Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260200 29.04.2021г. Град
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІІ
нак. състав
На четиринадесети април Година 2021
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
Като разгледа докладваното от председателя
административнонаказателно дело № 00446 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1158-000312
от 22.02.2021 г. (НП), издадено от началника на сектор „Пътна полиция” („ПП”)
при ОД на МВР П., с което на Д.Б.Д., ЕГН ********** са наложени административни
наказания както следва:
1. глоба в размер на 200 лв (двеста
лева) на основание чл. 179, ал.6, т.2 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от същия закон;
2. глоба в размер на 20 лв (двадесет
лева) на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл.105, ал.1 от същия закон.
Жалбоподателят Д.Б.Д. чрез доводи,
изложени в жалбата, моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В хода на съдебното производство не участва лично.Представлява
се от процесуалния си представител адв. И.М. от ПАК, която допълва изложените
съображения за отмяна на обжалваното НП. Иска присъждане на направени по делото
разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР П., сектор „ПП” – редовно
призована, не изпраща представител. В придружителното писмо е изразено
становище за неоснователност на жалбата и е направено възражение за прекомерност
на претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на
обжалваното НП намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в
закона срок от лице, имащо правен
интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 23.01.2021 г., в 21:10 часа, в гр. П., на ул. Юрий Гагарин, след кръстовището с ул. Благой Гебрев свидетелите Н.Г.Х. и Г.А.Г., изпълнявайки служебните си задължения като мл. автоконтрольори в сектор „ПП” при ОД на МВР П. спрели за проверка управлявания от Д.Б.Д. лек автомобил „Сеат Леон” с рег. № *******, тъй като шумозаглушително устройство било неизправно. При проверката било установено, че е ограничена видимостта през задното стъкло, като е намалена прозрачността му чрез залепване на затъмняващо фолио.
За направените констатации срещу жалбоподателя
бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА №
267877 от 23.01.2021
г. за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП и
на чл. 105, ал.1 от съшия закон. Актът бил подписан от жалбоподателя,
който вписал, че има възражения срещу констатациите, но
допълнителни писмени такива не депозирал в 3-дневния
срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН началника
на сектор „ПП” при ОД на МВР П. издал атакуваното НП № 21-1158-000312 от 22.02.2021
г, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган (АНО)
приел констатациите изложени в акта, като наложил на Д.Б.Д. следните административни
наказания:
1. глоба в размер на 200 лв (двеста
лева) на основание чл. 179, ал.6, т.2 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от същия закон;
2. глоба в размер на 20 лв (двадесет
лева) на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл.105, ал.1 от същия закон.
Процесното НП било връчено на
жалбоподателя на 02.03.2021
г.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка
съдът прие за установена след преценката на свидетелските показания на
Н.Г.Х. и Г.А.Г., които кореспондират с приетите
по реда на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК писмени доказателства: АУАН серия АА №
267877 от 23.01.2021
г. и заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на МВР.
От правна страна:
Процесният АУАН и обжалваното НП са
издадени от материално компетентни лица по смисъла на чл. 189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на МВР, с която са делегирани права
на АНО по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН. Актосъставителят Н.Г.Х. заема
длъжността „мл.автоконтрольор” в сектор
„ПП” при ОД на МВР-П. и като такъв е
овластен по силата на т. 1.2. от горепосочената заповед да издава АУАН по ЗДвП.
По отношение на нарушението по чл. 139,
ал.1, т.1 от ЗДвП:
С разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП е вменено правило движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат
технически изправни.
Санкциите, които са предвидени за водач,
който управлява техническо неизправно пътно превозно средство са диференцирани
в административнонаказателната
разпоредба на чл. 179, ал.6 от ЗДвП в три точки, в зависимост от естеството на
констатираните неизправност, като са предвидени различни по тежест административни
наказания за незначителни, значителни или опасни неизправности, които понятия
са дефинитивно определени в § 6, т.71, 72 и 73 от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП.
Според чл. 101, ал.4 от ЗДвП
неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147,
ал.1 от ЗДвП, а това е Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи
за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена
от МТИТС. В разпоредбата на чл.37 от посочената наредба, освен категоризирането
на неизправностите, като незначителни неизправности, значителни неизправности и
опасни неизправности, са дефинирани и видовете неизправности в
по-обстоятелствен вид спрямо в § 6, т.71, т.72 и т. 73 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП. Според табличния вид на приложение № 5 към чл. 31, ал.1 от
Наредбата - Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, неизправностите се
оценяват от гледна точка на рисковете, които крият за безопасността на
движението по пътищата.
Не се спори по делото, че при
извършената на жалбоподателя проверка на 23.01.2021 г. като водач на лек
автомобил „Сеат Леон” с рег. № ******* не е било извършено измерване на шума от
двигателя с технически уреди, като в АУАН е отразено като обстоятелство по
извършване на нарушението, че при извършената визуална и слухова проверка е
установено, че шумозаглушителното устройство е изменено по начин, който би
оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шум. В какво, обаче, се
изразява посоченото изменение не е описано в АУАН, въпреки, че това са
обстоятелства, които са със съществено значение, тъй като са императивно
задължителни съгласно чл. 42, т.4 от ЗАНН,
за да се квалифицира съответно поведението на жалбоподателя. Такива
обстоятелства не са посочени при описание на нарушението и в издаденото НП,
т.е. и в двата документа не са визирани каквито и да било действия от страна на
водача, с които същият очевидно да е изменил част от системата за намаляване на
шума по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума.
Предвид изложеното съдът намира, че процесуалното
нарушение следва да се квалифицира като съществено, съобразно критерия за това,
свързан с преценката накърнено ли е правото на защита на привлеченото към
отговорност лице.
На следващо място основателно се явява
възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че наличието,
респективно отсъствието на неизправност, визирана от законодателя в чл. 10,
ал.1, т.10, б. „б” от ППЗДвП, а именно: повреда или неизправност по двигателя,
при която нивото на шума не съответства на предписаните нормативни стойности, е
следвало да бъде установено от технически специалист, притежаващ съответната
квалификация, за да бъде отчетено точното ниво на шум, генерирано от автомобила,
управляван от жалбоподателя. Едва при наличие на стойност на нивото на шума
съдът ще може да извърши преценка дали то съответства на нормите за шум и дали
процесния автомобил е технически изправен, което е в съответствие с нормата на
чл. 10, ал.1, т.10, б. „б” от ППЗДвП. Неизвършването на действия по замерването
на шума водят до невъзможност съдът да упражни контрол за законосъобразност по
отношение на констатациите на актосъставителя и АНО. Същевременно е ограничено
и правото на защита на жалбоподателя, тъй като той е поставен в невъзможност да
организира защитата си по всички релевантни за нарушението факти. Още повече,
че непосредствено при съставянето на АУАН водачът е възразил на сетивните
възприятия на двамата полицейски служители, на базата на които е било поставено
началото на административнонаказателното производство срещу него. При това положение така визираното нарушение са явява и недоказано
по категоричен начин, като самият негов начин на установяване поставя под
съмнение изводите за наличието на извършено нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което и наложеното административно наказание глоба в размер на 200
лв е незаконосъобразно и обжалваното НП в тази му част следва да бъде отменено.
По отношение на нарушението на чл. 105,
ал.1от ЗДвП:
С разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗДвП е
въведена забрана за ограничаване на видимостта през челното, задното и през
страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя,
както и намаляване на прозрачността им, т.е.
тази норма вменява две забрани: ограничаване на видимостта на изброените
стъкла на автомобила и намаляване на прозрачността им, като законодателят не прави разлика дали
затъмнението е извършено от производителя или допълнително – чрез поставяне на
фолио.
В настоящия случай с описанието на
нарушението на жалбоподателя е вменено, че е ограничена видимостта през задното
стъкло, като е намалена неговата прозрачност чрез залепване на затъмняващо
фолио. От тази формулировка на
обвинението не е ясно дали Д.Д. е санкциониран за нарушаване на забраната по чл.
105, ал. 1 от ЗДвП в хипотезата на
ограничаване на видимостта през задното стъкло или в тази на намаляване на
неговата прозрачност. Същевременно несъответствието на описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено с императивното изискване
на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН е задълбочено, предвид липсата на ясно, точно и
конкретно формулиране от фактическа
страна на обвиеннието. Следва да се отбележи, че наличието на доказателства
за извършването на нарушението не може да замести и да санира липсата на
изискуемата се фактическа обосновка в обстоятелствената част на НП. Свидетелите Н.Х.
и Г.Г. не са посочили при описание на нарушението, а и не установиха в хода на
съдебното производство нито по какъв начин са констатирали, че затъмненото
стъкло ограничава видимостта на водача към пътя, нито каква е неговата
пропускливост. Тези обстоятелства са задължителни, тъй като забраната по чл.
105, ал.1 от ЗДвП не е абсолютна, а е допустима в границите, определени в
Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на
обединените нации съгласно разпоредбата на чл. 105, ал.3 от ЗДвП. В приложение 3,
т. 6.3.1. 1.1 от посоченото Правило общата светопропускливост не може да бъде
по-малка от 70% при предни и други стъкла, които са разположени на място,
необходимо за видимостта на водача. Това обстоятелство е важно, тъй като за да
ограничава видимостта на водача към пътя, е необходимо затъмняването на
стъклата да води до светопропускливост по-малка от 70% и се явява елемент от
фактическия състав на нарушението. Липсата му води до непълнота на описанието
на нарушението и до неговата неяснота, което пък затруднява привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице да разбере какво нарушение му се
вменява и адекватно да организира своята защита. Същевременно непосочването на
това обстоятелство и доказателствената му необезпеченост, водят до невъзможността
категорично и безспорно да се установи дали жалбоподателят е извършил вмененото
му нарушение.
Всичко
това обосновава незаконосъобразността и необходимостта от отмяна на НП и в тази
му част.
По
разноските:
С оглед изхода на спора –отмяна на обжалваното
НП и направеното в съдебно заседание искане за присъждане на разноски, на
основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс
въззиваемата страна ОД на МВР П. следва да бъде осъдена да заплати от
бюджета си в полза на жалбоподателя Д.Б.Д. съдебни разноски в размер на 300,00
лв (триста лева), представляващи
заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител адв. И.М.
***. Същото е заплатеното в брой при подписване на договора, като неговия
размер е минимално
предвидения в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователно е
възражението на въззиваемата страна за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение в настоящото производство, поради което и ОД
на МВР П. следва да заплати на санкционирания търговец заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Мотивиран така и на основание чл.63,
ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1158-000312
от 22.02.2021 г. , издадено от началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР П., с което на Д.Б.Д., ЕГН ********** са наложени административни наказания
както следва:
1. глоба в размер на 200 лв (двеста
лева) на основание чл. 179, ал.6, т.2 от Закона за движението по пътищата за
нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от същия закон;
2. глоба в размер на 20 лв (двадесет
лева) на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата за нарушение на
чл.105, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи П., с адрес гр. П., ул.
Самоков № 1, да заплати на Д.Б.Д., ЕГН ********** сума в размер на 300 лв
(триста лева), представляваща направени от лицето в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд П. в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от
АПК.
Председател:/п/
Вярно с
оригинала,
ИЕ