Решение по дело №434/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 22.03.2021 г.

 

  В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в следния състав  

                                                                                   

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 434 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по искове с правно основание чл. 435 от КЗ и чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът “В.” ООД, ЕИК ********, твърди, че между него, като застрахован, и ответника “З.а.д.А.” АД, ЕИК********, като застраховател, е сключен валиден договор за застраховка “Отговорност на превозвача на товари по шосе” по застрахователна полица № 150 19 1002 **********/28.03.2019 г., със срок на действие от 17,00 часа на 28.03.2019 г. до 24,00 часа на 27.03.2020 г. Твърди, че по силата на този договор ЗАД “Армеец” АД се задължава да покрива отговорността на превозвача за цялостна или частична загуба и/или повреда на товари, превозвани със собствени или наети возила. При превози на територията на Република България застрахователят се е съгласил отговорността му да е до действителната стойност на липсващия или увреден товар, но не повече от размера на обезщетението, определен в чл. 71, ал. 3 от Закона за автомобилните превози в размер на 8,33 SDR на кг. бруто товар и не повече от 200 000 евро.

Ищецът твърди, че на 28.03.2019 г. дружеството получава заявка от “АВ Б.” ЕООД за транспортиране на товар, като с товарителница № ******гр. Видин (бивш месокомбинат) и от гр. Димово, област Видин до гр. София, Околовръстен път, разклона за с. Герман е изпратен гореописаният товар. Твърди, че превозът е осъществен от ищцовото дружество на следващия ден – 29.03.2019 г., с влекач рег. № ****** и ремарке рег. № ******, собственост на ищеца. Твърди, че по време на транспортирането в община Мездра, местност Люти дол, в посока гр. Ботевград е настъпило застрахователно събитие, в резултат на което е увреден превозваният товар. Твърди, че вследствие настъпилия пътен инцидент двете натоварени машини са се приплъзнали и ударили една в друга, въпреки поставените укрепителни колани и синджири, като при разтоварването на същите са констатирани уврежданията по тях.

Твърди, че багерът е със следните увреждания: нарушена цялост на задна кофа; изкривена стрела на задна кофа; скъсан ПИН на магаре; скъсано ухо на рокояд; изкривен рокояд; изкривен цилиндър на рокояд; счупена щора на прозорец; криви цилиндри на кормилно управление; изкривени кормилни накрайници; изкривени тампони и болтове на кабина; кука.

Твърди, че валякът е със следните увреждания: счупен преден капак; счупено ухо на броня; счупено реле хидравлика; изкривена задна дясна плоча; скъсани тампони; повреден резервоар за вода; изкривена щанга за реверс; електрическа инсталация не работи; повреден хидравличен радиатор.

Ищецът твърди, че за щетите е съставен авариен протокол от аварийния комисар “Б. С.К.” ЕООД, за който са извършени разходи в размер на 360 лева.

Твърди, че след уточняване на щетите собственикът на увреденото имущество е предявил искане към превозвача за заплащане на стойността на необходимите средства за отстраняване на нанесените вреди по товара (багера и валяка), като стойността на необходимите части и материали, труд за монтаж, демонтаж и други необходими операции възлизат на 58 861,67 лева.

Ищецът твърди, че поради настъпване на застрахователно събитие към ответника своевременно е предявено искане за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение. Твърди, че въз основа на това в ЗАД “Армеец” АД е образувана ликвидационна преписка по щета № 10019100200012, извършен е оглед на вредите и са представени поисканите от застрахователя данни и документи. Твърди, че от страна на застрахования са изпълнени всички задължения по договора и във връзка с настъпилото застрахователно събитие.

Твърди, че с писмо с изх. № 100-6122/28.11.2019 г. застрахователят ответник е уведомил ищеца, че отказва да заплати застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка по щета № 10019100200012.

Твърди, че не е налице основание за отказ, а застрахователят следва да заплати застрахователното обезщетение, равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Твърди, че действителната стойност на щетата е в размер на 59 221,67 лева, от които 58 861,67 лева - стойностите на необходимите средства за отстраняване на нанесените вреди по багера и валяка (необходимите части и материали, труд за монтаж, демонтаж и други необходими операции) и 360 лева - за аварийния комисар.

Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 59 221,67 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 1501910020000824351/28.03.2019 г. за вреди, изразяващи се в разходите, които е направил за обезщетяване на третото увредено лице – “АВ Б.” ЕООД за вредите от осъществен на 29.03.2019 г. превоз на товар – багер модел “MST M 642”, сер. № М 642ST2221025, с рег. №******и валяк модел “Dynapac CC1300”, сер. № 10000334POA-01673, с рег. № ******сумата от 1 480,55 лева, представляваща законната лихва върху главницата от 59 221,67 лева, считано от 29.11.2019 г. (датата, следваща отказа за изплащане на застрахователно обезщетение) до датата на подаване на исковата молба (26.02.2020 г.), и законната лихва върху главницата от 59 221,67 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (26.02.2020 г.) до окончателното й плащане.

Ищецът претендира направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че не е налице застрахователно покритие за превозвания товар, тъй като превозваните машини не са били фабрично нови, а са били втора употреба (употребявани повече от една година преди застрахователното събитие), и риск върху такива товари е изключен от застрахователното покритие съгласно т. 4.2. от Общите условия на застраховката. Твърди, че това изключение от застрахователното покритие по застраховката е въведено, за да могат да бъдат безспорно установени щетите, които застрахованият превозвач чрез свои противоправни действия/бездействия е причинил по време на транспорта или разтоварването.

При условията на евентуалност, ако се приеме, че превозваният товар е бил обект на застрахователно покритие, ответникът възразява, че е налице изключен риск, а именно - неподходящо избрано превозно средство, неподходящо натоварване и подготовка на превозното средство - т. 4.22. от Общите условия на застраховката. Сочи, че укрепването не е бил подходящо и достатъчно, тъй като двете превозни средства тежат общо 12 950 кг. Сочи, че застрахованият като професионалист в дейността си е следвало да предприеме допълнителни мерки във връзка с начина на укрепване и превозване на тези тежки машини, предвид начина на укрепване на товара, неотчитането състоянието на пътя и на превозвания товар. Като не е сторил това, то са налице действия и бездействия на застрахования, извършени с груба небрежност, което представлява изключение по т. 4.1. от Общите условия на застраховката.

При условията на евентуалност, ако се приеме, че увреждащото събитие е удар от камъни/скали по време на движение, ответникът възразява, че в такъв случай е налице непреодолима сила (случайно събитие) по смисъла на чл. 68, ал. 1 от Закона за автомобилните превози. Сочи, че от писмените обяснения на водача на композицията се установява, че по време на транспорта не е имало инциденти, с изключение на паднали камъни върху платното и товара, при преминаване през местността Люти дол, община Мездра. Сочи, че описаният механизъм на събитието представлява събитие, което застрахованият не е могъл да преодолее, дори да е могъл абстрактно да предвиди, като предвидимостта му също не е налице. Сочи, че поради това не е налице вина на застъпване на вредите, поради което застрахованият не носи отговорност за обезвредата им, поради което претенцията на последния срещу застрахователя е неоснователна.

При условията на евентуалност оспорва процесните вреди да са причинени от падане на камъни върху товара и композицията, доколкото в този случай щяло да има следи и по застрахованата композиция, а по товара щяло да има следи от падналите скали/камъни, в това число охлузване на боята, подбитости и др., а такива следи не били налице.

Оспорва описаните в исковата молба вреди да са настъпили по време на процесния превоз, а същите били налични преди натоварването и не са в причинна връзка с действия или бездействия на ищцовото дружество застрахован. Оспорва процесните вреди да са настъпили от застрахователно събитие. При условията на евентуалност сочи, че не всички процесни вреди са от събитието.

Оспорва претенцията за главница в размер на 360 лева - обезщетение за такса за изготвяне на аварийна констатация, тъй като съгласно т. 3.1. от Общите условия същата е дължима само в случаите, в които е налице покрит по полицата риск и обезщетение се дължи.

Оспорва претенцията за пропуснати ползи в размер на 9 216 лева, тъй като пропуснатите ползи не са включени в покритието по застраховката съгласно т. 4.3. от Общите условия. При условията на евентуалност, оспорва претенцията за пропуснати ползи по размер. Оспорва тази претенция като неоснователна, тъй като “АВ Б.” ЕООД не е претърпяло претендираните вреди.

Ответникът сочи, че за превозвания товар е имало сключена друга имуществена застраховка “Каско” или друга, чрез която “АВ Б.” ЕООД са били обезщетени, поради което ищецът е платил неоснователно.

При условията на евентуалност сочи, че увредата е настъпила при различни обстоятелства от заявените такива.

Оспорва размера на всяка от ищцовите претенции като завишен.

Оспорва като неоснователна претенцията за мораторна лихва, предвид акцесорния й характер.

Ответникът претендира направените по делото разноски.

В дадения срок ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:       

Не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че между ищеца “В.” ООД, като застрахован, и ответника “ЗАД АРМЕЕЦ” АД, като застраховател, е сключен договор за застраховка “Отговорност на превозвача на товари по шосе” по застрахователна полица № 150 19 1002 **********/ 28.03.2019 г., със срок на действие от 17,00 часа на 28.03.2019 г. до 24,00 часа на 27.03.2020 г., с покритие за превозни средства – влекач с рег. № ******, ремарке с рег. № ******, за осъществяването на международни автомобилни превози от/до Република България до/от държави в Европа и на територията на Европа; вътрешни превози на територията на Република България. Лимитът на отговорност на застрахователя при международни превози е до действителната стойност на липсващия или увреден товар, но не повече от размера на обезщетение, определен в чл. 23, т. 2 от Конвенцията CMR и измененията в Протокол от 05.07.1978 г. към нея в размер на 8,33 SDR на кг бруто товар и не повече от 200 000 евро; при превози на територията на Република България е до действителната стойност на липсващия или увреден товар, но не повече от размера на обезщетение, определен в чл. 71, ал. 3 от Закона за автомобилните превози в размер на 8,33 SDR на кг бруто товар и не повече от 200 000 евро. Уговорено е, че застрахователната премия се заплаща разсрочено на четири броя вноски.

От застрахователя ответник са представени действащите Общи условия за застраховка “Отговорност на превозвача на товари по шосе”. Съгласно чл. 4.2. от Общите условия, не се покрива отговорността на застрахования, произтичаща от превоз на живи животни, скъпоценни предмети, банкноти, монети, благородни метали и скъпоценни камъни, съкровищни бонове, полици, акции, нотариални актове, пощенски марки, документи, ръкописи, планове, ценни книжа и чекове, произведения на изкуството, картини, скулптури и др. предмети с уникална стойност; вещи втора употреба, пресни и замразени плодове и зеленчуци, месо, риба, бързоразваляеми стоки.

Съгласно т. 5 от Общите условия по застраховката, при взамина договореност между страните и срещу допълнителна премия в застрахователното покритие могат да бъдат включени и някои от изключените рискове.

Не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че на 29.03.2019 г. по заявка на “АВ Б.” ЕООД ищецът е извършил транспортиране на товар с товарителница № ******гр. Видин (бивш месокомбинат) и от гр. Димово до гр. София, на два броя машини. Превозът е извършен със застрахованите влекач и ремарке и товарът е увреден.

Не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че за въпросното застрахователно събитие е образувана при ответното дружество преписка по щета № 10019100200012.

Не се спори също, че с писмо с изх. № 100-6122/28.11.2019 г. ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение по щетата, като е посочил, че описаният механизъм на причиняване на вредите попада в хипотезата на безвиновно причиняване на щетата, която изключва отговорността на превозвача съгласно чл. 68, ал. 1 от Закона за автомобилните превози. Приел е също, че съгласно т. 4.2. от общите условия на застраховката от застрахователното покритие е изключена отговорността на превозвача за причинени щети, когато се превозват стоки, които са втора употреба.

Представени са и са приети по делото писмени доказателства за извършени ремонти на натоварените машини, които са били превозвани от ищеца превозвач.

Представени са и са приети по делото рекламационно писмо, изпратено от “АВ Б.” ЕООД до ищеца “В.” ООД във връзка с повреди на превозваните машини – валяк и багер, както и искане за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи.

Представени са от ищеца фактура № **********/07.05.2019 г., издадена от “АВ Б.” ЕООД на ищеца “В.” ООД, с основание – ремонт на валяк Dynapak c1300, на стойност от 12 519,40 лева с ДДС, както и платежно нареждане от 16.05.2019 г. за извършеното от ищеца плащане към “АВ Б.” ЕООД за тази сума.

Представени са от ищеца фактура № **********/07.05.2019 г., издадена от “АВ Б.” ЕООД на ищеца “В.” ООД, с основание – услуга с валяк, на стойност от 768 лева с ДДС, както и платежно нареждане от 05.02.2020 г. за извършеното от ищеца плащане към “АВ Б.” ЕООД за тази сума.

Представени са от ищеца фактура № **********/02.07.2019 г., издадена от “АВ Б.” ЕООД на ищеца “В.” ООД, с основание – пропуснати ползи, извършване на 64 бр. машиносмени от външна фирма, на обща стойност от 9 216 лева с ДДС, както и платежно нареждане от 05.02.2020 г. за извършеното от ищеца плащане към “АВ Б.” ЕООД за тази сума.

Представени са от ищеца фактура № **********/02.07.2019 г., издадена от “АВ Б.” ЕООД на ищеца “В.” ООД, с основание – ремонт на комбиниран багер МСТ 642, на стойност от 36 358,27 лева с ДДС, както и платежно нареждане от 05.02.2020 г. за извършеното от ищеца плащане към “АВ Б.” ЕООД за тази сума.

Представени са от ищеца фактура № **********/05.09.2019 г., издадена от “Б. С.К.” ЕООД на ищеца “В.” ООД, с основание – извършен оглед на пътно-строителна техника, издаден авариен протокол № 4709, на стойност от 360 лева с ДДС, както и платежно нареждане от 10.09.2019 г. за извършеното от ищеца плащане към “Б. С.К.” ЕООД за тази сума.

Представени са също свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника на превозваните машини, собственост на “АВ Б.” ЕООД. От същите е видно, че валяк модел “Dynapac CC1300”, с рег. № ****** е с дата на регистрация – 30.03.2018 г., и съответно багер модел “MST M 642”, с рег. №******е с дата на регистрация – 02.04.2018 г.

От събраните писмени доказателства не се установява да има данни за имуществени застраховки в други застрахователни компании на превозваните багер и влекач.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебна автотехническа експертиза на вещото лице Й.Й.. Вещото лице дава заключение, че от механизма на ПТП, отразените щети в Протокола за оглед, свидетелските показания, както и приложения от ответника снимков материал може да се направи извод, че щетите по багера с рег. №******не могат да настъпят вследствие на удар с камък.

Вещото лице дава заключение, че уврежданията по валяк с рег. № ****** могат да бъдат получени от паднал камък или скала и се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 29.05.2019 г. произшествие на Републикански път 1-1, в района на местност Люти дол.

Вещото лице дава заключение, че стойността, необходима за възстановяване на багер с рег.№******, определена на база пазарни цени, съгласно подменени части и извършени ремонтни дейности по фактура № **********/20.06.2019 г., издадена от “Стротех инженеринг” АД, към датата на ПТП е 36 358,27 лева.

Вещото лице дава заключение, че стойността, необходима за възстановяване на валяк с рег. № ******определена на база пазарни цени, съгласно подменени части и извършени ремонтни дейности по фактура № **********/25.04.2019 г., издадена от “И.” ЕООД, към датата на ПТП е 12 495,41 лева.

Вещото лице посочва, че от приложените по делото доказателства и като се взема предвид снимковия материал, не може да се направи категоричен извод дали уврежданията са настъпили по механизма на произшествието, отразен в Аварийния протокол. Вещото лице посочва констатираните при огледа увреди на товара.

Вещото лице дава заключение, че действителната стойност на багер с рег.№******, определена по метода на амортизация, към датата на настъпване на застрахователното събитие е 132 928 лева с ДДС, а на валяк с рег. № ****** е 74 892 лева с ДДС.

Вещото лице сочи, че обезщетение по чл. 71, ал. 3 от Закона за автомобилните превози се изплаща в случаите, когато липсва целият или част от товара. Вещото лице дава заключение, че в конкретния случай не е налице липса на товара, а само увреждане на части от него.

От разпита на свидетеля Р.Н.се установява, че е управител на “Б. С.К.” ЕООД, която е извършила оглед на увредените багер и валяк на 29.03.2019 г., превозвани от фирма “В.” ООД ***. Казва, че машините (багера и валяка) имали видими увреждания по корпусите – счупване, деформации и изкривяване в различни степени. Казва, че машините не били нови, но били в работно състояние, като били превозвани от една работна площадка на друга, видимо употребявани. Казва, че имало следи от скална маса и камъни по багера. Казва, че имало такива по гумите и по корпусите, като е нормално да са в такъв вид, тъй като са превозвани от работна площадка. Свидетелят казва, че при разговор с водача на композицията последният му казал, че е чул силен удар по време на движение в района на местността Люти дол и малко след това е спрял за оглед и е видял щетите. Свидетелят казва, че според него щетите са в резултат на някакъв удар в бетонен стълб, или в крайпътно дърво, или може да е минал през нисък подлез. Казва, че нямало следи от камъни и скални маси, които са се изсипали върху товара.

При разпита свидетелят С.И.казва, че работи в ищцовото дружество “В.” ООД от 2018 г. до момента. Казва, че на 29.03.2019 г. е извършил транспортиране на валяк и на багер от гр. Видин за гр. София, по пътя през гр. Ботевград, които били увредени по време на транспорта. Казва, че по пътя, на излизане от Лютидол, чул падане на камъни, погледнал в огледалото и видял, че падали камъни. Казва, че имало лек завой на пътя и след завоя имало други паднали камъни, поради което извил волана, за да избегне удара и ремаркето се засукало и ударило горе в ската. Казва, че след удара е спрял, обадил се е във фирма “В.” ООД и те са му казали да продължи за гр. София. Казва, че натоварените машини не са били нови и се виждало, че са работили. Казва, че машините са били добре укрепени с шест специални синджира и при удара са се задържали на камиона именно заради синджирите. Казва, че после са видели, че и ремаркето е пострадало отдолу при удара, при самото засукване.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел И. като ясни и непротиворечиви и кореспондиращи с оглед останалите събрани по делото доказателства, като съгласно чл. 172 от ГПК отчита възможната заинтересованост на свидетеля предвид отношенията му с ищцовото дружество.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно чл. 435 от КЗ и чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В случая се претендира застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Отговорност на превозвача на товари по шосе”, сключен между ищеца като застрахован и ответника като застраховател.

Договор за застраховка, сключен между превозвача и застраховател с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, притежава характеристиките на договор за застраховка “Гражданска отговорност”. Предмет на такъв договор е рискът от възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договора за превоз, за вреди, които не могат да бъдат предварително определени. По силата на застрахователния договор отговорността на застрахователя ответник е към третите увредени лица - лицата, които са претърпели действителни вреди от липсата или повредата на превозвания товар. Застрахователят не отговаря към застрахования, именно поради характера на сключения застрахователен договор, с който обезпечава отговорността му като превозвач към третите лица, увредени от действията му при извършвания превоз на товари по шосе. При настъване на застрахователното събитие и при наличие на валидно застрахователно правоотношение, и ако застрахованият реално е удовлетворил увреденото лице за причинените му вреди, той може да иска от застрахователя си да изпълни договорното си задължение и да му заплати застрахователното обезщетение. Тази хипотеза е уредена изрично в разпоредбата на чл.435 от КЗ. Съгласно цитираната разпоредба, ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434 от Кодекса.

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 435 от КЗ, следва да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния фактически състав: наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка за отговорност на превозвача на товари по шосе с покритие към датата на настъпване на събитието; изпълнението на задълженията на застрахования по договора за застраховка, свързани с уведомяването на застрахователя; извършването от страна на застрахования на процесния превоз, при който е настъпило твърдяното застрахователно събитие; застрахователното събитие, от което е последвала отговорността на превозвача за вреди, да е покрит риск по процесната застраховка; обстоятелството, че застрахованият превозвач е удовлетворил третото увредено лице. От друга страна, не следва да са налице обстоятелства, които изключват отговорността на застрахователя да заплати търсеното обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.

Не се спори между страните по делото, че е сключен между ищеца като застрахован и ответника като застраховател договор за застраховка “Отговорност на превозвача на товари по шосе” по застрахователна полица № 150 19 1002 **********/ 28.03.2019 г., със срок на действие от 17,00 часа на 28.03.2019 г. до 24,00 часа на 27.03.2020 г., с покритие за превозни средства – влекач с рег. № ******, ремарке с рег. № ******, за осъществяване на вътрешни превози на територията на Република България. Налице е валидно възникнало застрахователно правоотношение между страните по застраховка за отговорност на превозвача на товари с покритие към датата на настъпване на събитието – 29.03.2019 г.

В случая не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че на 29.03.2019 г. по заявка на “АВ Б.” ЕООД ищецът е извършил със застрахованите влекач и ремарке автомобилен превоз по шосе от гр. Видин и от гр. Димово до гр. София, на два броя машини – багер и валяк.

Не се спори и се установява от събраните по делото доказателства и изслушаното и прието заключение на съдебната автотехническа експертиза, че товарът е увреден.

Не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че за въпросното застрахователно събитие е образувана при ответното дружество преписка по щета № 10019100200012, по която е отказано изплащане на застрахователно обезщетение с писмо с изх. № 100-6122/28.11.2019 г.

С оглед на горното съдът намира, че са налице първите три предпоставки от фактическия състав на иска.

Спорно между страните е дали е налице покрит застрахователен риск, механизмът на уврежданията по товара и съответно дали се дължи застрахователно обезщетение за това събитие.

В т. 4.2. от Общите условия на застраховката страните са договорили изключен риск, при който не се покрива отговорността на превозвача, произтичаща от превоз на вещи втора употреба. В т. 5 от Общите условия е прието, че някои от изключените рискове могат да бъдат включени в застрахователното покритие срещу допълнителна премия. В случая не се спори между страните и се установява от събраните по делото писмени доказателства – свидетелства за регистрация на натоварените машини, и показанията на свидетелите, че превозваните две машини не са нови, употребявани са и са превозвани от една работна площадка на друга.

Договорът за застраховка на отговорност на превозвача за вреди от липса или повреда на превозваните вещи, нанесени от превозвача на трети лица, е вид “Гражданска отговорност”. Застраховката “Отговорност на превозвача на товари по шосе” не е задължителна, а доброволна такава. Поради това същата не изпълнява социална и защитна функция на третите увредени лица, каквито например има задължителната застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”. Следователно страните по застраховка “Отговорност на превозвача на товари по шосе” са свободни да договорят изключения от застрахователното покритие, както и възможност за допълнителна премия при включване в покритието на част от изключените рискове. По изложените съображения съдът намира, че възражението на застрахователя за наличието на изключен риск по смисъла на т. 4.2. от Общите условия на застрахователя е основателно. Налице са основания за освобождване от отговорност на застрахователя, независимо че превозвачът се твърди да отговаря за настъпилите вреди (така в Решение № 47/30.07.2019 г. по т.д. № 1502/2018 г. по описа на ВКС, Т.К., I  Т.О.).

За изчерпателност на изложението, дори да се приеме, че не е налице изключен риск съгласно т. 4.2. от Общите условия, то не се установява от събраните по делото доказателства описаният в исковата молба механизъм на настъпване на вредите по товара, а именно: вследствие настъпилия пътен инцидент двете натоварени машини са се приплъзнали и ударили една в друга, въпреки поставените укрепителни колани и синджири и са настъпили уврежданията по тях. Така въведения с исковата молба механизъм за настъпване на уврежданията по превозваните машини не се установява нито от събраните писмени доказателства, в това число обясненията на водача на композицията пред застрахователя, нито от свидетелските показания. От показанията на свидетеля И., който е водачът на композицията, превозвала машините на 29.03.2019 г., се установява, че машините са били добре укрепени с шест специални синджира и съответно не са пострадали поради неукрепване при превоза и удара в ската. Напротив, от събраните по делото доказателства, включително свидетелските показания, се установява, че вредите по товара са настъпили от падането на камъни в местността Люти дол, община Мездра.

Поради изложеното по-горе съдът намира, че не се установява от ищеца, който носи доказателствената тежест за това, уврежданията по товара и съответно вредите на третото лице да са настъпили вследствие на твърдения в исковата молба механизъм – сблъсъка на превозваните две машини една в друга по време вследствие на пътен инцидент по време на превоза.

Поради същите съображения съдът намира, че не се установява възражението на ответника, че е налице изключен риск по т. 4.22. от Общите условия на застраховката, тъй като превозът е извършен с неподходящо избрано превозно средство, неподходящо натоварване и подготовка на превозното средство, т.е. не е налице груба небрежност от страна на застрахования превозвач.

За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че дори да се приеме, че не е налице изключен риск по т. 4.2. от Общите условия и че вредите са настъпили при превоза на натоварените машини от паднали камъни в местността Люти дол, община Мездра, то не се установява това да се вменява в отговорност на превозвача съгласно разпоредбите на Закона за автомобилните превози. Свличането на скална маса и падането на камъни по пътно-транспортната мрежа на Република България е в резултат на природен процес, като същото не може да се прогнозира по време и място. Поради това увреждането от паднали камъни/скална маса е събитие, което е непредвидимо и непредотвратимо от страна на ищеца превозвач.

Съгласно нормата на чл. 68, ал. 1, предл. последно от Закона за автомобилните превози, превозвачът се освобождава от отговорност при повреда на товара, когато повредата се дължи на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последиците от които не е могъл да преодолее (непреодолима сила). От представените по делото писмени обяснения на водача на композицията И., дадени пред застрахователя по застрахователната преписка, както и от неговите свидетелски показания, се установява, че по време на транспорта са паднали камъни върху платното и товара в местността Люти дол, община Мездра. Това представлява събитие от извънреден характер, което е непредвидимо и непредотвратимо от страна на застрахования превозвач. Поради това за настъпилите от същото вреди върху превозваните машини е изключена отговорността на превозвача съгласно чл. 68, ал. 1 от Закона за автомобилните превози. След като превозвачът не отговаря за настъпилите вреди, то и застрахователят по застраховка “Отговорност на превозвача на товари по шосе” не отговаря за обезвредата им.

За горния извод е ирелевантен факта, че превозвачът по своя воля е обезщетил третото лице, собственик на превозваните машини, и какви са неговите причини за това. В случая договорът за застраховка “Отговорност на превозвача на товари по шосе”, насочен към отговорността на превозвача на товари при вътрешни превози, е ограничен до предвидената за превозвача отговорност по Закона за автомобилните превози. Тази застраховка следва да се отличава от договор за имуществена застраховка на самия товар, който евентуално би покривал риска от събития от случаен характер като паднали камъни и други.

Отделно от горното, от неоспореното от страните и прието заключение на съдебната автотехническа експертиза се установява, че дори уврежданията по багера с рег. №******не могат да настъпят вследствие на механизма на увреждане, отразени в протокола за оглед, и описани от свидетеля И..

С оглед на горното съдът намира, че в случая не се установява наличието на задължителна предпоставка на предявения иск - настъпването на застрахователното събитие, което е покрит риск от процесната застраховка и от което е последвала отговорността на превозвача за вреди. Поради това не е възникнала отговорност на застрахователя ответник по процесната застраховка за заплащане на застрахователно обезщетение за процесното събитие.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за сумата от 59 221,67 лева е недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

            Поради отхвърлянето на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция за присъждане на сумата от 1 480,55 лева, представляваща законната лихва върху главницата от 59 221,67 лева, считано от 29.11.2019 г. до датата на подаване на исковата молба (26.02.2020 г.), и законната лихва върху главницата от 59 221,67 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (26.02.2020 г.) до окончателното й плащане.

 

По разноските:

Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира разноски в общ размер на 830 лева, от които депозит за вещо лице – 500 лева, 80 лева – държавна такса за издаване на съдебни удостоверения и юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева.

Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, надвишаващ 10 000 лева, и искането на ответника, настоящият състав намира, че съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ответника следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева. Същото следва да бъде взето предвид при изчисляването на разноските по делото.

С оглед изхода на спора и съобразявайки горното, на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 830 лева.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “В.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против “З.а.д.А.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 435 от КЗ и чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 59 221,67 лева (петдесет и девет хиляди двеста двадесет и един лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 1501910020000824351/ 28.03.2019 г. за вреди, изразяващи се в разходите, които е направило “В.” ООД за обезщетяване на третото увредено лице – “АВ Б.” ЕООД за вредите от осъществен на 29.03.2019 г. превоз на товар – багер модел “MST M 642”, с рег. №******и валяк модел “Dynapac CC1300”, с рег. № ******за сумата от 1 480,55 лева (хиляда четиристотин и осемдесет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща законната лихва върху главницата от 59 221,67 лева, считано от 29.11.2019 г. до 26.02.2020 г., и законната лихва върху главницата от 59 221,67 лева, считано от 26.02.2020 г. до окончателното й плащане, като неоснователни.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “В.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “З.а.д.А.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 830 лева (осемстотин и тридесет лева), представляваща направените разноски по делото пред СГС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :