РЕШЕНИЕ
№ 1521
Гр. Пловдив, 11.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. Пловдив, І отделение, І състав, в открито съдебно
заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 3401 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156
и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на “Бридж Ком”ООД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление:гр.Пловдив,ул.”Брезовска “№4А,ет.2,офис
4,представлявано от И.К. и Б.С. заедно,със съдебен адрес:***,офис 202 против
Ревизионен акт № Р-16001617006310-091-001/20.08.2018г.,издаден от В.П.А.на
длъжност Началник на сектор,възложил ревизията и В.Г.Г.на длъжност главен
данъчен инспектор по приходите-ръководител на ревизията при ТД на НАП гр.Пловдив,потвърден
с Решение № 612/22.10.2018г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” /ОДОП/ гр. Пловдив в обжалваната част за извършена
корекция на декларираната сума за възстановяване с 2 792,46 лева,касаеща
м.08.2017г.
Според жалбоподателя ревизионният акт е незаконосъобразен,
необоснован и неправилен. Твърди се, че направените изводи и твърдения в РА
,послужили за основание за допълнително установяване на задължения-непризнаване
на извършена корекция на начислен ДДС,са неподкрепени от събраните в хода на
ревизията доказателства и в противоречие с разпоредбите на ЗДДС и Директива
2006/112/ЕО.
Иска се отмяна на обжалвания РА и
присъждане на сторените по делото разноски, съгласно представен списък. Подробни
съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Ответникът - Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив, чрез своя процесуален
представител намира подадената жалба за неоснователна и като такава иска да
бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни
съображения излага в депозирана по делото писмена защита.
Административен съд - Пловдив, І
отделение, І състав, след преценка на становищата на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването. Ревизионният акт е
обжалван в срок пред контролния в приходната администрация орган, който с
решението си го е потвърдил. Изпълнението на изискването за изчерпване на
административното оспорване и подаването на жалба до административния съд в
рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК срок, налагат извод, че същата е ДОПУСТИМА,
а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Начало на ревизията е сложено със Заповед
за възлагане на ревизия /ЗВР/№ Р-16001617006310-020-001/20.09.2017г., издадена
от началник сектор на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и с предмет прилагане
на ЗДДС за периода от 01.06.2017г. до 31.08.2017г. Определен е краен срок за
приключване на ревизионното производство до три месеца, считано от датата на
връчване на ЗВР, което е сторено по електронен път на 28.09.2017г. /удостоверение
на л.299/. Последвало е издаване на
Заповед за изменение на ЗВР № /№ Р-16001617006310-020-002/ 22. 12.
2017г./л.295/,ревизионното производство е спряно със Заповед № Р-16001617006310-023-001/23.02.2018г./л.291
и сл./,възобновено със Заповед № Заповед № Р-16001617006310-143-001/02.07.2018г./л.290
и сл./
В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден
Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001617006310-092-001/20.07.2018г.
Против констатациите в РД не е подадено възражение и не са представени
допълнителни доказателства. Впоследствие на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е
издаден и оспореният в настоящото производство РА. Този резултат е обжалван от дружеството, като с Решение № 612 от 22.10.2018г., Директорът на Дирекция „ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил процесния
ревизионен акт.
Всички
цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно
от приложените по делото упълномощителна Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г., издадена от
Директора на ТД на НАП гр. Пловдив /л.4 и сл./.
Извършените процесуални действия и събраните
доказателства са допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в
кодекса. Спазени са основните принципи на ДОПК. Ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК (в
приложимата редакция) във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП в кръга на
определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ материалната
компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт и предвиждащ,
че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на
директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията
(определен със заповедта за възлагане на ревизия). Изложеното налага извод, че
в хода на ревизионното производство, не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание.
Следва
да се констатира също така, че от приобщените по делото доказателства /л. 3/
се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, заповедта за спиране, заповедта за възобновяване,
РД и РА са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в
съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към
момента на подписването на електронния документ.
При така установеното, съдът намира, че процесният
ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма и при
спазени административнопроцесуални правила за това. Това обаче, не е в
състояние да санира неточните фактически констатации и направените въз основа
на тях неправилни изводи относно приложението на материалния закон. В
следващото изложение, ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното.
През ревизирания период дружеството-жалбоподател е регистрирано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията,като предметът на дейност е търговия с мобилни апарати и черна
техника,като дейността е осъществявана
от нает офис,намиращ се в гр.Пловдив, ул.”Брезовска
“№4А,ет.2,офис 4.
Регистрацията на дружеството за целите на ЗДДС е от 15.04.2014 г.
В хода на ревизията е установено, че
дружеството е отразило в дневника за продажби, касаещ м.08.2017 г. намаление на
начисления ДДС в размер на 2 792,46 лв. въз основа на документ №
1/02.05.2017 г. с посочено в него основание „Кражба СМЗ“.
От “Бридж Ком”ООД във връзка с отразеното сторниране
на данъка са изискани всички първични и вторични счетоводни документи, оборотни
ведомости и главни книги, хронологични и аналитични регистри на всички открити
счетоводни сметки, касаещи извършваната дейност на дружеството, договори и
документи, свързани с неговата дейност, справки, декларации и др. под.
В отговор на горното искане, с писмо от
22.01.2018 г. ,от страна на „БРИДЖ КОМ“ ООД са представени - международна
товарителница за извършен от Румъния до Латвия превоз на 22 палета телевизори SAMSUNG, фактура за покупката на 704 бр.
телевизора от румънска фирма и последваща продажба на 672 телевизора на
литовска фирма. Дружеството прилага и удостоверение № SWD
6279/17 от 01.05.2017 г. на Следствено-дознателен отдел при Градско управление
на полицията в гр. Сувалки, Полша, в който е отразено, че на 01.05.2017 г. в
12:10 ч. в ГУП гр. Сувалки е прието уведомление за престъпление от гражданин на
България Т.Б.относно кражба с взлом в тежкотоварен автомобил, марка DAF с рег. № ***с полуремарке с
покривало, марка TIRSAN с рег. № ***през
нощта на 30 април срещу 01 май 2017 г., паркиран на паркинг в населено място
Шиплишки, Полша, откъдето е открадната палета с телевизори на стойност
10 000 - 14 000 евро. Приложен е и снимков материали на камиона/ ремаркето
за нанесените щети. От страна на ревизираното дружество е представен и
доклад-заключение по щета № 05100393 по застраховка „Карго - товари по време на
превоз“ от експерт „ЛЩ-ОЗ“ при ЗД „Евроинс“ АД, както и застрахователна полица
„Товари по време на превоз“ и платежно нареждане от 15.06.2017 г. за изплатено
от застрахователната компания на ревизираното дружество обезщетение в размер на
7 672,00 евро.
Или от казаните доказателства,се
установява,че „БРИДЖ КОМ“ ООД е посредник в тристранна операция, като в това си
качество се явява получател по фактура № GED
0024/28.04.2017 г., издадена от прехвърлителя „GLOBAL
ELECTRONIC DISTRIBUTION“
SRL с VIN №RO36390389 с предмет на доставката 704 броя
телевизора - LED
TV Samsung
40J5100 AWXBT с единична цена
221 € и обща стойност 155 584,00 €.
В издадената от румънското дружество фактура е приложена нулева ставка на ДДС.
Въпросните стоки /телевизори/ са натоварени на товарен автомобил, марка DAF с рег. № № ***и
полуремарке, марка TIRSAN с рег. № ***и
са транспортирани от българската фирма
„БОБИ ТРАНС 2009 - ВР“ ООД, за което е съставена международна товарителница /CMR/ № RODCS 28042017 11653
от 28.04.2017 г. Получател на стоките, съгласно данните от CMR е литовската фирма „UAB
VARLE“, с VAT №LT100004908613. От своя страна „БРИДЖ КОМ“ ООД е
издало на придобиващото дружество фактура № **********/02.05.2017 г. за
доставка на 672 бр. телевизора - LED TV Samsung
40J5100 AWXBT с единична цена
246 € и обща стойност 165 312,00 €, като е приложена нулевата ставка на
ДДС.
По-малкият брой доставени телевизори е в
резултат на извършена по време на превоза през територията на Полша кражба на
един палет от стоката, съдържащ 32 бр. телевизори. За установяване на
обстоятелството за липсващото количество е налично посоченото по-горе в
настоящото решение удостоверение от 01.05.2017 г., издадено от
Следствено-дознателен отдел при Градско управление на полицията в гр. Сувалки, Полша, с което са
установени обстоятелствата по извършената кражба. Във връзка с настъпилото
застрахователно събитие и налична застрахователна полица по сключен договор за
застраховка на товари по време на превоз със ЗД „ЕВРОИНС“ АД е съставен
доклад-заключение по заведена щета с № 05100393, съгласно което за липсата на
32 бр. телевизора е изплатено застрахователно обещетение в размер на
7 672,00 €.
По повод искането за предоставяне
на документи и писмени обяснения от
задълженото лице/ИПДПОЗЛ/, от страна на „БРИДЖ КОМ“ ООД е представено и
обяснение, в което е отразено, че през м.05.2017 г. дружеството е начислило и
внесло ДДС в размер на 2 792,46 лв. по повод извършената в Полша кражба,
но извършената корекция е сторнирана през м.08.2017 г. след консултация с юрист
и подробно запознаване с Директива 2006/112/ЕО на Съвета: чл. 185, ал. 12,
който гласи: „С дерогация от параграф 1,
съгласно който „не се прави корекция в случай на сделки, по които не е
извършено никакво плащане или е извършено частично плащане или в случай на
унищожаване, погиване или кражба на имущество, надлежно доказани или потвърдени,
или в случай на стоки, запазени за целите на даване на подаръци с малка
стойност или даването на мостри, посочени в чл. 16“.
Въз основа на така събраните доказателства органът по
приходите приема, че с оглед извършената кражба на въпросните 32 бр. телевизори,
дружеството не се явява посредник в тристранна операция поради липсата на
условията, визирани в разпоредбата на чл. 15 от ЗДДС. Аргументът на
ревизиращият екип е, че посредникът - т.е. „БРИДЖ КОМ“ ООД не е извършил
доставка на тези телевизори до придобиващата фирма и същите не са
транспортирани до територията на Литва. Предвид това, по аргумент на противното
на текста на чл. 13, ал. 4, т. 6 от ЗДДС е прието, че за „БРИДЖ КОМ” ООД е
налице ВОП. Това вътреобщностно придобиване, във връзка с чл. 62, ал. 2 от ЗДДС
и съгласно реда на тази разпоредба, следва да се третира като такова с място на
изпълнение на територията на България и съответно да бъде обложена с 20 % ДДС.
Ревизията е приела, че дружеството
правилно е съставило и отразило през м.05.2017 г. в дневника за продажби
съответния „протокол за самоначисляване“ на ДДС върху стойността на
откраднатата стока в размер на 2 792,46 лв., но неоснователно е извършило
сторниране на този данък през м.08.2017 г.
За да потвърди РА, решаващият орган изцяло е възприел
мотивите на ревизиращия екип относно неоснователността на извършеното от
дружеството-жалбоподател сторниране и правилността на самоначисления ДДС в
посочените по-горе размери, като е посочил подробно и нормативната уредба,
уреждаща този вид отношения.
В хода на съдебното
производство, във връзка с разпределението на доказателствената тежест и
дадените на страните указания, по делото е приета съдебно-счетоводна експертиза
и са представени писмени доказателства от страна на жалбоподателя.
Съдът като цяло
кредитира заключението на вещото лице,но експертизата не спомага за изясняване
на основния спор по делото ,който се свежда до това дали „БРИДЖ КОМ” ООД
в качеството си на посредник в
тристранна операция дължи ДДС във връзка с открадната стока на територия на
Полша и дали е налице вътреобщностно придобиване /ВОП/ ,което съгласно чл. 62,
ал. 2 от ЗДДС следва да се третира като такова с място на изпълнение на
територията на България и съответно да бъде обложена с 20 % ДДС/както се
поддържа от данъчната администрация/.Освен това спор по фактите няма,т.е. няма
спор,че “Бридж ком”ООД е посредник в тристранна операция описана по-горе ,като експертизата подробно ,точно и ясно
проследява каква документация- счетоводна и търговска е била съставена по повод
осъществената тристранна операция . За изготвяне на заключението вещото лице е
проверило един голям обем от документи-първични документи,счетоводни,банкови
извлечения ,отчетни регистри по ЗДДС,транспортни документи и други,налични по
делото и в счетоводството на жалбоподателя.С нарочна молба от 15.04.2019г.
“Бридж Ком”ООД е представило доказателства по опис/л.323 и сл./,които са
приобщени към доказателствения материал по делото.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Основният спорен въпрос по делоно е наличието на
тристранни операции за откратнатите
стоки –телевизори , на територията на
Полша ,по смисъла на чл. 15 от ЗДДС, съгласно който тристранна операция е
доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни
държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия: 1.
регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока
на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва
доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);
2. стоките се транспортират директно от А до В; 3. посредникът не е регистриран
за целите на ДДС в държавите членки А и В; 4. придобиващият начислява ДДС като
получател по доставката.
Съгласно чл. 17, ал. 3 от ЗДДС мястото на изпълнение
при доставка на стока от посредник в тристранна операция до придобиващ в
тристранна операция е държавата членка, където придобиващият в тристранната
операция е регистриран за целите на ДДС.
При недоказано изпълнение на условията за
осъществяване на тристранна операция, по силата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС е
налице вътреобщностно придобиване/ВОП/ с място на изпълнение на територията на
страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон
и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в
страната.
Както вече се посочи, органите по приходите приемат,
че с оглед извършената кражба на процесните
32 броя телевизори,”Бридж Ком”ООД не се явява посредник в тристранна
операция,защото не са налице условията,визирани в чл.15 от ЗДДС .Това е
така,защото ”Бридж Ком”ООД/посредник по тристранната операция/ не е извършил доставка на казаното количество
телевизори до придобиващата фирма в Литва;телевизорите не са транспортирани до
територията на Литва;придобиващият не е начислил ДДС като получател по
доставката.
Ето защо ,както вече се посочи ,при недоказано
изпълнение на условията за осъществяване на тристранна операция, по силата на
чл. 62, ал. 2 от ЗДДС е налице вътреобщностно придобиване с място на изпълнение
на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е
регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под
идентификационен номер, издаден в страната.
Съдът не споделя изводите на органа по приходите ,че
по аргумент на противното на чл.13,ал.4,т.б от ЗДДС се приема,че за ,”Бридж
Ком”ООД е налице ВОП.Посочената норма определя,че не е ВОП придобиването на
стоки от регистрирано по този закон лице-придобиващ в тристранна операция от
посредник в тристранна операция.В случая ,”Бридж Ком”ООД е посредник в
тристранна операция,а не
придобиващ.Горното не се отразява на извода,който прави и настоящият състав на
съда,че в конкретния случай се касае за ВОП .
Ето защо правилно първоначално дружеството-жалбоподател
през м.05.2017г. си е самоначислило и
внесло ДДС в размер на 2 792,46 лева,като последващото сторниране е
направено без правно основание.
За да извърши сторнирането ,”Бридж Ком”ООД се позовава
на чл.185,ал.2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета,който гласи:”С дерогация от
параграф 1,съгласно който :”не се прави
корекция в случай на сделки,по които не е извършено никакво плащане или е
извършено частично плащане или в случай
на унищожаване,погиване или кражба на
имущество,надлежно доказани и потвърдени,или в случай на стоки,запазени за
целите на даване на подаръци с малка стойност или даването на мостри,посочени в
чл.16”
Действително посочената норма от Директива 2006/112/ЕО на Съвета сочи
,че при кражба на имущество,надлежно доказана и потвърдена,корекция не се
прави,но настоящият състав на съда
съобразява и практиката на ЕС по Решение
на Съда (седми състав) от 4 октомври 2012 г. (преюдициално запитване от
Административен съд Варна — България) — ЕТ „ПИГИ — Павлета
Димова"/Директор на Дирекция „Обжалване и управление на
изпълнението", гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция
за приходите (Дело C-550/11) (2012/C 366/26).
В мотивите на решението съдът е
посочил,че решаващият критерий за възможността да се приспадне платеният по
получени доставки ДДС е как са или ще бъдат употребени тези стоки или услуги.
Всъщност употребата определя първоначалното приспадане, на което
данъчнозадълженото лице има право, и обхвата на евентуалните корекции, които
трябва да бъдат осъществени според условията, предвидени в членове 185—187 от
Директивата (вж. Решение от 15 декември 2005 г. по дело Centralan Property,
C-63/04, Recueil, стр. I-11087, точка 54 и цитираната в решението съдебна
практика).
От член 168 от Директивата следва, че
доколкото данъчнозадълженото лице, което в това си качество придобива стока,
използва тази стока за нуждите на своите облагаеми дейности, то има право да
приспадне дължимия за тази стока или платен ДДС. Това право на приспадане
възниква в момента, в който подлежащият на приспадане данък стане изискуем,
тоест в момента на доставяне на стоките .
Следва да се отбележи, че доколкото
стока, която е била открадната, повече не може да бъде използвана за
облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице, кражбата представлява подобна
промяна и по правило налага корекция на ползвания данъчен кредит.
При все това чрез дерогация на принципа,
закрепен в член 185, параграф 1 от Директивата, параграф 2, първа алинея от
същия член предвижда, че не се прави корекция и в случай на „кражба на вещ,
надлежно доказана". Съгласно втората алинея от същия параграф 2 тази
дерогация е факултативна.
Следователно ,продължава съдът в своето
решение,държавите членки могат да предвидят извършването на корекция на ползван
данъчен кредит във всички случаи на кражба на вещи, които пораждат право на
приспадане на ДДС, и то независимо дали свързаните с кражбата обстоятелства са
напълно изяснени или не.
Националното данъчно законодателство /чл.80
от ДОПК/ предвижда да не се извършва
корекция в случай на „липса“ при „непреодолима сила“.Следователно и доколкото
кражбата води до „липса“ на съответните стоки,която прави невъзможно
използването им за целите на облагаемите сделки,то единствената хипотеза,в
която не следва да са прави корекция е посочената.В настоящия случай,не се
касае до „липса“ при „непреодилима сила“.
Въз основа на така изложените мотиви
съдът е постановил,че член 185, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета
от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност
трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национални данъчни разпоредби като
тези в членове 79 и 80 от Закона за данък върху добавената стойност, които при
установена липса на облагаеми с данък върху добавената стойност стоки изискват
корекция на данъчния кредит, ползван от данъчнозадълженото лице при
придобиването на тези стоки, в случай че същите са му били откраднати.
Съобразяване на изложеното до тук налага отхвърляне на
жалбата като неоснователна.
При
този изход на делото и на основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, се
дължат сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска
защита съобразно отхвърлената част от жалбата. На основание чл. 8, ал. 1, т. 2от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, те се констатираха в размер на 425,47 лв.
Решението
съгласно нормата на чл.160,ал.6 от ДОПК в действащата редакция, в сила от
18.09.2018 ,не подлежи на обжалване.
Делото
е образувано на 14.11.2018 г.
Воден от горното, и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд - Пловдив, І отделение, І състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Бридж Ком”ООД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление:гр.Пловдив,ул.”Брезовска “№4А,ет.2,офис 4,представлявано от
И.К. и Б.С.заедно,със съдебен адрес:***,офис 202 против Ревизионен акт №
Р-16001617006310-091-001/20.08.2018г.,издаден от В.П.А.на длъжност Началник на
сектор,възложил ревизията и В.Г.Г.на длъжност главен данъчен инспектор по
приходите-ръководител на ревизията при ТД на НАП гр.Пловдив,потвърден с Решение
№ 612/22.10.2018г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” /ОДОП/ гр. Пловдив в обжалваната част за извършена корекция на
декларираната сума за възстановяване с 2 792,46 лева,касаеща м.08.2017г.
ОСЪЖДА “Бридж Ком”ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление:гр.Пловдив,ул.”Брезовска “№4А,ет.2,офис 4,представлявано от И.К. и Б.С.заедно,със
съдебен адрес:***,офис 202 да
заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при
Централно управление на Национална агенция за приходите, сумата от 425,47/четиристотин
двадесет и пет лева и четиридесет и седем ст./, възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.