РЕШЕНИЕ
№ 1775
Плевен, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Плевен - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | СНЕЖИНА ИВАНОВА |
При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА и с участието на прокурора ИВАН БОРИСОВ ШАРКОВ като разгледа докладваното от съдия СНЕЖИНА ИВАНОВА административно дело № 20247170700129 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ.
Делото е образувано по искова молба на И. И. Ц., [ЕГН], с постоянен и настоящ адрес област Плевен, община Червен бряг, [населено място], [улица], чрез адв. Е. Ф. от САК против Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи Пловдив /ОДМВР/.
В исковата молба се твърди, че е назначен по трудово правоотношение с работодател „Маливо“ ЕООД, и на 17.10.2022 г. е управлявал товарен автомобил М. А., бял на цвят, с рег.№ [рег. номер], като се е движил по магистрала „Тракия“ в посока [населено място]. В района на 130-131 км, в участък, находящ се между [населено място] и [населено място], е спрян от патрулиращ автомобил – бяла Шкода, в чийто регистрационен номер са налице цифрите 4044 /не е запомнил буквените индекси/. Спрян е от полицай, който с насочен към камиона пистолет му е подал сигнал да спре. След получаването на сигнала е отбил и е спрял в аварийната лента. От патрулния автомобил са слезли двама полицейски служители, които се насочват към спрелия автомобил. Първият от тях висок около 180-185 см. мъж на възраст около 35-40 г., а вторият от тях по-възрастен, висок около 170 см., с гола глава. По-младият от двамата полицаи с насочен пистолет отваря вратата на камиона от към шофьорското място. Другият полицай (по-ниския и възрастен) извиква „Ще те гръмнем! Дай си документите!“. Същевременно по-високият полицай замахва да удари И. Ц. по главата, който за да предпази главата си от удара вдига лявата си ръка и съответно удара попада в ръката, а не в главата му. След нанасянето на този удар полицаите го свалят И. Ц. от шофьорското място и го водят зад управлявания от него товарен автомобил, като го карат да отвори камиона. Докато е изпълнявал заповедите на полицаите и е отварял автомобила, по-високият полицейски служител непрестанно е нанасял удари в областта на главата и врата на И. Ц.. След като са се уверили, че в камиона не се прекарват нито забранени стоки, нито пък мигранти, полицейските служители са започнали да крещят, дали има товарен автомобил с peг. № 5828, от което Ц. е разбрал, че „единственото му нарушение“ поради което е спрян за проверка и бит и унижаван е, че управлява товарен автомобил със сходен peг. №, а именно съдържащ цифров индекс 5838.
След като се уверяват, че с нищо не е нарушил нито правилата за движение по пътищата, нито други правила, полицейските служители са пуснали И. Ц. да продължи пътя си. След няколко километра, в лентата в посока [населено място], на бензиностанция „Лукойл“ до [населено място] е забелязал спрян бял камион, който е бил обграден от 7-8 патрулни автомобили.
При пристигането си в гр. София, Ц. е посетил спешния кабинет на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където медицински специалисти след проведени прегледи и рентгенографии, установяват контузия и оток на лявата ръка в областта на китката и дланта, която е изисквала поставянето на гипсова шина за 14 дни и прилагането на криотерапия, както и охлузни рани по главата. Издаден му е болничен лист за временна нетрудоспособност за 7 дни.
На 17.10.2022 г. след преглед в Катедрата по съдебна медицина при УМБАЛ „Александровска“, е и освидетелстван от лекар по съдебна медицина, който при прегледа установява: В лявата слепоочна област на главата, има изразен флуктуиращ оток с окръглена форма, диаметър 3 см., съчетан с бледо мораво кръвонасядане. В лявата тилна област на главата, непосредствено зад ушната мида, в окосмената й част, има друг идентичен по морфология оток, с размери 4/3 см. На лявата ръка, има поставена гипсова имобилизация, като същата покрива цялата длан, китка и предмищница, до нейната средна трета.
За случая е сезиран министъра на вътрешните работи със сигнал вх.№ 812102-1545/28.10.2022 г., по който към настоящия момент няма отговор.
Посочва, че с незаконосъобразните си действия служителите на МВР (заплашването с оръжие, за да спре в аварийното платно, нанесените удари по тялото и главата и съответно нанесените телесни увреди, причинените физическа болка, страдание и психически стрес и тормоз) са причинили вреди на ищеца, като тези вреди подлежат на обезщетяване именно по реда на ЗОДОВ - чл. 1, ал. 1.
Счита, че причинената му вреда е именно неимуществена, доколкото цялостните незаконосъобразни действия на служителите на МВР поначало нямат пряк имуществен израз (освен намалените доходи в следствие на времето през което е бил във временна нетрудоспособност).
Намира, че следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че преди да се пристъпи към някакви активни действия от страна на органите на МВР към евентуален извършител на административно нарушение или престъпление, същите следва да се уверят и безспорно да установят, че лицето към което насочват действията си е именно извършител на нарушение или престъпление. От друга страна дори и да е налице евентуално извършване на нарушение или престъпление, действията на служителите на МВР следва да предвидените съгласно ЗМВР действия, които по никакъв начин не предвиждат използването на огнестрелно оръжие и нанасянето на побой и телесни увреди на човек, който не бяга, не оказва съпротива и не застрашава по никакъв начин служителите на МВР. Тези обстоятелства по никакъв начин не оправдават използването на оръжие и физическа сила от страна на служителите на МВР, които преди предприемане на някакви действия е следвало да извършат проверка за конкретния извършител на нарушението/престъплението, в хода на която е следвало да извършат всички необходими правни действия и едва при установяване по безспорен начин, че именно Ц. е извършител на нарушение/престъпление да предприемат действия по спирането му и прекратяване на нарушението/престъплението, но не и чрез използването на сила и оръжие.
Посочва, че съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предвижда отговорност на държавата за вредите, причинени на гражданите от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Претърпените неимуществени вреди - негативни изживявания, болка, страдание и временна нетрудоспособност свързани с незаконосъобразните действия на служителите на МВР, довеждат не само до промяна в начина му на живот, но и до невъзможност да обезпечава нуждите си и нуждите на семейството си. Стресът и притесненията, които преживява във връзка със случилото се на 17.10.2022 г. предизвикват напрежение, унижение, чувство за несправедливост, уронване на престижа му, влошаване стандарта на живот и ограничава социалните му контакти. Без описаните по-горе незаконосъобразни действия на служителите на МВР тези последици не биха настъпили, поради което е налице и правнорелевантната причинна връзка между действията на ответната страна и настъпилите неимуществени вреди, която се извежда от общите правила на чл. 51 от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ.
Посочва, че съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При определяне размера на дължимото обезщетение на причинените неимуществени вреди се препраща към разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, която използва като критерий - този на „справедливостта“. С Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, което е постановено при действието на отменения ЗУС и е определено като задължително за съдилищата, съобразно Тълкувателно решение № 1 от 2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, са дадени надлежни разяснения за критериите, от които следва да се ръководи съда при определяне на размера на обезщетението по справедливост. Според мотивите в посоченото постановление, понятието "справедливост" не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
Първоначално искът е предявен пред СРС - на 21.11.2022 г., като е образувано дело № 63216/2022 по описа на този съд.
С определение № 9676/13.03.2023 г. делото е изпратено на АССГ. В АССГ е образувано дело № 4418/2023. С определение № 6199/20.07.2023 г. делото е изпратено на ВАС за определяне на подсъдността с оглед справка за постоянен и настоящ адрес на ищеца /л.62 от това дело/. Смесен петчленен състав на ВКС и ВАС с определение № 34/19.10.2023 г. по дело смесен състав 31/2023 е прекратил производството по това дело, като е изпратил делото на ВАС. С определение № 1072/31.01.2024 г. по адм.д. № 10191/2023 ВАС е изпратил ИМ на настоящия съд по подсъдност.
С определение № 546/08.02.2024 г. /л.3/ съдът е оставил ИМ без движение за отстраняване на нередовности и за внасяне на държавна такса. В посочения срок нередовностите са отстранени, като искът е насочен срещу ОДМВР Пловдив, посочено е, че имуществените вреди в размер на 60 лева са сума, заплатена за извършване на медицински преглед и изготвяне на съдебно-медицинско освидетелстване от съдебен медик, за което представя доказателства. Представя се и вносна бележка за внесена държавна такса /л.8/.
С определение № 781/26.02.2024 г. /л.10/ са конституирани страните и е дадена възможност на ответника за писмен отговор, като е указана и доказателствената тежест.
От ответника по иска – ОДМВР Пловдив, е постъпил отговор на исковата молба, чрез юрк. И. П., в който отговор /л.л.16-18 от делото/ се твърди, че искът е неоснователен, алтернативно прекомерен по размер. Сочи, че искът за имуществени вреди е неоснователен, доколкото ищецът е имал избор дали да се прегледа или не, и прегледът не е необходим за доказването на претендираните от него неимуществени вреди. Твърди относно неимуществените вреди, че полицейските служители не са действали виновно, а в рамките на законовите им правомощия. Претендираните вреди не са и доказани. За наличните наранявания не може да се установи механизма на причиняване, кой ги е причинил и дали това, което се твърди, е истина.
Моли да се отхвърли иска, включително поради изключителна вина на ищеца, алтернативно да се намали обезщетението поради допринасяне от негова страна. Прави доказателствени искания. Претендира юрисконсултско възнаграждение, алтернативно сочи прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът - И. И. Ц. , редовно призован, се явява лично и с адв. Е. Ф. с пълномощно по делото. Моли да се уважи исковата претенция по съображенията, изложени в исковата молба, както и в уточняваща молба, която са представили, съгласно разпореждане на съда. Счита, че по безспорен начин е доказано, че и двете длъжностни лица, участвали в извършване на проверката, са изключително заинтересовани. Спомнят си случая от преди две години в подробности и детайли, което говори за тяхната заинтересованост. Видно от представената от страна на ответника справка и материали към нея за извършена проверка е приложено писмо до адреса му в Дебелец, при положение, че сигналът е подаден чрез адвоката му, чрез съдебен адрес в София, при положение, че от Главна Дирекция Национална полиция, от която сигналът е препратен по компетентност на ОД на МВР Пловдив, след като се установява, че това е екип на това структурно звено на МВР, извършило конкретната проверка, с което писмо са уведомени, че е изпратен сигналът по компетентност и адв. го получила, но не са били уведомени какво се е случило в хода на проверката, извършена от ОД на МВР Пловдив, нито пък някой се е свързал с адвоката, въпреки че в сигнала са посочени ясно контактите, включително и мобилен телефон, нито с доверителя и в хода на тази проверка дори не са му снети допълнителни сведения за подробности. Посочва се, че камерата, която е била в близост до инцидента, не е работила, видно от справката.
Счита, че по безспорен начин се устновява от всички доказателства, макар и косвени по настоящото дело, че има виновно поведение от страна на длъжностни лица, служители на ОД на МВР Пловдив, която в качеството си на юридическо лице по смисъла на ЗОДОВ е отговорна за техните действия и бездействие, извършени по отношение на гражданите на Република България.
Счита също така, че има причинно-следствена връзка от нараняванията, които са причинени, видно от съдебно медицинско свидетелство, приложено по делото, тези наранявания е възможно да бъдат получени по начин, който съобщава освидетелстваното лице. Също така видно от психологическото становище, предоставено от психолога, който е посетен, макар и частен документ, видно от вносната бележка за посещение, лицето действително е посетило този психолог. От разпита на дамата, с която жалбоподателят е във фактическо съжителство, по безспорен начин се доказват неимуществените вреди по отношение на това колко време същият е бил с шинирана ръка, колко време му се е налагало да посещава психолог, какви медикаменти е приемал, както и какво е било състоянието му. В този смисъл счита, че е доказана вината, доказана е причинно-следствената връзка, доказани са вредите и моли да се уважи иска в претенцията, в която е депозиран. Счита, че това е едно справедливо обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди. С оглед изхода на делото претендира разноски. Предоставя договор за платен адвокатски хонорар. Моли за срок, за да депозира писмена защита по делото. В представена в срок писмена защита отново навежда твърденията от ИМ и о.с.з.
В съдебното заседание ответникът - Областна дирекция на МВР Пловдив, редовно призован, се представлява от юрк.П. с пълномощно по делото. Моли изцяло да се отхвърли иска като недоказан. Счита, че не са събрани доказателства и наличните са косвени. Относно това, дали е извършена както трябва проверката от полицейските служители от ОД на МВР Пловдив, има докладни, че са проведени телефонни разговори с адв. Ф.. Посочва, че камерата не работи и това е официално удостоверено от АПИ, т.е. това не е някакво действие под контрола на МВР Пловдив, тъй като се намеква, че много услужливо камерата не е работила. От друга страна моли да се има предвид, че има период, който е изминал от времето на проверката и от времето на посещение на болнично заведение, в който период никой не знае какво може да се е случило, поради което счита, че причинна връзка не може да бъде установена, както и незаконосъобразни действия.
Посочва, че в случай, че се приеме, че има незаконосъобразни действия, моли да се намали размера на обезщетението, като се има предвид, че неимуществените вреди, които се доказват за претърпени, не счита, че са доказани, тъй като свидетелят е заинтересован на ищеца, който свидетелства за тях. Няма данни за травма на ръката, която да предполага средна телесна повреда. Има контузия, навсякъде пише контузия в медицинските документи, нито за изкълчване, нито за пукване и счупване, няма рентгенови снимки. Счита, че не е доказано посещение при психолог в такова продължително време. Оспорва по същество и този документ, защото този документ изхожда от ищеца и не мисли, че може да бъде някакво годно доказателство. От приложения касов бон не може да се разбере точно за какво е платено точно и от кого. Моли за възможност за представяне на писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. в представени в срок писмени бележки отново навежда твърденията от писмения отговор и о.с.з.
В съдебно заседание -Окръжна прокуратура-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор И. Ш., който намира, че фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата, на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да възникне законовата отговорност в случая следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията или бездействията, произтичащи от осъществявана административна дейност, така и наличието на реално причинена вреда, следствие от тях, в пряка причинна връзка. От събраните по настоящото дело писмени и гласни доказателства е видно, че липсва пряка причинна връзка между незаконната дейност на държавния орган или длъжностно лице и причинените вреди. Ето защо моли да се отхвърли предявения иск.
Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът И. И. Ц. е в трудово правоотношение с работодателя „Маливо“ ЕООД, като е назначен на длъжност „шофьор, лекотоварен автомобил“, видно от трудов договор №046/09.05.2022 г. /л.8 от дело 63216/2022/. На 17.10.2022 г. Ц. е управлявал товарен автомобил М. А., бял на цвят, с рег.№ [рег. номер], като се е движил по магистрала „Тракия“ в посока гр.София.
В района на 130-131 км, в участък, находящ се между [населено място] и [населено място], около 11.20-11.45 часа е спрян от патрулиращ лек автомобил Шкода, модел Рапид с регистрационен номер [рег. номер]. За случилото се по време на спирането съдът ще изложи различните твърденията в ИМ и показанията на свидетелите отделно.
След приключване на проверката, Ц. е продължил към гр.София. Видно от лист за преглед в КДБ/СО, издаден от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ в 19.59 часа е постъпил за преглед, като е престоял до 21.44 часа дата /л.9 от дело 63216/2022/. Съгласно същия лист, са направени рентгенографии на цял череп – ляв профил и лицева, рентгенографии на шийни прешлени. По време на престоя е консултиран и със специалист по ортопедия и травматология, за което е приобщен амбулаторен лист от същата дата /л.10 от дело 63216/2022/. Направена е и рентгенография на лява длан и пръсти, както и терапия - гипсова шина за 14 дни и криотерапия. На следващия ден е издаден болничен лист /БЛ/ от личния лекар за периода 18-24.10.2022 г., както и последващ БЛ за периода 25-29.10.2022 г. /л.12 и л.16 от дело 63216/2022/.
На 18.10.2022 г. сутринта Ц. е прегледан от съдебен лекар, като е издадено съдебномедицинско удостоверение №766/2022 г. /л.л.13-14 от дело 63216/2022/. В същото са описани посочените от него сведения /идентични с посоченото в ИМ/, включително и че двамата полицаи са му нанесли удари с ръце по главата, като се е предпазвал с лявата ръка, при което и тя пострадала. Описано е, че в лявата слепоочна област на главата има изразен флуктуиращ оток с окръглена форма, диаметър 3 см, съчетан с бледомораво кръвонасядане. В лявата тилна област на главата, непосредствено зад ушната мида, в окосмената част, има друг идентичен по морфология оток, с размер 4/3 см. На лявата ръка има поставена гипсова имобилизация, като същата покрива цялата длан, китка и предмишница до нейната средна трета. Описани са и листите от прегледите в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ и поставените в тях диагнози и терапия. Направено е заключение, че при прегледа и от мед. документация на И. И. Ц. се установи: подкожни хематоми в левите слепоочна и тилна области на главата; контузия на лява китка и длан. Тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, и могат да се получат по време и начин, както съобщава пострадалият. Причинили са временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
За прегледа с издаване на съдебно медицинско удостоверение Ц. е заплатил 60 лева, видно от фактурата с касов бон на л.15 от дело 63216/2022.
За случая Ц. е сезирал министъра на вътрешните работи със сигнал вх.№ 812102-1545/28.10.2022 г. /л.л.55,56 от дело 4418/2023/. Извършена е проверка, като за същата е съставена докладна записка от 13.01.2023 г. /л.л.30-34/. Същата е приключила със заключение, че не са събрани данни за превишаване на полицейските правомощия, неправомерна употреба на оръжие и физическа сила от ст. полицай Б. П. и ст. полицай П. М. - служители на група 03 Сигма в сектор СПС към отдел ОП при ОДМВР Пловдив.
По делото са приобщени месечен график /л.л.42-43/, от който е видно, че посочените в докладната записка полицейски служители са били на работа на 17.10.2022 г. в периода 8-20 часа; информационна карта за дейността на наряда /л.л.44-45/, в който се сочи, че боди камерата е оставена в ОДЧ с-р СПС поради технически проблем, и около 11.00 часа е получен сигнал от ОДУ-ПП за ТА Мерцедес. В 11.50 същият спрян за проверка; доказателства за проведен инструктаж /л.л.40-41/; доклад за проверени лица и превозни средства /л.л.46-47/, от който е видно, че са проверили ищеца и управляваното от него МПС в 11.50 часа, предишната проверка, извършена от тях, е в 8.00 часа, следващата в 14.55 часа; посочено е още, че по време на дежурството са съставени по един фиш и един АУАН по ЗДвП; докладна записка и сведения от двамата служители /л.л.48-49, 55-58/, в които описват проверката; писмо от АПИ /л.50 от дело 4418/2023/, в което се сочи, че автоматично устройство за записване на пътния трафик /АУЗПТ/ 2007 на км 131+580 [населено място] не функционира.
Приобщено е психологическо становище от психолог- психотерапевт Р.Н., Психея консулт ЕООД, от 02.11.2022 г. по отношение на ищеца /л.л.68-69/. В същото е описано преживяното от него /както е описано и в ИМ/, като се сочи, че в следствие на преживяното са налице симптоми на силна тревожност като: хронична умора, разстройство на съня, безпричинна промяна на настроението, главоболие, високо кръвно налягане. Посочва се, че е необходимо психотерапевтично лечение, както и консултация с лекар за изписване на медикаменти за овладяване на тревожната симптоматика.
По дело 4418/2023 е приобщено становище на ОДМВР-Пазарджик /л.л.23-25 от дело 4418/2023/, в което са сочи, че на 17.10.2022 г., около 10.30 часа на АМ „Тракия“, км 88+600 в близост до бензиностанция „Лукойл“ в посока [населено място] авто-патрул на „Пътна полиция“ към ОДМВР Пазарджик е спрял за проверка товарен автомобил *** с рег.№ [рег. номер], при проверката са установени 75 чужди граждани, образувано е досъдебно производство за престъпление по чл.281 от НК. След установяване на нарушението патрулът е останал на мястото до приключване на процесуално-следствените действия. В същия смисъл е и молба от МВР /л.л.18-19 от това дело/.
По делото са разпитани трима свидетели. Св. Б. Т. П. сочи, че е бил в автопатрул на магистрала Тракия с цел недопускане на имиграционния натиск. Проверявали са предимно товарни автомобили, за които има съмнения, че прекарват нелегални бежанци. За този случай с И. Ц. си спомня, че е била подадена информация от оперативния дежурен участък от сектор „Пътна полиция“. Около обяд са забелязали автомобилът, който им е бил подаден, товарен автомобил мерцедес, бял на цвят, за регистрационния номер сега не може да се сети, последвали са го. Искали са да го спрат. Първоначално водачът не е спирал, даже не се е обръщал и не ги е поглеждал. После се е обърнал, взел е да вдига ръце, да ръкомаха. Колегата му е показал ясен сигнал със стоп палка. След километър някъде е спрял в аварийната лента. Извършили са проверка на водача. Докладвали са в ОДЧ. Отзад са проверили товарния отсек на автомобила. Видели са, че няма нищо. При подаването на сигнал от дежурната им са посочени марка, модел, цвят и номер на автомобил. Номерът не е бил същия - едно число се е разминавало. Сочи, че на няколко пъти е подаван сигнал с ръка, със светлинен и звуков сигнал, но първоначално не е разбирал, даже не ги е поглеждал. Движили са се до него, не ги е поглеждал. Колегата му заради това се принудил да изкара палката през прозореца. След спирането са му поискали документите, и шофьорът ги е дал. При осъществяване на проверката не е вадил служебното си оръжие, физическа сила не е употребявал. Не са му съставили акт за това, че не е спрял, устно са го предупредили.
Свидетелят П. Т. М. си спомня случая. На въпросната дата, съгласно разпореждане на Директора на ОД на МВР Пловдив, са работили с Б. П. на автомагистрала Тракия в участъка, обслужван от ОД на МВР Пловдив. Около обяд са получили сигнал от Оперативна дежурна част от сектор „Пътна полиция“ за товарен автомобил ***, за който има данни, че превозва нелегални имигранти. След около тридесет-четиридесет минути след получаване на сигнала, са забелязали МПС отговарящо на описанието, което им е подадено. Тръгнали са след забелязаното МПС с включен светлинен и звуков сигнал, колегата му е управлявал служебния автомобил. След като са настигнали МПС св. му е подал сигнал със стоп палката от прозореца, за да спре и да му бъде извършена полицейска проверка. Същият явно е разбирал сигналите, но в продължение на два или три километра не се е подчинявал и не е спирал на подадените сигнали. В следващия момент на около три километра от първия подаден сигнал МПС е намалило скоростта и е отбило в най-дясна аварийна лента. Св. е слязъл първи от служебния автомобил. Поискал е документите на водача на МПС. Попитал го е защо не се подчинява на подадените сигнали, е същият е отговорил, че не е виждал причина да подлежи на полицейска проверка. Докладвали са в ОДЧ, че водачът и МПС са установени. Поканили са водача да отвори товарния отсек на автомобила, и същият го е отворил. Установили са, че няма нелегални имигранти в МПС. Извършили са проверка на документите на водача. Предупредили са го устно да спазва закона за движение по пътищата, след е бил освободен от полицейската проверка. Св. категорично заявява, че както той, така и колегата му, не са употребявали оръжие, физическа сила и помощни средства. Изготвили са доклад за проверка на МПС и лица, която са попълнили собственоръчно, като данните на МПС и водача са дадени в Дежурната част в сектор „Пътна полиция“. Автомобилът е отговарял на подадената от Оперативната дежурна част информация - само една цифра в регистрационния номер се е различавала, но с оглед на това, че понякога информацията не е изцяло коректна, са решили да спрат въпросния автомобил. Движили са се след автомобила около пет, шест, седем минути със включени светлинна сигнализация в началото за автомобила след това до автомобила, като св. е осъществявал визуален контакт с водача и може да потвърди, че той също е възприемал сигналите. Имал е къде да отбие – отбил е в аварийната лента в най-дясната част на пътната лента. Палката „МВР“ не е помощно средство. Не се е налагало да вади служебното оръжие, през цялото време е било в кобура на кръста. Служебният автомобил е снабден с видеонаблюдение. Св. няма спомен накъде е гледала камерата, но е снабден с видео и звукозапис. Не знае в хода на проверката свален ли е видео и звукозапис от автомобила. При спирането се е легитимирал и е поискал неговите документи и на управляваното МПС. При спирането не е употребявал никакви думи, с оглед на това, че МПС е в движение. Управлявания от него автомобил мисли, че не е снабден с тази уредба, която казва:“Спри, отбий надясно!“. Няма спомен дали св. или колегата му е извършил проверката в ОДЧ. Проверката е извършвана по телефона. Не се е качвал в камиона, просто е погледнал. Мисли, че е имало празен амбалаж.
В отговор на въпроси на съда ищецът сочи, че св. Е, който му е нанесъл удари още при самото спиране. Качил се е на първото стъпало на камиона. Ищецът стоп палка не е видял. Бил е с оръжие. Не иска да казва думите, които е изречал.
Св. сочи, че не е изваждал оръжие - нито той, нито колегата му в нито един момент. Не са му написали акт за установяване на административно нарушение поради сложността на оперативната обстановка - заради това, че постоянно идват сигнали за превозване на нелегални имигранти. За това е пуснат и предупреден. Водачът сам е слязъл от кабината. Имат указания как да действат, когато има заподозрян, за който има информация, че превозва нелегални имигранти и в конкретния случай отказва да спре на органите на МВР - следват автомобила и докладват в ОДЧ, след което се решава какви действия да се предприемат и как да се спре въпросното МПС. Докладва ли са в този случай по радиостанцията. Стоп палката по усмотрение на св. е извадена. От ОДЧ са дадени указания да продължават да следват автомобила. Не са предприемали действия по принудително спиране на въпросното МПС, само със сигнал със стоп палка. След допълнително разпореждане от Дежурната част може да се предприеме принудително спиране. Няма спомен на същия ден да е имало задържан автомобил с превозване на нелегални имигранти с този номер от ОДЧ. При извършване проверката на водача не е забелязал той да има някакви наранявания - по главата, по ръцете.
Св. Д. С. Ж. съжителства съвместно с ищеца от две години. Била си е вкъщи след работа на седемнадесети октомври. Учител е, работи до обяд. След работно време в ранния следобед е получила позвъняване от ищеца. Бил е на път, както всеки ден. Когато и се е обадил гласът му е бил неузнаваем. Казал и е: „Щяха да ме застрелят!“. „Полицаи опряха ми пистолет в главата.“ Попитах го какво му е, нещо случило ли се е. Каза и е, че са го удряли, боли го, но не знае какво се е случило, какво да прави. Попитала го е дали има нужда от помощ, да тръгне от София. Казал е, че ще се оправи, да се обади само на началниците си. Говорили са още известно време, но гласа му е бил на човек, който не познава. В първия момент е бил в шок. Впоследствие се прибрал в дома, бил се е свързал с шефовете. Св. е попитала защо не се е обадил в полицията, в Бърза помощ. Казал е, че не е знаел какво да направи, как да се обади в полицията, след като полицаи го удрят. Прибрал се у дома. Ръката му е подута. Отзад на главата е имал две или три синини. Веднага са тръгнали към Пирогов. В Пирогов са прекарали доста дълго време, чакали са от кабинет на кабинет. Там го е разпитвал дежурен полицай. Там е бил в шок. Гипсирали са му ръката. Препратили са ги към съдебна медицина. Чувствал се е унижен, притеснен. Започнал да вдига кръвно, до този момент не е вдигал. Неспокоен през деня. Отделно се е наложило да прекъсне работа заради счупената ръка. Освен помощта вкъщи, е ходил на лекар психолог около шест месеца, и постепенно е започнал да влиза в ритъм. В този период, месец след случката, определено не е бил мъжът, когото познава. През нощта не е спял добре. Близки са ги изпратили при психолога Р. Н.. Шофирал е по магистрала Тракия и изведнъж вижда до него патрул, който го застига с пуснати светлини и показан пистолет от прозореца. Полицаят, който е излязъл от едната врата на колата започнал да вика неподобаващо за полицай: „Спирай, защото сега ще те застрелям, копеле!“ нещо от този сорт. След като спрял, единият от полицаите веднага се е качил на стълбата и започнал да го налага по главата. Счупването на ръката е от предпазване. Документите в камиона стоят от лявата страна зад гърба в една раница. Когато е тръгнал да взима раницата, тогава се е случил първия удар, защо се върти, в същото време му искат документите. Ръката му е била в гипсова отливка шина, пукната ръка, св. не е лекар, пукнато, счупено, дали има разлика, не знае. Гипса го е държал повече от 14 дни. Приемал е лекарства – мента, глог, валериан, валидол при нужда, тъй като ако приема такива лекарства, не може да шофира. Трябва да лиши семейството си от храна. Не е ходил на психиатър, само на психолог около шест месеца. В месеца два пъти може би е ходил. Заплащано е за посещенията, св. мисли, че около 50 лв. на посещение. Посещения при психолог са били с цел емоционалното му състояние да се подобри. Бил е силно притеснен. Около Пирогов е кабинетът на психолога. Полицаят, който е бил в Пирогов, му е казал къде да отиде да подаде на следващия ден, но св. е била на работа. Няма спомен да е търсен в последствие от полицията.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 203 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.
Според чл. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.
Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът, са легитимирани да бъдат страни в производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Това е така, защото ищецът е физическо лице, следователно исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, а ответник е ОДМВР Пловдив, който съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря /да е ответник/ по искове по чл. 1 ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл. 7 от последния закон, искът следва да се предяви срещу органите по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, а съгласно чл. 205 АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице /каквато бе практиката и преди тази изрична законова норма, съобразно ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ/. От изложеното следва, че както ищецът, така и ответникът, са легитимирани да бъдат страни в производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
На първо място, че за да възникне правото на обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Дейността, свързана с извършване на проверки на МПС и лица представлява изпълнение на именно такава дейност с оглед характеристиките й на дейност, свързана с упражняване на държавна принуда.
Следва да се посочи, че в случая не е спорно извършването на полицейската проверка, като и свидетелите – полицейски служители, посочват, че такава проверка е извършена, както се твърди и в ИМ. Спорно между страните е наличието или липсата на заплаха с оръжие и използването на физическа сила, с която са причинени увреди на ищеца, от страна на полицейските служители.
Следва да се посочи, че твърденията на полицейските служители, че около обяд са получили сигнал за МПС с подобен номер, който превозва мигранти, са в противоречие със събраните писмени доказателства. Видно от становището на ОДМВР Пазарджик, МПС с подобен номер е спряно още в 10.30 часа при км 88+600 на АМ „Тракия“ по посока [населено място] от служители на ОДМВР Пазарджик, с оглед на което няма как служителите на ОДМВР Пловдив да са получили сигнал да спрат това МПС „около обяд“. Същото МПС вероятно е преминало преди това край тях, без да бъде спряно, доколкото видно от информационната карта за дейността на наряда същият наряд е пребивавал от 08.00 до 14.00 часа на км 132 от АМ „Тракия“.
По отношение на спирането на движещи се МПС е приложим ЗДвП, който в чл.170, ал.3 сочи: “При спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.“
С оглед на така посоченото следва да се има предвид, че следването или изравняването /в съседната лента/ на движещо се МПС от полицейски автомобил, дори ако същият е със светлинна и звукова сигнализация, не представлява сигнал за спиране от страна на полицейските служители по смисъла на посочената разпоредба. При разпит в о.с.з. полицейският служител М. изрично посочва, че сигналът не е бил „Спри, отбий надясно“. По тези причини не може да се приеме, че Ц. не е реагирал на подадените му сигнали. Освен тава св.П. ясно сочи, че водачът /Ц./ не се е обръщал и не ги е поглеждал, което означава, че не е видял и разбрал, че искат да спре. Освен това в показанията на полицейските служители има съществено различие по отношение на разстоянието, изминато след „подаване“ на сигнал за спиране – св.П. /който е шофирал/ твърди, че същото е един километър, а св. М. два – три километра. Видно от доклада за проверени лица и превозни средства, проверката е станала на км 130 от АМ „Тракия“, и като се съобрази, че полицаите са били на пост на км 132 от АМ „Тракия“, и след забелязване на МПС полицейският автомобил следва тепърва да тръгне, да застигне и спре МПС, управлявано от ищеца, съдът намира, че същият своевременно е спрял, след като е възприел подаден по законосъобразен ред сигнал за спиране.
Съдът намира твърденията в показанията на полицейските служители, че Ц. не е спрял на сигнал на сигнал със стоп – палка, за неоснователни. Отказът да се изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението представлява административно нарушение по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Ц. не е бил привлечен към отговорност за такова нарушение. Съдът приема за неоснователни и твърденията, че поради сложността на оперативната обстановка на Ц. не е съставен АУАН. Тази обстановка няма данни да се е променяла през деня, а в същия ден съгласно информационния бюлетин /попълнен от самите служители/ нарядът е съставил един АУАН и един фиш – и двата по ЗДвП, и е посочено, че самият Ц. е проверен с таблет на „Пътна полиция“. Следователно, ако наистина Ц. не се е подчинил на полицейско нареждане, е следвало да бъде привлечен към отговорност за такова нарушение. По тези причини съдът приема, че Ц. не е нарушавал полицейско нареждане.
Съгласно чл.85, ал.1 от ЗМВР, „При изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо при: 1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане; 2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган; 3. конвоиране на лице или при опит то да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица; 4. оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, включително на контрольорите на Европейската комисия, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си; 5. нападения срещу граждани и полицейски органи; 6. освобождаване на заложници; 7. групови нарушения на обществения ред; 8. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства; 9. освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган; 10. вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност по чл. 75, ал. 2.
В случая не са налице предвидените в тази разпоредба хипотези, като дори в случай, че МПС не спре на подаден сигнал, може да се използват технически средства за спиране на МПС, но не и физическа сила и помощни средства срещу водача, и то след като МПС е спряло. В случая технически средства за спиране на МПС не са използвани.
Съгласно чл. 86, ал. 4 от ЗМВР при използването на физическа сила и помощни средства полицейските органи вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени. Съгласно чл. 88 планирането и контролът на използването на физическа сила, помощни средства и оръжие от полицейските органи в случаите по чл. 85 - 87 включва мерки за постигане на законната цел при минимален риск за живота и здравето на гражданите. В случая да се употребява физическа сила срещу лице, което не е дало въобще повод за използването й, спряло е МПС след подаден сигнал, не е било необходимо използването на сила, а сила е употребена именно след спирането на МПС. Ето защо полицейските органи в нарушение на чл. 86, ал. 4 от ЗМВР са използвали физическа сила в степен, която не е била необходима, като са причинили множество, макар и леки травматични увреждания на ищеца.
Съгласно чл.3 от ЕКПЧОС, Забрана на изтезанията „Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.“ Тази разпоредба от Конвенцията е посветена на една от основополагащите ценности на демократичните общества и по абсолютен начин се осъждат изтезанията и нечовешкото или унизително отношение. За да попадне в обхвата на чл. 3, дадено лошо отношение трябва да има минимална тежест. По своята същност оценката на тази минимална тежест е относителна, доколкото зависи от съвкупността на конкретните обстоятелства, като например продължителност на действията, физическите и психологическите последици, а в някои случаи и тези, свързани с пола, възрастта и здравословното състояние на потърпевшия (вж. К. с/у Полша GC, № 30210/96, § 91, CEDH 2000-XI, и Берлински с/у Полша, № s 27715/95 и 30209/96 § 59, 20 юни 2002 г.). При всички случаи причинените болка и унижение трябва да надхвърлят причиняваните такива при определено поведение, считано от закона за позволено .
С оглед изложеното настоящият състав приема, че дадено отношение може да бъде квалифицирано като "нечовешко", ако на мирно движещо се с МПС лице, неизвършило никакво нарушение са причинявани физически наранявания. Освен горното дадено отношение може да бъде квалифицирано като "унизително", когато у потърпевшия се създава усещане за страх, страдание или чувство за малоценност, като с това се цели потърпевшият да бъде унизен или обезценен .
При употреба на сила при упражняване на контрол от страна на полицията, съдът трябва да прецени, дали използваната сила е била необходима и дали е съответствала на конкретните обстоятелства, както и дали държавата трябва да бъде държана отговорна за причинени наранявания (вж. Берлински, § 64, Д., § 41, и Д. Д., § 38). За да отговори на този въпрос, той трябва да установи, при какви обстоятелства и какви наранявания са причинени (вж. О. с/у България, № 43233/98, § 60, 16 февруари 2006 г., и Р. Л. и М. -Ж. Д. с/у Франция, № 44568/98, § 68, 19 май 2004 г.). В конкретния случай ищецът е представил съдебно-медицинско удостоверение, което не е оспорено от ответника по надлежния ред, с което се доказват подкожни хематоми в левите слепоочна и тилна области на главата, контузия на лява китка и длан. Според съда нараняванията са достатъчно сериозни, за да бъдат разглеждани в обхвата на чл. 3.
По отношение на твърденията в ИМ за използване на физическа сила срещу Ц. съдът съобразява и следното: Съгласно практиката на ЕСПЧ, например Т. срещу България, абзац 50. „Съдът отново изтъква, че “когато се установи, че лице, което към момента на задържане от полицията се намира в добро здравословно състояние, а при освобождаването му е наранено, държавата дължи предоставянето на достоверно обяснение относно начина на причиняване на нараняването, като в противен случай ясно се очертава наличието на проблем по чл. 3 от Конвенцията” (вж. решение по делото Т. срещу Франция Т. v.
Следва да се посочи, че дори полицейският служител М. сочи, че при извършване на проверката, не е забелязал ищецът да има някакви наранявания. Въпреки че проверката не представлява „задържане под стража“ по смисъла на ЗИНЗС, при същата съответното лице се намира в непосредствен досег с полицейските служители, длъжен е да изпълнява техните нареждания и не може да се отклони от проверката до нейното завършване, а моментът на завършването й се определя от полицейските служители. Нараняванията на Ц. са били установени след проверката, като това е станало при извършен същия ден преглед в специализирано заведение за спешна медицинска помощ. За същите наранявания сутринта на следващия ден е извършен преглед и от съдебен лекар. С оглед непосредствения им характер спрямо проверката, ответникът по иска е следвало да представи пред настоящия съд правдоподобно обяснение как са причинени съответните наранявания.
С определение №781/26.02.2024 г., с което са конституирани страните, на същите, включително и на ответника, е указано, че са длъжни да установят фактите, на които основават своите искания или възражения. ОДМВР Пловдив прави възражение, че не неговите служители са причинили нараняванията на Ц., но не представя никакви обяснения или доказателства в тази насока. Обяснение съгласно изискванията на ЕКЗПЧОС - съгласно цитираната практика на ЕСПЧ не е налице. Ответникът както в о.с.з., така и в писмена защита твърди, че не е доказано, че тези наранявания са нанесени от полицейските служители, или че не са причинени виновно. Следва да се отбележи, че настоящето производство не е наказателно, и отговорността на ответника е обективна, и не следва да се търси и доказва виновно поведение на неговите служители. Освен това настоящият съд съобразява, че полицейските автомобили и самите полицейски служители са снабдени с камери, с които се прави аудио и видеозапис на проверките. В информационната карта за дейността на наряда е посочено, че боди камерата е оставена в ОДЧ с-р СПС поради технически проблем. Не са представени доказателства, че не е била предоставена друга боди камера. Но освен боди камера, е налице камера и в полицейския автомобил, като наличието на такава се признава от полицейския служител М. при разпита в о.с.з. Следва да се посочи, че, нито при проверката, извършена от администрацията по подадената от Ц. жалба до МВР, нито пред съда е представен аудио и видеозапис от тази камера. Ц. само 11 дни след инцидента е подал описаната в ИМ жалба до министъра на МВР, с оглед на което са могли да бъдат издирени, съхранени и приобщени съответните аудио и видео файлове от тази камера. В случая дори липсва опит за извършване на подобно съхраняване и приобщаване, още по-малко за представяне при административната проверка или пред съда.
С оглед изложеното, съдът приема, че описаните в ИМ наранявания на ищеца са нанесени при полицейската проверка, като същите са нанесени неправомерно, без законово основание. Причинили са временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както е посочено и в заключението на съдебния лекар.
С оглед на това съдът намира безспорно, че са налице незаконосъобразни действия на административни органи по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ.
Предвид изложеното, съдът намира за доказана първата предпоставка на иска по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразно действие на служители на ОДМВР Пловдив при упражняване на административна дейност. Доколкото посочената съдебна практика на ЕСПЧ не обхваща фактически действия, изразяващи се в заплаха с оръжие, съдът приема, че същите твърдения в ИМ са недоказани.
При така посоченото в случая е дължима преценка, установяват ли се от доказателствената съвкупност по делото претърпени имуществени и неимуществени вреди и при положителен отговор на този въпрос - намират ли се същите в пряка причинна обусловеност с тези действия.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице и останалите кумулативни предпоставки на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ във връзка с претендираните неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразните действия на полицейските служители, като съображенията за това са следните:
Терминът "вреди" е установен предвид използването му в редица нормативни актове, съдържанието му обаче не е дефинирано от законодателя. Според трайното разбиране, наложило се в теорията и съдебната практика, вредите са последица от засягане на субективни права, на защитени от правото блага, които не са предмет на права, както и от накърняване на фактически отношения, които правото защитава.
Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Традиционно вредите се делят на имуществени и неимуществени.
Във връзка с претендираните неимуществени вреди следва да бъде съобразено, че те се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правния субект, обхващат последиците от засягането на личността и достойнството на пострадалия и неговото добро име в обществото, неговия емоционален живот, физическите и морални страдания, предизвикани от действия и актове на други лица, както и последиците от накърняване на естетическите му чувства.
От събраните по делото доказателства - писмени /медицински документи/ и гласни /показания на свидетеля Ж./ безспорно се установява нанасяне на телесни повреди. Ищецът безспорно е преживял негативни емоции - създадени у него физически, но и психически дискомфорт и чувство на безпомощност, унижение, притеснение и страх от извършения полицейски произвол, довели до уронване на човешкото му достойнство, които следва да бъдат квалифицирани като неимуществени вреди и съответно да бъде определен справедлив размер за тяхното обезщетяване.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконосъобразните в случая действия, като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на държавата.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на причинна връзка между претърпените неимуществени вреди и конкретния незаконосъобразен акт. Причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него. За установяването на причинна връзка между вредите и незаконосъобразния акт са допустими всякакви доказателствени средства, вкл. и свидетелски показания.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Ж. относно преживените от ищеца страх, безпокойство, недоверие към полицията, унижение и притеснение, тъй като същите са непротиворечиви и житейски правдиви в тази част. Същите вреди са пряка и непосредствена последица от тези незаконосъобразни действия, при което следва да се приеме, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия и настъпилата вреда. Съвсем естествено ищецът след проверката, при която му е нанесен побой, да е претърпял неимуществени вреди. В такава ситуация всеки може да преживее страх, безпокойство, унижение, притеснение и други негативни психически състояния, които могат да предизвикат психически стрес.
Следва да се посочи, че липсва сочената от ответника неяснота по отношение на времето между проверката и медицинските прегледи. Св. Ж. ясно сочи, че ищецът и се е обадил след проверката, като е описал преживяното, обадил се е на работодателя си, прибрал се е в дома си, след като е изминал разстоянието да [населено място], където живее, и веднага заедно със св. са отишли в „Пирогов“, където след чакане е прегледан, за което има и писмени доказателства. Доколкото след прегледите вече е станало късно, сутринта на следващия ден е освидетелстван от съдебен лекар, видно от приобщеното удостоверение.
Направеният анализ на събраните доказателства безспорно налага извода за наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразните действия на органите на реда и претърпените неимуществени вреди, т. е. установена е и последната предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Относно размера на претендираните неимуществени вреди, съдът намира, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определи по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория, а размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразните действия са се отразили на увреденото лице.
В случая съдът, преценявайки всички събрани по делото доказателства, намира, че размерът на претенцията за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева е частично недоказан. При съобразяване на вида, интензитета и продължителността на претърпените от ищеца неимуществени вреди – физически болки и страдания, установени на основание събраните по делото доказателства, както и с оглед на факта, че заплахата с огнестрелно оръжие е недоказана поради липса на незаинтересовани свидетели, съдът намира, че обезщетение в размер на 5 000 лева се явява обосновано и справедливо. Следва да се присъди и претендираната лихва върху тази сума от датата на завеждане на ИМ – 21.11.2022 г., до окончателното заплащане на сумата. При определяне на този размер от 5000 лева съдът съобразява също, че ищецът не е извършил административно нарушение, изразяващо се в отказ да спре за проверка, не е извършил никакви действия, които да бъдат пресечени с употреба на физическа сила. Липсва каквото и да е съпричиняване от негова страна, както твърди ответникът. Напротив, уврежданията на ръката му са причинени при опит от негова страна да се предпази от удари по главата, и в резултат от уврежданията на ръката се е наложило да ползва отпуск за временна неработоспособност. Същият е преживял болка и страдание в резултат от нанесените рани, както и от факта, че същите са нанесени от служители на МВР, които не само са длъжни да следят за спазване на закона, но и те самите да извършват действия при спазване на закона. Същите наранявания са причинили и психически дискомфорт, видно от документа за актуално психично състояние. Същият документ не изхожда от ищеца, както твърди ответникът, а от психолог-психотерапевт Н., както е посочено в него.
Следва да се присъди и исканото обезщетение за имуществени вреди в размер на 60 лева, доколкото сумата е свързана с медицински преглед за установяване на настъпилото разстройство на физическото здраве, като съдът съобразява, че прегледът при съдебен лекар, за който преглед има фактура и касов бон, действително е заплатен /л.15 от дело 63216/2022/, същият е част от оказаната на ищеца лекарска помощ, а и представлява доказателство за здравословното състояние на ищеца.
Предвид горното съдът приема, че са налице елементите на фактическия състав по чл. 1, ал.1 във вр.с чл. 4 от ЗОДОВ за присъждане на част от претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ОДМВР Пловдив, при и по повод изпълнение на административна дейност, в размер на 5000 лева, поради което исковата претенция се явява основателна и доказана в тази й част и следва да бъде уважена.
Основателен е и акцесорният иск за присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата в размер на 5000 лева. В останалата и част – по отношение заплахата с огнестрелно оръжие, искът следва да бъде отхвърлен, като се отхвърли за претендираното обезщетение в частта му над 5000 лева. Следва да се присъдят изцяло и претендираните имуществени вреди в размер на 60 лева, като за пълнота съдът отбелязва, че за същата сума с ИМ лихва не е претендирана.
При този изход на делото, следва да се присъдят разноски на ищеца, поискани още с исковата молба. Следва да се присъди внесената държавна такса в размер на 10 лева /л.8/, както и пропорционалната част от адвокатското възнаграждение. Доколкото искът е уважен за 5060 лева от общо претендираните 10060 лева, а уговореното и платено адвокатското възнаграждение е в размер на 600 лева /л.67/, следва да се присъди сумата 301,79 лева, а претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение в останалата му част до 600 лева следва да се отхвърли.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е по-малко от минималното по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Следва на ответника да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение пропорционално на отхвърлената част от иска. Същото е претендирано в размер на 100 лева, което е в рамките на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, и с оглед отхвърлената част от иска следва да се присъдят 49,70 лева, като след извършване на компенсация между двете суми, на ищеца следва да се присъдят разноски по компенсация в размер на 262,09 лева.
Воден от горното и на основание чл. 203 от АПК вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Осъжда Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи Пловдив , [населено място], [улица]да заплати на И. И. Ц., [ЕГН], с постоянен и настоящ адрес обл. Плевен, общ.Червен бряг, [населено място], [улица], сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди - нанесени удари по тялото и главата , причинени физическа болка, страдание и психически стрес и тормоз вследствие на незаконосъобразни действия при проверка на 17.10.2022 г. на магистрала Тракия от служители на ОДМВР Пловдив, които са употребили срещу него физическа сила, , ведно със законната лихва върху тази сума от 21.11.2022 г. до датата на окончателното й изплащане, както и сумата от 60 /шестдесет/ лева за имуществени вреди.
Отхвърля искова молба на И. И. Ц., [ЕГН], с постоянен и настоящ адрес обл. Плевен, общ.Червен бряг, [населено място], [улица], срещу Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи Пловдив , [населено място], [улица]за сумата над 5000 (пет хиляди) лева, представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди.
Осъжда Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи Пловдив , [населено място], [улица]да заплати на И. И. Ц., [ЕГН], с постоянен и настоящ адрес обл.Плевен, [населено място], [улица], разноски по компенсация в размер на 262,09 /двеста шестдесет и два лева и 09 стотинки/.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |