Решение по дело №8268/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                         /…..02.2021г.; гр. Варна

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                   Районен съд - Варна, 10-и състав, в проведено открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:  

                                         

                                                                                                                Районен съдия:  ***

 

                   при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 8268 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, срещу „***“ АД, ЕИК ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на ищеца сумата от общо 4246,91 лв. с ДДС, представляваща сбор от недължимо платени суми за пренос „ниско напрежение“, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

           Твърди се в исковата молба следното: Ищцовото дружество е потребител на ел. енергия, като за периода от 24.08.2018г. до 31.08.2018г. и 30.01.2019г. до 31.01.2019г. (по кл. номер ********** и аб. номер 1175043) и 01.02.2019г. – 30.09.2019г. (по кл. номер ********** и аб. номер 1175043), доставката на ел. енергия била фактурирана от „***“ АД, в това число била начислявана такса за пренос „ниско напрежение“. „М.В.“ ЕООД е търговско дружество с държавно участие, собственост на капитала на което е Министерството на транспорта. В капитала на дружеството е апортиран Трафопост (БКТП 10/0,4 кв., диспечерско наименование БКТП 1051), с инвентарен номер 9446566, който по силата на апорта има транслативен ефект и е станал собственост на ищеца. Трафопостът е въведен в експлоатация през периода 1997-2000г. На 26.08.2013г. между „***“ ЕООД и „***“ АД били сключени два договора – Договор за пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа и договор за достъп до електроразпределителната мрежа. Според ПИКЕЕ, при отдаване на електрическа енергия към потребител, мястото на измерване е на страната с по – високото напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. В случая ищецът е собственик на трафопост, който трансформира енергията на ниво средно към ниско напрежение, като СТИ не е поставено на нормативно определеното или договореното място. За да се начисляват такси по пренос и достъп на електроенергия до ел.разпределителната мрежа следва тази услуга да е реално предоставена на ответника. СТИ  е неправилно монтирано да измерва потреблението на обекта на ищеца на ниво ниско напрежение, а не на ниво средно напрежение.

                   В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Оспорва се предявеният иск по основание и размер. Не се спори, че ищецът притежава качеството „небитов клиент“ по смисъла на ЗЕ и че е краен клиент. Не е спорно, че през процесния период доставката на ел. енергия се извършва от ответника, като краен снабдител. Заплащайки фактурираните суми ищецът е изпълнил едно свое договорно задължение, като съществуващото договорно правоотношение е основанието за заплащане на електрическа енергия, за която е издадена фактура. Следователно твърдението за плащане без основание е невярно. В обекта на ищеца е била доставяна и консумирана фактурираната ел. енергия с ниско напрежение. Самият ищец не е заявил доставка на ел. енергия по цени средно напрежение до съоръжението му. В условията на евентуалност се сочи, че следва да се присъди единствено разликата между цената за пренос „ниско напрежение“ и цената за „пренос средно напрежение“, тъй като все пак ищецът дължи такса пренос на ел енергия.

                  С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

                  Видно от представеното по делото разрешение за ползване с номер 131 от 06.04.2000г., издадено от ДНСК – Варна, е дадено разрешение за ползване на строеж „основен ремонт, реконструкция и разширение на ***, трафопост и барокамера“ II –ри етап – блок „А“, блок „Б“ и гараж за две линейки, собственост на Министерство на транспорта и съобщенията. С разрешение за ползване с номер 921 от 05.11.1999г. ДНСК е разрешило ползването на първи етап на строежа: „основен ремонт, реконструкция и разширение на ***, трафопост и барокамера“ – първи етап: трафопост 10/40 кВ. тип „БКТП“ и „Външно ел. захранване“ 10 кВ., собственост на „***“ – Варна.

                  Представя се копие на документи във връзка с комплектна трансформаторна подстанция тип БКТП, 10/04 кВ., междинен тип.

                 Установява се, че между „***“ ЕООД и „***“ АД е сключен договор за пренос на електрическа енергия от 28.08.2013г., за местонахождение – стопански обект с аб. номер 1175043 и кл. номер **********. Сключен е и договор за достъп до електроразпределителната мрежа, собственост на „***“ АД.

                  С Решение номер 492 от 28.07.2008г. МС на РБ е образувано ЕООД с държавно участие в капитала на „***“ ЕООД. Прието е, че дружеството е правоприемник на активите и пасивите на влятата в него болница - „***“ – Варна.

          По делото е допуснато извършването на СТИЕ, като от заключението на вещото лице се установява следното: За процесния период 24.08.2018г. – 31.08.2018г., 30.01.2019г. – 31.01.2019г., и 01.02.2019г. – 30.09.2019г., съгласно приложените по делото фактури, са заплатени 4246,94 лв. за мрежова услуга „пренос ниско напрежение“ от абонат ***. Задълженията за процесния период на ищеца са изцяло погасени. Левовата равностойност на потребената електроенергия, в обект с аб. номер 1175043, е съгласно Решение на КЕВР за изменение на цените на ел. енергия, действащи в рамките на процесния период. Обектът „***“ ЕООД е присъединен към електроразпределителната мрежа, чрез трафопост ТП 10/04 кВ, с диспечерско наименование БКТП 1051. Трафопост БКТП 1051 е присъединен към извод „***“ 10 кВ. на ПС „***“ 10 кВ., чрез кабелна линия „средно напрежение“. Съоръженията, чрез които се осъществява електрозахранването са: кабелна линия средно напрежение, БКТП 1051 и монтираните в него съоръжения, високомощни предпазители и кабелна линия ниско напрежение. Кабелната линия средно напрежение е собственост на ЕРП „Север“ АД. Захранването на обекта „***“ се осъществява чрез кабелна линия „ниско напрежение“ от БКТП 1051. Изградената преносна мрежа ниско напрежение е разпределена изцяло в обекта на ищеца. Достъп до ниско напрежение е осъществен в килия „ниско напрежение“ на БКТП 1051, след трансформацията на средно напрежение в ниско напрежение от трафомашината в килия трансформатор на БКТП 1081 10/04 кВ. Кабелна линия ниско напрежение е собственост на ищеца. Границата на собственост между електрическите съоръжения на страните е закрита разпределителна уредба в средно напрежение в БКТП 1051. Меренето на консумираната ел. енергия се извършва индиректно на ниво ниско напрежение в трафопоста на ищеца. Ако СТИ е монтирано на границата на собственост, то този електромер ще отчита доставената до обекта електроенергия на ниво „средно напрежение“. Ако се приложи утвърдената от КЕВР цена за „средно напрежение“ за процесния период, на база отчетеното количество ел. енергия, левовата равностойност за мрежовата услуга „пренос средно напрежение“ с ДДС е 1523,99 лв.

             От правна страна:

             Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

 Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи факта на извършено плащане към ответника на търсените суми.

             В тежест на ответника бе да установи наличието на основание за фактуриране на цената на пренос по разпределителната мрежа на ниско напрежение и остойностяване количеството потребена от ищеца ел. енергия по цени на ниско напрежение.

             Не се спори, че страните са съконтрагенти по договор за доставка на ел. енергия. Безспорно установен е и фактът на извършено плащане на търсените суми от ищеца към ответното дружество.

                   От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че ищцовото дружество е собственик на процесния трафопост БКТП 1051. Това е така, доколкото „***“ ЕООД е наследило пасивите и активите на „***“ – Варна, а процесният трафопост е бил собственост на „РТОБ“ – Варна.

            Електроразпределителната мрежа е съвкупност от електропроводни линии и ел.уредби с високо, средно и ниско напрежение и служи за разпределение на електрическа енергия.

           Чл. 12 от ПИКЕЕ урежда, че при постъпване на електрическа енергия от обекти на производители в електропреносната мрежа, съответно в електроразпределителната мрежа, мястото на измерване е на страната на по – високото напрежение на повишаващите трансформатори или електропроводните линии. В чл. 14 ПИКЕЕ е посочено, че при отдаване на ел. енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към клиент мястото на измерване е на страната с по – високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответна електроразпределителната мрежа. Именно такъв е и настоящия случай.

От приетото по делото заключение по допуснатата СТИЕ, която съдът кредитира изцяло, като професионално дадена и отговаряща на поставените въпроси, се установи, че обектът „***“ ЕООД е присъединен към електроразпределителната мрежа, чрез трафопост ТП 10/04 кВ, с диспечерско наименование БКТП 1051. Трафопост БКТП 1051 е присъединен към извод „***“ 10 кВ. на ПС „***“ 10 кВ., чрез кабелна линия „средно напрежение“. Съоръженията, чрез които се осъществява електрозахранването са: кабелна линия средно напрежение, БКТП 1051 и монтираните в него съоръжения, високомощни предпазители и кабелна линия ниско напрежение. Кабелната линия средно напрежение е собственост на ЕРП „Север“ АД. Захранването на обекта „***“ се осъществява чрез кабелна линия „ниско напрежение“ от БКТП 1051. Изградената преносна мрежа ниско напрежение е разпределена изцяло в обекта на ищеца. Достъп до ниско напрежение е осъществен в килия „ниско напрежение“ на БКТП 1051, след трансформацията на средно напрежение в ниско напрежение от трафомашината в килия трансформатор на БКТП 1081 10/04 кВ. Кабелна линия ниско напрежение е собственост на ищеца. Границата на собственост между електрическите съоръжения на страните е закрита разпределителна уредба в средно напрежение в БКТП 1051. Меренето на консумираната ел. енергия се извършва индиректно на ниво ниско напрежение в трафопоста на ищеца. Ако СТИ е монтирано на границата на собственост, то този електромер ще отчита доставената до обекта електроенергия на ниво „средно напрежение“. Съгласно Наредба № 6/ 09.06.2004 г. за присъединяване на производителите и потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните ел. мрежи, границата на собственост на електрическите съоръжения е мястото на присъединяване на кабелните накрайници СрН към електропровода. От изложеното се установява, че мястото на монтиране на СТИ не отговаря на изискванията на ПИКЕЕ, тъй като стана ясно, че електромерът е монтиран на ниво „ниско напрежение“, в килия „ниско напрежение“ на понижаващия трансформатор. При положение, че съоръженията за преобразуване от средно напрежение в ниско напрежение са собственост на ищеца, дейността „пренос ниско напрежение“ се осъществява именно от съоръженията на потребителя. Съгласно правилата на чл. 14 от ПИКЕЕ електромерът е следвало да бъде монтиран на страната с по - високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента. При това положение, следва да се приеме, че извършеното от разпределителното дружество измерване е неправомерно. При наличието на собствени съоръжения ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното дружество цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво „ниско напрежение“ и остойностеното количество ел.енергия по цени за ниско напрежение, а е следвало да заплаща по цените за ниво „средно напрежение“. Това е така, доколкото съгласно чл. 18б, ал. 3 Правилата за търговия с електрическа енергия /ДВ бр.59/28.07.2009 г., отм./ и чл. 26 ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ДВ бр.64/17.08.2010г, отм. с ДВ бр.66/ 26.07.2013 г./ е въведено изрично задължение за потребителите на ел. енергия, присъединени към ел. разпределителната мрежа, да заплащат на крайния снабдител не само цената на ел. енергията, но и също цената за достъп до ел. разпределителната мрежа и цената за пренос по ел. разпределителната мрежа. В този смисъл за потребителя е налице задължение за заплащане на такса за пренос на ел. енергия.

           Отново от заключението на вещото лице се установи, че ако се приложи утвърдената от КЕВР цена за „средно напрежение“ за процесния период, на база отчетеното количество ел. енергия, левовата равностойност за мрежовата услуга „пренос средно напрежение“ с ДДС е 1523,99 лв. Именно това е било задължението, което ищецът е следвало да заплати в полза на ответното дружество, а не начислената му сума от 4246,94 лв. Доколкото по делото в условията на евентуалност бе направено възражение за дължимост на такса пренос „средно напрежение“, съдът намира предявения иск за частично основателен до размер от 2722,95 лв. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер искът се явява неоснователен.

           По разноските:

                  Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи в полза на ищцовата страна сторените разноски, съобразно уважената част от исковата претенция, в размер на 753,28 лв. Ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на ответната страна сторените от последната разноски, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 179,42 лв.

                  Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, да заплати в полза на „***“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от общо 2722,95 лв. с ДДС (две хиляди седемстотин двадесет и два лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща разликата между сбора от начислени суми за такса пренос „ниско напрежение“ за периода от 24.08.2018г. до 31.08.2018г. и 30.01.2019г. до 31.01.2019г. (по кл. номер ********** и аб. номер 1175043) и 01.02.2019г. – 30.09.2019г. (по кл. номер ********** и аб. номер 1175043), в размер на 4246,94 лв. и действително дължимата сума за такса пренос „средно напрежение“ за периода от 24.08.2018г. до 31.08.2018г. и 30.01.2019г. до 31.01.2019г. (по кл. номер ********** и аб. номер 1175043) и 01.02.2019г. – 30.09.2019г. (по кл. номер ********** и аб. номер 1175043), в размер на 1523,99 лв., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 2722,95 лв. до пълния претендиран размер от 4246,94 лв., поради неоснователност.

                    ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, да заплати в полза на „***“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от общо 753,28 лв., представляваща сторени от ищцовата страна разноски в настоящото производство, съобразно уважената част от исковата претенция.

 

                   ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати в полза на „***“ АД, ЕИК ***, сумата от общо 179,42 лв., представляваща сторени от ответната страна разноски в настоящото производство, съобразно отхвърлената част от исковата претенция.

 

                    Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.

 

                                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................