Р Е Ш Е Н И Е
40/17.1.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На осми януари през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1905 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два положителни установителни иска с
правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от “***” АДСИЦ /с предишно наименование „***“ АДСИЦ/, с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“ №43, представлявано от Г.
А. Г. – изпълнителен директор, чрез упълномощен представител – юрисконсулт Д.
К. срещу С.Г.Б., с ЕГН**********,***. Ищцовото дружество твърди, че на 08.08.2003
год. между ответника С.Г.Б. и ***АД /с ново наименование „***“ АД/, с ЕИК***
бил сключен Договор за издаване и използване на кредитна карта „***“, по силата
на който на Б. била издадена кредитна карта и му била отпусната определена
парична сума, а ответникът се е задължил да върне усвоената сума, заедно с
начислените договорни лихви разсрочено, на месечни вноски с установен минимален
размер. Последният не изпълнявал задълженията си по договора, като с Договор за
прехвърляне на вземания №001/15.11.2007 год. „***“ АД, с ЕИК*** прехвърлило на
„***“ АДСИЦ, с ЕИК*** /с ново наименование „***“ АДСИЦ/ вземания по договори за
кредит, изброени в Приложение №1 към Договора с всички обезпечения, привилегии
и други принадлежности към тях, включително с начислената до датата на
прехвърлянето лихва срещу посочената в договора цена, която цесионерът е
заплатил в цялост на цедента. Тъй като ответникът не изплатил дължимата сума
ищцовото дружество на основание чл.410 от ГПК подало в Районен съд – гр.Шумен
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Б., в резултат на което
било образувано ЧГД №1094/2019 год. по описа на ШРС. Тъй като след издаване на
заповедта за изпълнение ответникът не е бил намерен на известните по делото
адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на чл.47, ал.5
от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват два обективно
съединени положителни установителни иска с правно основание чл.422 от ГПК с
цена, както следва: 604.83 лева – дължима и непогасена главница по споразумение
от 15.05.2014 год. за признаване и разсрочване на задължение по договор за
издаване и използване на кредитна карта „***“ от 08.08.2003 год., сключен с ***АД
/ново наименование „***“ АД/, с ЕИК***, цедирано на „***“ АДСИЦ, с ЕИК*** /с
ново наименование „***“ АДСИЦ/, с ЕИК***, съгласно Договор за прехвърляне на
вземания от 15.11.2007 год. и Приложение №1 към него, 184.14 лева - мораторна лихва, начислена за периода от
14.04.2016 год. до 14.04.2019 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.04.2019 год. до
окончателното изплащане на сумите. Молят
също съдът с решението си да осъди ответника да им заплати разноските по
заповедното и настоящото производство.
В съдебно
заседание за ищцовото дружество не се явява представител. От тяхно име е
депозирана писмена молба на 06.01.2020 год., в която излагат становище по съществото
на спора.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на
адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от
НБД и от ТД на НАП, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е бил
назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на
назначения на ответника особен представител е бил депозиран писмен отговор. В
отговора последният заявява, че предявените искове са допустими и вероятно
основателни. Не оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично.
За него се явява назначения особен представител – адв.В.Б. от ШАК, като оспорва исковата молба и изразява становище по съществото на спора.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 08.08.2003 год. между ответника С.Г.Б. и ***АД
/с ново наименование „***“ АД/, с ЕИК*** бил сключен Договор за издаване и
използване на кредитна карта „***“, по силата на който на Б. била издадена
кредитна карта и му била отпусната определена парична сума, а ответникът се е
задължил да върне усвоената сума, заедно с начислените договорни лихви
разсрочено, на месечни вноски с установен минимален размер. Последният не
изпълнявал задълженията си по договора, като с Договор за прехвърляне на
вземания №001/15.11.2007 год. „***“ АД, с ЕИК*** прехвърлило на „***“ АДСИЦ, с
ЕИК*** /с ново наименование „***“ АДСИЦ/ вземания по договори за кредит,
изброени в Приложение №1 към Договора с всички обезпечения, привилегии и други
принадлежности към тях, включително с начислената до датата на прехвърлянето
лихва срещу посочената в договора цена, която цесионерът е заплатил в цялост на
цедента.
В срока на действие на договора ответникът не е
изпълнил коректно задължението си за заплащане на дължимите вноски, поради
което към 15.11.2007 год. – датата на прехвърляне на вземането дължимата от Б. сума била в размер на 604.83 лева. Длъжникът е
бил уведомен за цесията в съответствие с разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД,
като със споразумение, сключено на 15.05.2014 год., сключено между „***“ АДСИЦ и С.Г.Б., последният е признал
съществуването на дълга си, чийто остатък е бил в размер на 604.83 лева, като
страните се съгласили задължението да бъде редуцирано с 50 % в случай, че
остатъкът от 302.42 лева бъде изплатен еднократно в срок до 05.06.2014 год. От
страна на ответника не са постъпили плащания.
Тъй като ответникът не изплатил дължимата сума
ищцовото дружество на основание чл.410 от ГПК подало в Районен съд – гр.Шумен
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Б., в резултат на което
било образувано ЧГД №1094/2019 год. по описа на ШРС. След издаване на заповедта
за изпълнение ответникът не е бил намерен на известните по делото адреси и
връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е възникнало
задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от:
Заявление за издаване на кредитна карта ***, ведно с Общи условия,
Договор за прехвърляне на вземания №001/15.11.2007 год., Банково извлечение, Извлечение от Приложение №1 към Договор за
прехвърляне на вземания, Уведомление за прехвърляне на вземания, Споразумение
от 15.05.2014 год., Извлечение от сметка, Справка за изчислена лихва,
Пълномощно, Съобщение, Вносна бележка за заплатена държавна такса, материалите, приложени по ЧГД
№1094/2019 год. по описа на ШРС.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвената в хода на съдебното производство и приета от съда съдебно-икономическа експертиза, по която
вещото лице дава заключение,
че размерът на непогасеното задължение на ответника е на стойност 604.83 лева,
като сумите, формиращи общата сума са представени в приложение към
експертизата, че по споразумението от 15.05.2014 год. няма извършени плащания
от страна на ответника, а размерът на законната лихва върху сумата от 604.83
лева за периода от 14.04.2016 год. до 14.04.2019 год. е в размер на 184.14
лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, като по силата
на сключения на 08.08.2003 год. между ответника С.Г.Б. и ***АД /с ново
наименование „***“ АД/, с ЕИК*** Договор за издаване и използване на кредитна
карта „***“, на Б. била издадена кредитна карта и му била отпусната парична
сума в размер на 659.28 лева за заплащане на стока, закупена от „***“ АД, а
ответникът се е задължил да върне усвоената сума, заедно с начислените
договорни лихви разсрочено, на 12 месечни вноски с установен минимален размер.
Ответникът не изпълнявал задълженията си по
договора, като с Договор за прехвърляне на вземания №001/15.11.2007 год. „***“
АД, с ЕИК*** прехвърлило на „***“ АДСИЦ, с ЕИК*** /с ново наименование „***“
АДСИЦ/ вземания по договори за кредит, изброени в Приложение №1 към Договора с
всички обезпечения, привилегии и други принадлежности към тях, включително с
начислената до датата на прехвърлянето лихва срещу посочената в договора цена,
която цесионерът е заплатил в цялост на цедента. Длъжникът е бил уведомен за
цесията в съответствие с разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, като със
споразумение, сключено на 15.05.2014 год. между „***“ АДСИЦ и С.Г.Б., последният е признал
съществуването на дълга си, чийто остатък е бил в размер на 604.83 лева, като
страните се съгласили задължението да бъде редуцирано с 50 % в случай, че
остатъкът от 302.42 лева бъде изплатен еднократно в срок до 05.06.2014 год. От
материалите по делото и от изготвената в хода на съдебното производство
съдебно-счетоводна експертиза се установява по безспорен начин, че в посочения
срок не са постъпили плащания от страна на ответника.
С оглед на изложеното се налага извода, че Б. дължи на ищцовото дружество сумата от 604.83 лева
– дължима и непогасена главница по споразумение от 15.05.2014 год. за
признаване и разсрочване на задължение по договор за издаване и използване на
кредитна карта „***“ от 08.08.2003 год., сключен с ***АД /ново наименование „***“
АД/, с ЕИК***, цедирано на „***“ АДСИЦ, с ЕИК*** /с ново наименование „***“
АДСИЦ/, с ЕИК***, съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007
год. и Приложение №1 към него, 184.14 лева -
мораторна лихва, начислена за периода от 14.04.2016 год. до 14.04.2019
год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 15.04.2019 год. до окончателното изплащане на сумата.
По отношение възражението на особения представител
на ответника, направено с отговора на исковата молба и в съдебно
заседание, че липсва декларация, с която
ответникът да е декларирал, че е запознат с общите условия към договора, съдът
намира същото за неоснователно. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството,
че видно от приложеното като писмено доказателство по делото Заявление за
издаване на кредитна карта ***, в същото изрично е било декларирано от страна
на ответника, че същият е запознат с общите условия на договора, като същите са
били приложени като част от посоченото заявление.
Действително по делото липсва представен екземпляр
от сключения между ответника и първоначалния кредитор договор, но с оглед на
извършената цесия и сключеното след нея споразумение между Б. и ищцовото
дружество, се налага извода, че ответникът е признал изцяло задължението,
предмет на сключеното споразумение и на настоящото производство.
С оглед задължението на съда, визирано в
разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съдът при проверка на представените
по делото писмени доказателства намира, че клаузите на сключения между страните
договор отговарят на изискванията на ЗПК, както по отношение на изискуемия за
използване шрифт, така също и по отношение на останалите, предвидени в закона
изисквания, като на длъжника са били предоставени общи условия и формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити. В същото време
договорения размер на годишната лихва, както и годишния процент на разходите са
под допустимия, съгласно разпоредбите на ЗПК и съдебната практика размер,
поради което клаузите на договора не са неравноправни.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на
ищцовото дружество и направените по заповедното и настоящото производство
разноски в общ размер на 650 лева, включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за назначения в производството
особен представител и възнаграждение за вещо лице, съгласно представен
списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Г.Б., с ЕГН**********,*** дължи на “***” АДСИЦ /с предишно
наименование „***“ АДСИЦ/, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“***“ №43, представлявано от Г. А. Г. – изпълнителен директор,
чрез упълномощен представител – юрисконсулт Д. К. сумите от 604.83 лева /шестстотин и четири лева и осемдесет и три
стотинки/ – дължима и непогасена главница по споразумение от 15.05.2014
год. за признаване и разсрочване на задължение по договор за издаване и използване
на кредитна карта „***“ от 08.08.2003 год., сключен с ***АД /ново наименование
„***“ АД/, с ЕИК***, цедирано на „***“ АДСИЦ, с ЕИК*** /с ново наименование „***“
АДСИЦ/, с ЕИК***, съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007
год. и Приложение №1 към него, 184.14
лева /сто осемдесет и четири лева и четиринадесет стотинки/ - мораторна лихва върху главницата от 604.83
лева, изчислена за периода от 14.04.2016 год. до 14.04.2019 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.04.2019 год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.Г.Б., с ЕГН**********,*** да заплати на “***” АДСИЦ /с
предишно наименование „***“ АДСИЦ/, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“***“ №43, представлявано от Г. А. Г. – изпълнителен
директор, чрез упълномощен представител – юрисконсулт Д. К. направените в хода на заповедното и
настоящото производство разноски в
общ размер на 650 лева /шестстотин и петдесет лева/, включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за назначения в производството
особен представител и възнаграждение за вещо лице, съгласно представен списък.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: