоправността се разбира като
накърняване на чуждо абсолютно субективно право – в процесния случай правото на
лично достойнство на личността чрез неправомерно и необосновано психическо и
емоционално негативно въздействие, без законово основание за това. Разпоредбата на
чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България прокламира правото на всеки да
изрази мнение и свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез звук или
изображение. Ако това право не се използва, за да се увреди доброто име на другиго
(ал.2), изразяването и разпространяването на мнение не е противоправно. Поради това
всякакви твърдения и оценки за дадена личност могат да се разпространяват свободно,
ако не засягат честта и достойнството й. Ако се касае за лице, чието име се коментира
или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или
занятие, изразяването на мнения с негативна оценка, които са във връзка с този пост,
дейност или занятие, не съставлява противоправно поведение. Ако са разпространени
оценъчни съждения, те не подлежат на проверка за вярност – такива съждения
съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от
4
обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само твърденията
за конкретни факти, разпространени с печатно произведение, доколкото позорят
адресата. Но и в този случай издателят не носи отговорност, ако позорящите факти са
верни.
При анализа на първите две предпоставки от фактическия състав на предявения
иск – наличието на противоправно поведение от ответника, следва да се изложи
следното:
В настоящия случай претендираните вреди произтичат от няколко фрази,
представляващи части от публикацията от 01.05.2020г.
Във връзка с настоящия спор следва да се вземе предвид и обстоятелството, че
с решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о. на ВКС. В него е прието,
че оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност – те
представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от
обективната действителност.
За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и оценката
на фактите. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка,
пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се
предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие.
Такива оценки не могат да ангажират отговорността на автора им за обезщетяване на
причинени неимуществени вреди на адресата, ако не засягат достойнството на
личността (т. е. ако не съставляват обида).
По принцип, изказването на мнение чрез слово - писмено или устно, е
конституционно гарантирано право на всеки гражданин, закрепено в чл. 39, ал. 1 от
Конституцията на РБ (КРБ), като правото на мнение не е абсолютно. Ограничаването
на правото да се изразява мнение, с оглед високата си обществена значимост и
интензитет, е допустимо по изключение и само, за да се осигури защита на конкуриращ
интерес и право и с цел охраната на други, също конституционно защитени права и
интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в КРБ (чл. 39, ал. 2
от КРБ и чл. 10, ал. 2 от ЕКЗПЧОС). Не се допуска ограничаването със закон на други,
извън посочените в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ основания. Съгласно посочените
текстове, свободното изразяване на мнение не може да се използва за накърняване
правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на
конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на
вражда или към насилие над личността.
Чрез публичното слово лицата упражняват основното си защитено
от конституцията право на мнение и реализират свободата си на изразяване на
възгледи и идеи. Безспорната ценност на това право дава основание на Европейския
съд по правата на човека да допусне, че „журналистическата свобода обхваща също
така и възможно прибягване до определена степен на преувеличаване или дори
провокация, което единствено може да гарантира истинската свобода на словото”.
Подобна е и позицията, която защитава Конституционният съд в Решение на
Конституционния съд с № 7 от 04.06.1996г. по конст. дело № 1/1996г. В решение №
7/1996г. Конституционният съд (КС) е дал обстойно тълкуване на правото на свободно
изразяване на мнение и свързаните с него права и свободи, прогласени от чл. 39 - 41 от
Конституцията, както и на случаите, когато са допустими ограничения на тези свободи
и права. КС приема, че правото на свободно изразяване на мнение може да бъде
ограничено заради друго, конкуриращо право и това е правото на лично достойнство,
чест и добро име, което Конституцията също защитава (чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2
от Конституцията). Разглеждайки въпроса за съотношението между двете конкуриращи
се права, КС е провел разграничение между информация и идеи, които се правят
публично достижение в контекста на политическия и въобще обществения дебат и
такива, които не попадат в този контекст, като е постановил, че принадлежащите към
първата категория определено се ползват с по - висока степен на защита.
5
В практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) са заложени
същите принципи по отношение на свободата на словото и възможността тя да бъде
ограничавана. На основание тълкуването на нормите на Европейската конвенция за
защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията) се приема, че правото
на свободно изразяване по чл. 10 от Конвенцията и правото на получаване и предаване
на информация не са само основополагащи права в едно демократично общество, но са
и предпоставка за упражняване на голям брой други права и свободи. Правото на
свободно изразяване, гарантирано от чл. 10 от Конвенцията, обаче не се отнася само
към общоприети и добре посрещани идеи, но защитава също информация и идеи,
които накърняват, шокират или обезпокояват. ЕСПЧ намира този елемент от обхвата
на чл. 10 за особено важен и в практиката си последователно го защитава.
Както се посочи сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване
на правото на свободно изразяване на мнение, Конституцията посочва присъщите на
личността чест, достойнство, добро име. Те могат да са обект на посегателство при
нанасяне на обида (умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством
неприлично отнасяне с него) и на клевета (съзнателното разгласяване на неистински,
позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление). Гражданската
отговорност за обида и клевета като средство за защита на честта, личното достойнство
и доброто име представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване
на мнения, което е допустимо от Конституцията и от Конвенцията.
Обидата касае изказвания, които са годни да накърнят честта и достойнството
на пострадалия и според моралните норми, възприети от обществото, са неприлични,
цинични, вулгарни, както е приел и СРС. Обидата е лично унизително отношение към
определено лице. Като клевета следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на
неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление.
Фактическите твърдения, за които се поддържа, че са клевета, могат да бъдат
проверявани за вярност като доказателствената тежест е на ответника. Ако те са верни,
не са клевета, дори да позорят адресата, и не са основание за ангажиране на
гражданската отговорност на издателя. В случай, че са неверни - издателят носи
отговорност доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото лицето, което ги
изнася не е проявило дължимата грижа да провери достоверността на информацията.
Във всеки конкретен случай следва да се прави разграничение между обидата и
клеветата, които са в обсега на ограниченията на правото на свободно изразяване на
мнение по чл. 39-41 от КРБ и оценъчните съждения, които са извън този обсег. Не е
противоправно поведението по повод изказани мнения с негативна оценка, пряко или
косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във връзка обществен
въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие (в този смисъл е решение на ВКС,
ІІІ г. о. по гр. д. № 1438/2009 г.).
Оценките, направени при спазване на ограниченията по чл. 39, ал. 2 КРБ,
колкото и негативно да са натоварени, не пораждат отговорност за лицето, което ги
дава, като тяхната вярност или невярност не може да бъде проверявана – те
представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от
обективната действителност. Съжденията ангажират отговорността на издателя само
ако изразяването им обективно нанася обида на адресата. (в този смисъл решение № 62
от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС; решение № 253 от
29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС).
Предвид посочената практика, настоящият състав счита, че при преценка
основателността на предявените искове, мненията и оценките не подлежат на проверка
за вярност, тъй като те представляват само коментар на факти от обективната
действителност. Те могат да ангажират отговорността на лицето, което ги прави само
ако представляват обида или клевета. Негативните оценки за определена личност,
открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат
отговорност, ако не засягат достойнството и честта на личността.
Разграничителният критерий между деянията съставляващи обида и клевета,
които подробно е обсъдил съгласно НК, е характерът на информацията отнасяща се до
засегнатото лице. При обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на
6
пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето
съдържание засягат честта и достойнството на адресата и се обективират с такава цел.
При клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват
позорни обстоятелства за честта му, които не са истински или му се преписва
престъпление, което не е извършил.
По делото е безспорно установено обстоятелството, че ищецът е осъждан
многократно за блудствени действия. Самият ищец по реда на чл. 176 ГПК /л. 79, стр.
2 и сл./ заявява категорично, че срещу него има образувани около 17 наказателни
производства; има постановени няколко осъдителни присъди като около три от тях са
за блудствени действия. В този смисъл е и представената по делото влязла в сила
присъда с № 359/20.12.2016г. по НОХД № 388/2016г. по описа на РС – гр. Пловдив, XI
наказателен състав /л. 132 и сл./, от която се установява, че ищецът е признат за
виновен в това, че на 02.10.2015 г. в гр. Пловдив е извършил действия с цел да възбуди
и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-
годишна възраст – ......... ........., с ЕГН **********, чрез употреба на сила и заплашване,
поради което и на основание чл.150 ал.1 вр. чл.54 от НК съдът го е осъдил на пет
години лишаване от свобода.
В случая ищецът твърди, че използваните в процесната статия изрази „6 години
затвор за екстрасенса ......... от ........., блудствал с 14-годишна“ и „самообявил се
екстрасенс“ са били употребени по отношение на личността на ищцата като
същевременно публикуваната информация била невярна, обиждаща и опозоряваща.
В настоящото производство съдът следва самостоятелно да изследва думите на
автора в процесната статия, така както са възпроизведени в електронната медия и не
може да извършва тълкуване на думите на ищеца в един или друг смисъл, според
личните тълкувания или възприятия на ищеца или според тълкуванията на думите от
трети неучастващи в спора лица, какъвто е разпитаният по делото свидетел А.В. –
......... /л. 125, стр. 2 и сл./.
При анализа на използваната фраза в публикацията от 01.05.2020г. „6 години
затвор за екстрасенса ......... от ........., блудствал с 14-годишна“ следва да се посочи
следното: в съдържанието на така посоченото изявление няма отправено обидно,
клеветническо изявление, адресирано до ищеца, а само е възпроизведен текстът на
влязлата в сила присъда. Видно от представената по делото влязла в сила присъда с №
359/20.12.2016г. по НОХД № 388/2016г. по описа на РС – гр. Пловдив, XI наказателен
състав /л. 132 и сл./ се установява, че ищецът е признат за виновен в това, че на
02.10.2015 г. в гр. Пловдив е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна
възраст – ......... .......... Доколкото в съдържанието на присъдата е посочено, че .........
......... е навършила 14-годишна възраст, то и авторът е възпроизвел съдържанието на
присъдата като е посочил, че лицето е навършило 14 години. В присъдата е
възпроизведен, от своя страна, съставът на престъплението по чл. 150 НК, в който е
посочено, че който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез
употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му състояние
или чрез привеждането му в такова състояние или чрез използване на положение на
зависимост или надзор, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.
По отношение на другия използван израз – „самообявил се екстрасенс“, следва
да се посочи следното: в хода на устните състезания самият ищец заявява, че няма
специален закон, регламентиращ дейността на екстрасенсите в България като няма и
създадена специална институция в тази насока /л. 185, стр. 2/. Ето защо няма как да
съществува специален държавен орган, който да „обяви“ ищеца за екстрасенс. Ето
защо съдът намира, че използваният израз не представлява обида, тоест не засяга
достойнството на личността. В този смисъл съдът приема, че липсва основание да се
приеме, че е нарушен балансът между правото на изразяване на мнение на автора на
публикацията и правото на добро име и достойнства на ищеца.
7
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че не е налице една от
императивно необходимите предпоставки за уважаване на исковете, а именно –
противоправността на деянието. Противоправността би била налице ако с изказванията
си ответниците са нарушили законова забрана, респ. общото задължение да не се вреди
другиму, в случая – да вреди на личността на ищеца.
Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че в процесния случай
не се доказа наличие на противоправност на поведението на ответните дружества,
поради което е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки от фактическия
състав на предявените искове.
Предвид гореизложените съображения предявените искове са неоснователни.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ответниците, които
възлизат на сумата от 2108.00 лева – заплатени адвокатски възнаграждения.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. М. В., с ЕГН **********, с адрес: ......... срещу
........., с ЕИК ......... и ........., с ЕИК ........., с общ адрес: ......... обективно съединени
искове с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД за солидарното осъждане на
ответниците да заплатят следните суми: сумата от 7480 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сбора от ежемесечната минимална
работна заплата от 01.05.2020г. до 09.06.2021г. /датата на депозиране на исковата
молба/, която ищецът не могъл да получи като самоосигуряващо се лице, поради
факта, че вследствие на публикацията бил опозорен и възпрепятстван да работи и
сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за
периода от 01.05.2020г. до 09.06.2021г. /датата на депозиране на исковата молба/,
изразяващи се в преживян емоционален стрес и дискомфорт, ведно със законните
лихви върху главниците, считано от 01.05.2020г. /датата на деликта/ до окончателното
изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА Д. М. В., с ЕГН **********, с адрес: ......... да заплати на ........., с
ЕИК ......... и ........., с ЕИК ........., с общ адрес: ........., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 2108.00 лева – разноски за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8