№ 5130
гр. С., 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110148497 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Т. Н., Т. АЛ. Н., Г. АЛ. Н. и Б. АЛ.
Н. срещу [ФИРМА], с която са предявени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ответникът няма право на
принудително изпълнение по отношение на ищците за следните суми, за които е издаден
изпълнителен лист от 12.01.2016 г. по гр. д. № 1886/2015 г. на РС – В., и е образувано изп. д.
№ 202089304012821282/2020 г. по описа на ЧСИ Д.С.-С., с рег. № 893, с район на действие
ОС – В., а именно: 2 766.65 лв. – неизплатен остатък от цена за извършен превоз на стоки от
гр. Ф. – И., до гр. С. – Б., по Заявка-договор № 1774/30.07.2014 г.; 1 669.74 лв. – законна
лихва за периода от 18.02.2015 г. до 28.01.2021 г.; 106.65 лв. – лихва за забава за периода от
27.09.2014 г. до 17.02.2015 г.; 716.40 лв. – разноски по делото. Претендират се разноските
по делото.
Ищците твърдят, че с влязло в законна сила на 30.09.2015 г. Решение №
3266/21.07.2015 г., постановено по гр. д. № 1886/2015 г. по описа на РС – В., [ФИРМА], А.Т.
Н. и Г. Т. Н. са осъдени да заплатят солидарно на [ФИРМА] процесните суми, а с влязло в
законна сила на 23.12.2015 г. Решение № 4686/25.11.2015 г. е поправена явна фактическа
грешка в наименованието на дружеството-ищец по това дело. Сочат, че на 12.01.2016 г. е
издаден изпълнителен лист въз основа на посочените решения, като [ФИРМА] е подало на
22.12.2020 г. молба за образуване на изпълнително дело въз основа не него, но към тази дата
вземанията на взискателя са били погасени по давност. Считат, че съгласно чл. 117, ал. 2
ЗЗД приложима е 5-годишната давност, която е изтекла на 30.09.2020 г., защото е започнала
да тече с влизането в законна сила на Решение № 3266/21.07.2015 г., а решението за
поправка на явна фактическа грешка е без значение за изтичането на давността. Посочват,
че към датата на присъединяването на НАП като взискател по изпълнителното дело и към
датата на налагането на запори и възбрана давността вече е била изтекла. Ищците излагат,
че те са наследници на А.Т. Н. – Г. Т. Н. е негова преживяла съпруга, а другите ищци са
негови деца. Твърдят, че по образуваното изпълнително дело на 04.01.2021 г. всички те са
1
конституирани като наследници на починалия длъжник А.Т. Н..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника
[ФИРМА], с който исковете са оспорени като неоснователни. Ответникът счита, че
вземанията не са погасени по давност, защото давностният срок започва да тече от
23.12.2015 г. с влизане в сила на Решение № 4686/25.11.2016 г. за поправяне на явна
фактическа грешка, тъй като преди поправката една от страните не е била ясно
индивидуализирана, което е било пречка за принудителното изпълнение на решението.
Излага, че давността е прекъсната с подаването на молбата за образуване на изпълнителното
производство, с която са възложени на съдебния изпълнител правата по чл. 18 ЗЧСИ, както
и с предприемане от съдебния изпълнител на изпълнителни действия. Акцентира, че на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците давностният срок е бил спрял за времето от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.,
респ. че действията на съдебния изпълнител са законосъобразни и са прекъсвали давността.
Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са активно субективно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК. Те са насочени към установяване незаконосъобразност на
предприетото принудително изпълнение срещу ищците поради изтичане на погасителната
давност за сумите, за които е образувано изпълнителното производство.
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищците да
обосноват правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост
на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително
изпълнение срещу тях за сумите – предмет на образуваното изпълнително производство.
Последното в случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране
и/или прекъсване на погасителната давност.
В случая се установява от писмените доказателства по делото, а и не се спори между
страните, че срещу ищците /срещу Г. Т. Н. в лично качество и като законен наследник на
починалия длъжник А.Т. Н., а срещу Т. АЛ. Н., Г. АЛ. Н. и Б. АЛ. Н. – в качеството им на
законни наследници на А.Т. Н./ се води изп. д. № 202089304012821282/2020 по описа на
ЧСИ Д.С.-С., с рег. № 893, с район на действие ОС – В., за следните суми: 2 766.65 лв. –
неизплатен остатък от цена за извършен превоз на стоки от гр. Ф. – И., до гр. С. – Б., по
Заявка-договор № 1774/30.07.2014 г., ведно със законната лихва за периода от 17.02.2015 г.
до окончателното плащане; 106.65 лв. – лихва за забава за периода от 27.09.2014 г. до
17.02.2015 г.; 716.40 лв. – разноски по делото. Изяснява се, че то е образувано по молба на
[ФИРМА] от 22.12.2020 г. въз основа на изпълнителен лист от 12.01.2016 г., издаден по гр.
д. № 1886/2015 г. по описа на РС – В., 11 състав.
Съобразявайки горното и релевираното с исковата молба възражение за давност, съдът
намира, че предявените искове са процесуално допустими, защото давността не се прилага
служебно, а е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се
позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство
се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с
което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице
материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително
поради погасяване на задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника
в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията, които са предмет на изпълнително производство, е предявяването на
отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното
2
събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищците имат правен интерес от
предявените отрицателни установителни искове.
Видно е от материалите по гр. д. № 1886/2015 г. по описа на РС – В., 11 състав, че
изпълнителният лист е издаден въз основа на Решение № 3266/21.07.2015 г., поправено с
Решение № 4686/25.11.2015 г. поради допусната очевидна фактическа грешка в
наименованието на [ФИРМА]. Предвид липсата на подадена срещу Решение №
3266/21.07.2015 г. въззивна жалба и на основание чл. 296, т. 2 вр. чл. 259, ал. 1 ГПК то е
влязло в законна сила на 30.09.2015 г., а с оглед липсата на подадена срещу Решение №
4686/25.11.2015 г. жалба и на основание чл. 296, т. 2 вр. чл. 247, ал. 4 вр. чл. 259, ал. 1 ГПК
то е влязло в законна сила на 23.12.2015 г.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, какъвто
е настоящият случай, срокът на новата давност е всякога пет години.
Спорен по делото е въпросът от кой момент започва да тече погасителната давност за
процесните вземания. По този въпрос съдът намира следното:
Константната практика на ВКС е в смисъл, че условието да бъде допусната поправка
на очевидна фактическа грешка е констатирано несъответствие между формираната
действителна воля на съда и нейното външно отразяване в диспозитива на постановения
съдебен акт. Грешката трябва да е фактическа, а не правна, и не трябва да засяга съществото
на решението. Решението заедно с поправеното решение образуват едно цяло от деня на
обявяването на основното решение, защото именно в него е направен изводът на съда по
съществото на спора и с решението за поправка той не е променен /в този смисъл –
Определение № 462/01.07.2013 г. по т. д. № 41/2012 г. по описа на ВКС, II ТО/.
В Решение № 507/16.12.2011 г. по гр. д. № 1575/2010 г. по описа на ВКС, IV ГО, е
прието следното: „Очевидна фактическа грешка представлява несъответствие между
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на
решението, като безспорно пропуските да се отрази в диспозитива на решението становище
на съда, личащо от мотивите, е именно такава грешка. С решението за поправка на очевидна
фактическа грешка се допуска или отхвърля искането, като и в двата случая решението
може да се обжалва по реда, по който се обжалва решението, за чиято поправка се касае.
След като влезе в сила, решението, с което поправката е допусната, става едно цяло с
поправеното решение, като поправеното решение важи с поправеното съдържание от деня,
когато е било постановено, а не от деня на поправката, тъй като тя само отстранява
несъответствието между волята на съда и нейния външен израз“.
Предвид цитираната съдебна практика съдът намира, че Решение № 4686/25.11.2015 г.
образува единно цяло с основното Решение № 3266/21.07.2015 г., като последното важи с
поправеното съдържание още от деня на неговото постановяване – 21.07.2015 г., респ.
давността за процесните вземания е започнала да тече с влизане в законна сила на основното
решение на 30.09.2015 г., а не с влизане в законна сила на решението за поправка на
очевидна фактическа грешка на 23.12.2015 г., каквито доводи развива ответникът.
Допълнителен аргумент за този извод е и обстоятелството, че поправка на очевидна
фактическа грешка може да се иска от страните или да се извърши служебно от съда
безсрочно във времето, поради което възприемането на тезата на ответника означава да се
отложи безсрочно във времето началото на течението на давностния срок. По изложените
съображения съдът намира, че давността в случая е започнала да тече на 30.09.2015 г.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират
да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от
3
14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“.
Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната
давност е била спряна по силата на закона.
Въпреки горното давността в случая е изтекла, считано от 08.12.2020 г., а молбата за
образуване на изпълнителното производство, съдържаща възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, е
подадена на 22.12.2020 г., т.е. след изтичане на давността, като след изтичане на давността
са извършени по изпълнителното производство редица изпълнителни действия, които обаче
не могат да прекъснат вече изтеклата погасителна давност.
По изложените съображения предявените искове се явяват изцяло основателни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците следва да се
присъдят сторените от тях разноски за исковото производство. Възражението на ответника
за прекомерност на заплатеното от тях адвокатско възнаграждение е основателно, тъй като
то надхвърля минималния размер от 592.97 лв., а делото не се отличава нито с фактическа,
нито с правна сложност, която да обоснове задължение за ответника да им възстанови
разходите за адвокатски хонорар над минималния размер. Ето защо на ищците се дължат от
ответника разноски в общ размер на 803.35 лв., както следва: 210.38 лв. – държавна такса,
592.97 лв. – адвокатско възнаграждение. В настоящото производство не следва да се
присъждат сторените от тях разноски за изпълнителното производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Г. Т. Н., ЕГН **********, с
адрес: с. Т., [АДРЕС], Т. АЛ. Н., ЕГН **********, с адрес: [АДРЕС], Г. АЛ. Н., ЕГН
**********, адрес: [АДРЕС], и Б. АЛ. Н., ЕГН **********, с адрес: [АДРЕС], срещу
[ФИРМА], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [АДРЕС], искове с правна
квалификация чл. 439 ГПК, че ответникът няма право на принудително изпълнение по
отношение на ищците за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист от 12.01.2016
г. по гр. д. № 1886/2015 г. на РС – В., и е образувано изп. д. № 202089304012821282/2020 г.
по описа на ЧСИ Д.С.-С., с рег. № 893, с район на действие ОС – В., а именно: 2 766.65 лв. –
неизплатен остатък от цена за извършен превоз на стоки от гр. Ф. – И., до гр. С. – Б., по
Заявка-договор № 1774/30.07.2014 г.; 1 669.74 лв. – законна лихва за периода от 18.02.2015 г.
до 28.01.2021 г.; 106.65 лв. – лихва за забава за периода от 27.09.2014 г. до 17.02.2015 г.;
716.40 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА [ФИРМА], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [АДРЕС],
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Г. Т. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Т.,
[АДРЕС], Т. АЛ. Н., ЕГН **********, с адрес: [АДРЕС], Г. АЛ. Н., ЕГН **********, адрес:
[АДРЕС], и Б. АЛ. Н., ЕГН **********, с адрес: [АДРЕС], сумата от 803.35 лв. – разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4