Р Е Ш Е Н И Е
Номер 147 27.04.2018
година гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa
28 март
две хиляди и осемнадесета година
В
открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
НИКОЛА КЪНЧЕВ
СЕКРЕТАР:
ПЕНКА ВАСИЛЕВА…………………………………………
ПРОКУРОР:
……………………………………….………………………...
като
разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.гр.д.
№ 1469 по описа за
Производството по делото е образувано след като
с решение № 236 от 24.10.2017 г., постановено по гр.д. № 576/2017 г. по описа
на ВКС на РБ е отменено решение № 363 от 25.11.2016г. по гр.д.№ 1319/2016 г. на
Старозагорския окръжен съд и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане
от друг състав. В отменителното си решение ВКС е дал изрични указания, които са
задължителни за настоящия съдебен състав. Посочил е, че по разноските за всички
инстанции съдът ще следва да се произнесе при новото разглеждане на делото с
оглед изхода по спора.
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от И.Е.Д. чрез адв. Ж.Е. против решение № 310/17.06.2016 г. по
гр. д. № 930/2016 г. на Казанлъшки районен съд, с което въззивницата е осъдена
да заплати на адв. П.П.С. сумата от 23 100лв., представляваща неизплатено
адвокатско възнаграждение за положен труд в изпълнение на договор за поръчка
сключен на 21.09.2014 г., ведно със законната лихва от 04.02.2016 г. до
окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба са изложени подробни оплаквания срещу извода
на Казанлъшкия районен съд, за съответствие на сключения договор за поръчка с
добрите нрави. Въззивницата счита, че договорът е нищожен поради противоречие с
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като се позовава на задължителна практика на ВКС.
Твърди, че процесуалното представителство по наказателното дело – н.о.х.д. №
402/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив не било включено в предмета на договора за
поръчка, той като не било насочено към получаване на обезщетение и освен това
въззивницата заплатила на ищеца сумата в размер на 3000 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение в наказателния процес. Предприетите от
застрахователното дружество действия за извънсъдебно уреждане на спора не били
сведени до знанието на доверителката от довереника. Оспорва извода на районния
съд относно признаването на валидността на процесния договор с извънсъдебно
писмо от ответницата. Счита решението за неправилно постановено в частта му за
разноските. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на предявения
иск, претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемият П.С. чрез мл. адв. Д.С. оспорва въззивната жалба, като
сочи, че първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение. Излага
подробни доводи за неотносимост на цитираната във въззивната жалба съдебна
практика и счита, че меродавно за определянето на възнаграждението по всеки
конкретен случай е постигнатото съгласие. Твърди, че процесуалното
представителство по наказателното дело представлява предпоставка за по-късното
присъждане на обезщетение. Присъдените разноски по наказателното дело били по
повод неизпълненото задължение на ответницата за заплащане на адвокатското
възнаграждение. Позовава се на съдебна практика на ВКС, съгласно която размерът
на възнаграждението не противоречи на добрите нрави. Моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата
на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Предявен
е осъдителен иск с правно
основание чл. 288 във вр. с чл. 286 от ЗЗД във вр.с чл. 36 от Закона за адвокатурата с цена на
иска 23 100 лв.
В исковата молба ищецът твърди, че на 21.09.2014г.,
в качеството си на адвокат, сключил с ответницата договор за поръчка, по силата
на който Д. му възложила, а ищецът се задължил да извърши всички необходими
правни и фактически действия за получаване в нейна полза на обезщетение за
претърпените от нея вреди поради смъртта на дъщеря й С.К.Д., починала при
пътно-транспортно произшествие, станало на 15.09.2014г. Твърди, че по силата на
чл. 3 от договора ответницата се задължила да заплати на ищеца възнаграждение в
размер на 33 % от размера на присъденото
или доброволно платено й общо обезщетение по всички претенции, ведно с
присъдените лихви, както и пълния размер на сторените разноски по воденето на
делата, които суми, съгласно чл. 4 от договора, следвало да бъдат осигурени от
адв. С.. Съгласно чл. 6 от договора страните се уговорили, в случай на
предварително изпълнение, извънсъдебна или съдебна спогодба при всяко положение
на делото или допуснато изпълнение на осъдително решение на въззивния съд,
дължимата сума за адвокатско възнаграждение да стане изискуема незабавно.
Ищецът излага подробно извършените от него процесуални действия във връзка с
защитата правата на клиентката му. Твърди, че в рамките на образуваното по
исковата молба гражданско дело № 979/2015г. по описа на Софийски градски съд,
на 04.12.2015г. ответницата подписала декларация, с която декларирала, че снема
всички права и оттегля всички пълномощия от адвоката си. Клиентката го
уведомила по телефона, че е подписала споразумение със застрахователя, по което й било
изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лева, поради
което и депозирала отказ от предявения пред СГС иск. Ищецът счита, че
ответницата му дължи възнаграждение за положения труд, съгласно уговореното в
договора, възлизащ на 23100лв. Сочи, че и до настоящия момент ответницата не му
заплатила договореното възнаграждение, което поражда правния му интерес от
водене на настоящото производство. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответницата да му заплати сумата от 23 100 лева, представляваща
неизплатено адвокатско възнаграждение, дължимо за положен труд в изпълнение на
договор за поръчка, сключен на 21.09.2014г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.
Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително и
заплатения адвокатски хонорар.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответницата. Излага доводи, че на 15.09.2014 г. дъщеря й С.К.Д. починала в
резултат на ПТП. Четири дни след погребението й ответницата била посетена от
адвокат С. ***. Д. се намирала в състояние на силен емоционален шок, поради
което и почти не си спомняла разговора им. Твърди, че е вдовица, на 81 години,
и при тази среща в дома й нямало близък, който да я посъветва по въпросите,
свързани със защитата правата й като наследник на дъщеря й. Посочва, че адв. С.
й представил документи, които ответницата подписала. Ищецът й обяснил, че
пълномощното му било необходимо за завеждане на дело срещу виновния водач.
Адвокатът й казал, че той ще води делото безплатно, а в случай, че Д. получи
пари като обезщетение, едва тогава ще уредят финансовите отношения. Твърди, че
ищецът не й обяснил, че Д. подписвала договор, с който се задължавала да
заплати цели 33 % от полагащото й се обезщетение като хонорар на адвокат С..
Заявява, че нито тогава, нито към настоящия момент й бил предоставен екземпляр
от този договор. Счита, че дописаното с химикал върху договора размер на
възнаграждение за предоставена правна помощ категорично противоречало на
добрите нрави и било изключително прекомерен по размер, а ответницата
категорично не се била съгласявала с такъв размер. Сочи, че клаузите на този
договор били в неин ущърб, а възложителят- ищец бил облагодетелстван. Позовава
се на разпоредбата на чл. 26 ал. 2 от ЗЗД и твърди, че при формалното
подписване на договора за поръчка изцяло липсвало съгласие от нейна страна,
поради несъзнаването на вида на документа и неговите условия, а също така
клаузата за посочения размер на възнаграждение противоречала на добрите нрави и
била нищожна. Договорът противоречал на Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а също така и на Етичния кодекс на адвоката, приет
от Висшия адвокатски съвет на 08.07.2005г. Сочи, че ищецът в нито един момент
не я информирал за отправяни предложения за извънсъдебно решаване на спора по
гражданското дело, водено срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс груп". С тези
доводи счита иска за неоснователен и моли съда да го отхвърли. В случай, че
съдът приеме иска за изплащане на адвокатско възнаграждение за основателен,
моли да вземе предвид следните съображения: В предмета на представения договор
за поръчка ясно било посочено, че се дължи възнаграждение за извършени правни и
фактически действия за получаване на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди. Представителството пред наказателния съд, по наказателно производство не
попадало в обхвата на представения договор. Въпреки желанието на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп", като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност", да сключи извънсъдебна спогодба, адвокат С. не предприел
действия за това и дори не уведомил ответницата за предложението на
застрахователното дружество. Явно било нежеланието на ищцовата страна да не я
третира като възложител и равноправна страна по договор за поръчка, а като
средство, чрез което да извлече максимално финансова облага за себе си. Счита,
че предприетите действия в заведеното от нейно име гражданско дело от страна на
адвокат С. не надхвърляли, като правна и фактическа сложност, а били нормално
дължимите. Предмета на делото за неимуществени вреди в резултат на настъпилото
ПТП също така не предполагало множество и сложни правни действия, които да
оправдават 33 % възнаграждение от дължимото за смъртта на дъщеря й обезщетение
за неимуществени вреди. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло предявения иск.
Няма спор по делото, че на 21.09.2014г. ищецът П.П.С.,
в качеството си на довереник и ответницата И.Е.Д., в качеството си на доверител,
сключили договор за поръчка, по силата на който довереникът се задължил да
извърши всички необходими правни и фактически действия за получаване в полза на
доверителката на обезщетение за претърпените от нея вреди поради смъртта на
дъщеря й С.К.Д., починала при пътно-транспортно произшествие, станало на
15.09.2014г., а доверителката по договора - И.Е.Д. се задължила да заплати на
довереника възнаграждение в размер на 33 % от размера на присъденото или
доброволно платено й обезщетение.
Видно от приложената по делото Справка за
актуално състояние от Адвокатски съвет- София е, че ищецът П.П.С. е вписан като
практикуващ адвокат, съгласно Постановление на АС № 33/08.02.1995г. и Решение
на АС № 2/08.02.1995г., с дата на първоначално вписване- 22.02.1995г. и личен
номер **********.
От приложените към делото Препис- извлечение от
Акт за смърт № … г. на Община Пловдив и удостоверение за наследници № …г. на
Община Пловдив се установява, че С.К.Д. е починала на 15.09.2014г. в гр.
Пловдив, като оставила за свой законен наследник майка си И.Е.Д.- ответницата в
настоящото производство.
Страните се уговорили в чл. 4 по горепосочения
договор, че разноските по воденето на съдебното дело за присъждането на
обезщетението за неимуществени и/ или имуществени вреди в полза на доверителя
се поемат изцяло от довереника. Съгласно чл.5 от договора, дължимата сума
ставала изискуема незабавно след влизане в сила на решението по делото и ще
бъде удържана пропорционално от довереника съобразно постъпващите суми по
изпълнителното производство, или при доброволните плащания на задълженото лице
до окончателното й изплащане. С чл. 6
страните се уговорили в случай на предварително изпълнение, извънсъдебна или
съдебна спогодба при всяко положение на делото, или допуснато изпълнение на
осъдително решение на въззивния съд, дължимата сума по чл. 3 ставала изискуема
незабавно, независимо, че решението по делото не е влязло в сила, и ще бъде
удържана пропорционално от довереника съобразно изплатените от доверителя суми
по повод уреждане на отношенията между него и ответника по образуваното дело.
Съгласно чл. 15 договорът не можел да бъде прекратен преди окончателното
приключване с влязло в сила решение на образуваното дело във връзка, с което се
сключва и преди окончателното изплащане на уговореното възнаграждение между
страните. Ангажирането на други лица, в т.ч. и адвокати от страна на доверителя
не освобождава последния от поетите с настоящия договор задължения за заплащане
на дължимото възнаграждение. Във връзка с оспорванията на ответницата в
писмения отговор, в откритото съдебно заседание по делото от 13.06.2016г. Казанлъшкия
районен съд е извършил констатация по оригинал на процесния договор, по който
съдът не установил да има поправки и зачерквания, посочил е, че същият е
напълно идентичен на приложения в кориците на гр.д. № 930/2016г. по описа на
РС- Казанлък препис, след което го върнал на ищеца.
По делото е установено, че ищецът е извършил необходимите
действия в изпълнение на договора за поръчка. За установяване на тези
обстоятелства е депозирал по делото писмени доказателства, а именно: Молба до
Окръжна прокуратура - Пловдив от 24.09.2014г.; Протокол за разпит на свидетел
от 07.10.2014г.; Молба до отдел ГРАО от 09.10.2014г.; Молба до ОП - Пловдив от
16.02.2015г.; Молба до ОС - Пловдив от 23.04.2015г. по НОХД 402/2015г.;
Протокол от с.з. от 14.05.2015 г. по НОХД № 402/2015г. на ОС-Пловдив; Присъда №
48/14.05.2015г. на ОС-Пловдив по НОХД № 402/2015г. и мотиви към нея; Въззивна
жалба от 22.05.2015г.; Допълнителни изложения към въззивна жалба от
11.06.2015г.; Определение за насрочване № 301/02.07.2015г. на ПАС по ВНОХД
255/2015г.; Протокол от 15.10.2015 г. на ПАС по ВНОХД № 255/2015г.; Решение на
ПАС по ВНОХД № 255/2015г.; Молба от 20.10.2014г. до Информационния център към
Гаранционния фонд; Писмо от 21.10.2014г. от Гаранционния фонд с приложена
справка; Молба за доброволно плащане до „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД
от 27.10.2014г.; Искова молба до СГС от 22.01.2015г.; Разпореждане от
26.11.2015г. по гр. д. № 979/2015г. на СГС; Молба до СГС от 09.02.2015г. по гр.
д. № 979/2015г. на СГС; Разпореждане от 16.02.2015г. по гр. д. № 979/2015г. на
СГС; Молба до СГС от 02.04.2015г. по гр. д. № 979/2015г. на СГС; Молба до
личния лекар на И.Д. от 23.04.2015г.; Молба до СГС от 20.04.2015г. по гр. д. №
979/2015г.; Молба до СГС от 07.05.2015г. по гр. д. № 979/2015г.; Разпореждане
на СГС от 16.06.2015г. по гр. д. № 979/2015г.; Допълнителна искова молба до СГС
от 20.07.2015г.; Определение на СГС от 05.10.2015г. по гр. д. № 979/2015г. От
същите е видно, че адв. С. е представлявал ответницата, както в хода на
воденото досъдебно производство, така и в наказателното производство по НОХД № 402/2015г. по описа на ОС-Пловдив,
приключило с Присъда №48/14.05.2015г., с която Е.С.П. бил признат за виновен в
това, че на 15.09.2014г. в гр. Пловдив, на бул. „ Санкт Петербург“ пред № 48
при управление на МПС- товарен автомобил „ Рено Мастер“ с ДК № СА 2872 ХН
нарушил правилата за движение- чл. 21 ал.1 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на С.К.Д., поради което и на осн. чл. 343 ал.1
б. „в“ вр. чл. 342 ал.1 от НК вр. чл. 373 ал.2 от НПК вр. чл. 58а ал.1 вр. чл.
54 от НК бил осъден на две години лишаване от свобода. Със същата присъда подс.
Парсехян бил осъден да заплати на частния обвинител И.Е.Д. направените разноски
в размер на 3000лв., а също така и в производството по ВНОХД 255/2015г. по
описа на ПАС,приключило с Решение № 143/11.11.2015г., с което и на осн. чл. 334
т.3 вр. чл. 337 ал.2 т.2 от НПК Апелативният съд изменил първоинстанционната
присъда в наказателно- осъдителната й част. От гореописаните писмени
доказателства е видно, че ищецът продължил изпълнението на договора за поръчка,
като предприел всички необходими действия за защита правата на ответницата по
гражданско- правен ред, като подал молба до застрахователя на водача на
моторното превозно средство, причинил смъртта на С.Д. с искане за доброволно
изплащане на обезщетение в полза на И.Д., а след като такова не последвало
депозирал искова молба до СГС против „Застрахователно акционерно дружество
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, гр. София, с предявен иск с правно основание
чл. 226 ал.1 от КЗ/ отм./ и чл. 223 ал.2 от КЗ/ отм./ вр. чл. 86 ал.1 от ЗЗД за
сумата от 200 000лв.
Видно от Декларация от И.Е.Д. от 04.12.2015г., с
нотариална заверка на подписа рег. № 5945/04.12.2015г. на Нотариус М.И. с район
на действие- РС- Стара Загора е, че ответницата снела всички права и оттеглила
всички пълномощия от адв. П.П.С. и адв. Г.И.П.- С., както и от представляваното
от тях адвокатско дружество, като декларацията се считала и за уведомление до
посочените адвокати.
Образуваното въз основа на депозирана искова
молба от адв. П.С., като пълномощник на И.Е.Д. против „Застрахователно
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, гр. София, с правно
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/ отм./ и чл. 223 ал.2 от КЗ/ отм./ вр. чл. 86 ал.1
от ЗЗД гр.д. № 979/2015г. по описа на СГС, Първо ГО, I състав било прекратено с
Определение 25843/22.12.2015г. на осн.
чл. 233 от ГПК, поради отказ от ищцата от предявените искове.
По делото
е приложен препис от кореспонденция между ищеца и ответницата посредством
електронна поща, от текста на която е видно, че Д. е предложила с оглед
запазване нормалните отношения да заплати на адв. С. сумата от 5500лв., за
което бъде подписана спогодба, макар да приемала договора за сключен в
противоречие на чл. 26 и чл. 27 от ЗЗД.
С писмо изх. № П 00173/23.02.2016г. ЗАД „
Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД уведомил ответницата Д., че застрахователното
дружество е предлагало уреждане въпроса за търпените от нея неимуществени вреди
по доброволен ред, като такива постъпки били направени в начална фаза,
непосредствено след настъпване на ПТП и при липса на всички доказателства. С
цел уреждане на претенцията били провеждани разговори с адв. С., които не
довели до финализиране на претенцията.
Видно от приложеното към делото писмо изх. № П
00172/23.02.2016г. е, че ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД превело по
банкова сметка *** И.Д., открита в „УниКредит Булбанк“ АД с IBAN: ***но
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в размер
на 80 000лв. във връзка с подписано споразумение, уреждащо отношенията между
застрахователното дружество и Д. по повод на търпени неимуществени вреди,
вследствие на смъртта на дъщеря й С.К.Д., настъпила на 15.09.2014г. в гр.
Пловдив.
С оглед горните доказателства въззивният съд
намира, че следва де се приеме, че ищецът е представлявал доверителката си като
подал молба до застрахователя на водача на МПС, причинил смъртта на С.Д. и
водил преговори с него с цел доброволно изплащане на обезщетение в полза на
доверителката му.Тъй като такова не последвало, поради което адвокат С.
изготвил и подал искова молба до Софийски градски съд срещу „Застрахователно
акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп" АД за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в полза на клиентката му в размер на 200 000
лева, които предявил като частичен иск от вземане в размер на 400 000 лева. По
подадената искова молба било образувано гр. д. № 979/2015г. на СГС, по което
процесуалният представител на ищцата извършил действия в изпълнение указанията
на съда, снабдяване с доказателства за обосноваване на направеното искане за освобождаване
на ищцата от внасяне на такси и разноски по производството, подаване на
допълнителна искова молба, формулиране на доказателствени искания, набавяне на
необходимите документи във връзка с доказване на основателността на иска и др.
По делото било насрочено първо съдебно заседание за 12.02.2016г. На
04.12.2015г. И.Д. подписала декларация, с която декларирала, че снема всички
права и оттегля всички пълномощия от адв. С. и депозирала пред СГС отказ от
иска по гр. д. № 979/2015г. на СГС, поради което делото било прекратено. От
приложеното към отговора на исковата молба уведомление от ЗПАД „Булстрад Виена
иншурънс груп" се установява, че въз основа на постигнато извънсъдебно
споразумение с ищцата по делото, застрахователното дружество е изплатило на И.Д.
80 000 лева застрахователно обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от смъртта на дъщеря й С.Д.,
починала при процесното ПТП.
При така установената фактическа обстановка
първоинстанционния съд е приел, че предявеният иск е изцяло основателен и
доказан, поради което го е уважил с обжалваното решение.
Срещу същото е била подадена въззивна жалба, въз
основа, на което е образувано в. гр. д. № 1319/2016г. на ОС-Стара Загора, II
гр. състав. Въззивната инстанция, е постановила решение № 363 от 25.11.2016г.,
с което искът на ищеца П.С. е бил отхвърлен изцяло, поради приета от въззивния
съд нищожност на договора за поръчка, произтичаща от противоречие с морала.
Против това решение е подадена касационна жалба, по която е
постановено касационно решение по гр.д. № 576/2017г. по описа на 4-то ГО на
ВКС, с което състав на ВКС е отменил изцяло въззивното решение на ОС-Стара
Загора и е върнал делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд. В
мотивите си ВКС е приел, че договорът, сключен между адв. П.С. и неговата
доверителка е бил действителен и е породил своето правно действие, но
уговорката в него, с която е договорено резултативно възнаграждение,
противоречи на морала и като такава е нищожна. Указал е, че тази констатираната
от съда частична нищожност, следва да бъде заместена от повелителната
разпоредба на Закона за адвокатурата, която прогласява принципът за възмездност
на адвокатския труд - чл.36, ал.1 ЗА и определя начина на формиране на
адвокатското възнаграждение при липса на договореност между страните - чл.36 ,
ал.З ЗА. Същевременно е постановил, че неотносимо е в случая прилагането на
минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004г., тъй като същите са
предвидени единствено като база за определяне на възнаграждението за конкретни
процесуални действия, докато меродавен за определяне на възнаграждението по
всеки конкретен случай е постигнатото между страните съгласие, което в случая е
насочено и към действия извън процесуалното представителство. Приел е още, че
при липсата на договореност между страните, поради нищожността на клаузата,
относима към размера на възнаграждението, последният следва да се определи от
адвокатския съвет. Постановил е мотиви, че в тази хипотеза, съдът не може да
замести волята на страните по договарянето на справедливия и обоснован размер
на адвокатското възнаграждение, като присъди минимално възнаграждение,
определено по Наредбата. ВКС е дал указания съм въззивния съд да съобрази и
направеното в отговора на исковата молба възражение на ответницата, за неточно
изпълнение на поръчката и направеното в тази връзка искане за допускане на
гласни доказателства за обстоятелства относно изпълнението на договора, за да
може да се произнесе дали изпълнението на договора за поръчка е станало
невъзможно или оттеглянето е основателно, в който случай ще намерят приложение
разпоредбите на чл.288, ал.2 ЗЗД, респективно чл.26, ал.2, пр.2 ЗА
С оглед задължителните указания на ВКС, при
повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция, са допуснати и
разпитани двама свидетели за доказване възражението на ответницата за
неизпълнен договор за поръчка от страна на адв.С.. Разпитана, свидетелката Д.П.М.
е заявила, че не знае какви са били отношенията между ищеца и И.Д. и как е бил
изпълняван договорът между тях. Свидетелката Р.А.Ш. е заявила, че ответницата
по иска /нейна леля/ й е споделяла, че след наказателното дело ще има и други
дела, но не знае какви точно са те. Знае, че по своя воля И.Д. е оттеглила
пълномощията от адв.С. след сключване на споразумението със застрахователя. При
преценката на нейните показания, следва да се вземе предвид факта нейната
евентуална заинтересованост, доколкото същата е племенница на ответницата Д. и
има висящи дела с ищеца за отмяна на дарението в размер на 49 900 лева. От така
събраните пред настоящата инстанция гласни доказателства не се установява адв. С.
да е бил в неизпълнение на поетите договорни задължения, нито изпълнението на
договора да е станало невъзможно.
С оглед дадените указания на ВКС, при повторното
разглеждане на делото от въззивният съд, е изискано и определяне на
възнаграждение за ищеца по реда на чл.36, ал.З от ЗА от САС. В изпълнение на
горното, по делото е постъпило Решение от 19.12.2017 г., обективирано в
Протокол №42 на САС, в което Съветът на АК-София е приел, че не е компетентен
да се произнесе по задължаването на съда, тъй като не е бил сезиран с молба от
адвоката, както предвижда разпоредбата на чл.36, ал.З от ЗА. В решението е
посочено още, че ако адв. П.С. би сезирал Съвета с искане с правно основание
чл.36, ал.З от ЗА, то САС би му определил възнаграждение по реда на чл.7 от
Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения от 2050 лева. В
тази част Решението на САС е оспорено от ищеца с доводи за неговата неистинност
и немотивираност и по отношение на него е открито производство с правно
основание чл.193 от ГПК. С оглед оспорването, по реда на чл.186 от ГПК съдът е
изискал и Протокол №42 на САС от 19.12.2017 г., който е приобщен към
доказателствения материал по делото и от който е видно, че при формиране на
волята на колективния орган, адвокатският съвет не е обсъждал нито цената на
предявения иск, нито правните и фактически действия, които е извършил
довереника по договора за поръчка, нито самия договор, отличаващ се със своя
доверителен елемент, нито пък в него е посочена приложимата редакция на Наредба
№1/2004 г., на която се е основал органът в оспорената част на решението. С
оглед горното, следва да се приеме, че оспорването на документа по реда на
чл.193 от ГПК от страна на ищеца по делото, е проведено успешно.
С молба от 15.01.2018 г. ищецът е направил
обосновано искане към Съвета на АК-София с правно основание чл.36, ал.З от ЗА,
към което е приложил и съответните доказателства за защитавания материален
интерес в предприетите от него като представител на неговата клиентка И.Д.
процесуални и извъпроцесуални действия, както и за техния обем. С молба от
19.02.2018 г. ищецът е допълнил и конкретизирал искането си, като е приложил
съдебна практика на ВКС по сходни дела, в които като справедлив размер на
възнаграждението, който не противоречи на морала, е приет резултативен хонорар
от 20 % върху постигнатото застрахователно обезщетение.
С решение от 06.03.2018 г. по Протокол №9/2018
г., Съветът на АК-София е определил на адв.С. на основание чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба №1/2004 г. на ВАС и задължителната практика на ВКС, представена от
молителя, възнаграждение в размер на 16 000 лева.
Настоящият въззивен състав намира, че с
оглед дадените указания от състава на ВКС по настоящото дело и при тълкуване на
всички клаузи от договора в съвкупност, е установено, че действителната воля на
страните е да уредят отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на
правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, което е
уредено не само от ЗЗД -чл.280 и следващите, но и при специалната регламентация
по Закона за адвокатурата/ЗА/. Упражняването на адвокатската професия, съгласно
определението в чл.2 ЗА, е дейност за правно съдействие и защита на свободите,
правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се
осъществява чрез устни и писмени консултации и становища по правни въпроси,
изготвяне на книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и др., свързани с
възложената от клиента работа, представителство на доверителите пред органите
на съдебната власт, пред физически и юридически лица -чл.24 ЗА, срещу уговорено
между адвоката и клиента възнаграждение - чл.36 ЗА. Изложените основни
характеристики на адвокатската дейност дават основание договорните отношения
между адвоката и клиента да се определят като най-близки, сходни на договора за
поръчка, уреден в ЗЗД. В случая страните са постигнали договореност според
разпоредбата на чл. 36 ал.4 ЗА, т.е. съгласие за заплащане на резултативен
хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от
неговия изход. Видно от съдържанието на договора уговореното възнаграждение
между тях е отнесено към всички действия на адвоката - довереник към постигане
на обезщетение във връзка с причинените на ответницата неимуществени вреди, в
защита на оценяемо в пари материално право, поради което е допустимо и
възможно, съгласно посочената разпоредба, уговаряне на резултативен хонорар.
Законът за адвокатурата позволява подобен подход за определяне на възнаграждението
на адвоката, при това без да ограничава размера или процента за определянето
му. С процесния договор, ответницата като доверител, е предоставила широк кръг
правомощия на довереника за реализиране на крайната цел - както процесуални,
така и извънпроцесуални действия, насочени към получаване на справедливо
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие на настъпилата
смърт на дъщеря й, в резултат на ПТП: взаимодействие с различни държавни
органи, провеждане на преговори за уреждане на отношенията във връзка с
определяне на справедливо обезщетение за причинените вреди, като в случай на
отказ от доброволно уреждане на отношенията между пострадалата и третите
задължени лица се организира защита по съдебен ред - изготвяне на искова молба
и предявяването й пред компетентен съд, процесуално представителство за защита
по съответното дело до приключването му с влязъл в сила съдебен акт, с който да
се присъди търсеното обезщетение; както и последващи действия по доброволното
му или принудително събиране от длъжника. Въззивният съд намира, че договорът между страните е действителен,
като недействителната му клауза относно договорения размер на адвокатското
възнаграждение, следва да бъде заменена от повелителна норма на закона - чл.36,
ал.З от ЗА, като същият следва да бъде определен от Адвокатският съвет, към
който се числи ищеца.
В конкретния случай следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че до момента, в който пълномощията на ищеца са били оттеглени
от ответницата (с декларация до съда от 04.12.2015г.) довереникът е изпълнявал
задълженията си по договора: подал молба до застрахователя на водача на
моторното превозно средство, причинил смъртта, с искане за доброволно изплащане
на обезщетение, с цел уреждане на претенцията провел множество разговори, които
не довели до финализиране на претенцията, а след като такова не последвало
депозирал искова молба до СГС против застрахователното дружество, изготвил и
допълнителна искова молба. Образуваното въз основа на исковата молба
производството по делото било прекратено на 22.12.2015г., след като дружеството
превело по сметка на ответницата сумата 80 000лв. във връзка с подписано
споразумение. Въз основа на тези данни съдът приема, че не може да бъде
направен извод за неизпълнение на задълженията по договора за оказване на
правна помощ от страна на адвокат С.. От събраните от въззивната инстанция
допълнителни доказателства чрез разпит на двамата допуснати свидетели не се установява
неизпълнение на задълженията на адвокат С. по договора за поръчка, нито че
изпълнението на договора е станало невъзможно. От тях се установява само, че
ответницата Д. е сключила споразумение със застрахователя, без да търси
съдействие от упълномощения от нея адвокат. По делото не съществуват данни, от
които може да се направи извод, оттеглянето на пълномощията на адв.С. от
ответницата Д., да е било основателно. При това положение, неприложими към разглежданата
хипотеза са разпоредбите на чл.288, ал.2 ЗЗД, респ. - на чл.26, ал.2 от ЗА,
съгласно които при неоснователно оттегляне на пълномощията, довереникът има
право на възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне - се дължи
възнаграждение само за положения труд.
От изложеното следва, че размерът на дължимото
възнаграждение, съгласно приетото по делото Решение от 06.03.2018 г. по
Протокол №9/2018 г. на Съвета на АК-София, е в размер на 16 000 лева, като не
са налице основания за неговото намаляване при условията на чл.288 от ЗЗД и чл.
26, ал.2 от ЗА.
От страна на ответницата не се доказва същата да
е изпълнила поетото с договора задължение и да е заплатила изцяло или отчасти
адвокатско възнаграждение на довереника си. Представените по делото
доказателства за извършен паричен превод от 3000 лева по сметка на адв.С. са с
основание възнаграждение за осъществена защита в наказателното производство,
които са предмет на друг договор за поръчка и са извън предмета на доказване по
настоящия правен спор.
С оглед на горното, въззивният съд намира, че по
делото са налице всички елементи от фактическия състав на посочените
разпоредби, позволяващи да се ангажира отговорността на ответницата, а именно:
валиден договор за поръчка между нея и ищеца, заместен в уговорката си относно
размера на дължимото възнаграждение от повелителни норми на Закона за
адвокатурата; изпълнение на задълженията по него от стана на ищеца;
неоснователно оттегляне на поръчката от страна на доверителя-ответник и
неизпълнение на задължението му да заплати в полза на довереника си дължимото
адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира,
че предявеният иск е основателен и доказан до размера на 16 000лв., ведно
с дължимата законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, поради което следва да бъде уважен в този размер. С
оглед на това следва искът да бъде отхвърлен до размер, в който е предявен – 23 100 лв. като неоснователен
и недоказан.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че
обжалваното решение следва да бъде отменено, в частта, в която е уважен иска
над сумата от 16 000 лв. до
23 100 лв., като вместо него бъде постановено друго, с което бъде
отхвърлен иска като неоснователен и недоказан до размера на 23 100 лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ: И двете страни са направили
искания за присъждане на направените разноски по делото. В отменителното си
решение ВКС е посочил, че по разноските за всички инстанции съдът ще следва да
се произнесе при новото разглеждане на делото с оглед изхода по спора. От
представените списъци с разноски пред настоящата инстанция е видно, че
разноските ,направени от ищеца във всички етапи на настоящото производство са
общо в размер на 14 330 лв. Съгласно представения списък с разноските,
депозиран от пълномощника на ответницата е видно, че същата е направила
разноски общо в размер на 4042 лв. Въззивният съд счита, че не следва да се
включват като разноски по делото направените от пълномощника на ответницата и
посочени като разходи транспорт и др. – 500 лв., тъй като няма данни по делото
те да са действително извършени. И двете страни са направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
по отношение на другата страна.
Въззивният съд намира, че и двете възражения са
неоснователни, тъй като претендираните възнаграждения са съобразени с
изискванията на Наредба №1 от 09.07.2004г. за МРАВ, както и с факта, че делото
е с фактическа и правна сложност.
С оглед на това намира че следва да бъдат
присъдени както следва: Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата 9926лв.,
представляваща
разноски за двете съдебни инстанции, съразмерно уважената част от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответницата сумата 1242 лв., представляваща разноски за двете съдебни
инстанции, съразмерно отхвърлената част от иска.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд
намира, че следва обжалваното решение на КРС да бъде отменено и в частта за
разноските.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 310/17.06.2016 г. на Казанлъшки районен съд постановено по гр. д. №
930/2016 г., по описа на същия съд, в частта, в която е осъдена И.Е.Д. да
заплати на П.П.С. сумата над 16 000 лв., до размера на 23 100 лв., както
и в частта на разноските, като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.П.С., ЕГН: ********** и адрес: ***, офис 9 срещу И.Е.Д., ЕГН: **********
и адрес: *** иск с правно основание чл. 36 ЗА за сумата над 16 000лв. до
претендирания размер от 23 100 лв.
представляваща неизплатено възнаграждение, по договор за поръчка сключен на
21.09.2014 г. с предмет извършване на правни и фактически действия за
получаване на обезщетение поради смъртта на С.Д. от ПТП на 15.09.2014 г., ведно
със законната лихва, считано от 04.02.2016 г. – датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на цялата дължима сума.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата му част.
ОСЪЖДА И.Е.Д.,
ЕГН ********** и адрес: *** да заплати
на П.П.С., ЕГН ********** и адрес: ***, офис 9, сумата от 9926 лв. /девет
хиляди деветстотин двадесет и шест лева/, представляваща разноски за двете
съдебни инстанции, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА П.П.С.,
ЕГН ********** и адрес: ***, офис 9, да заплати на И.Е.Д., ЕГН ********** и
адрес: ***, сумата от 1242 лв. /хиляда двеста четиридесет и два лева/, представляваща
разноски за двете съдебни инстанции съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред ВКС на
Република България в месечен срок от връчването му на страните, при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: