Р Е Ш Е Н И Е
№...
11.06.2020г. Гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 27.05.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Eмилия Д., като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №4258 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Искът е
предявен от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр.София срещу С.Д.Д. ***. С
исковата молба се твърди, че ответникът е страна по Договор за заем CrediHome
№1182-00016027 от 25.01.2017г. с „Микро кредит“ АД. На 09.06.2017г. е подписано
Приложение №1 към Рамков договор за покупко-продажба на вземания между „Микро
кредит“ АД и “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който
вземането е прехвърлено на ищеца. Ищецът направил необходимото за уведомяването
на ответника за прехвърлянето на вземането, но ответникът не получил
уведомлението по своя вина. Ищецът счита, че е налице надлежно уведомяване и
чрез връчване на исковата молба. С посочения договор „Микро кредит“ АД
предоставил на ответника заем в размер на 600,00лв., който следвало да бъде
върнат на 6 месечни погасителни вноски. Била договорена лихва в размер на
40,44лв., която се начислявала заедно с главницата в погасителните вноски.
Освен това между страните по договора бил сключен и Договор за допълнителни
услуги на стойност 46,80лв., както и застраховка „Защита“ на стойност 237,60лв.
Налице било неизпълнение на задълженията на ответника по договора. Вземанията
по договора не били обявявани за предсрочно изискуеми, тъй като били с настъпил
падеж. Поради неизпълнение на задълженията към ищеца, същият е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело
№908/2019г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът е издал заповед за изпълнение,
но ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си адрес, поради което за
издадената заповед е уведомен чрез залепване на уведомление по реда на чл.47,
ал.5 ГПК. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия
установителен иск по реда на чл.422 ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от
600,00лв. – главница, представляваща
задължение по Договор за заем CrediHome №1182-00016027 от 25.01.2017г.,
40,44лв. – договорна лихва за периода от 03.03.2017г. до 03.08.2017г.,
46,80лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за
периода от 03.03.2017г. до 03.08.2017г., 237,60лв. – застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги за периода от 03.03.2017г. до 03.08.2017г.,
95,96лв. - лихва за забава по договор за заем за периода от 04.03.2017г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда,
42,62лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от
04.03.2017г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда, законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските
по заповедното производство и направените в настоящото производство разноски.
Ответникът, чрез особения си
представител, в срока за писмен отговор не изразява становище. В съдебно заседание изразява становище, че предявените искове са
неоснователни. Счита, че договорът за кредит е недействителен на няколко
основания – сключен е в по-ситен шрифт от определения с императивна правна
норма, не били спазени изискванията за посочване на компонентите на годишния процент на разходите, последният надвишавал максимално определения
в закона. Освен това договорът
бил сключен при накърняване на добрите нрави. Договорът за допълнителен пакет услуги
противоречал на Закона за защита на потребителите. Не било предвидено в
договора или в общите условия възможност за прехвърляне на вземането. Моли съда
да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и
правна обстановка:
От приложеното към настоящото
производство ч.гр.дело №908/2019г. по описа на РС-Стара Загора, е видно, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 600,00лв.
– главница, представляваща задължение по
Договор за заем CrediHome №1182-00016027 от 25.01.2017г., 40,44лв. – договорна
лихва за периода от 03.03.2017г. до 03.08.2017г.,
46,80лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за
периода от 03.03.2017г. до 03.08.2017г., 237,60лв. – застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги за периода от 03.03.2017г. до 03.08.2017г.,
95,96лв. - лихва за забава по договор за заем за периода от 04.03.2017г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда,
42,62лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от
04.03.2017г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда,
както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на сумата. Със заявлението се претендират и
направените разноски по делото. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за
изпълнение №575/15.02.2019г. Заповедта е връчена чрез залепване на
уведомление по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя,
че следва да предяви иск за установяване на вземането си. Това обуславя за ищеца правния
му интерес от предявяване на настоящите искове.
От представените и приети като
писмени доказателства копия на Договор
за заем CrediHome №1182-00016027 от 25.01.2017г., Общи условия към договора,
Искане за заем, Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome
№1182-00016027 от 25.01.2017г., Искане за допълнителни услуги към заем
CrediHome №1182-00016027 от 25.01.2017г., Тарифа за допълнителни услуги на
„Микро кредит“ АД, Застраховатерна полица за застраховка „Защита“ се установява, че на 25.01.2017г.
ответникът е сключил договор за паричен заем с „Микро кредит“ АД за сумата от 600,00лв. С
подписването на договора ответникът се е задължил да върне предоставения му
кредит със съответното оскъпяване чрез 6 месечни вноски. Освен това ответникът е
закупил допълнителен пакет услуги „Преференциално обслужване“ на стойност 46,80лв.,
както и застраховка „Защита“ на стойност 237,60лв. Сумите за допълнителния
пакет услуги и за застраховката били разсрочени съобразно погасителния план,
като сумата за допълнителния пакет услуги следвало да се изплати на шест вноски
по 7,80лв., а сумата по застраховката – на шест вноски по 39,60лв. Ответникът не оспори фактите
изложени в исковата молба относно сключването на договора и неговите клаузи,
поради което съдът приема, че действително между страните е бил сключен
процесният договор за заем.
От приетите като писмени
доказателства по делото копия на Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г., Анекс №1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г., Анекс №3
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г.,
Извлечение от Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, Писмено потвърждение за извършената цесия, Пълномощно, Уведомително
писмо до С.Д.Д. – 2 броя, ведно с известие за доставяне се установява, че на 16.01.2015г.
е бил сключен Рамков договор за цесия между „Микро кредит“ АД и ищеца, като
по силата на допълнителните анекси към него се конкретизирали вземанията, които
се прехвърляли. Вземането по договора с ответницата е прехвърлено на ищеца. В изпълнение на изискванията на
чл.99, ал.3 ЗЗД за договора за цесия е било изготвено съответно уведомление за
ответницата, което било изпратено от цесионера – ищецът. Уведомлението не било
получено от ответницата, тъй като същата не била намерена на посочения в
договора адрес.
По отношение на извършената цесия на процесните вземания - Съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Страните по договора не са ограничили
правото на кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът или естеството на
вземането препятстват подобно действие. В чл.21 от Общите условия към договора за заем изрично е предвидено, че
заемополучателят дава изричното си съгласие вземането да бъде прехвърлено от
заемодателя на избрано от него трето лице. От това следва, че договорът за цесия, по
силата на който ищецът се легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо ответника
цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като това следва от
нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД. В случая уведомяването на длъжника изхожда от
цесионера, който е бил надлежно упълномощен от цедента. В решение №156 от
30.11.2015г. по т.дело № 2639/2014 година на ВКС, решение № 123 от 24.06.2009
г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, ІІ т.о.
и др., е прието, че няма пречка старият кредитор да упълномощи новия
кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Съгласно Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС
по т. д. № 12/2009г., II т.о. ТК, получаването на уведомлението в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано. Предвид това и доколкото в случая уведомлението за извършената
цесия е връчено на ответника с преписа от исковата молба, съдът приема, че
цесията е надлежно съобщена. Това надлежно съобщаване не се опорочава от факта, че
исковата молба е връчена на особен представител назначен от съда. За приемане
на уведомление за извършена цесия не се изисква изрично упълномощаване при
договорното представителство, за да се счита, че особеният представител не може
да получи такова уведомление. Съдебната практика приема, че уведомяването за
извършена продажба на вземането чрез особен представител е надлежно, по
аналогия с уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема за установено, че между страните съществува
облигационно отношение по сключения договор за заем и последващото прехвърляне
на вземането на новия кредитор в лицето на ищеца. По делото не се опроверга
факта, че процесният договор е породил желаните правни последици, и по – конкретно,
че кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума. Не се опроверга
и твърдението, че ответникът е преустановил плащането по договора.
В производството по чл.422 ГПК
ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът –
възраженията си срещу вземането. В случая, ищецът установява правопораждащия
факт, от който произтича вземането му. Ответникът не ангажира доказателства, че
е изпълнил задължението си по договора.
Ответникът
е направил възражение за недействителност на договора поради шрифта на
изписване на текста му, което съдът намира за неоснователно. По делото е
приложено копие на договора и на общите условия към него, от което е видно, че
шрифтът на текста е 12 – съгласно изискванията на Закона за потребителския
кредит (ЗПК). Освен това самият размер на шрифта не е достатъчно условие да се
приеме, че един договор е недействителен. Необходимо е освен това размерът на
шрифта на текста на договора да е довел до обективно затруднение за потребителя
да разбере клаузите му. Съдът намира, че в случая такова не е налице.
Процесният договор съдържа всички изискуеми реквизити на договор за заем. В самия договор, а не в общите условия към него са посочени както размера на годишния лихвен процент, така и на годишния размер на разходите. В подписания от страните погасителен план са диференцирани за всеки месец размера на погасителната вноска. Съгласно чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.“ Размерът на законната лихва се изчислява като към основния лихвен процент се прибавят 10 пункта, което означава, че по процесния договор годишният процент на разходите не надвишава максимално определения петкратен размер.
По изложените съображения съдът намира, че
клаузите на процесния договор, с които е определен годишният лихвен процент и
годишният процент на разходите са действителни и са породили желаните от
страните правни последици.
Недействителен се явява Договора за
допълнителни услуги, както и клаузите на договора за застраховка, касаещи
изплащането на застрахователната премия. Възможността за събиране от потребителя на такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
разпоредбата на чл.10а, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ (нов – ДВ,
бл.35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г.). Законът обаче не допуска кредиторът
да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. В противоречие на императивното
правило на чл.10, ал.4 от ЗПК в договора за допълнителни услуги е определено
общо възнаграждение за няколко различни услуги.
В чл.10а, ал.4
от ЗПК е предвидено, че „Видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.“ В случая, в договора
за потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието, за което
се събират съответните такси. Наред с
това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е.
то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените в него
услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време
на действието на сключения между страните договор. Така с уговарянето на
допълнително възнаграждение в размер на 46,80лв., всъщност се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост при
договарянето - потребителят следва да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично
ползване на такава. Следователно договорът за предоставянето на пакет от
допълнителни услуги на стойност 46,80лв.
се явява нищожен, като противоречащ на императивни правни норми – разпоредбите
на чл.10, ал.2
предл. второ и чл. 10а, ал.3 и ал. 4 от
Закона за потребителския кредит. По
отношение на договора за застраховка, то същият е инкорпориран в договора за
предоставяне на допълнителни услуги и макар да е изрично записано, че не е
задължителна част или условия за сключване на договора за заем, за потребителя остава
убеждението, че двата договора за взаимно свързани и не могат да бъдат сключени
поотделно. От друга страна възнаграждението по договора за допълнителни услуги
и застрахователната премия не са посочени като цяла сума, а само като размер
месечни вноски за определен брой месеци и дата, на която се дължат. Така
възнаграждението за допълнителните услуги е посочено като месечна вноска от
7,80лв. за срок от 6 месеца, дата на изплащане: 3-то число. Възнаграждението за
застрахователната премия е посочено като месечна вноска от 39,60лв., за срок от
6 месеца, дата на изплащане: 3-то число. За тези суми не е приложен погасителен
план, нито са включени в погасителния план към договора за заем. Не става ясно
и, че се прибавят към месечните погасителни вноски по договора за заем. Датата
на изплащане е посочена като 3-то число на месеца, но не е ясно в кои месеци
следва да бъде изплатено задължението. Поради изложеното съдът намира
посочените клаузи за неравноправни и съответно нищожни, предвид което
ответницата не дължи възнаграждението по договора за допълнителни услуги и
договора за застраховка.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че
ответникът дължи връщане единствено на главницата по сключения договор за
потребителски кредит, която е в размер от 600,00лв., ведно с възнаградителната
лихва, уговорена в договора - 40,44лв.
Предвид
забавата в изплащането на задължението, ответницата дължи и лихва за забава
върху главницата от датата на падежите на погасителните вноски до датата на
подаване на заявлението в съда. Съдът служебно изчисли размера на лихвата за
забава. За погасителната вноска от 100,00лв. главница с падеж 03.03.2017г.
ответницата дължи лихва за забава за периода от 04.03.2017г. до 11.02.2019г. в
размер на 19,73лв. За погасителната вноска от 100,00лв. главница с падеж
03.04.2017г. ответницата дължи лихва за забава за периода от 04.04.2017г. до
11.02.2019г. в размер на 18,86лв. За погасителната вноска от 100,00лв. главница
с падеж 03.05.2017г. ответницата дължи лихва за забава за периода от
04.05.2017г. до 11.02.2019г. в размер на 18,03лв. За погасителната вноска от
100,00лв. главница с падеж 03.06.2017г. ответницата дължи лихва за забава за
периода от 04.06.2017г. до 11.02.2019г. в размер на 17,17лв. За погасителната
вноска от 100,00лв. главница с падеж 03.07.2017г. ответницата дължи лихва за
забава за периода от 04.07.2017г. до 11.02.2019г. в размер на 16,34лв. За
погасителната вноска от 100,00лв. главница с падеж 03.08.2017г. ответницата
дължи лихва за забава за периода от 04.08.2017г. до 11.02.2019г. в размер на 15,48лв.
Общият размер на дължимата лихва за забава възлиза на 105,61лв. Ищецът е
предявил иска си в размер на 95,96лв. - лихва за забава по договор за заем за
периода от 04.03.2017г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда, поради което съдът следва да уважи иска в
предявения размер.
Акцесорният
иск за заплащане на лихва за забава за задължението по договор за допълнителни
услуги следва да бъде отхвърлен с оглед неоснователността на главния иск.
По отношение на претенцията за съдебните и деловодните
разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за
завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските,
съразмерно с уважената част от исковете. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на общо
330,00лв., представляващи платената от ищеца държавна такса, възнаграждение за
особен представител и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената
част от исковете.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на
ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.“ Поради тази причина съдът следва да осъди ответника
да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със
Заповед за изпълнение №575/15.02.2019г.,
в размер на общо 51,00лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете.
Воден
от горните съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Д.Д., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** дължи на “АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявана от Димитър Бориславов Бончев,
изпълнение на парично задължение в размер на 600,00лв. (шестстотин лева) – главница, представляваща задължение по Договор за заем CrediHome
№1182-00016027 от 25.01.2017г., 40,44лв.
(четиридесет лева и 44 стотинки) – договорна лихва за периода от 03.03.2017г. до 03.08.2017г.,
95,96лв. (деветдесет и пет лева и 96
стотинки) - лихва за забава по договор за заем за периода от 04.03.2017г. до 11.02.2019г.,
ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 12.02.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №575/15.02.2019г. по ч.гр.дело №908/2019г. по описа на РС гр.Стара Загора, като отхвърля иска в останалата му част за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните 46,80лв.
– сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от
03.03.2017г. до 03.08.2017г., 237,60лв. – застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги за периода от 03.03.2017г. до 03.08.2017г., 42,62лв. –
лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 04.03.2017г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.
ОСЪЖДА С.Д.Д.,
с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявана от Димитър
Бориславов Бончев, направените разноски по делото в размер на общо 330,00лв. (триста и
тридесет лева), представляващи
платената от ищеца държавна такса, възнаграждение за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С.Д.Д., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на “АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявана от Димитър Бориславов Бончев,
направените разноски по заповедното производство в размер на общо 51,00лв. (петдесет и един лева) за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете, които суми са присъдени и включени в Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №575/15.02.2019г. по ч.гр.дело №908/2019г. по
описа на РС гр.Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване
пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: