№ 81064
гр. София, 06.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Частно
гражданско дело № 20231110171456 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 371135/22.12.2023 г. на ***, ЕИК **** за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. В. И., ЕГН ********** за сумите, както
следва: 2 001, 16 лв. – главница по договор за потребителски кредит № **** от 15.07.2022 г.;
215, 61 лв. - договорно възнаграждение за периода от 10.10.2022 г. до 05.10.2022 г.; 268, 63
лв. – възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ за приоритетно одобряване и
отпускане на кредита; 391,12 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ за
едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента; 400 лв. – такса за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни; 121, 03 лв. – лихва за
забава за периода от 11.08.2022 г. до 05.10.2023 г., формирана както следва претендирана
лихва върху вземането за главница 54,86 лв., претендирана лихва върху вземането за
договорно възнаграждение – 16, 30 лв., начислена лихва върху вземането за услуга „Фаст“ –
20,31 лв., начилсена лихва върху взменато за услуга „Флекси“ – 29, 56 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
плащане.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорно
възнаграждение, лихва за забава върху главницата и законна лихва, както и за разноските,
съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за
268, 63 лв. – възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ за приоритетно
одобряване и отпускане на кредита; 391,12 лв. – възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“ за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента; 400 лв. –
такса за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни, както и за
лихвата за забава за сумите 16, 30 лв. - претендирана лихва върху вземането за договорно
възнаграждение, 20,31 лв. - начислена лихва върху вземането за услуга „Фаст“, 29, 56 лв. -
начилсена лихва върху вземането за услуга „Флекси“.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 15.07.2022 г., като
породените от него отношения се регулират от специалните правила на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
1
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Видно от т. 12 от заявлението такса „Фаст“ е за получаване на приоритетно становище по
искането за отпускане на потребителски кредит, а такса „Флекси“ предоставя възможност на
кредитополучателя да прави едностранни промени в уговорения погасителен план. Видно от
описанието и двете услуги са свързани с усвояване и управление на кредита, поради което
събирането на такси за същите е забранено по силата на сочената разпоредба на ЗПК. По
отношение на такса „Флекси“ следва да се има предвид още, че тя се дължи дори и
кредитополучателят да не се възползва нито веднъж от тази услуга, което е в противоречие с
добрите нрави и води до неоснователно обогатяване на кредитора за негова сметка, както и
води до значително неравноправие между тях. Ето защо, налице е нарушение на
разпоредбата на чл.10а ЗПК, което обуславя недействителност на договора за заем в частта
относно такса „Фаст“ за приоритетно одобряване и отпускане на кредита в размер на 268, 63
лв. и такса „Флекси“ за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на
клиента в размер на 391,12 лв. поради противоречието им с чл. 21, ал. 1 ЗПК, според който
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. След като главните вземания са нищожни,
нищожни са и акцесорните вземанията за мораторна лихва, които се претендират във връзка
с тях.
Това е така и по отношение на претендираната такса разходи за събиране на
вземанията в размер на 400 лв., тъй като най-напред същата е в противоречие с чл. 33, ал. 1
ЗПК, според който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не
може да надвишава законната лихва. Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй
като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което
посочената клауза преследва забранена от закона цел. Това е така, тъй като срещу тази такса
не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за
никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование
покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Ето
защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и
следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на
забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка,
излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече нищожността . Отделно
от това, съдът приема, че уговорената такса за събиране на просрочени задължения не е за
допълнителни услуги по договора за кредит. Извънсъдебното събиране на задълженията
изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от
кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, която дейност е
свързана с управлението на кредита. Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е
в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
Що се отнася до мораторната лихва, претендира върху вземането за договорна лихва
съдът намира, че в случая се постига анатоцизъм, недопустим в гражданските
правоотношения, поради което и претенцията не следва да бъде уважавана.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. вх. № 371135/22.12.2023 г. на ***, ЕИК **** за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. В. И., ЕГН ********** за сумите, както
следва: 268, 63 лв. – възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ за приоритетно
одобряване и отпускане на кредита; 391,12 лв. – възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“ за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента; 400 лв. –
такса за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни, както и за
лихвата за забава за сумите 16, 30 лв. - претендирана лихва върху вземането за договорно
възнаграждение, 20,31 лв. - начислена лихва върху вземането за услуга „Фаст“, 29, 56 лв. -
начилсена лихва върху вземането за услуга „Флекси“.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3