№ 2526
гр. Бургас, 09.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Т. Д. Евтимова
Членове:Радостина П. И.а
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело №
20252100501015 по описа за 2025 година
и като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 4, вр. чл. 278 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от Т. Г. К. срещу действие на ЧСИ
Делян Николов, рег. № 804 на КЧСИ, по изп. д. № 568/2011 г., изразяващо се в
налагане на възбрана на 20.02.2025 г. върху ½ ид. ч. от собствените й
недвижими имоти: 1) самостоятелен обект с идентификатор
07079.820.386.5.22, с адрес: гр. Бургас, ул. „Ангел Димитров“ № 49, ет. 4, ап.
22, ведно с 5,09 кв. м. ид. ч. от общите части на сграда с идентификатор
07079.820.386.5, както и съответните идеални части от правото на строеж
върху поземлен имот с идентификатор 07079.820.386; 2) самостоятелен обект
с идентификатор 07079.820.386.5.24, с адрес: гр. Бургас, ул. „Ангел
Димитров“ № 49, ет. 4, ап. 24, ведно с 8,89 кв. м. ид. ч. от общите части на
сграда с 07079.820.386.5, както и съответните идеални части от правото на
строеж върху поземлен имот с идентификатор 07079.820.386; 3)
самостоятелен обект с идентификатор 07079.820.386.5.25, с адрес: гр. Бургас,
ул. „Ангел Димитров“ № 49, ет. 4, ап. 25, ведно с 7,88 кв. м. ид. ч. от общите
части на сграда с идентификатор 07079.820.386.5, както и съответните
идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор
07079.820.386; 4) 180,99/1653 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
07079.820.386, с адрес: гр. Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „Ангел Димитров“ №
49; 5) паркомясто № 21, с площ от 12,50 кв. м., разположено в свободната
дворна площ на поземлен имот с идентификатор 07079.820.386, с адрес: гр.
Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „Ангел Димитров“ № 49, при граници: североизток
– незастроена част от поземления имот; югоизток – паркомясто № 26,
югозапад – сграда Г-търговски обект; северозапад – незастроена част на
1
поземлен имот; 6) паркомясто № 26, с площ от 12,50 кв. м., разположено в
свободната дворна площ на поземлен имот с идентификатор 07079.820.386, с
адрес: гр. Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „Ангел Димитров“ № 49, при граници:
североизток - незастроена част на поземления имот; югоизток – ул. „Ангел
Димитров“; югозапад – сграда Г-търговски обект; северозапад – паркомясто
№ 25. Иска се съдът да отмени действието като незаконосъобразно и да
постанови заличаване на възбраните.
Жалбоподателката счита, че жалбата й е допустима, защото в чл. 435, ал.
4 ГПК не били посочени конкретни изпълнителни действия, които третото
лице може да обжалва. По същество смята, че горепосочените имоти са нейна
собственост, поради което спрямо тях не може да бъде предприето
принудително изпълнение. Позовава се на Нотариален акт за покупко-
продажба № 2006, том XI, рег. № 14587, дело № 1788/2024 г. от 16.12.2024 г.
на Нотариус Надежда Маркова, рег. № 409 на НК, както и на брачен договор
от 03.02.2015 г. Излагат се подробни съображения, че съдебният изпълнител е
изтълкувал погрешно клаузата на чл. 4, ал. 1 от брания договор и е приел, че
имотите, закупени от жалбоподателката с горепосочения нотариален акт, са
придобити в режим на съпружеска имуществена общност със съпруга й К. И.
К., който е длъжник по изпълнителното дело. Жалбоподателката поддържа, че
е придобила имотите в режим на индивидуална собственост.
Длъжникът по изпълнителното дело К. И. К. е депозирал писмено
становище, че жалбата е основателна. В допълнение към изложеното в нея, се
излага, че изводите на съдебния изпълнител са противоречиви и основани на
погрешно тълкуване на брачния договор.
Взискателят М. Х. Ч. и длъжникът „ВЕРТИКАЛ“ ЕООД не са
депозирали писмени възражения срещу жалбата.
В писмените мотиви, приложени към жалбата, съдебният изпълнител
аргументира тълкуване на брачния договор, според което собственик на
процесните имоти е К. И. К., предвид посоченото в нотариалния акт, че
продажната цена ще бъде заплатена от него.
Настоящият състав е разгледал жалбата в открито съдебно заседание, в
което жалбоподателката поддържа жалбата чрез своя процесуален
представител. Процесуалният представител на М. Ч. Х. моли жалбата да бъде
оставена без разглеждане като недопустима, тъй като липсва изпълнително
действие. Сочи също така, че не са налице данни за пълно плащане на цената
по процесния нотариален акт от жалбоподателката.
След като се запозна с данните по делото, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Изпълнителното дело е образувано на 09.06.2010 г. за събиране на
парични вземания на М. Х. Ч. срещу „ВЕРТИКАЛ“ ЕООД и К. И. К. въз
основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 176/2010 г. на Районен
съд – Бургас.
На 20.02.2025 г. ЧСИ Делян Николов е изпратил съобщение до Служба
по вписванията – гр. Бургас, с искане да бъде наложена възбрана върху
процесните имоти, което е сторено в същия ден.
2
С разпореждане от 28.03.2025 г. съдебният изпълнител е насрочил опис
на процесните имоти за 29.04.2025 г. Изпратил е съобщения за това до К. И. К.
и съпругата му Т. Г. К., която е сметнал за съсобственик на имотите.
На 08.04.2025 г. К. И. К. е депозирал възражение по изпълнителното
дело, че имотите са собственост на трето лице – съпругата му Т. Г. К., като се е
позовал на брачен договор между тях.
На 17.04.2025 г. съдебният изпълнител е приел, че е налице съмнение
относно собствеността на процесните имоти, като е отказал вдигне на
възбраната поради опасност от разпореждане с тях. Отказал е и извършване на
публична продан.
Съобщението за насрочения опис не е връчено на Т. Г. К., тъй като не е
открита на адреса. На 15.05.2025 г. обаче тя сама е поискала да получи препис
от разпореждането на съдебния изпълнител от 17.04.2025 г.
Настоящата жалба е подадена в съда на 28.05.2025 г., т.е. в срока по чл.
436, ал. 2 ГПК.
Според чл. 435, ал. 4 ГПК трето лице може да обжалва действията на
съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които
в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ,
се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи,
че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или
възбраната. Под владение се има предвид упражняването на трайна
фактическа власт върху вещта. Тук владението е разбирано като фактическо
състояние, а не като право на владение като едно от правомощията на
собственика на вещта. Законът в разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК не
отдава правно значение на факта, въз основа на който е установена
фактическата власт върху вещта, съответно дали той се е осъществил
законосъобразно или не. Такава проверка и не може да бъде направена от
съдебния изпълнител, доколкото се касае за обстоятелства извън тези по
конкретното изпълнително дело. От значение за допустимостта на жалбата е
само обстоятелството дали към датата на налагане на възбраната това трето
лице упражнява фактическа власт върху вещта - ако това е така, жалбата е
допустима и едва при разглеждането й по същество ще бъде направена
преценката кой е титулярят на субективното право върху вещта. Ако третото
лице няма фактическата власт, жалбата е недопустима и изложените
възражения, че имуществото, спрямо което е насочено принудителното
изпълнение, не принадлежи на длъжника, могат да бъдат релевирани в
производство по чл. 440 от ГПК, но не и по пътя на обжалване действията на
съдебния изпълнител. В този смисъл е и трайната съдебна практика – вж.
Определение № 357 от 11.11.2015 г. по в. ч. гр. д. № 436/2015 г. на Апелативен
съд – Велико Търново, Решение № 263429 от 5.12.2022 г. по в. гр. д. №
4609/2021 г. на Софийски градски съд, Определение № 16612 от 30.07.2018 г.
по в. гр. д. № 4374/2018 г. на Софийски градски съд и др.
Настоящият състав намира, че в случая не е доказано изпълнението да е
насочено върху вещи, които в деня на възбраната се намират във владение на
третото лице. Обикновено в практиката това обстоятелство се установява от
3
протокола за опис на недвижим имот от съдебния изпълнител, където се
посочва кои лица са заварени в имота. В случая обаче опис не е бил извършен.
При това положение жалбоподателката следваше да докаже пред съда,
включително чрез свидетелски показания, че се е намирала във владение на
процесните имоти към момента на налагане на възбраните върху тях. В
производството по обжалване действията на частен съдебен изпълнител
окръжният съд действа като контролно-отменителна инстанция и не е длъжен
служебно да събира доказателства, т.е. в тежест на жалбоподателя е да
установи както предпоставките за основателност, така и за допустимост на
жалбата. Поради изложеното подадената жалба е недопустима и следва да
бъде оставена без разглеждане, а делото да бъде прекратено.
Воден от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от Т. Г. К. срещу
действие на ЧСИ Делян Николов, рег. № 804 на КЧСИ, по изп. д. № 568/2011
г., изразяващо се в налагане на възбрана на 20.02.2025 г. върху ½ ид. ч. от
собствените й недвижими имоти: 1) самостоятелен обект с идентификатор
07079.820.386.5.22, с адрес: гр. Бургас, ул. „Ангел Димитров“ № 49, ет. 4, ап.
22, ведно с 5,09 кв. м. ид. ч. от общите части на сграда с идентификатор
07079.820.386.5, както и съответните идеални части от правото на строеж
върху поземлен имот с идентификатор 07079.820.386; 2) самостоятелен обект
с идентификатор 07079.820.386.5.24, с адрес: гр. Бургас, ул. „Ангел
Димитров“ № 49, ет. 4, ап. 24, ведно с 8,89 кв. м. ид. ч. от общите части на
сграда с 07079.820.386.5, както и съответните идеални части от правото на
строеж върху поземлен имот с идентификатор 07079.820.386; 3)
самостоятелен обект с идентификатор 07079.820.386.5.25, с адрес: гр. Бургас,
ул. „Ангел Димитров“ № 49, ет. 4, ап. 25, ведно с 7,88 кв. м. ид. ч. от общите
части на сграда с идентификатор 07079.820.386.5, както и съответните
идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор
07079.820.386; 4) 180,99/1653 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
07079.820.386, с адрес: гр. Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „Ангел Димитров“ №
49; 5) паркомясто № 21, с площ от 12,50 кв. м., разположено в свободната
дворна площ на поземлен имот с идентификатор 07079.820.386, с адрес: гр.
Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „Ангел Димитров“ № 49, при граници: североизток
– незастроена част от поземления имот; югоизток – паркомясто № 26,
югозапад – сграда Г-търговски обект; северозапад – незастроена част на
поземлен имот; 6) паркомясто № 26, с площ от 12,50 кв. м., разположено в
свободната дворна площ на поземлен имот с идентификатор 07079.820.386, с
адрес: гр. Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „Ангел Димитров“ № 49, при граници:
североизток - незастроена част на поземления имот; югоизток – ул. „Ангел
Димитров“; югозапад – сграда Г-търговски обект; северозапад – паркомясто
№ 25.
4
ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 1015/2025 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба до Апелативен
съд – Бургас в едноседмичен срок от получаване на съобщение от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5