Р
Е Ш Е
Н И Е
№
22.03.2021 год. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на втори февруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М.
Русев административно дело №440 по описа
за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от К.Г. *** против Заповед №10-00-1674/15.06.2020
год. на Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж
представляващ „масивна постройка - ремонт и реконструкция на сезонна постройка“,
изпълнена със стени от тухли на варовоциментов разтвор и стоманенобетонни
колони, греди и плоча, с размери 7,30м./6,80м. на кота -2.50 /приземен етаж/ и
същият да се приведе в съответствие със строително разрешение №204/16.08.1989
год. за “сезонна постройка“ с размери 3.95 м./5.03 м. на кота -2.50 /приземен
етаж/ след изготвяне на инвестиционен проект по част конструктивна за укрепване
на „сезонна постройка“ с размери
3.95/5.03м. на кота -2.50 /приземен етаж/. В жалбата са изложени
оплаквания, че направените от помощния орган и възприети в заповедта фактически
констатации не отговарят на действителността. През 2011 год. е закупил имота,
като в него имало изградена сезонна постройка, ведно с подобренията й. След придобиването
на собствеността твърди, че не е извършвал ремонтни дейности. Намиращата се
сграда в имота е закупена във вида и състоянието, в което се намира и сега.
Твърди, че не е извършител на строежа, поради което и неправилно и адресирано
до него искането за премахването на незаконния строеж. Счита също така, че тази
сграда е търпим строеж по смисъла на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Недопустимо е
издаденото разпореждане за привеждане на сградата в съответствие с издаденото през 1989 год. разрешение
след изготвяне на инвестиционен проект по част конструктивна за укрепването на
сезонната постройка. Направено е искане за отмяна на заповедта и присъждане на
направените разноски.
Ответникът –
Кмет на Община Стара Загора чрез процесуалния си представител оспорва жалбата
като неоснователна. По съображения за
законосъобразност на издадената заповед за премахване на незаконен строеж моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, като при издаването на заповедта
не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, а същата
съответства и на приложимия материален закон. Иска се от съда да отхвърли
жалбата като неоснователна и да му се присъдят направените по делото разноски.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа
страна:
С оспорената Заповед №10-00-1674/15.06.2020
год. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.225а, ал.2, т.2 от ЗУТ е
разпоредено премахване от страна на К.Г.Г.
на незаконен строеж „масивна постройка - ремонт и реконструкция на сезонна
постройка“, изпълнена със стени от тухли на варовоциментов разтвор и
стоманенобетонни колони, греди и плоча, с размери 7,30м./6,80м. на кота -2.50
/приземен етаж/ и същият да се приведе в съответствие със строително разрешение
№204/16.08.1989 год. за “сезонна постройка“ с размери 3.95 м./5.03 м. на кота
-2.50 /приземен етаж/ след изготвяне на инвестиционен проект по част
конструктивна за укрепване на „сезонна постройка“ с размери 3.95/5.03м. на кота -2.50 /приземен етаж/. Строежът
е разположен в имот, който е собственост на К.Г.Г..
Жалбоподателят К.Г.Г. се
легитимира като собственик на имота, въз основа на нотариален акт №131 от 18.10.2011
год. /лист 88 -90 от делото/. Видно от съдържанието на нотариалният акт, в
имота изградена и сграда със застроена площ от 19.00 кв.м., т.е. както тази
сграда така и подобренията в имота са предмет на прехвърлителната сделка.
Административният орган
приема, че незаконният строеж представлява „масивна постройка - ремонт и
реконструкция на сезонна постройка“, изпълнена със стени от тухли на
варовоциментов разтвор и стоманенобетонни колони, греди и плоча, с размери
7,30м./6,80м. на кота -2.50 /приземен етаж/ и същият да се приведе в съответствие
със строително разрешение №204/16.08.1989 год. за “сезонна постройка“ с размери
3.95 м./5.03 м. на кота -2.50 /приземен етаж/ след изготвяне на инвестиционен
проект по част конструктивна за укрепване на „сезонна постройка“ с размери 3.95/5.03м. на кота -2.50 /приземен етаж/. За така описаните
обстоятелства е съставен констативен акт №9/13.02.2020 год. /лист 17 от
делото/ от работна група служители на Община Стара Загора - инж. А.С.– началник отдел „Контрол по
строителството“ в Община Стара Загора; Д.И.С.– старши специалист отдел
„Кадастър и регулация“. Същият е съставен в присъствието на К.Г.Г. – собственик.
В акта като собственик на имота и на строежа е посочен К.Г.Г.. Екземпляр от
протокола е връчен на собственика на имота, но не е направено възражение по
така констатираните факти.
За изясняване на фактите по делото
бе допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение бе
прието от страните без възражение. Съгласно това заключение, за при направеният
оглед на място, се ястановява, че размерите на приземният етаж не отговарят на
одобреният проект за сезонна постройка, за което е издадено и съответното
разрешение от 1989 год. Застроената площ
е по-голяма от разрешената. Размерите на приземният етаж, които са
дадени в съставеният констативен акт не са точни, тъй като част от площта под
стоманенобетонната плоча, покриваща приземния етаж не е изкопана. Разширението
/реконструкцията/ на приземният етаж е старо, като се има в предвид изградената
плоча, но не може да се установи кога е правена.
По делото бяха събрани и свидетелски
показания от лица, съседи на процесния имот в различни периоди от времето.
Свидетелят С., заяви че е бил собственик на съседния имот от 2007 год. до преди
четири-пет години, когато е продал имота. Г. е закупил имот след него, но не е
ремонтирал приземният етаж, първи на постройката. Плочата е била стара и не е
била ремонтирана. Свидетелят С. заяви, че е съсед на имота и се е занимавал с
тока в този имот. В първия етаж е живяла баба Ц., но след закупуването Г. не
правил нова плоча. Правил е ремонт на първия етаж вътрешен, но не го е
разширявал. Живее там от 40 години, но не помни кога е бил построен първия
етаж. Свидетелят А., заяви, че са продали на К.Г. имота, който са получили като
наследство. Всичко което е налично е било построено около 1996-1997 год. Помни
годината, тъй като дъщеря му е била родена през 1998 год. и са ходили там
докато тя е била малка. Първоначално там са живели баба му и дядо му, а след
това неговите родители. След 1998 год. на първият етаж не е правено подобрение,
а Г. е правил подобрения на втория етаж.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от лице, които е собственик на имота и е посочен като адресат на
акта. Жалбата е подадена в 14-дневен срок, считано от датата на връчване на
заповедта – 02.07.2020 год., видно от собственоръчно отбелязаното от
жалбоподателят /лист 4 от делото/. Следователно оспорването като направено от
легитимирано лице, в законово установения срок и против акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Заповед №10-00-1674/15.06.2020
год. е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, а
именно Кмет на Община Стара Загора, който разполага с правомощия да разпорежда
премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория. В издаденото разрешение
за строеж за построяването на сезонната постройка не е посочена категорията на строежа.
В констативният акт е посочено, че строежа е пета категория, като такава е
определена категорията и в оспорената заповед.
Заповедта, предмета на
настоящето дело, е издадена в писмена форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. В нея са посочени
фактическите /извършено строителство на „Незаконен строеж „масивна постройка - ремонт и
реконструкция на сезонна постройка“/ и правни основания /разпоредбата на чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ/ за постановяването й, които кореспондират помежду си.
Съдържа се описание на характеристиките и местонахождението на строежа,
позволяващо еднозначното му индивидуализиране и определяне на категорията му.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна
От събраните по делото и неоспорени доказателства се установява категорично
наличието на строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ с описаните в заповедта
технически параметри и местонахождение. Наличието на строеж се потвърждава и от
вещото лице, но с размери различни от тези посочени в заповедта.
В констативният акт е
посочено, че установеният строеж е пета категория, както е посочено и в
заповедта, издадена въз основа на него. Констативният акт поставя началото на
процедурата по премахването на установен незаконен строеж и служи като основа
за издаването на заповедта.
Срещу съставеният
констативен акт №9/13.02.2020 год., жалбоподателят не е подал възражения
относно отразеното в него.
Констативният
акт, на който се основава оспорената заповед, също е съставен от компетентни лица. Съдът намира, че посочените в констативният акт служители,
разполагат с необходимата материална компетентност, установена от чл.223 ал.2
от ЗУТ, да констатират незаконни строежи. След оглед на място, е съставен
констативният акт №9/03.02.2020 год., който е връчен на жалбоподателят на същата
дата. В него обаче са отразени размери, които се различават от тези установени
от експертизата. По каква причина е налице такова разминаване, поради липсата
на отразяването на самият строеж протокола
е невъзможно да се установи. Съдът намира, че липсата на очертаване на
незаконният строеж с отразяване на замерените размери, не представлява
съществено процесуално нарушение, макар и да не може да се осъществи адекватен
съдебен контрол на констатираните факти от контролните органи. Всъщност ако
експертизата не бе установила други размери, то тогава не би имало проблем.
Разминаването обаче не дава възможност да се прецени и законосъобразността на
направеният извод за наличие на незаконен строеж и неговите параметри.
Доколкото обаче, експертизата установява, че размерите са различни от
разрешените с издаденото разрешение през 1989 год., то е налице безспорно
установяването на незаконен строеж. С оглед на описанието на строежа в
заповедта и установените от вещото лице размери, то не е спорно в случая, че се
касае за строеж пета категория. Макар и озаглавена като „сезонна постройка“,
всъщност се касае за вилна сграда. Наличието на издадено строително разрешение
предполага и допустимостта на осъщественото застрояване и не следва да се
изследва този елемент в настоящето производство и дали е налице съответствие на
разрешените параметри на застрояване.
Основният спорен момент е
датата на извършване на строителството на приземният етаж, който е предмет на
заповедта. Не е предмет на делото вторият етаж, за който е налице издадена
друга заповед на Кмета на Община Стара Загора №10-00-895/15.05.2019 год.,
намираща се на лист 79 от делото.
Не е спорно, че процесната
сграда /приземният етаж/ е била налична към момента на закупуването на имота от
страна жалбоподателят, като в нотариалният акт е отразено наличието на масивна
постройка с площ от 19.00 кв.м. Видно от заключението на вещото лице, площта на
тази приземна постройка е по-голяма от разрешената със строително разрешение
№204/16.08.1989 год., издадено за изграждането на сезонна постройка, т.е.
безспорно е че се касае за частично незаконен строеж, което е изпълнен с
по-голяма площ от разрешената.
От събраните в хода на
съдебното производство доказателства /свидетелските показания/ и експертизата,
е безспорно, че се касае за стара постройка, която не е ремонтирана през
годините, с оглед на обстоятелството, че се касае за една плоча, която е видимо
стара. Преценени в съвкупност всичките свидетелски показания, водя до извода,
че процесният приземен етаж не е ремонтиран от жалбоподателят, а е построен от
предишните собственици. Видно от показанията на А., то в тази си част
постройката е била построена от баба му и дядо му около 1996 – 1997 год.
Изискването за изследване в рамките на
това производство търпимостта на строежа. Обстоятелството дали строежът е
търпим не е било изследвано в хода на развилото се административно
производство, въпреки относимостта му към разпоредените със заповедта
последици, доколкото търпимите строежи не подлежат на премахване.
Административният орган е следвало да изложи мотиви относно нетърпимостта на
установеният незаконен строеж. Такива са изложени само формално, без да са
изложени мотивидали целият строеж не е търпим, или само част от него. Всъщност
налице са противоречиви мотиви в оспорената заповед. От една страна е наредено
премахването на целия строеж, а от друга привеждането му в съответствие със
строителното разрешение от 1989 год. Следователно една част от този строеж /в
частта му в която съответства на издаденото строително разрешение/ е търпим, но
въпреки това е разпоредено премахването на целия строеж. Създадена е една
неяснота от една страна, а от друга – с разпореждането за премахването на
строежа в частта, в която съответства на издаденото строително разрешение е
постановена в протеворечие на материалния закон.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като
правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват
разпоредените правни последици. В случая
разпоредените последици не се следват, с оглед приложимостта към случая на §16
ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Предвид установената дата на извършване на строежа около 1996
– 1997 год. по показанията на разпитания по делото свидетел А., приложима е
разпоредбата на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ. Съобразно посочената разпоредба „Незаконни
строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени
до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.“
Видно от посочената разпоредба незаконни строежи, извършени в периода, в който
е извършен спорния, се считат за търпими и не подлежат на премахване ако са
били допустими по правилата и нормите действали към момента на извършването им
или по сега действащия ЗУТ и ако са били декларирани от собствениците им. При
наличието на тези кумулативни предпоставки строежът е търпим и съответно
неподлежащ на премахване.
Аналогечна е и
разпоредбата на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Търпимостта на строежа не
предполага и правната възможност за неговото премахване, което води до извода
за незаконосъобразност на оспорената заповед.
По тези съображения съдът
приема, че Заповед №10-00-1674/15.06.2020 год. на Кмета на Община Стара Загора
е валиден административен акт, постановен при неправилно приложение на
материалния закон. Това води до извода, че подадената жалба е основателна, а оспорената
заповед е незаконосъобразна.
При този изход на делото, направеното искане
за присъждане на разноски по делото в полза на жалбоподателят е основателно.
Видно от представените документи същите са в размер на 860.00 лв., от които адвокатски
хонорар съгласно приложеният договор за правна защита и съдействие №0217506 от 13.07.2020
год. в размер на 700.00 лв., заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на
150.00 лв. и заплатена държавна такса в размер на 10.00 лв..
Водим от тези мотиви, на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на К.Г. *** Заповед №10-00-1674/15.06.2020 год. на Кмета на Община Стара Загора,
като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, представлявана от Кмета Живко Тодоров да заплати на К.Г.Г., ЕГН ********** *** сумата
от 860.00 /осемстотин и шестдесет/ лв., представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на касационно оспорване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: