Р Е Ш
Е Н И Е
№ 522
03.09.2020г.,
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на пети август две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Хайгухи
Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Светла Иванова и в
присъствието на прокурор Антон Стоянов при Окръжна прокуратура, гр. Хасково,
като разгледа докладваното от съдия Чиркалева КАД № 462 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във вр. с чл.72 ал.4 от Закона за министерството на вътрешните
работи /ЗМВР/.
Образувано
е по касационна жалба от А.Д.Б. ***, подадена чрез пълномощник, против Решение
№59 от 08.04.2020г., постановено по АНД №183 по описа на Районен съд – Свиленград
за 2020 г.
В
касационната жалба се твърди, че съдът неправилно приел, че органът, издал
оспорената заповед правилно и законосъобразно посочил фактическите и
юридическите основания за задържане на касатора. Счита се, че в заповедта за
задържане, оспорена пред районния съд, органът вписал само правни реквизити –
образувано бързо производство и правна квалификация на деянието. Никъде в заповедта
не бил вписан вторият от кумулативно изискуемите критерии – фактическите
основание, довели до задържане на лицето Б.. Навеждат се доводи за
„повърхностен и формален“ контрол и за частична преценка от страна на районния
съд на законосъобразността на задържането на касационния жалбоподател. Не бил
изследван въпроса за преследваната от закона цел на такъв вид задържане,
включително доколко тя била постигната. Задържането по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
било прието като правило, а не изключение. Смята се, че задържането за
максимално предвидения в закона срок от 24 часа, засегнало правата на лицето в
по-голяма от необходимата за целта степен. В подкрепа на този довод било
обстоятелството, че Б. не бил привлечен към наказателна отговорност в рамките
на двадесет и четирите часа на задържането, а това станало на по-късен етап.
По
изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и на заповедта за
задържане. Допълнителни съображения се излагат в писмени бележки. В същите се
изтъква, че районния съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, като нарушил принципа за публичност в съдебния процес, поради това, че
не разгледал делото в открито съдебно заседание.
Ответникът,
полицейски орган - младши е. и КП при РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково,
редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Пледира
за оставяне в сила на решението на Районен съд – Свиленград като правилно и
законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК,
обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на
чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността
и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С
обжалваното Решение №59 от 08.04.2020г., постановено по АНД №183/2020г. на Районен
съд – Свиленград е отхвърлена жалбата на А.Д.Б., против Заповед за
задържане на лице с рег. № 351зз-66/31.03.2020г., издадена от Т. А. Д., мл. е.
и КП при РУ на МВР - Свиленград, с която Б. е задържан за срок до 24 часа.
За да постанови
акта си районния съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган,
в предвидената в закона форма, без да бъдат допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните
предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните
работи (ЗМВР), в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа на
съразмерност.
Настоящият
касационен състав счита, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, но
неправилен, поради произнасянето му при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
До този
извод се стига като се има предвид искането, с което е бил сезиран районният
съд, а именно предявяването му на правно основание чл. 72, ал.4 от ЗМВР във
връзка с чл.145 и сл. от АПК. Разпоредбата на чл.72, ал.4 от ЗМВР предвижда, че
„задържаното лице има право да
обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа.
Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на
касационно обжалване по реда Административнопроцесуалния кодекс пред съответния
административен съд“. По силата на чл.149, ал.1 от АПК административните
актове, могат да се оспорят пред компетентния съд в 14-дневен срок от
съобщаването им, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на
индивидуалните административни актове. Следователно, в случая действат
законовите изисквания за разглеждане по съдебен ред на жалба, подадена против
индивидуален административен акт, по отношение на която е налице задължението
на съда да я разгледа в открито съдебно
заседание с надлежно конституиране и призоваване на страните. Евентуалното
произнасяне на първоинстанционния съд в закрито заседание би могло да е
възможно например при оставяне на жалбата без разглеждане, поради нейната
недопустимост, съответно поради нередовност на жалбата която не е отстранена от
жалбоподателя в дадения от съда срок, в които хипотези съдът би могъл да се
произнесе с определение и да прекрати образуваното по жалбата производство в
закрито заседание. В настоящия случай обаче, не са налице изброените хипотези,
т.е. подадената от А.Б. жалба е приета от съда за редовна и допустима, поради
което е била разгледана по същество, в резултат на което в мотивите на
решението същата е счетена за неоснователна, а с диспозитива на обжалваното
решение оспорването е отхвърлено.
Според
изискването на чл. 121, ал. 3 от Конституцията на Република България
разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът
предвижда друго. В този смисъл е и императивната норма на чл. 132, ал. 1 от
Закона за съдебната власт, според която съдилищата разглеждат делата в открити
съдебни заседания. В АПК се съдържат изрично посочени от законодателя случаи, в
които съдът се произнася в закрито заседание - чл. 60, ал. 5, чл. 166, ал. 3 и
чл. 199 от АПК, но конкретният случай не е между тях. Не е налице и хипотезата
на чл. 253, ал. 1 от АПК, в която съдът се произнася с разпореждане по искане
за прекратяване на фактически действия. Районния съд правилно е установил, че
делото е образувано по оспорване на заповед за задържане на лице, издадена по
реда на чл.72 от ЗМВР, която следва да бъде разгледана по реда на чл.145 и сл.
от АПК във вр. с чл.72, ал.4 от ЗМВР, но без основание е разгледал спора в
закрито съдебно заседание без призоваване на страните, което е в противоречие
със съдопроизводствените правила. Осъщественото нарушение е съществено, защото
чрез него съдът е лишил страните от възможност да вземат участие в делото, да
представят становища и да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си,
което винаги води до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт. Разглеждането
на делото е следвало да се осъществи в открито съдебно заседание по аргумент на
чл. 11 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, с призоваване на страните по реда на
чл. 137 от АПК. Като не е сторил това съдът е нарушил основния принцип на
съдебния процес за публичност, закрепен в чл. 12 от АПК и чл. 11 от ГПК, според
който разглеждането на делата се извършва в открито заседание, освен ако в
закон е предвидено това да стане в закрито заседание. Като не е осъществено
конституиране на страните и не е проведено открито съдебно заседание с
призоваването им, а решението е постановено в закрито заседание, са нарушени и разпоредбите
на чл. 154, ал. 1, чл. 162 и чл. 163 от АПК. Съдът не е разпределил
доказателствената тежест в процеса, като не е посочил кои са подлежащите на
доказване факти във връзка с предмета на спора и коя от страните следва да ги
докаже. Посочените пропуски представляват нарушения на чл. 7, чл. 9, чл. 170,
чл. 171, ал. 4 от АПК, които също са съществени процесуални нарушения по
смисъла на чл. 209, т. 3, предложение второ от АПК, тъй като са довели до
неизясняване на фактическата обстановка по правния спор.
Предвид
гореизложените аргументи, обжалваното решение следва да се отмени, а делото да
се върне на същия съд за ново произнасяне от друг съдебен състав с призоваване
на страните и провеждане на открито съдебно заседание. Следва да се обърне
внимание, че производството е подчинено на правилата по АПК и като ответна
страна по същото следва да бъде конституиран издателя на оспорения акт.
С оглед горното и на чл. 221, ал. 2, предл. второ и
чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд - Хасково
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №59 от
08.04.2020г., постановено по АНД №183 по описа на Районен съд – Свиленград за
2020 г.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд - Свиленград, съобразно
указанията дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.