Решение по дело №5/2021 на Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260009

град Шумен, 31.03.2022г.

         Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври, през  две хиляди и двадесет и първа  година в състав:

 

                                                                           Окръжен съдия: Зара Иванова

 

при секретаря Т.Тодорова, като разгледа докладваното от окръжния съдия т.д. №5 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание  чл.432,ал.1 от КЗ.  

Подадена е искова молба от Т.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокатско дружество „.....“, БУЛСАТ: *********, представлявано от адвокат Г.Б.Х. – управител, със съдебен адрес:*** срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“, № 89В, представлявано от К.Х.Ч.и Б.А.В., която посочва, че  на 07.08.2020 г., около 12:10 ч. в гр. Шумен, МПС марка „РЕНО“, модел „10“, с рег. № ...., управляван от С.Р.С. *** с посока на движение от ул. „....“ към ул. „....“, в лявата пътна лента от две пътни ленти за движение. В същото време, ищцата Т.К. *** в района на № 18. Тя преминала двете насрещни ленти за движение, както и „острова“ между двете платна, обособен с пътна маркировка, след което навлиза в лентата за движение на МПС, марка „Рено“. Водачът на МПС, марка „Рено“, въпреки, че имал възможност да забележи, че възрастната жена е на пътното платно и е предприела пресичане от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил, не реагирал своевременно и я блъснал около средата на лявата пътна лента, по която се движел. Във връзка с пътния инцидент бил издаден Констативен протокол с пострадали лица № 2020-1038-368/07.08.2020 г., по описа на СПП при ОД на МВР гр. Шумен. Образувано било и ДП № 769/2020 г. по описа на РУ – Шумен, съответно прокурорска преписка № 3438/2020 г. по описа на РП – Шумен. След катастрофата, пострадалата Т.Н.К. постъпила по спешност в „МБАЛ – Шумен“ АД, без ясен спомен за случилото се, с оплаквания от болки в главата, лицето ,дясната раменна става и дясната гривнена става. В болничното заведение били проведени редица изследвания, при които било установено, че вследствие на инцидента, същата е претърпяла следните увреди: фрактура в областта на големия туберкул, фрактура на радиус на типично място с вклиняване на фрагмента и ъглова дислокация, черепно-мозъчна травма и счупени, и избити постоянни зъби. На 27.08.2020 г., ищцата е прегледана в Отделение по съдебна медицина към „МБАЛ – ШУМЕН“ АД, където са констатирани следните травматични увреждания: първи зъб горе вляво, който бил с фрактурирана корона, алвеолата на първи зъб горе в дясно, който бил с хлътнало розово дъно, както и короната на втори зъб горе вдясно, който липсвал. Констатирана била поставена имобилизираща полимерна превръзка обхванала дясната предмишница -  горна, средна и долна трета, дясната гривнена става, китката и предкитката, а по външната страна на лявото бедро в подкожието имало подвижна болезнена подутина на площ  3,5/3 см. На 25.08.2020 г., ищцата посетила кабинета на д-р М.Г.по повод травматични увреждания в устната кухина, която е извършила екстракция на двата долни кучешки зъба (травматично разклатени). Пострадалата посетила и д-р Й.В.– дентален лекар със специалност „хирургия“, който обективно констатирал наличие на цикатрикс (травматичен белег) и увисване на десния устен ъгъл, продължаващи болки в дясната лицева половина, избиване на горния фронтален мост от три зъба – първи горни ляв и десни зъби, и втори горен десен зъб. На 01.09.20220 г.  била направена ортопантомография, от която се установило наличие на две празни алвеоли на долните кучешки зъби, на горната челюст се наблюдавал останал корен от първи горен ляв и празни алвеоли на първи и втори горни десни зъби, които били избити по време на инцидента, а на 03.09.2020 г. бил екстрахиран корен на първи горен ляв зъб. Вследствие на процесния инцидент с ищцата, същата получила фрактури на горен крайник, като получила още и загуба на общо пет зъба.

След инцидента ищцата продължила своето лечение в домашни условия. Изпитвала силни болки в областта на фрактурите и устатата, които налагали прием на обезболяващи. Не била способна да се обслужва сама, тъй като дясната й ръка е водеща, а тя била имобилизирана, и трудно подвижна. Това налагало да ангажира близките си с ежедневните й нужди. Поради получените фрактури на предните зъби, тя не можела да се храни нормално и всичките й храни трябвало да са в течен вид, говорът и също бил затруднен.

Освен преживените телесни увреждания, ищцата преживяла  сериозен и продължителен психологически стрес, в пряка връзка с претърпяната катастрофа, който се отразил на психиката й, и се проявявал по-конкретно в безсъние, тревожност, избухливост, постоянен страх за живота, и безпомощност.

Видно от Констативен протокол с пострадали лица № 2020-1038-368/07.08.2020 г., издаден от СПП при ОД на МВР – Шумен, гражданската отговорност на водача на МПС, марка „РЕНО“, модел „19“, с рег. № била застрахована в „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, със застрахователна полица № BG  /06/119002973366, валидна от 27.10.2019 г. до 26.10.2020 г.

С оглед на изложеното, на 27.08.2020 г. от името на ищцата е заведена извънсъдебна претенция в „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, получена при тях на 31.08.2020 г., с което е започната процедурата на основание чл. 380, ал. 1 от КЗ. На 10.09.2020 г. ищцата е получила Уведомление с изх. № 0-92-11620/10.09.2020 г., с което застрахователят искал да му бъдат представени допълнителни документи във връзка с образуваното досъдебно производство, както и медицински документи, установяващи стоматологичния статус на ищцата. С молба от 14.09.2020 г. получена от ответното дружество на 16.09.2020 г., ищцата представила цялата медицинска документация и диск, предоставена от „МБАЛ – ШУМЕН“ АД, във връзка с престоя и лечението на ищцата, а с Молба от 01.10.2020 г. получена от дружеството на 05.10.2020 г., предоставила  и нови медицински документи, удостоверяващи стоматологичния статус, и проведеното лечение от пострадалата, както и фискални документи. С Молба от 17.11.2020 г., получена в дружеството на 19.11.2020 г., представила  и още разходни документи относно закупени лекарства, и проведено лечение от страна на ищцата. Независимо от това, че били представени на дружеството – ответник всички налични към онзи и към настоящия момент документи, същото, с Уведомление с изх. № 0-92-15308/01.12.2020 г. уведомило, че предвид изтичането на законово установения по КЗ тримесечен срок за произнасяне, към настоящия момент за дружеството не е налице основание за удовлетворяване на предявената претенция от страна на ищцата Т.Н.К., поради което за нея се явява правен интерес да предяви настоящата съдебна претенция, с което да претендира обезщетение за всички претърпени от нея неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.08.2020 г. в гр. Шумен.

Съобразно изложеното, моли да бъде постановено съдебно решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да и заплати сумата от 30 000 лева , за неимуществени вреди, заявена като частичен иск от 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 21.09.2020г. Моли да и бъдат присъдени извършените деловодни разноски, както и на адвокатско дружество „.....“  да бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение по реда чл.38, ал.1,т.2 от ЗА , вкл. ДДС.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер.Не оспорва наличието на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № BG/06/119002973344/22.10.2019 год. по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна за периода от 00:00 ч. на 27.10.2019 год. до 23:59 ч. на 26.10.2020 год., сключена за лек автомобил „Рено 19”, с per. № ...., собственост на С.Р.С., както и обстоятелството, че ищцата  е депозирана претенция, по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ. Ответникът счита, че не са налице категорични доказателства, които да сочат, че вина за ПТП е на застрахования водач . Твърди се, че ищцата, като пешеходец е допуснала  нарушение на правилата за движение за пешеходците-чл. 32. ал. 1 и ал. 2 , чл. 108. ал. 1 -чл. 113. ал. 1, т, 1 и т. 2 и  чл. 114. т. 1 и 2 от ЗДвП . Посочва, че ПТП е настъпило в резултат единствено на нейното виновно поведение. В условие на евентуалност  навежда възражение за съпричиняване  поради изложените по-горе нарушения на ЗДвП. Извън горното се оспорва и вида  на получените травматични увреждания и по-конкретно избиването на зъби. Ако все пак на ищцата се признае право на обезщетение, счита, че претенцията е завишена. Претендира присъждане на разноски.

В представената в срока по чл. 372 от ГПК допълнителна искова молба, ищецът оспорва направените от ответника възражения и не заявява нови обстоятелства.

В допълнителния отговор не са заявени нови възражения.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От доказателствата по делото е видно, че на 27.08.2020г. ищцата е подала пред ответника,  по реда на чл.380 от КЗ, искане за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, въз основа на което застрахователят е образувал Преписка №43072952000162. По последната, ответникът е изпратил до ищеца Уведомление изх.№0-92-15308/01.12.2020г., в което е заявен отказ за изплащане на обезщетение. Посоченото води до извода, че ищцата е активно процесуално легитимирана да предяви настоящите искове – арг.чл.432,ал.1 от КЗ.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", сключен между ответника и лицето сочено като деликвент, както и да са налице всички предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител (застрахован) спрямо пострадалия/увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Между страните не е спорно и се доказва от представените писмени доказателства,  че към датата на ПТП гражданската отговорност на С.Р.С.  – сочен като деликвент е застрахована при ответника, въз основа на валидно сключена застраховка  по застрахователна полица № BG  /06/119002973366, валидна от 27.10.2019 г. до 26.10.2020 г., относно управляваното от него МПС - марка „Рено“, модел „10“, с рег. № .....

Ищцата твърди, че непозволеното увреждане, в резултат на което е претърпяла неимуществени вреди е настъпило на 07.08.2020 г., около 12:10 ч. в гр. Шумен, като лек автомобил,  марка „Рено“, модел „10“, с рег. № ...., управляван от С.Р.С. *** с посока на движение от ул. „....“ към ул. „....“, в лявата пътна лента от две пътни ленти за движение. В същото време, ищцата Т.К. *** в района на № 18. Тя преминала двете насрещни ленти за движение, както и „острова“ между двете платна, обособен с пътна маркировка, след което навлязла в лентата за движение на МПС, марка „Рено“. Водачът на МПС, марка „Рено“, въпреки, че имал възможност да забележи, че тя е на пътното платно и е предприела пресичане от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил, не реагирал своевременно и я блъснал около средата на лявата пътна лента, по която се движел.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че относно описаното ПТП е образувано ДП № 769/2020 г. по описа на РУ – Шумен, съответно прокурорска преписка № 3438/2020 г. по описа на РП – Шумен, за извършено  престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ НК вр. чл.342,ал.1 от НК. По досъдебното производство не е имало привлечени обвиняеми лица. С Постановление от 22.02.2021г. на ШРП, наказателното производство е прекратено на основание чл.243,ал.1,т.1 вр. чл.24, ал.1,т.9 от НК .

За установяване начина на настъпване на ПТП по настоящото дело е назначена САТЕ. Според заключението на автоексперта на 24.02.2020 година, лек автомобил „Рено 19“ с рег. №.... с водач С.Р.С. се е движел през светлата част на денонощието по бул. „....“ в гр. Шумен по посока центъра на града. Времето е било ясно, видимостта добра, пътното платно сухо, без неравности. При приближаване на автомобила към кръстовището с бул.„....“ булеварда е разделен на две платна, като дясното, по което се е движел лек автомобил „Рено 19“ е с ширина 7,3 метра, двупосочно, разделено с прекъсната осева линия. При приближаване на автомобила към дом №18 (преди кръстовището с бул. „....“) автомобилът се е движел по лявата лента. В същия момент от дясно на ляво на посоката на движение на автомобила ищцата е  започнала да пресича напречно на пътното платно. Водачът на автомобила късно е възприел пешеходката и е предприел аварийно спиране, но в края на спирачния път е ударил пешеходката. Съдът приема за меродавна САТЕ, поради и което възприема за доказан описания по-горе механизъм на ПТП.

Първото и основно възражение на  ответника е, че водачът не е виновен за настъпване на ПТП, респ. не носи гражданска отговорност за претърпените от ищцата вреди. Твърди, че единствената причина за ПТП е поведението на ищцата, която при пресичане на пътното платно е нарушила чл.31,ал.1 и 2, чл.108,ал.1, чл.113,ал.1,т.1 и 2 и чл.114, т.1 и 2 от ЗДвП.

Съдът възприема за основателни възраженията на ответника, че при пресичане на пътното платно ищцата е нарушила чл.113,ал.1,т.1 от ЗДвП. Фактът, че не е пресичала на пешеходна пътека или на приравнена на такава по смисъла на §6,т.54 от ДР на ДвП се доказва от САТЕ, а по същество не се оспорва и от ищцата в хода на делото. Не отговаря обаче на действителното положение твърдението на ответника, че единствено поведението на ищцата е причина за настъпване на ПТП. В САТЕ, експертът е посочил , че при движение на лекия автомобил“Рено 19“ водачът му е имал възможност да възприеме, забележи и проследи ищцата  във всеки един момент от нейното движение по платното до момента на съприкосновението с нея. Автомобилът се е движел в лявата лента на платното, като инициалният удар с пешеходеца е станал в лявата предна част на автомобила до левия край на платното. Водачът е имал възможност  да възприеме пешеходката от слизането и в дясната част на платното, когато е бил на около 72,84 метра. Водачът при приближаване към мястото на удара е имал възможност през цялото време да възприеме пресичащата пешеходка и във всеки момент да преустанови движението. Имайки предвид, че опасната зона за спиране на автомобила е била 18,2 метра, то водачът при възприемане на пешеходката е имал възможност да преустанови движението преди линията на пресичане на пешеходката и да предотврати ПТП. Водачът на лек автомобил “Рено 19“ с per. №.... е имал възможност своевременно да възприеме пресичащата пешеходка и да избегне сблъсъка в случай, че незабавно употреби аварийно спирачка. Отчитайки посоченото, съдът приема, че с поведението си застрахованият е нарушил чл. 20, ал.2, изр. последно от ЗДвП , изискващ водачите на МПС да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Като съобрази описания по-горе механизъм на ПТП, съдът счита, че двамата участника – ищцата и водачът на МПС са допринесли в еднаква степен за настъпване на ПТП.

Ищцата твърди, че в резултат на ПТП е претърпяла болки и страдания, следствие на причинените и травматични увреждания -фрактура в областта на големия туберкул, фрактура на радиус на типично място с вклиняване на фрагмента и ъглова дислокация, черепно-мозъчна травма и счупени, и избити постоянни зъби, както и поради причинените и страх и  стрес.

Според СМЕ, изготвена от съдебен лекар, в резултат на ПТП ищцата е получила контузия на главата, което е довело до хематом с рана на дясна буза,  Избиване на първи и втори горни десни зъби. Фрактура на короната на първи горен ляв зъб (корен) — екстрахиран. Травматичен периодонтит на трети зъба горе вляво и вдясно - екстрахирани. Установена е и контузия на крайниците : Фрактура на големия туберкул на дясната мишнична кост, Фрактура на лъчевата кост на дясната предмишница на типично място с вклиняване на фрагмента и ъглова дислокация.

  Посочено е, че при липса на динамично проследяване на състоянието на ищцата, могат да се определят само средни срокове на възстановяване, а именно за фрактурата на големия туберкул на дясната мишнична кост - възстановителният процес е 2-2 ½  месеца. За фрактурата на дясната лъчева кост на типично място възстановителният процес е 3-3 ½  месеца. За раната на дясната буза - 2-3 седмици. Относно оздравителния процес свързан с възстановяването на загубените зъби, ВЛ препраща към изводите на СМЕ, изготвена от зъболекар. При отговора на поставен въпрос относно интензитета на болките, ВЛ подчертава, че болката е субективен фактор, но с оглед обективно установените травми и поставената диагноза, най-изразени болки в и страдания пострадалата се очаква да изпита през първия месец след претърпяното ПТП, след което при липса на регистрирани усложнения същите би следвало постепенно да започнат да намаляват и отзвучават. От извършения преглед е установил, че към настоящия момент ищцата при промяна на времето изпитва непостоянни болки в счупената дясна ръка, избягва да вдига тежести, започнала често да изпуска разни предмети.

Извършена е и СМЕ от лекар по дентална медицина, според която загубата на пет зъба е в причинна връзка с ПТП. Зъбите могат да пострадат по начина описан от пострадалата – при удар  в твърд предмет (тротоара). Основните въпроси зададени на ВЛ са свързани с възможността други болести, от които е страдала ищцата да са повлияли или способствали за загубата на зъбите. Експертът е категоричен, че ищцата не е страдала от заболявания, например пародонтит, които да способстват за загубата на зъбите. Фактът, че е страдала от диабет, не допринесъл за загубата на зъбите. Обобщено, ВЛ заявява, че загубата на пет зъба е в резултат на ПТП и значително повлиява в негативен план на зъбния статус на ищцата.

За установяване на изживяванията на ищцата в битов, емоционален и физически аспект, като свидетел е разпитан Йордан Веселинов Йорданов- неин съпруг. Той твърди, че веднага след инцидента му се обадили и той отишъл в болницата, където била настанена съпругата му. Под лявото окото била насинена, устата и били изкривена, не можела добре да говори. Оплаквала се от проблеми със зъбите, които били видимо счупени. Оплаквала се и от силна болка в ръката. Вземала обезболяващи медикаменти. След като я изписали от болницата, заявява, че съпругата му била видимо уплашена и шокирана, трудно се движела. Той поел част от домакинската работа. Помагал и за придвижването у дома, като това състояние продължило около 3-4 месеца. Дори към момента понякога изпитвала страх да пресича пътното платно.

От двете експертизи, по които страните не са изложили възражения, следва да се приеме за доказано, че ищцата в резултат на ПТП е получила описаните по-горе увреждания на здравето. Поради тези телесни увреждания тя е търпяла болки и страдания, които са били особено интензивни в първия месец след ПТП, след което постепенно за започнали да утихват. Пълно възстановяване е следвало да настъпи след около 3-4 месеца. Следва да се отчете и болката и неприятните изживявания свързани с екстракцията (изваждането) на корените на избитите зъби и свързаните с това процедури за възстановяване на дъвкателната способност на ищцата. Съдът възприема за достоверни и показанията на разпитания свидетел, въпреки, че е лице от категорията по чл.172 от ГПК, т.к. неговите показания са последователни, житейски логични и в унисон с медицинските заключение .

Като краен резултат съдът приема, че в резултат на ПТП ищцата за период около един месец е претърпяла значителни по интензитет физически болки и страдания, които постепенно са почнали да затихват. Фактът, че не е можела да използва ръката си, както и нарушаването на дъвкателните способности също е допринесло за физическия и емоционалния и дискомфорт. Изпитала силна уплаха и стрес.

При определяне на размера на справедливото обезщетение, съдът следва да се съобрази с тежестта на причиненото на ищеца увреждане, вида и продължителността на проведеното лечение, описани подробно по-горе  възрастта на ищеца  и невъзможността за пълно възстановяване, както и да се вземе предвид  социално-икономическото състояние в страната към датата на ПТП. В заключение и съобразно установеното в практиката на съдилищата разбиране за справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди, търпени по повод подобни по вид травми, съдът намира, че за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие съобразно възприетия с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта подходяща и достатъчна сума е 30 000 лева.

Ответникът е въвел възражения по чл.51 от ЗЗД, за съпричиняване на вредоносния резултат, съдът по-горе при обсъждане на механизма на ПТП е приел, че ищцата е допринесла за настъпване на ПТП, като нейния принос е равен на застрахования. Поради посоченото определеното обезщетение в размер на 30 000 лева следва да бъде редуцирано наполовина. В резултат на това искът се явява основателен за сумата от 15 000 лева, до пълния предявен размер от 30 000 лева подлежи на отхвърляне.

Ищецът претендира заплащането на законна лихва, считано от 21.09.2020г. ( датата на която изтичат 15 работни дни, съгласно чл.497, ал.1,т.1 от КЗ). В решенията постановени по искове по чл.432,ал.1 от КЗ законна лихва върху присъденото обезщетение е определяно в  три варианта – от датата на деликта, от датата посочена в чл.429, ал.3 от КЗ или след изтичането на сроковете по чл. 497, ал.1 от КЗ. С Решение №128/04.02.2020г. на ВКС по т.д.№2466/2018г. І т.о., ТК, е даден категоричен и еднозначен отговор на въпроса от кога застрахователят дължи лихва върху присъденото по реда на чл.432,ал.1 от КЗ обезщетение. В решението е посочено, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“  в застрахователната сума по чл. 429 КЗ ( в сила от 01.01.2016 г. ) се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането. Въпреки, че съдът приема, че лихва се дължи от датата на предявяване на претенцията от пострадалото лице, доколкото ищецът претендира такава от по-късна дата  ( датата на която изтичат 15 работни дни, съгласно чл.497, ал.1,т.1 от КЗ) , лихва следва да се присъди съобразно заявеното искане, а именно от 21.09.2020г.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата   се полагат деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска, а именно сума от 195,24 лева.

Направено е  искане от процесуалния представител на ищцата  за присъждане на възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА  с чл. 38, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗА и т.к. условията за това са налице, в полза на адвокатско дружество „.....“, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата, чийто размер изчислен по реда на    реда чл.7, ал.2,т.4     НМРАВ и съразмерно на  уважената част от иска е 858 лева с вкл.ДДС.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК и предвид заявеното искане,ищцата също дължи на ответника деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 1036,35 лева.

Доколкото ищцата е освободена от заплащане на държавна такса, на основание чл.78,ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати такава по сметка на ШОС върху уважения размер на иска, а именно сума от 600лева.

Съдът констатира, че при приемане на СМЕ, изготвена от ВЛ –съдебен лекар, съдът е указал на ищеца да доплати депозит за изготвяне на експертизата в размер на 10,50 лева, а при приемане на СМЕ, изготвена от зъболекар е указал на ответника да доплати депозит в размер на 42,70 лева. Съдът констатира, че и двете страни не са внесли допълнителните суми, представляващи възнаграждение на ВЛ. Тези суми са заплатени на ВЛ от авансовите суми на съда, поради което на основание чл.78,ал.6 от ГПК, следва страните да бъдат осъдени да ги внесат по сметка на ШОС.Необходимо е единствено да се уточни, че въпреки, че посочените суми не са заплатени от страните, съдът ги е включи в размера на разноските направени от страните, с оглед коректното им изчисляване и присъждане в тежест на страните. 

На основание чл. 405, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 11 от ТДТКССГПК ответникът, следва да бъде осъден да заплати и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“, № 89В, представлявано от К.Х.Ч.и Б.А.В.  да заплати на Т.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, сумата от 15 000 (петнадесет хиляди ) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,  вследствие на  пътно транспортно произшествие, настъпило на 07.08.2020 г., около 12:10 ч. в гр. Шумен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2020г.  до окончателното и плащане.

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лева  до частично претендираните 30 000 (тридесет  хиляди)  лева  от общо 50 000 (петдесет хиляди ) лева, като  неоснователен.

 ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Т.Н.К., ЕГН **********, сумата 195,24 ( сто деветдесет и пет лева и двадесет и четири стотинки) лева- деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адвокатско дружество „.....“ , БУЛСАТ: *********, представлявано от адвокат Г.Б.Х. – управител, адвокатско възнаграждение в размер на 858 лева с вкл.ДДС, за осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата Т.Н.К., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗА.

ОСЪЖДА Т.Н.К., ЕГН ********** да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 1036,35( хиляда тридесет и шест лева и тридесет и пет стотинки)  лева- деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА Т.Н.К., ЕГН ********** да заплати в полза на Бюджета на СВ, по сметка на Окръжен съд-Шумен сумата 10,50 (десет лева и петдесет стотинки) лева-  изплатено от авансовите суми на съда възнаграждение на ВЛ д-р Вл.В. по СМЕ.

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати в полза на Бюджета на СВ, по сметка на Окръжен съд-Шумен сумата 647,70 (шестстотин четиридесет и седем лева и седемдесет стотинки), от която 600 лева - държавна такса за водене на делото, изчислена върху уважения размер на иска и 5 лева- държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист и 42,70 лева- изплатено от авансовите суми на съда възнаграждение на ВЛ д-р М. по СМЕ.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски  апелативен съд.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: