СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А
състав, в публично заседание на двадесети април през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА РУБИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
Мл. съдия
ЙОАННА СТАНЕВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Станева гражданско дело № 2463 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 17515 от 01.11.2016г.,
постановено по гр. дело № 34995 по описа за 2012г. на СРС, ГО, 119-ти състав са
отхвърлени предявените от Е.Е. Т.-М.срещу „Б.С.“ ЕООД искове с правно
основание, както следва: иск по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ за отмяна на
уволнението, извършено със заповед № 1038 от 13.06.2012г., иск по чл. 344,
ал.1, т. 2 КТ за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност
„специалист продажби Билла ваучери“ в ответното дружество; иск по чл. 344,
ал.1, т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ за сумата от 6560, 64 лева- обезщетение за
оставането й без работа по причина на незаконосъобразното уволнение за периода
от 13.06.2012г. до 13.12.2012г.; с правно основание чл. 213 КТ за сумата от
1530, 80 лева- обезщетение за неправомерното й недопускане до работа за периода
от 13.06.2012г. до 20.07.2012г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 20.07.2012г. С решението Е.Е. Т.-М.е осъдена да заплати на „Б.С.“
ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1080 лева, представляваща
разноски в производството.
Недоволна от постановеното решение е
останала ищцата, която в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с твърдения за
неправилност и необоснованост. Жалбоподателката поддържа, че от фактическа
страна по делото не е спорно, че е била в трудово правоотношение с ответника,
което е било прекратено и впоследствие отменено по силата на влязлото в сила
съдебно решение, постановено по гр. дело № 14981 от 2010г. по описа на СРС,
78-ми състав, както и че на 11.06.2012г. е получила издаденото от съда на
основание чл. 345 КТ е издал съобщение за явяване на работа, както и че на
13.06.2012г. се е явила при работодателя да заеме длъжността, на която е
възстановена. Твърди, че от приетия като доказателство по делото констативен
протокол се установява, че не е била допусната до работа от ответника.
Поддържа, че решението е бланкетно и същото не съдържа обсъждане на
представените писмени доказателства в цялост. Твърди, че съдът неправилно и
незаконосъобразно е приел, че срокът по чл. 345, ал. 1 КТ започва да тече от
момента на узнаване за влязлото в сила решение, с което работникът е
възстановен на заеманата длъжност, както и че неправилно съдът е приел, че
обикновено моментът на узнаване става с изпращане на нарочно уведомление от
съда, но последното е без правен ефект, ако узнаването е извършено по друг
начин. Поддържа, че нормата на чл. 345, ал. 1 КТ е императивна и ясна, като
законодателят не е предвидил и не борави с термини - „момент на узнаване“, нито
е предвидил, че работникът следва да доказва кога точно е настъпил този момент
на узнаване или какъв е другият начин на узнаване. Твърди, че практиката на ВКС
е непротиворечива относно това, че посочената разпоредба е императивна и срокът
за явяване тече от получаване на съобщението, изпратено от първоинстанционния
съд след влизане в сила на решението за възстановяване на работа в сила, а в
случаите, когато съобщение не е изпращано- от момента на явяване на работника,
за да заеме длъжността си, тъй като в този случай срок по чл. 345, ал. 1 КТ не
е започнал да тече. Твърди, че от момента на получаване на уведомлението, който
съвпада с получаване на заверен препис от решението тече срокът по чл. 345, ал.
1 КТ. Поддържа, че явяването й на работа
на 13.06.2012г., т.е на втория ден от получаване на съобщението от съда, е в
закоустановения двуседмичен срок по чл. 345 КТ. Твърди, че предявените искове
са основателни и доказани. Искането към съда е да отмени обжалваното решение и
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 КТ ответникът
– „Б.С.“ ЕООД, е подал отговор на въззивната жалба, в който оспорва въззивната
жалба. Твърди, че по делото е безспорно установено, че с решение от
14.10.2012г., постановено по гр. дело № 14981 по описа за 2010г., СРС е признато
уволнението на Е. М. за незаконно, същото е отменено и ищцата е възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност, като решението е влязло в сила на
20.04.2012г., както и че на 10.05.2012г. Е. М. е подала молба до СРС за
издаване на изпълнителен лист и заверен препис от влязлото в сила решение за
възстановяване, а на 19.05.2012г. е бил издаден изпълнителен лист от СРС за
присъдените с решението суми. Поддържа, че безспорно е и че на 29.05.2012г. Е. М.
лично е подала молба до СРС за получаване на удостоверение за възстановяване на
работа, като на 11.06.2012г. е получила от СРС удостоверение за възстановяване
на работа. Твърди, че на 13.06.2012г. ищцата се е явила при работодателя, както
и че е подала писмено заявление с вх. № 236 от същата дата, както и че на 13.06.2012г. работодателят е
издал процесната заповед, с която е прекратил трудовото правоотношение с ищцата
поради неявяването й на работа в срока по чл. 345, ал. 1 КТ. Поддържа, че
правилно съдът е приел, че ищцата е узнала за решението най-късно на
29.05.2012г., когато е депозирана молбата на ищцата с искане да й бъде издадено
удостоверението по чл. 345 КТ, като двуседмичният срок изтича на
12.06.2012г. Твърди, че срокът по чл.
345 КТ започва де тече от момента на узнаването за съдебното решение, като
ищцата не е оспорила, че не е узнала за решението в един по-ранен момент от
получаване на удостоверението за възстановяване на предишната й работа.
Поддържа, че от значение е и постановената присъда от 14.04.2014г., постановена по н.ч.х.д. № 22378 от
2012г. на СРС, с която съдът е оправдал управителите на дружеството в
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 172, ал. 2 НК. Твърди,
че съгласно чл. 300 ГПК присъдите на наказателния съд са задължителни за
гражданския съд, като доколкото в наказателното дело безспорно е установено с
влязла в сила присъда, че Е. М. правомерно не е възстановена на работа, то и по
настоящото дело безспорно е установено, че недопускането до работа на Е. М. на
13.06.2012г. е правомерно. Поддържа, че законосъобразно работодателят е прекратил
правоотношението с ищцата на основание чл. 325, ал.1, т. 2 КТ. Искането към
съда е да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
СРС е бил сезиран с искове с правно
основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението,
извършено със заповед № 1038 от 13.06.2012г., иск по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ за
възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението й длъжност „специалист
продажби Билла ваучери“ при ответното дружество; иск по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ
вр. чл. 225 КТ за сумата от 6560, 64 лева- обезщетение за оставането й без
работа по причина на незаконосъобразното уволнение за периода от 13.06.2012г.
до 13.12.2012г.; с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ за сумата от 1530, 80
лева- обезщетение за неправомерното й недопускане до работа за периода от
13.06.2012г. до 20.07.2012г.
Настоящият съдебен състав счита, че
правилната правна квалификация на предявения иск от ищцата за неправомерното й
недопускане на работа е чл. 225, ал. 3 КТ, а не приетата от първоинстанционния
съд- чл. 213 КТ, доколкото разпоредбата на чл. 225, ал. 3 КТ е специална и
урежда предпоставките на незаконно уволнения работник или служител, който е
възстановен на работа и се е явил в предприятието, за да заеме работата, на
която е възстановен, да претендира обезщетение вследствие на противоправното му
недопускане до работа от работодателя. Първоинстанционният съд е разгледал
всички правнорелевантни факти за иска по чл. 225, ал. 3 КТ, дори е разпредЕ.доказателствена
тежест за него с определението от 01.02.2013г. Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от
СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Страните не спорят относно следните обстоятелства: че между тях е било
налице трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността
„Специалист продажби Билла ваучери“, както и че със заповед № 202 от
02.02.2010г. правоотношението й е било прекратено на основание чл. 328, ал.1,
т. 2 КТ, която е отменена с влязло в сила на 20.04.2012г. съдебно решение,
постановено на 14.10.2012г. по гр. дело № 14981 по описа на СРС, 76-ти състав
за 2010г., като ищцата е била възстановена на работа. Между страните не е
спорно и че на 29.05.2012г. ищцата е подала молба до СРС, с която е поискала да
й бъде издадено съдебно удостоверение за възстановяване на работа по чл. 345,
ал. 1 КТ, като ищцата е посочила „според влязло в сила решение № 14981 от
2010г.“ (лист 33 от делото), както и че на 11.06.2012г. е получила изпълнителен
лист, заверен препис от решения и уведомително писмо по чл. 345, ал. 1 КТ. От
заявление с вх. № 236 от 13.06.2012г. по описа на „Б.С.“ ЕООД се установява, че
ищцата е заявила, че иска да бъде възстановена на длъжността „Специалист
продажба Билла ваучери“, както и че на 13.06.2012г. се явява на работа и има
готовност за извършване на трудова дейност.
Това обстоятелство се потвърждава и от представения констативен протокол
(л. 13 от делото). От представената заповед № 1038 от 13.06.2012г. се
установява, че ответникът е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на
основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ поради неявяването й в срока по чл. 345, ал.
1 КТ за заемане на длъжността, на която е била възстановена на работа с влязло
в сила съдебно решение.
По иска с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ
За да
възникне правото на парично обезщетение вследствие недопускане на работа на
възстановен работник или служител по чл. 225, ал. 3 КТ, следва в обективната
действителност да са настъпили следните материални предпоставки (юридически факти):
1. да е налице влязло в сила съдебно решение, по силата на което уволнението на
работника или служителя да е признато за незаконно и същият да е възстановен на
работа; 2. възстановеният работник или служител да се е явил в предприятието,
за да заеме работата, на която е възстановен по силата на съдебното решение в
срока по чл. 345, ал. 1 КТ; 3. работникът или служителят да не е бил допуснат
до работа и 4. недопускането до работа да не е било на законно основание.
Проявлението на първите три юридически факта подлежат
на пълно и главно доказване от ищеца, а ответникът носи доказателствената
тежест, че недопускането е било на законно основание.
Както бе
изяснено, въззивният съд се произнася само по наведените във въззивната жалба
доводи, поради което основният спор се съсредоточава по отношение на
обстоятелството дали ищцата, която е възстановена с влязло в сила решение на
предишната работа, се е явила да я заеме в преклузивния 2-седмичен срок от
получаване съобщението за това от съда, т.е. дали надлежно е упражнено
субективното право да поиска възстановяване занапред на прекратеното чрез
незаконното уволнение трудово правоотношение.
Настоящата съдебна инстанция счита за неправилно
съждението, че единствено моментът на връчване на съобщението на съда до
незаконно уволнения работник по чл. 345, ал. 1 КТ е релевантният за началния
момент, от който започва да тече уреденият в тази правна норма 2-седмичен преклузивен
срок за заемане на предишната работа, на която работникът е бил уволнен. За да
се достигне до нормативния смисъл, до действителната воля на законодателя,
изразена в правната норма на чл. 345, ал. 1 КТ, следва да се извърши логическо,
систематическо и телеологическо тълкуване по правилата на чл. 46, ал. 1 ЗНА.
Съгласно чл. 8, ал. 1 КТ трудовите права и задължения се осъществяват
добросъвестно съобразно изискванията на законите, като в чл. 8, ал. 2 КТ е
уредена оборима презумпция за добросъвестност при упражняване на трудовите
права и изпълнението на трудовите задължения от страните по трудовото
правоотношение. За да се охранят интересите и на двете страни по трудовото
правоотношение и да се създаде яснота относно техните намерения при отмяна на
незаконно уволнение и възстановяване на незаконно уволнения работник, т.е. да
се постигне баланс между корелативно съществуващите субективни права и правни
задължения, чийто носител са работникът и работодателят, законодателят в
разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ е уредил 2-седмичен преклузивен срок за
възстановяване занапред на прекратеното трудово правоотношение съобразно
неговото предметно съдържание преди уволнението – при явяване на възстановения
работник да заеме предишната работа, който тече от момента на официалното
удостоверяване от съда на правнорелевантното обстоятелство, че решението, с
което незаконно уволненият работник или служител е възстановен на предишната
работа, е влязло в законна сила. Но това официално удостоверително изявление на
съда може да бъде обективирано в различни документи и по различен начин, извън
нарочното съобщение по реда на чл. 345, ал. 1 КТ. Същественото правнорелевантно
обстоятелство за започване теченето на срока по чл. 345, ал. 1 КТ представлява
достигането на официалното удостоверително изявление на съда, че решението, с
което незаконно уволненият работник е възстановен на работа, е влязло в законна
сила, до знанието на неговия адресат – възстановения работник. Без правно
значение е обстоятелството дали съдът изрично му е указал, че има право да се
яви на работа в 2-седмичен срок от получаване на съобщението да я заеме, като
по този начин занапред ще се възстанови незаконно прекратеното от работодателя
трудово правоотношение. В този смисъл недобросъвестно би било поведението на
възстановения работник, ако след получаване на документ, съставен от съда, в
който е удостоверен по официален ред моментът на влизане в сила на съдебното
решение, с което е възстановен на предишната работа, да не се яви на работа в
2-седмичен срок от този момент, а да изчаква нарочно съобщение от съда по реда
на чл. 345, ал. 1 КТ - с указание, че може да упражни правото си да бъде
възстановено занапред прекратеното трудово правоотношение.
В този смисъл е и задължителната за
първоинстанционните и въззивните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на
чл. 290 ГПК с Решение № 361 от 21.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 105/2012 г.,
III г. о., ГК, в което се приема, че „целта на разпоредбата, задължаваща съда
да уведоми работника за влязлото в сила решение е както с оглед защита на
интереса му да узнае, че може да упражни правото си на труд незабавно, така и
предвид интереса на работодателя да съкрати, преобразува или да назначи друго
лице на длъжността, в случай че възстановеният работник не се яви своевременно
на работа. Изпращането на съобщението от съда е не само с цел да се уведоми
работника за правата му, но и да се постави началото на срока по чл. 345, ал. 1 КТ, т.е. да се
установи по категоричен начин, че работникът е узнал, че е възстановен на
работа. Когато от доказателствата по делото обаче е установено по безсъмнен
начин, че работникът е узнал за решението, то независимо дали е получил в
последващ момент нарочното уведомление от съда за възстановяването му на
работа, срокът, съобразно правилото на чл. 8 КТ за добросъвестно
упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването” и
Решение № 440 от 10.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 537/2009 г., IV г. о., ГК.
Когато от доказателствата по делото обаче е установено по безсъмнен начин, че
работникът е узнал за решението, то независимо дали е получил в последващ
момент нарочното уведомление от съда за възстановяването му на работа, срокът,
съобразно правилото на чл. 8 КТ за добросъвестно
упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването”; така
и Решение № 264 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1467/2010 г., III ГО, ГК; Решение
№ 179 от 26.05.2014 Г. по гр. дело № 7263/2013г., ІV ГО на ВКС; Решение № 228 от 29.09.2016 г. по гр. дело № 1559/2016 г., ІV ГО на ВКС, вкл. и цитираното от районния съд Решение № 298 от
28.04.2010 г. по гр. д. № 3972/2008 г., ІV г. о. на ВКС.
Но както бе изяснено, за да започне да тече
2-седмичният преклузивен срок по чл. 345, ал. 1 КТ за явяване за заемане на
предишната работа, работникът трябва да бъде уведомен от съда, че е възстановен
с влязло в сила решение на предишната му работа, без да е необходимо нарочно
съобщение по реда на чл. 345, ал. 1 КТ.
От представените по делото доказателства се
установява, че в молбата си от 29.05.2012г. ищцата лично е поискала да бъде
издадено съдебно уведомление по чл. 345, ал. 1 КТ като е посочила, че
решението, постановено по гр. дело № 14981 по описа за 2010г. е влязло в сила.
Посоченото от ищцата представляваща извънсъдебно признание на неизгоден за нея
факт, което ценено по реда на чл. 175 ГПК в съвкупност със събраните по делото
доказателства удостоверява, че при подаването на молбата от 29.05.2012г. ищцата
е знаела, че решението, по силата на което е възстановена на работа, е влязло в
сила. В проведеното производство пред двете инстанции ищцата не е оспорила
обстоятелството, че същата е узнала за решението на посочената дата, а
единствено, че узнаването не е правнорелевантният момент, от който започва да
тече срокът по чл. 345, ал. 1 КТ. Освен това от приложеното по делото решение
от 05.01.2016г., постановено по н.ч.х.д. № 5303 по описа за 2014г. на СГС, НО,
ІV въззивен състав, с което е потвърдена присъда, постановено от СРС, НО, 98-ми
състав на 14.04.2014г. по н.ч.х.д. № 22378 по описа за 2012г. е прието, че
управителите на дружеството не са извършили повдигнатото им престъпление по чл.
172, ал. 2 НК, като недопускането до работа на ищцата е било правомерно.
Поради гореизложеното настоящият съдебен състав счита,
че изводът на първоинстанционния съд, че ищцата е знаела, че решението е влязло
в сила на 29.05.2012г. и че срокът е изтекъл на 12.06.2012г. за правилен.
Поради което правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск,
доколкото ищцата се е явила при работодателя след изтичане на преклузивния срок
по чл. 345, ал. 1 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ
Прекратяването на трудовото правоотношение на
основание чл. 325, ал.1, т. 2 КТ е законосъобразно, когато възстановеният на
работа служител не се е явил без да са налице уважителни причини в предвидения
в чл. 345, ал. 1 КТ двуседмичен срок.
Доколкото настоящият съдебен състав прие, че срокът по
чл. 345, ал. 1 КТ не е спазен от ищцата, тъй като тя се е явила при
работодателя един ден след изтичането на двуседмичния срок, заповедта на
работодателя, с която е прекратил трудовото правоотношение е законосъобразна.
Поради неоснователност на главния иск по чл. 344,
ал.1, т. 1 КТ акцесорните искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и
чл. 344, ал.1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ също са неоснователни.
По разноските:
При този изход на правния спор,
право на разноски във въззивната инстанция има въззиваемата страна, която
своевременно е направила искане за присъждането им и е представила
доказателства, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1080 лева –
платени по банков път, видно от платежно нареждане от 9.02.2017г. и извлечение
от сметка на адвокатското дружество.
Съобразно обстоятелството, че правният извод, до който
въззивната инстанция е достигнала, съответства на крайните правни съждения на
първоинстанционния съд, на основание чл. 271 ГПК решението на СРС следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17515 от 01.11.2016г., постановено по
гр. дело № 34995 по описа за 2012г. на СРС, ГО, 119-ти състав.
ОСЪЖДА Е.Е. Т.- М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Б.С.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
1080 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едноседмичен срок от получаването му от страните.