№ 2
гр. ХАСКОВО, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛЕНА ИВ. КАРАСЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Гражданско дело №
20225600100150 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Р. Г. Д., с
която е предявила обективно съединени искове против В. А. К. от гр. Хасково, както следва
:1. С правно основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 40 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, в резултат на
получени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 20.03.2017 г., ведно със следващата се
законна лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й
изплащане и 2. С правно основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 2200 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на получени
телесни увреждания при ПТП настъпило на 20.03.2017 г., ведно със следващата се законна
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че на 20.03.2017 г. в гр. Хасково, на бул. „ България“ е
настъпило ПТП между лек автомобил ***, управляван от ответника В. К. и нея, в качеството
й на пешеходка. В резултат на произшествието получила счупване на външен глезен с
разкъсване на делтоидна връзка на дясната подбедрица, закрито, и трайно затруднение при
движението на десния крак, представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129
от НК.
С Решение № 417/21.11.2018 г., постановено по АНД № 1449/2018 г.
ответникът В. К. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл.343а ал.1 б.“а“,
вр. чл.343 ал.1 б.“б“, вр. чл.343 ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК му било наложено
наказание „глоба“.
В резултат на ПТП и полученото увреждане на десния крак ищцата
претърпяла болки и страдания, които болки не били отшумели и до сега.
След произшествието била приета в болница и извършена оперативна
интервенция. На 10.05.2017 г. била извършена втора операция и трета - на 10.04.2018 г. за
отстраняване на импланти. Лечението продължило повече от три години и към момента не
1
било приключило. За един продължителен период от време била в отпуск поради
заболяване. Вече не можела да извършва пълноценно дейностите, свързани със
самостоятелно придвижване, без помощни средства. След произшествието станала
раздразнителна и емоционално нестабилна, страдала от безсъние и изпадала в депресивни
разстройства, породени, както от неблагоприятната прогноза за пълно възстановяване от
травмата, така и от принудителната изолация от работната и социална среда.
Твърди, че във връзка с проведеното лечение направила разходи общо в размер
на 2200 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати
сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
болки и страдания, в резултат на получени телесни увреждания при ПТП настъпило на
20.03.2017 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането до окончателното й изплащане, както и сумата от 2200 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на получени телесни увреждания
при ПТП настъпило на 20.03.2017 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Моли да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е Ответникът В. А. К. е депозирал писмен
отговор вх. № 3544/11.05.2022 г.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че е направил
всичко възможно, за да окаже помощ на пострадалата.
Твърди, че има сключена валидна застраховка „ ГО“ в ЗК „ Олимпик“ и че ищцата е
могла да се възползва от правото си и да претендира обезщетение от застрахователя в
периода след произшествието до 18.08.2018 година, когато дружеството било обявено в
несъстоятелност. Твърди, че след като застрахователното дружество е обявено в
несъстоятелност, то отговорността за вредите следва да бъде покрита от Гаранционен фонд.
На основание чл. 219, ал.1 от ГПК с Определение № 329 от 20.05.2022 година като
трето лице помагач, на страната на ответника, е конституиран „Гаранционен фонд“ - София.
С писмено становище вх. № 4896/28.06.2022 г. третото лице „Гаранционен фонд“ –
София, оспорва подадената искова молба. Твърди, че ищцата е следвало да предяви
вземането си към ЗК „ Олимпик“ – клон България до 26.10.2019 г. Твърди, че не носи
отговорност за предявените и непредявените вземания към застрахователното дружество.
Моли да бъде прекратено производството по делото по отношение на „Гаранционен фонд“ –
София.
Алтернативно счита, че предявеният иск за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е завишен и не покрива критериите за справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Моли съда да присъди обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, съобразен с чл. 52 от ЗЗД и трайно установената съдебна практика.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител адв. Т. поддържа
исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените
искове, както и да присъди направените по делото разноски. Адв. Т. прави искане да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА.
В съдебно заседание ответникът В. А. К., чрез пълномощника си адв. И., оспорва
предявените искове. Не оспорва деянието и причиненото увреждане, но счита,че доколкото
към момента на произшествието е имал валидна застраховка „ Гражданска отговорност“, то
исковете следва да бъдат насочени към застрахователя, респ. към Гаранционен фонд София,
т.като застрахователното дружество „ Олимпик“ било обявено в несъстоятелност. Моли
съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
2
В съдебно заседание третото лице помагач – Гаранционен фонд София не изпраща
представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 45
ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, като с първия от тях се претендира обезщетяване на причинените
неимуществени вреди, а с втория от тях – обезщетяване на причинените имуществени вреди
и съответно заплащане на следващата се законна лихва върху претендираните обезщетения
от датата на увреждането – 20.03.2017 г. до окончателното им изплащане.
За възникване на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД следва да се установи дали са
осъществени всички елементи от фактическия състав: деяние (действие или бездействие),
което е извършено противоправно; от същото да са причинени вреди (имуществени или
неимуществени); и да е налице причинна връзка между деянието и вредите. С Решение №
417/21.11.2018 г., постановено по АНД № 1449/2018 г. ответникът В. К. бил признат за
виновен в извършено престъпление по чл.343а, ал.1 б.“а“, вр. чл.343, ал.1 б.“б“, вр. чл.343,
ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК му било наложено наказание „глоба“.
Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна
затова дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като
всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието,
включително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, подлежат
на доказване от страната, която ги твърди. Решението по чл.78а от НК, с което
наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага
административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда – т.15 ТР №
6/06.11.2013 г. , постановено по ТД №6/2012 г. на ОСГТК. С Решението по чл.78а от НК
наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата – за дееца,
деянието, противоправността му и за вината. Доколкото в случая е налице влязло в сила
решение, приравнено по значение на влязла в сила присъда, следва да се приеме за
безспорно извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Вън от
горното страните не спорят относно механизма на възникване на произшествието,
получените от пострадалата Д. увреждания и причинно следствената връзка между
произшествието и получените увреждания. Представените писмени доказателства –
протокол за ПТП с пострадали лица,. медицински документи– епикризи, амбулаторни
листове, болнични листовеи др., установяващи получените от ищцата увреждания и
проведеното лечение не са оспорени от ответника.
Назначената по делото СМЕ дава заключение, неоспорено от страните, че при
произшествието ищцата е получила счупване на външен глезен с разкъсване на делтовидна
връзка на дясната подбедрица, закрито. Оздравителният процес към момента на е
приключил, пострадалата продължава да има затруднения при ходенето и да си служи с
бастун. Късането на делтовидната връзка, според ВЛ / устен доклад в съдебно заседание
03.10.2022 г./ е много сериозно усложнение на травмата, защото дестабилизира целия
глезен, на практика се къса връзката между ходилото и глезена. След проведено ЯМР, в
допълнително изготвеното по делото заключение, ВЛ посочва,че при ищцата Д. е налице
усложнение в състоянието на дясната глезенна става след счупване на малкия пищял и
проведено оперативно лечение. Налице е разкъсване на делтвоидната връзка на ходилото и
увреда на калканео фибуларната връзка. Допълнително е налице появата на дегенеративни
промени в ставата с изразена остеонекротична зона и костно мозъчен оток. Промените в
структурата на дясната глезенна става са пряка причинна последица от травмата, претърпяна
при ПТП и се проявяват с видими оток, болки и обективно ограничени движения в ставата.
Промените в сухожилния апарат и дегенеративните промени в костните структури имат
необратим характер и тепърва ще се определят продължаващото затруднение в дясната
3
глезенна става. Оперативно би могло да се мисли за корекция на делтовидната връзка и на
другата връзка, което е разкъсана. Тези разскъсвания не са в резултат на допълнителни
усложнения, а са получени в момента на счупването.
Изложеното дава основание на съда да приеме,че предявеният иск за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е основателен по принцип и че
ответникът К. следва да репарира тези вреди.
Ирелевантно в случая е наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите към датата на произшествието, сключена със ЗК „ Олимпик“ АД и
обявяването на това дружество в несъстоятелност. Възможността увреденото лице да
предяви пряк иск против застрахователя,предвидена в чл.432 от КЗ, не изключва правото му
да предяви иска си срещу прекия причинител на вредата, както е в настоящия случай.
При преценка на размера на обезщетението, съдът взе предвид получените от ищцата
увреждания, усложненията, които са налични и това,че към настоящият момент
оздравителният процес не е приключил. Според заключението на ВЛ промените в
структурата на дясната глезенна става са пряка причинна последица от травмата, претърпяна
при ПТП и се проявяват с видими оток, болки и обективно ограничени движения в ставата.
Промените в сухожилния апарат и дегенеративните промени в костните структури имат
необратим характер и тепърва ще се определят продължаващото затруднение в дясната
глезенна става.Съдът кредитира изцяло показанията на св. Джарков, независимо от
родствената му връзка с ищцата, т.като тези показания са непротиворечиви и в съответствие
с останалите, събрани в производството доказателства. Според св. Джарков съпругата му е
била обездвижена с гипс за около един месец. След свалянето на гипса е ходела с помощта
на патерици. След около година бил свален първо единия пирон, поставен в глезена, а след
това и втория. За период от около седем месеца съпругата му е била в болнични и не е могла
да се обслужва сама, да се предвижва. През този период от време е била подпомагана в
ежедневните грижи от него и от синът им. Изпитвала болки, вземала обезболяващи и
успокоителни, т.като страдала от безсъние, станал напрегната и тревожна. Претърпяла три
операции и към момента все още изпитвала болки, накуцвала и при придвижването си
ползвала бастун. След произшествието започнала да има високо кръвно налягане, което
наложило приемане на лекарства за това. Доколкото се установява безспорно степента на
увреждане, интензитета на претърпените болки и страдания,тяхната продължителност и
това,че възстановителният процес към момента не е приключил и ищцата все още изпитва
болки, съдът намира,че претендрираното обезщетение от 40000 лв. би репарирало
претърпените и все още продължаващи болки и страдания. Ето защо предявеният иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъде уважен в
пълния предявен размер. С оглед основателността на главния иск следва да бъде уважен и
акцесорния иск за заплащане на лихви върху присъдената сума от датата на увреждането –
20.03.2017 г. до окончателното изплащане на тази сума.
Като основателен и изцяло доказан по размер съдът намира и предявеният иск за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2200 лв. и
обективно съединения с него иск за заплащане на лихва за забава от датата на увреждането
4
– 20.03.2017 г. до окончателното изплащане на тази сума, поради което следва да бъдат
уважени. По делото са представени писмени доказателства – фактури и касови бонове за
заплатени лекарства, консумативи, такси и др. във връзка с претърпяната травма и
провежданото лечение / л.44-80/, които писмени доказателства не са оспорени от ответника.
Според заключението на ВЛ д-р Е., представените по делото фактури са относими към
лечението и са били необходими за това лечение. Преценени в съвкупност представените
писмени доказателства и заключението на ВЛ дават основание на съда да направи извод за
основателност и доказаност на иска за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди и на обективно съединения с него иск за заплащане на лихва за забава.
По разноските:
Страните претендират разноски в производството. Ищцата няма сторени такива в
производството, т.като е освободена от заплащане на такси и разноски съгласно чл. 83 ал.1
т.4 от ГПК.
С оглед изхода на спора и уважаване на исковете в пълния предявен размер на
ответника не се следват разноски.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС Хасково, на основание
чл. 78 ал.6 от ГПК, направените в производството разноски в размер на 450 лв. – платено
възнаграждение на ВЛ и 1688 лв. ДТ върху исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Т., на основание чл.38 от ЗА,
възнаграждение в размер на 4 370 лв., съгласно действащата към момента Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения / ред. ДВ бр.88/2022 г./, от които
3850 лв. на основание чл.7 ал.2 т.4 от наредбата и 520 лв. на основание чл.7 ал.2 т.2 от
Наредбата.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. А. К. от ****, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Г. Д. от ****, ЕГН
**********, със съдебен адрес ****, адв. М.Т. сумата от 40 000 лв. / четиридесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания,
в резултат на получени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 20.03.2017 г., ведно със
следващата се законна лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането- 20.03.2017
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. А. К. от ****, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Г. Д. от ****, ЕГН
**********, със съдебен адрес ****, адв. М.Т. сумата от 2 200 лв. / две хиляди и двеста
лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на
получени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 20.03.2017 г., ведно със следващата се
законна лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането- 20.03.2017 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. А. К. от ****, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОС
Хасково сумата от 2138 лв., от които 1688 лв. ДТ и 450 лв. платено възнаграждение на ВЛ
5
от бюджетните средства на съда.
ОСЪЖДА В. А. К. от ****, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. Т., ЕГН
**********, АК **** сумата от 4 370 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от
ЗА.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - Гаранционен фонд,
БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление *****.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
6