Решение по дело №1811/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Делото е образувано по жалба на „Фанити“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Т. П., със съдебен адрес:***, чрез адв.Т.П., против Ревизионен акт № Р-16001622004161-091-001 от 25.04.2023г., поправен с РА П-16001623103142-003-001/30.05.2023г., издадени от В.П.А. на длъжност началник на сектор „Ревизии“ и К.Г.Н. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, В ЧАСТТА потвърдена с Решение № 234 от 27.06.2023г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП относно намалена декларираната данъчна загуба за 2020г. със сумата от 20 753,99 лв., допълнително установени дължими суми за корпоративен данък за 2017г. в размер на 800лв. и лихви 414,99лв. и за 2019г. в размер на 5 175,08лв. и лихви 1 502,78лв., както и допълнително начислен ДДС в общ размер на 53 648,92лв. и лихви 26 191,33лв.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт. Оспорват се изцяло като необоснован и неправилен приложеният метод за изчисляване на печалбата и данъчната основа, върху която следва да се начислят дължимите от ревизираното лице данъци. Иска се отмяна на оспорения РА.

В съдебно заседание дружеството -жалбоподател се представлява от адв. П., който поддържа жалбата. Претендира разноски по делото, съгласно представен списък.

Директорът на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юриск. Р., е на становище, че жалбата е неоснователна по аргументи, подробно изложени в представените по делото писмена защита и иска да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си изцяло го е потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001622004161-020-001 от 12.08.2022г., издадена от издадена от С.П.П., на длъжност началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП - Пловдив, с обхват на задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2017г. - 31.12.2021г. и задължения по закона за данък върху добавената стойност за периода 01.01.2017г. -31.12.2021г. с определен срок за приключването ѝ до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 15.08.2022г. по електронен път. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) Р-16001622004161-020-002 от 11.11.2022г. срокът за приключване на ревизията е продължен до 13.01.2023г. Със заповеди № Р-16001622004161-023-001 от 07.12.2022г. и № Р-16001622004161-143-001 от 09.01.2023г., ревизионното производство е спряно, съответно възобновено.

В хода на административна процедура е съставен Ревизионен доклад № Р-16001622004161-092-001/28.02.2023г.

От страна на ревизираното дружество са депозирани молби за удължаване на срока за подаване на възражение, същите са уважени, като срокът е определен до 13.04.2023г. В така определения нов срок е постъпило възражение.

Възложилият ревизията и ръководителят на ревизията са обсъдили направените възражения, намерили са ги за неоснователни и въз основа на констатациите в ревизионния доклад са издали обжалваният в настоящото производство Ревизионен акт № Р-16001622004161-091-001 от 25.04.2023г. поправен с РА П-16001623103142-003-001/30.05.2023г.

По жалба на „Фанити“ ЕООД е издадено Решение № 234/27. 06.2023г. от директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което оспореният в настоящото производство ревизионния акт е потвърден в частта му, с която е намалена декларираната данъчна загуба за 2020г. с 20 753,99лв. и допълнително са установени задължения за ДДС в размер на 53 648,92лв. и лихви 26 191,33лв., както и за корпоративен данък за 2017г. в размер на 800,00 лв. и лихви 414,99лв. и за корпоративен данък за 2019г. в размер на 5 175,08лв. и лихви 1 502,78лв. и е отменен в частта за допълнително установени задължения за ДДС за м. 12.2019г. в размер на 13 289,90лв. и лихви 4 479,46лв., за м. 10.2020г. в размер на 0,17лв. и лихви 0,04лв. и за м. 12.2020г. в размер на 4 150,80лв. и лихви 1 071,18лв.

С оглед делегирането на правомощия по делото са представени заповеди, ведно с приложения към някои от тях издадени от директора на ТД на НАП Пловдив, с които са определени лицата, заемащи длъжността началник сектор в отдел „Ревизии“ на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив, да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК (л. 3-33).

Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл.119, ал.2 във връзка чл.118, ал.2 и чл.112, ал.2 т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация. Не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като ревизионното производство е образувано и съответно, ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите. Както ревизионният доклад, така и ревизионният акт са съставени в предвидената за това форма. От представените по делото доказателства се установява, че ЗВР и ЗИЗВР на ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи. Отделно от това, всички протоколи от извършени насрещни проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от трети лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства, което налага извода за спазване на принципите за обективно, служебно и добросъвестно установяване на фактите и обстоятелствата от страна на приходната администрация, които са от значение за установяване задълженията за данъци на дружеството.

При така установеното, настоящият състав на съда намира ревизионното производство за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Ревизията е с обхват определяне на данъчните задължения по ЗДДС за периодите от 01.02.2017г. до 31.12.2021г. Дружеството „Фанити" ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 02.07.2010г., като за ревизираните периоди дейността му е продажба на рамки, аксесоари и консумативи за очила за износ, основно в Италия. За ревизираните периоди дружеството стопанисва обект под наем - офис и склад, находящи се в гр. Пловдив, ул. „Пазарджишко шосе" № 120, с наемодател „Глобал електроник дистрибюшън“ ООД.

В хода на ревизията е начислен допълнително ДДС в общ размер на 53 648,92лв. за непризнати ВОД към чуждестранни клиенти.

През ревизираните периоди дружеството е декларирало в дневниците за продажби и в справките-декларации по ЗДДС извършени вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки по смисъла на чл. 7, ат. 1 от ЗДДС, облагаеми с нулева ставка на основание чл. 53, ат. 1 от ЗДДС, към контрагенти от Италия, с предмет на сделките - слънчеви очила, рамки за очила, аксесоари за очила, кърпички за почистване на диоптрични стъкла, калъфи и др. Клиентите на ревизираното лице (РЛ) са дружества, регистрирани по ДДС в Италия, а транспортът на стоките е организиран и е за сметка на „Фанити“ ЕООД

Установено е, че за ревизираните периоди РЛ е декларирало ВОД с данъчни основи както следва към: ,,WATCH&SEE“ S.R.L. с VIN IT05027020964 в размер на 38 578,84лв.; към „GIAMMARIA ANYELA PIERINA“ (Т. АНИВИНТИДЖ 6.9 ДИ ДЖАММАРИА АНДЖЕЛА ПИЕРИНА) с VIN 1Т04687810269 в размер на 94 364,49лв.; към „VISUAL OPTIC DI MONDIN STEFANO“ c VIN IT04236310266 в размер на 106 108,67лв.; към „ITALIA 3“ SRL c VIN IT03579590260 в размер на 22 347,31лв. и към „MAGAZZINO“ SRL c VIN IT04750980262 в размер на 6 845,40лв.

По отношение на декларираните ВОД е установено, че от РЛ не са представени потвърждения за получаване на стоките, липсват и международни товарителници (ЧМР) за извършен транспорт. Не е представено потвърждение за получаване на стоките. От ревизираното дружество не са представени документи и писмени обяснения, от които да е виден начинът на заявяване на стоките от страна на клиента. Не е представена търговска кореспонденция във връзка с уговаряне параметрите по доставките, сключени договори и др.

По отношение на разплащанията, органите по приходите са посочили, че са налице вземания от „WATCH&SEE“ S.R.L. в размер на 14 326,45 лв., като от представените от ревизираното лице банкови извлечения, е видно, че постъпилите по банковата сметка на дружеството суми са внесени лично от Т. П. - представляващ дружеството-жалбоподател.

За декларираните като ВОД доставки към клиент „GIAMMARIA ANYELA PIERINA“ (Т.АНИВИНТИДЖ 6.9 ДИ ДЖАММАРИА АНДЖЕЛА ПИЕРИНА) е констатирано, че по счетоводни данни са налице вземания в размер на 78 622,60лв. DSV IMPORT S.p.A., без да са посочени имена на лице изпращач и лице получател по доставката.

По отношение „VISUAL OPTIC DI MONDIN STEFANO" е декларирана ВОД, документирана c фактура № 110/28.11.2017г., на стойност 106 108,67лв. (54 252,50 евро), с предмет на доставка диоптрични рамки асорти 1 520 бр. по 39,12лв.; диоптрични рамки асорти 690 бр. по 29,34лв.; слънчеви очила асорти 60 броя по 29,33лв.; диоптрични рамки асорти 1 566 бр. по 12,71лв. и транспортни разходи - 684,55лв. За декларирания ВОД не е представено потвърждение за получаване на стоките. От представеното ЧМР не е видно кой е превозвач, липсват и имена на изпращач. Установено е, че съгласно представен хронологичен регистър на сметка 4112 - Клиенти във валута, „Фанити“ ЕООД има вземания от „VISUAL OPTIC DI MONDIN STEFANO“ в размер 89 622,60лв.

Към „ITALIA 3“ SRL е декларирана ВОД, документирана с фактура № 123/23.10.2020г. на стойност 22 347,31лв. (11 426 евро). Предмет на доставка са слънчеви очила асорти - 163 броя по 76,28лв., диоптрични рамки асорти - 121 броя по 76,28лв. и транспортни разходи - 684,55лв. Не е представено потвърждение за получаване на стоките. Представено е копие на разписка от куриерска фирма - TNT, където липсват вписани данни на лице и фирма - изпращач. Не са представени и документи за извършено разплащане.

По отношение на „MAGAZZINO" SRL е декларирана ВОД, документирана с фактура № 1/21.10.2022г. на стойност 6 845,40лв., копие от която не е представено. Не е ясен предметът на доставка. Не е представена международна товарителница за транспорт, нито потвърждение за получаване на стоките Не са представени документи за извършено разплащане и осчетоводяване на доставката

Въз основа така събраните доказателства ревизиращите са направили извод, че за доставките не са представени доказателства за извършен транспорт, а за тези с приложени разписки от куриер или ЧМР, документите са нечетливи и с липсващи реквизити. Констатирано е, че ,,Фанити“ ЕООД не е представило необходимите за доказване на извършени ВОД документи, посочени в чл. 45, т. 2, б. „а“ от ППЗДДС, поради което не е налице основание за прилагане на нулева ставка на данъка по изследваните доставки. На основание чл. 86, във връзка с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС е определен дължим ДДС от „ФАНИТИ“ ЕООД в общ размер на 53 648,92лв.

По отношение задълженията на дружеството за корпоративен данък по ЗКПО за периоди от 2017 г. до 2021 г., в хода на ревизионното производство е установено, че „Фанити“ЕООД е осчетоводило разход по сметка 602/7 - Разходи за външни услуги в размер на 8 000лева, въз основа на фактура № **********/16.06.2017г., издадена от „Юнимет“ ЕООД, за извършени СМР. На дружеството, издател на фактурата, е извършена насрещна проверка, при която са изискани документи и обяснения относно процесната фактура. Поради изчерпване на способите за връчване на искането е проведена процедура за връчване по реда на чл. 32 от ДОПК. От проверяваното лице не са представени доказателства за реално извършване на фактурираната стопанска операция, актове за извършено СМР, оферти, търговска кореспонденция, документи и информация за плащане, за лица, ангажирани с услугата и документи за закупени материали по доставката. Такива данни и документи не са представени нито от страна на ревизираното дружество, нито от изпълнителя на СМР - „Юнимет“ ЕООД. Не са представени доказателства за наличие на материална обезпеченост на доставчика за извършване на фактурираните услуги и доказателства за издадени лицензи, и разрешителни за извършвана от „Юнимет" ЕООД строителна дейност. Не са представени договор за СМР, приемо-предавателни протоколи, както и липсва информация какъв е точно вида на СМР услугата. Установено е, че не е посочен конкретен обект, където е извършена услугата, не са представени книги за проведен инструктаж, заповеди за определяне на лицата, извършващи инструктаж и др. Направен е извод, че е налице формално издаване на фактура от „Юнимет” ЕООД на „Фанити" ЕООД, без да са налице реално извършени услуги и че стопанските операции, описани в нея не са извършени от посоченото като изпълнител дружество, тъй като същото не притежава кадрови и материален потенциал за извършването им. Въз основа на така установеното е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2017 г, по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във вр. с чл. 10 от с.з., в размер на 8 000лв.

В хода на ревизията е установено, че по дебита на сметка 609 - Други разходи на ,,Фанити“ ЕООД са осчетоводени разходи за отписани вземания от контрагенти от Италия по фактури, издадени от Ф.Т.С.Р.Л. УНИПЕРСОНАЛЕ, МЕТАЛКОВЕР С.Р.Л., ФИНАВ С.Р.Л., ПРОДЖЕТО ИНТЕРНАЧИОНАЛ С.Р.Л., КАОРА С.Р.Л., ПРОДЖЕТО ИНТЕРНАЦИОНАЛ С.Р.Л. и ЛАДИЙНС ФРЕМС Ф.З.Е. Изискани са документи и обяснения относно основанието за отписване на вземанията. От „Фанити“ЕООД са представени протокол за отписване на вземания от 31.12.2019г. и протокол за отписване на вземания от 31.12.2020г., съгласно които същите са с изтекъл давностен срок и са отписани. Протоколите са подписани от Р.М.Т. и Нина Станчева Радева. В тази връзка е извършена проверка в информационните масиви на НАП, при която е установено, че „Фанити'' ЕООД няма сключени трудовоправни и облигационни правоотношения с посочените лица и те не представляват ревизираното дружество. В хода на ревизията не са представени доказателства относно предприети действия за събиране на вземанията, какви документи са изготвени за това. Направен е извод, че при ревизията не са представени писмени доказателства, обосноваващи отписаните вземания за 2019г. и 2020г., съответно в размер 66 449,50лв. и 20 753,99лв. В тази връзка, е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2019г. и 2020г. по реда на чл. 77. ал. 1 от ЗКПО, съответно със сумите в размер на 66 449,50лв. и 20 753,99лв.

За да потвърди РА, решаващият орган е възприел изцяло мотивите на ревизиращия екип.

В хода на съдебното производство е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза /ССч.Е/ с вещо лице И.С., приета без възражения от страните. В табличен вид, подробно са описани фактурите, по които е начислен допълнително ДДС, извършените по тях плащания, техния размер и начинът на плащане. Според заключението всички фактури са осчетоводени в счетоводството на дружеството - жалбоподател като приходите са отразени по Кредита на сметка 702 Приходи от продажби на стоки. Всички приходи, отчетени по Кредита на сметка 702 Приходи от продажба на стоки са включени в общите приходи, отчетени по ГДД по чл. 92 от ЗКПО. В табличен вид, вещото лице е посочило финансови резултати по ГДД за ревизирания период. Установен е деклариран за 2017г. данък в размер на 10 458,78лв. Отново в табличен вид са изброени наличните документи, съпътстващи всяка една от фактурите във връзка с извършените доставки - транспортни документи, самолетни билети, приемо - предавателни протоколи и др.

По делото бе разпитан като свидетел лицето Р.М.Т., който сочи че Т. П. е негов съдружник във фирма „Дио“ ООД от 1997 година. Т. е пълномощник П. по отношение дружеството „Фанити“. Търговската дейност „Фанити“ е продажба на слънчеви очила, диоптрични рамки, инструментариум, машини, и резервни части. Като пълномощник Т. бил ангажиран да представлява дружеството пред митницата, пред някои държавни институции, да осъществява внос и износ, от негово име и за негова сметка през периода 2017г. - 2021г. П. използвал различни фирми за транспорт, но през тези години и преди това, почти 100 % импорт-експортната му дейност „е минавала“ през свидетеля, с изключение на случаите, когато управителят на дружеството е извършвал това лично. Свидетелят сочи, че основно е изпращал стоки към фирмите Т., към А.П.Д.М., към С.О. и други. Познати са му „Лочин си“, познава и „Магазино“ като фирма, която е приемала стока от „Фанити“. Като пълномощник, след като изпрати стоката, в рамките на 7-10 дни е правил връзка с получателите, за да провери дали са получили стоката и дали отговаря всичко на документите, които са изпратени. С клиентите се е чувал преди да бъде изпратена стоката и след това и е осъществявал контрол. Свидетелят заявява, че познава Л.С., А.Д.М.. Много от тях са идвали в България, били са гости на Т. П.. По отношение предявения в съдебно заседание приемо -предавателен протокол (лист 826 от делото), свидетелят заявява, че в него са описани стоки, които са търгувани от П. с неговата фирма „Фанити“. В случая, това е с фирмата на М.П. „Канова“, който е производител на тези артикули и това, което той е връщал в Италия е непродадена стока. Това са протоколи, които П. е съставил, с негов подпис. Когато П. не е в България Т., като негов пълномощник, изпраща дадена стока, след молба от страна на П.. Работата на Т. а е от склада на ул. „Мизия“ № 10 да задели това, което е продадено на контрагенти в Италия, да го кашонира, да издаде износната декларация, стоката да потегли за Италия и да се информира дали всичко е наред. От там нататък П. е довършвал работата като е търгувал с тази стока, правил е допълнителни пратки, когато е намирал вторичен пазар за нея. Когато приемо - предавателните протоколи са изготвяни в Италия, свидетелят не присъствал на изготвянето им. Единствено е уведомяван, че стоката е пристигнала.

По така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

-по направените възражения отнасящи се до констатацията за увеличение на финансов резултат за 2017г. със сумата в размер на 8 000 лева

Данъчното третиране на разходите по реда на ЗКПО е в зависимост от документалното им доказване и с оглед необходимостта от извършването им за реализиране на целите и предмета на дейност на предприятието. За да бъде признат счетоводен разход за данъчни цеди, ЗКПО поставя допълнителни изисквания като: извършването му да е пряко свързано и да обслужва стопанската дейност на данъчно задълженото лице; да е налице съпоставимост на приходи и разходи; разходът да е пряко относим към отчетния период, за който е намален финансовият резултат; разходът да не представлява „скрито разпределение на печалбата“ по смисъла на § 1. т. 5 от ДР на ЗКПО; разходът да не е отчетен при хипотезите за отклонение от данъчно облагане по реда на раздел IV от Глава първа на закона. В този смисъл, наличието само на фактура, без други доказателства, не може да бъде основание за признаване на разходите по нея за данъчни цели.

Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Изискванията за документална обоснованост в ЗКПО са регламентирани в разпоредбите на ал. 1 - 6 на чл. 10 от същия закон. В чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е регламентирано, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.

В хода на съдебното обжалване жалбоподателят не е ангажирал нови доказателства, които да оборят констатациите в РА и да доказват по несъмнен начин реалното осъществяване на изследваните стопански операции, свързани с отчетените разходи за услуга (строително-ремонтна), респ. обективното наличие на документално обоснован разход. След като иска да бъдат признати процесиите разходи за данъчни цели, в негова тежест е да докаже, че същите са свързани с дейността и по отношение на тях са спазени изискванията на ЗСч и ЗКПО. С оглед изложените факти и обстоятелства в РД и РА и събраните по преписката доказателства, органите по приходите правилно са установили, че по процесната фактура не е доказано реално изпълнение на записаната в нея стопанска операция Реалното наличие на доставка не се доказва само с издаване на първичен счетоводен документ и включването му в счетоводни регистри или дневниците за покупки и продажби за съответния период. Наред с това, е необходимо да се установи обективността на извършените доставки, в случая посочената като предмет във фактурата доставка на „строително-ремонтна услуга” Освен това, не е достатъчно доставките на услуги по принцип да са извършени на място, а е необходимо да са извършени от лицето, посочено като доставчик във фактурата. За целта доказателства за извършването им следвала бъдат изискани по надлежния ред, предвиден в ДОПК. както от доставчиците, така и от самото РЛ.

В хода на извършеното ревизионно производство не са представени годни доказателства, удостоверяващи действителното изпълнение на изследваните стопански операции. Това е така, тъй като при извършените насрещни и служебни проверки в информационните масиви на НАП е установено, че доставчикът не разполага с обезпеченост и не представя изисканите доказателства, че е налице ресурс и реалната възможност за фактическо осъществяване на процесиите услуги. Следователно, обосновани са изводите на ревизиращите органи, че е налице фиктивно фактуриране и документално оформяне на стопански операции, конто не са доказани, не са реално извършени и че представената фактура представлява документ, в конто посочените данни не съответстват на обективната действителност, тъй като не отразява реално извършени стопански операции.

За целите на ЗКПО доказването на реалността на сделките е от съществено значение, тъй като само при действително осъществени такива, могат да се признаят разходи за дейността при получателя по фактурите. Наличието на фактура не може да бъде основание за признаване на разходите по тях, след като действителното извършване на същите не е установено по безспорен начин. Като е отчело в разходите за дейността стойността на услугите по спорния документ, РЛ неоснователно е намалило финансовия си резултат за ревизирания отчетен период. С разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗСч законодателят е установил изчерпателно и кумулативно задължителните реквизити, които трябва да съдържа първичният счетоводен документ. Наличието на всички реквизити, предвидени в посочената правна норма, е условие за допустимост на счетоводните документи като доказателства в ревизионния процес, но тези реквизити следва да удостоверяват вярно и честно извършените сделки между контрагентите. В конкретния случай реквизитите във фактурата не отразяват вярно реално извършена стопанска операция. Недоказана реална доставка, макар и документално оформена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице. Законът при всички случаи изисква, преди всичко, доказателства за реалност на доставката, а след това и за правилното и счетоводно отразяване.

В тази връзка, по делото са представени единствено фактура и две платежни нареждания, в които като основание за извършените плащания е посочено „за ремонт на сграда" и „извършване на ремонт на апартамент“, като реално няма данни и съпътстващи документи за фактически извършени услуги, конкретно изпълнени работи, на кой обект - апартамент, за какви цели са извършени процесиите разходи, дати са пряко свързани и обслужват стопанската дейност на данъчно задълженото лице, конкретно от кои лица са изпълнени ремонтите, дали е ползван подизпълнител, тъй като издателят на фактурата не разполага със съответната обезпеченост за изпълнението. По делото не са представени и сключени договори за извършване на строително-ремонтна услуга, количествено-стойностни сметки за извършената услуга, протоколи за приемане на извършени дейности, както и документи за закупени материали във връзка с декларираната строително-ремонтна услуга. Установено е, че ревизираното дружество не е представило писмени доказателства относно договарянето, възлагането и приемането на фактурираната строително-ремонтна услуга. Това означава, че в издадения първичен счетоводен документ е записана стопанска операция, за която липсват данни да е реално извършена от посочения във фактурата доставчик. По този начин първичният счетоводен документ не отразява вярно стопанска операция и не отговаря на обективната истина. Според чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В чл. 9 от ЗСч е регламентирано, че не се допуска отчитане на стопански операции в извънсчетоводни книги или регистри и счетоводно отчитане на фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки, несъществуващи разходи, както и задължения с неточно определен предмет, извършено с цел подкупване на длъжностни лица или прикриване на подкуп. Освен това, констатацията, че липсват доказателства за реалното осъществяване от посочените услуги предпоставя и извод за прилагане на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО, считащ за отклонение от данъчно облагане и начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени.

Допълнителен аргумент в подкрепа на по-гореизложените е, че процесната фактура е без ДДС и съответно не е ползван данъчен кредит по нея. Не на последно място, алтернативно, като не са идентифицирани конкретните услуги и няма данни за вида фактурирани СМР, се възпрепятства ревизията да провери и определи дали не е налице и хипотезата на чл. 67 от ЗКПО, съгласно която правна норма счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели.

По изложените аргументи, настоящият състав намира обжалваният РА за правилен и законосъобразен, в частта му на допълнително определени дължими суми за корпоративен данък за 2017г., ведно с прилежащите лихви.

-По отношение направените възражения за необосновано отписани вземания на жалбоподателя от негови клиенти

Съгласно разпоредбата на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО, разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Непризнатите за данъчни цели разходи по ал. 1 се признават за данъчни цели, когато това е допустимо по този закон и при спазване изискванията на тази глава (ал. 2 от с.чл.).

Предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията на ЗСч и счетоводните стандарти (СС). Това означава, че дружеството е следвало да извърши инвентаризация на активите и пасивите преди съставяне на годишния счетоводен отчет на предприятието, в т.ч. и на вземанията и задълженията. Не е спорно между страните, че е съставен единствено протокол за отписване на вземания от 31.12.2019г. и протокол за отписване на вземания от 31.12.2020г., и то подписани от лица, които твърдят да са пълномощници на дружеството. Не са представени по делото никакви други документи, удостоверяващи извършването на инвентаризация на вземанията и задълженията, мотивирано решение за отписването на вземането като несъбираемо, предприетите действия и мерки от ревизираното дружество спрямо длъжниците, кореспонденция между двете страни, отказ за издължаване и обективната невъзможност вземането да бъде събрано или др. Напротив, потвърдено е, че липсва писмена кореспонденция с контрагентите, чиито вземания са отписани, т.е. не са предприети никакви мерки и действия от жалбоподателя. Позоваването на разпоредбата на чл. 69 от Закона за задълженията и договорите относно началния момент на изискуемост на вземането, не означава, че е изтекла давност конкретно по процесиите суми и лица, тъй като е възможно да са предприети действия, водещи до прекъсването или спирането й. След като иска да бъдат признати процесиите разходи за данъчни цели, в тежест на жалбоподателя е да докаже, че същите са свързани с дейността и по отношение на тях са спазени изискванията на ЗСч и ЗКПО.

За да бъде признат счетоводен разход за данъчни цели, ЗКПО поставя допълнителни изисквания като: извършването му да е пряко свързано и да обслужва стопанската дейност на данъчно задълженото лице; да е налице съпоставимост на приходи и разходи; разходът да е пряко относим към отчетния период, за които е намален финансовият резултат; разходът да не представлява „скрито разпределение на печалбата“ по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО; разходът да не е отчетен при хипотезите за отклонение от данъчно облагане по реда на раздел IV от Глава първа на закона. Специфичното данъчното третиране на висящите непокрити вземания е регламентирано в ЗКПО - чл. 34 и чл. 37. Съобразно чл. 37, ал. I, т. 1 от ЗКПО непризнатите за данъчни цели разходи от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо. Предвид изложената фактическа обстановка не може да се счете, че са налице хипотезите на чл. 37 от ЗКПО. С нормата на чл. 34. ал. 1 от ЗКПО е предвидено, че приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие, че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от ЗКПО. От една страна, последното не е обосновано по надлежния ред със съответните съставени документи, освен цитираните по-горе протоколи и обяснения, които се явяват частни свидетелстващи документи и имат само формална доказателствена сила. Материалната доказателствена стойност на частните свидетелстващи документи се преценява не само индивидуално, но и с оглед на всички останали установени факти и обстоятелства и събрани доказателства. На вещото лице не е поставена задача, отнасяща се до осчетоводяване на процесните разходи, а единствено са поставени задачи, отнасящи се до опровергаване на констатациите по отношение процесните ВОД и по-конкретно дали са налице отчетени приходи по тях. Следва да бъде и акцентирано на обстоятелството, че се касае за отписване на вземания от клиенти на значителна стойност през всички ревизирани години, като за всяка една от годините след 2017г. са отчитани отрицателни финансови резултати /загуби от дейността/. Това е косвено потвърждение в подкрепа на изложените от ревизиращите органи по приходите констатации, че РЛ систематично осъществява бездействия, като не взема мерки за събиране на свои вземания от клиенти за продължителен период от време. Посочените бездействия могат да се приемат за недобросъвестно поведение, доколкото генерират допълнителни разходи, които като краен резултат водят до загуби от дейността за продължителен период.

В тази връзка, не следва да се кредитират като достоверни и свидетелските показания, изхождащи от лице, пряко заинтересовано от изхода на делото. Посредством тях се потвърждава единствено факта на съставяне на документи за несъбираеми вземания от чуждестранни клиенти към 31.12 на 2019г. и 2020г., но не и факта на реално съществуване на неиздължени суми. За да се приложи нормата на чл. 37 от ЗКПО би следвало преди това да са били налице непризнати за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 от ЗКПО, което не е така в настоящия случай.

По изложените аргументи, РА е правилен и законосъобразен и в тази си част, съответно следва да бъде потвърден.

-По отношение направените възражения за недоказаност на ВОД към италиански дружества

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя, от територията на страната до територията на друга държава - членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка

От разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС следва, че за да е налице ВОД, е необходимо да са изпълнени кумулативно следните условия: доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице в България; получателят на стоките да е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка на ЕС; предмет на доставката да са стоки по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗДДС; доставката да е възмездна, т.е. да е налице насрещна престация по нея. което се извежда по аргумент на противното от § 1, т. 8 на ДР на ЗДДС; стоките да се изпращат или транспортират от територията на страната до територията на друга държава членка на ЕС.

ВОД се облагат с нулева ставка, съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. Според ал. 2 на чл. 53 от ЗДДС документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Тези документи са определени в разпоредбите на чл. 45 от ППЗДДС, като са разграничени в няколко хипотези, в зависимост от това за чия сметка и от кого е извършен транспортът.

Според разпоредбата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС, за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага освен с посочените в т. 1 документи за доставката, така и с тези, посочени в т. 2, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, а именно:

а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид. чарка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество.

б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.

Предвид горните разпоредби на закона и правилника за неговото прилагане и тъй като режимът на ВОД е изключение от общия режим на доставките, които като правило се облагат със ставката в държавата на доставчика, доказването на техния вътреобщностен характер е в тежест на доставчика.

В случая, предмет на спора е транспортирането на стоките до Италия и получаването им от клиентите. Установено е, че за по-голяма част от декларираните ВОД няма приложени товарителници (ЧМР), а за друга част са представени, но в тях липсват реквизити като дата, място (с посочен точен адрес) на получаване, имена и подпис на лицето изпращач и получател на стоките. В конкретния случай липсват и писмени потвърждения от клиентите, с реквизитите, регламентирани в ППЗДДС. В тази връзка, заключението на вещото лице и свидетелските показания не опровергават констатациите в РД, доколкото в заключението единствено се извършва систематизация на съпътстващите доставката документи, без да се обсъждат техните реквизити, съответно непълнотите в документите. В свидетелските показания единствено се излагат твърдения за пътувания на управителя на българското дружество до Италия и съставяне на протоколи за получаване на стоките, но липсва каквато и да било конкретика във връзка с всеки един ВОД поотделно.

В Решенията си Съдът на Европейските общности приема, че във връзка с установения в Общностното право режим на вътреобщностните доставки, при условията, предвидени от държавите членки за гарантиране на правилното и ясно прилагане на разпоредбите за освобождаване от данък, както и за предотвратяване на всяка евентуална измама, избягване на данъци или злоупотреба, държавите членки определят като вътреобшностна доставка и освобождават от данък доставката на стоки, изпратени или транспортирани от или за сметка на продавача или получателя на доставката извън територията на държава членка, но в рамките на Общността, която доставка се извършва за друго данъчно задължено лице или за данъчно незадължено лице, действащо в това качество в държава членка, която не е държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките. В правомощията на държавите членки е да определят условията, при които вътреобщностните доставки са освободени от ДДС, за да гарантират правилното и ясно прилагане на режима на освобождаване от задължението за начисляване на данък, както и да предотвратят всяка евентуална измама, избягване на данъци или злоупотреба.

Съдът на Европейските общности приема, че при особени случаи, при които има основателни причини да се предполага, че в държавата членка по местоназначение може да не бъде платен ДДС за вътреобшностното придобиване, което съответства на посочената доставка, държавата членка, от която се изпращат, е длъжна да не допуска освобождаване в полза на доставчика на стоките и да го задължи впоследствие да внесе данъка, за да се избегне опасността сделката да остане изцяло необложена.

„Фанити“ЕООД е било наясно, че документите, с които обосновава правото си на освобождаване от начисляване на ДДС, са противоречиви и не доказват напускането на стоките на територията на Р България Поради това означава, че място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в които се изпраща пратката или започва превозът и. в конкретния случай това е България. Още повече, че няма доказателства ДДС да е начислен в друга държава членка. Следователно въпросните стоки правилно са обложени със ставката по чл. 66. ал. 1, т. 1 от ЗДДС в размер 20% като при определяне на дължимия данък органите по приходите са приложили чл. 67, ал. 1 от ЗДДС.

Предвид изложеното, съдът намира жалбата за неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена, а РА като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден и в тази си част.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 7 668,65 (седем хиляди шестстотин шестдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки) лв., съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Фанити“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Т. П., със съдебен адрес:***, чрез адв.Т.П., против Ревизионен акт № Р-16001622004161-091-001 от 25.04.2023г., поправен с РА П-16001623103142-003-001/30.05.2023г., издадени от В.П.А. на длъжност началник на сектор „Ревизии“ и К.Г.Н. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 234 от 27.06.2023г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която е намалена декларираната данъчна загуба за 2020г. с 20 753,99лв. и допълнително са установени задължения за ДДС в общ размер на 53 648,92лв. и лихви 26 191,33лв., корпоративен данък за 2017г. в размер на 800лв. и лихви 414,99лв. и корпоративен данък за 2019г. в размер на 5 175,08лв. и лихви 1 502,78лв.

ОСЪЖДА „Фанити“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Т. П., със съдебен адрес:*** да заплати на Национална агенция по приходите – гр. София сумата от 7 668,65лв. (седем хиляди шестстотин шестдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки) възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия: