Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /26.09.2019г.
гр.Търговище
в името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ пети състав
На деветнадесети септември
2019 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар:Жоржета Христова
като разгледа
докладваното от председателя на състава в.гр.д.№235 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от на ответника Б.Г. ***,
действуващ чрез назначения му особен представи-тел адв.В.Д. *** против решение
№383/27.06. 2019г., постановено по гр.д.№265/2019г. на Районен
съд-гр.Търговище, с което на осн.чл.288, ал.12 от КЗ(отм.) е осъден да заплати на Гаранцио-нен фонд-гр.София
сумата 14 605.55лв., представляваща сбор от изпла-тено обезщетение по щета
№120253/27.03.2014г. в размер на 7 839.53лв. за причинени имуществени вреди и
по щета № 220050/27.03.2014г. в размер на 6 766.02лв. за причинени
неимуществени вреди на Е. К., вследствие настъпило ПТП на 04.02.2011г. във
Франция, вед-но със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба-07.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото
разноски в размер на 1 552.39 лв.С доводи за нарушения на процесуалния и
материалния закон, както и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на
решението и за отхвърляне на предявения иск.
С писмен отговор
по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззи-ваемата страна, действуваща чрез
процесуалния си представител адв. К.В. *** оспорва основателността на
въззивната жалба и моли за потвърждаване на осъдителното решение.
След проверка по реда на чл. 269-273 от ГПК, съдът констатира следното:
Жалбата е допустима
и основателна.
Предявеният иск по чл.288, ал.12 във вр.с чл.288а,
ал.1, т.1 и ал.3 от КЗ/отм./ е обоснован с обстоятелствата, че ищецът е
заплатил на правоимащо лице, чрез Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи-гр.София и Националното бюро на Република Франция сумата 14 605.55лв., представляваща сбор
от изплатено обезщетение по щета №120253/27.03.2014г. в размер на 7 839.53лв.
за причинени имуще-ствени вреди и по щета №220050/27.03.2014г.
в размер на 6 766. 02лв. за причинени
неимуществени вреди на Е. К., вследствие настъпило ПТП на 04.02.2011г. във Франция по вина на ответника, който при
управление на л.а.“Рено Eспейс“, рег.№Т 04-44 ТТ в гр.Нойзи льо Сек в нарушение на чл.260 КЗ/отм./-без застрахована „гражданска отговорност“,
отнел предимството и ударил странично движещия се скутер „Хонда“, рег.№ AD258 КХ, поради което Фондът е встъпил в правата на
увреденото лице срещу прекия причинител на вредите, обуславящо правото му на
регрес, но въпреки поканата за доброволно изпълнение, последният не е
възстановил исковата сума.
С писмен
отговор по реда на чл.131, ал.1 от ГПК назначеният от съда особен представител
на ответника адв.В.Д. от АК-Търго-вище оспорва иска с възражения за изтекла
погасителна давност и за недоказаност на конкретните обстоятелства относно
настъпването на ПТП и вината на ответника, предвид липсата на надлежни писмени
доказателства-оригинални или официално заверени преписи от документацията,
издадена от Националната полиция на Република Франция.
След преценка на събраните по делото
доказателства, въззивният съд прие за установено следното:
Съгласно приложената
платежна документация и кореспонденция, на 10.04.2014г. Гаранционният фонд е
възстановил изплатеното от Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи-гр.Со-фия на Националното бюро на Република Франция обезщетение в общ размер на
14 605. 55лв., представляваща сбор от изплатено
обезщетение по щета №120253/27.03.2014г. в размер на 7 839.53лв. за причинени
имуществени вреди и по щета №220050/27.03.2014г. в размер на 6 766. 02 лв.
за причинени неимуществени вреди на Е. К., вслед-ствие
настъпило ПТП на 04.02.2011г. във Франция по вина на ответника, който при управление на л.а.“Рено Eспейс“, рег.№Т 04-44 ТТ в
гр.Нойзи льо Сек в нарушение на чл.260 КЗ/отм./-без застрахована „гражданска отговорност“,
отнел предимството и ударил странично движещия се скутер „Хонда“, рег.№ AD258 КХ, поради което следва да се прецени дали
Гаранционният фонд е встъпил в правата на увреденото лице срещу прекия
причинител на вредите, който не е възстановил исковата сума, въпреки поканата
за доброволно изпълнение от 22.08.2018г.
С оглед разпоредбите на чл.288, ал.12 във вр.с
чл.288а, ал.1, т.1 и ал.3 от КЗ/отм./ и независимо от невъзможността за
преценка по същество от страна на фонда по искането на компенсационния орган, необходима
предпоставка за възникване правото на регрес в негова полза и провеждането на успешна
съдебна искова защита е установяването на деликтното правоотношение по чл.45 от ЗЗД, т.е. на обстоятелството, че причинител на увреждането е ответникът, чиято
вина се презумира.
В конкретния случай, в подкрепа на регресната
препенция са представени копие от декларация за ПТП в превод от френски език, ко-пие на протокол за ПТП, копие на опростен протокол за ПТП рег.№ 11/00007/1 и копие на протокол
от дело срещу Б.Ю. в превод от френски език, за които се сочи, че са
издадени от полицейските органи на Република Франция и относно които, по искане
на назначения особен представител на ответника по реда на чл.183 от ГПК,
първоинстанционният съд е задължил ищеца да представи оригинали или официално
заверени преписи от същите.
Посоченото
процесуално задължение е останало неизпълнено, независимо от разпоредбите на
чл.6а от Директива 2000/26/ЕО на ЕП и Съвета от 16.05.2000г., предвиждаща право
на достъп при необходимост до предоставената в електронен вид информация;
клаузата по 7-3 от Споразумението между компенсационните органи и гаранционните
фондове, съгласно която органите по реимбурсация оказват необходимото съдействие
и предоставят всички документи, с които разполагат и които са били поискани,
както и разпоредбата на чл.5, т.4 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата,
съгласно която съпътстващата полученото по електронен път искане документация
следва да бъде изпратена незабавно при поискване, независимо от момента на
реимбурсиране на сумите, т.е. ищецът не е бил лишен или ограничен във
възможността на изиска документацията по предвидения в закона ред от лицето, в
което се намират, обуславящо приложението на чл.183 от ГПК от страна на съда, а
именно- изключване от доказателствата по делото на представените копия от документи
относно ПТП.
При
тези доводи и последиците от приложението на чл.183 от ГПК, която е различна от
разпоредбата на чл.194, ал.2 от ГПК, имаща същите последици, липсват
доказателства, че ответникът е субект на деликтното правоотношение и не е
възможно да се приеме, че същият с поведението си е предизвикал
ПТП-предпоставка за ангажиране на гражданската му отговорност при условията на
регрес за заплатеното от ищеца обезщетение за вреди от произшествието.
Предвид
горното, предявеният иск по чл.288, ал.12 във вр.с чл.288а, ал.1, т.1 и ал.3
от КЗ/отм./ не е доказан по основание, поради което обжалваното осъдително
решение на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и на осн.чл.271, ал.1
от ГПК да се постанови друго решение по съществото на спора, с което регресната
претенция да бъде отхвърлена, като на особения представител на ответника се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 968 лв. за въззивната инстанция,
а по сметка на въззивния съд-държавна такса в размер на 292.11 лв., съразмерно
на отхвърления иск, на осн.чл.78, ал.6 от ГПК.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №383/27.06.2019г.,
постановено по гр.д. №265/2019г. по описа на Районен съд-гр.Търговище 94/06.03.2017г., на
осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от Гаранционен фонд-гр.София против Б.Г.Ю. ***, ЕГН:****** иск по чл.288, ал.12 във вр.с чл.288а, ал.1, т.1
и ал.3 от КЗ/отм./ за сумата 14 605.55лв., претендирана като общ размер на
изплатено обезще-тение по щета №120253/27.03.2014г.
в размер на 7 839.53лв. за причи-нени
имуществени вреди и по щета № 220050/27.03.2014г. в размер на 6 766.02лв. за
причинени неимуществени вреди на Е. К., вследствие настъпило ПТП на 04.02.2011г. в Република Франция, ведно със законната лихва, считано
от датата на завеждане на исковата молба-07.02.2019г. до окончателното
изплащане на сумата и направените по делото разноски в размер на 1 552.39 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд-гр.София да заплати на особения представител
на ответника адв.В.Д. *** адвокатско възнаграждение в размер на 968 лв. за
въззивната инстанция, а по сметка на Окръжен съд-Търговище-държавна
такса в размер на 292.11 лв., съразмерно на отхвърления иск, на осн.чл.78, ал.6
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.