Р Е Ш Е Н И Е
№………./……..02.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при секретар Габриела Димитрова ,
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско дело № 2154 по описа за
2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 43109/31.07.2017г. на
„ИЛИМИНЕЙТИД“ ЕООД, ЕИК…………, чрез процесуален представител адв.К.Д. против Решение № 2795/07.07.2017г.,
постановено по гр.д. № 1459/2016г. на ВРС- 19св., с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявените от въззивника против М.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: *** обективно кумулативно съединени искове за
приемане за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ:
ПИ 10135.2551.333 по КК на гр.Варна, с площ от 846 кв.м., находящ се в
гр.Варна, местност „Франга дере и Кокарджа” при граници: ПИ 10135.2551.331;
10135.2551.334, 10135.2551.336, 10135.2551.330 и 10135.2551.329, при твърдения
за придобиване на собствеността въз основа на договор за покупко-продажба,
обективиран в нот.акт № 11, том 1, рег. № 147, дело № 11/22.01.2008г., а в
условията на евентуалност въз основа на изтекла в негова полза придобивна
давност в периода от 2008г. до 19.05.2014г. и е ОТХВЪРЛИЛ исковете за
осъждане на ответниците М.Й.Г., ЕГН
**********, с адрес: *** и Н.Н.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** да предадат
на ищеца владението на недвижим имот, представляващ:
ПИ 10135.2551.333 по КК на гр.Варна, с площ от 846 кв.м., находящ се в
гр.Варна, местност „Франга дере и Кокарджа” при граници: ПИ 10135.2551.331;
10135.2551.334, 10135.2551.336, 10135.2551.330 и 10135.2551.329, на основание чл.108 от ЗС.
Считайки обжалваното решение за
неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила, моли за отмяната му и
постановяване на друго, с което иска да бъде уважен, като основателен и доказан.Моли аз присъждане
на разноски за двете инстанции.
Въззивникът твърди , че закупения от
него през 2008г. имот със стар № 237 е идентичен с ПИ с идентификатор 10135.2551.333 по КК на гр.Варна,предмет на настоящия иск. Оспорва
извода на съда , че през 1993г. на Н.Г.Н. и Г.Г.Н. не е
възстановен имота поради невъзстановяване на паричното обезщетение на Община Варна , т.е. че е не завршена
процедура по ЗВСВНОИ. Оспорва
процедурата по възстановяване на процесния имот ПИ 237 на К.К.К. и И.К.К., в
качеството им на реституирани собственици с решение № 1652/01.06.2006г. на
ОСЗ-Варна. Излага, че на праводателите на ответниците е реституиран имот, който
не е бил заявяван за възстановяване, а отделно от това в решението на поземлена
комисия същият не е индивидуализиран с номер, площ и граници, което прави
същото нищожно. Счита за оборена
доказателствената сила на КНА № 178 от 2014г. , с което същите са признати за
такива. Твърди , че след като те не са собственици не е имало как да се
разпоредят в полза на правоприемника си А.
Т.В..
В съдебно заседание по същество,чрез
процесуален представител поддържа
жалбата.Моли за присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор от насрещните по
жалбата страни - М.Й.Г. и Н.Н.Г., в
който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за допустимо, правилно и
законосъобразно.Излага се,че при разглеждане на делото съда не е допуснал
нарушение на процесуалните правила.
В съдебно заседание по същество,чрез
процесуалния си представител, поддържат отговора, оспорват възраженията от въззвната жалба. Молят за
потвърждаване на решението.
В срока по чл.263 ал.2 от ГПК - трето лице-помагач на
ответниците – М.Й.Г., ЕГН **********
и Н.Н.Г., ЕГН ********** - А.Т.В., ЕГН
********** с адрес: ***, не е депозирало отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание по същество
поддържа отговора, оспорва възраженията
от въззвната жалба. Молят за потвърждаване на решението
За
да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени при условията на обективно и
субективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.108 от ЗС от
„Илюминейтид” ЕООД за осъждане на ответниците М.Й.Г. и Н.Н.Г. да предадат на
ищеца владението на недвижим имот представляващ ПИ 10135.2551.333 по КК на
гр.Варна, с площ от 846 кв.м., находящ се в гр.Варна, местност „Франга дере и
Кокарджа” при граници: ПИ 10135.2551.331; 10135.2551.334, 10135.2551.336,
10135.2551.330 и 10135.2551.329.
Предявени са в условията на евентуалност по реда на изменение на иска по
чл.214, ал.1 от ГПК и искове с правно основание чл.108 от ЗС от ищеца против
ответниците основани на придобивно
основание – изтекла в полза на ищеца придобивна давност в периода от 2008г. до
19.05.2014г., прието от съда за допустимо с определение от 02.11.2016г.
/първото по делото съдебно заседание/ съгласно т.2В от ТР 4/2014г. на ВКС.
Производството се развива с участието на трето лице-помагач на страната на
ответниците – А. Т. В..
В исковатa и уточняващата молби ищецът твърди, че е собственик на процесния
имот - ПИ 10135.2551.333 по КК на гр.Варна, с площ от 846 кв.м., находящ се в
местност „Франга дере и Кокарджа”, представляващ стар имот ПИ № 237 с площ по
преходен план от 1000 кв.м., като собствеността е придобил въз основа на
покупко-продажба, обективирана в нот.акт № 11, том 1, рег. № 147/2008г. В
началото на м.12.2015г., при справка в СГКК установил, че като собственик на
имота е вписана ответницата М.Г. въз основа на нот.акт № 164, том 6, дело №
892/22.12.2014г. за покупко-продажба по време на брака си с Н.Г.. Излага, че
ответниците не са собственици на имота, тъй като са придобили същия от
несобственик – А.В., а тя от К.К.и И.К., които са били признати за собственици
въз основа на нот.акт по обстоятелствена проверка № 20/09.04.2014г. Твърди, че
ответниците владеят имота без основание и моли да бъдат уважени предявените
срещу тях осъдителни искове за собственост.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците
М.Г. и Н.Г. са депозирали писмен отговор, чрез процесуалния си представител, с
който оспорват предявените искове като неоснователни. Твърдят, че са
собственици на имота, който са го придобили с нот.акт за покупко-продажба,
вписан в служба вписания под № 42/22.12.2014г. от единствения легитимен
собственик – А.В.. Към деня на сделката, ответниците са придобили владението на
имота, който по това време е бил ограден и заключен чрез предаване на ключа от
него. Праводателката им А.В. е придобила собствеността от К.К. и И.К. по силата
на договор за покупко-продажба през 2014г., а последните са били признати за
собственици с констативен нотариален акт № 178/2014г. в качеството им на
наследници по закон на И.С.А. въз основа на успешно проведена реституционна
процедура с решение № 1652/01.06.2006г. на ОСЗ-Варна. Оспорват твърденията на
ищеца, че е собственик на имота, като твърдят, че неговите праводатели – Н. и
П.Н. не са били такива, тъй като те са се легитимирали като собственици с
решение на Кмета на Община Варна № 1402/15.09.1993г. за възстановяване на
собствеността по реда на ЗВСВНОИ, което е нищожно и незаконосъобразно. Твърдят,
че възстановения имот не е идентичен на отчуждения от наследодателя на
праводателите на ответниците – П.Р.Н. имот, както и че същият не е бил
отчуждаван. Оспорват реституционното решение от 1993г. като твърдят, че с него
се възстановява имот в местност „Пчелина, а не „Франга дере и Кокарджа”, както
и поради това, че в самото решение не е вписано, че е налице отмяна на отчуждавА.о.
Оспорват автентичността на подписа положен за кмет на Общината, като твърдят,
че същият не е изпълнен от кмета на Община Варна по това време – Х.К.. Молят за
отхвърляне на предявените искове.
В предоставения срок за отговор, третото лице-помагач на страната на
ответниците А.В. е депозирала писмен отговор, в който заявява становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Излага, че е придобила собствеността на процесния имот въз
основа на договор за покупко-продажба обективиран в нот.акт № 140/2014г. и в качеството си на собственик се е разпоредила с
него в полза на ответницата М.Г.. Оспорва правата на ищците като твърди, че
праводателите им Н. и П.Н. не са били собственици, поради това, че имотът,
който им е бил възстановен по реда на ЗВСВНОИ с решение на Кмета от
22.02.1993г. е имал земеделски характер, бил е включен в ТКЗС и е подлежал на
реституция по ЗСПЗЗ, както това е станало в решение на ПК № 1652/01.06.2006г. в
полза на наследниците на И.А.. Твърди, че решението на Кмета на Община Варна от
1993г. е нищожен административен акт, тъй като не е подписано от тогавашния
кмет – Х.К.. Посочва, че от закупуването на имота до неговата продажба през
2014г. е владяла имота трайно и необезпокоявано, оградила го е и го е
облагородила. Оспорва твърденията на ищеца, че в владял имота. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В съдебно заседание страните,чрез процесуалните си представители поддържат
становищата и исканията си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок,
от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което са допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа и втора инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
достигна до следните изводи от
фактическа и правна страна:
Въззивникът се легитимира като
собственик на процесния имот по силата на покупко –продажба, както следва:
С нот.акт за замяна на недвижими имоти
№ 146, том 5, дело № 2069/1978г. П.Р.Н. е заменила собствен имот в местност
„Кокодива” и е получила в собственост имот в местност „Франга дере” край
гр.Варна, представляващ 500 кв.м. лозе и 500 кв.м. овощна градина, при граници:
С.Д., В.В., А.А. и път. Видно от удостоверение за наследници издадено на
19.02.1992г. /л.139/, П.Н. е починала на 09.09.1984г., а нейни наследници са
съпругът й – Г.Н. Н. и синът й Н.Г.Н..
Със заповед № 1418/16.05.1989г. на
Председателя на ИК на Общински народен съвет – В.К., по реда на чл.98 от ЗТСУ,
е разпоредено отчуждаване в полза на Държавата на недвижим имот находящ се в
местност „Пчелина”, а именно имот № 674 собственост на Н.Г.Н. и Г.Н.Н. за
извършване на застроително мероприятие – производствена база на ВМЕИ-Варна. Със
заявление от 20.08.1992г. Н.Г.Н. е сезирал Кмета на Община Варна с искане за
възстановяване по реда на ЗВСВОНИ на имот с пл. № 674 по плана на местност
„Пчелина” с площ от 1000 кв.м.
По заявлението за възстановяване на
собствеността се е произнесла Комисия по реституция при Община Варна на
18.02.1993г. /л.147/, която е приела, че е налице фактическият състав на чл.2 и
чл.1 от ЗВСВНОИ за възстановяване собствеността на отчуждения имот пл. № 674 на
наследници на П.Р.Н. поради неизпълнение към деня на влизане в сила на закона
на мероприятието, за което е извършено отчуждението.
С решение № 1402/22.02.1993г. на Кмета
на Община Варна /л.148/, на основание чл.2 от ЗВСВНОИ на наследниците на П.Р.Н.
– Н.Г.Н. и Г.Н.Н. е възстановена собствеността върху лозе с площ от 1000 кв.м.
в местност „Пчелина”, пл. № 674, което към дена на влизане в сила на ЗВСВНОИ не
е засегнато мероприятието-производствена база на ВМЕИ-Варна. В решението е
посочено, че собствениците не са получили суми за отчуждения имот, поради което
същите не следва да внасят суми по сметка на Общината. В решението е посочено,
че е подписано от Кмета на Община Варна – Х.К..
С протокол за въвод във владение от
15.09.1994г., Н.Г.Н. и Г.Н.Н. са въведени във владение на имотите описани в
решение на Комисията по реституция при Община Варна № 1402/22.02.1993г., а
именно имот № 674 по плана на местност „Франга дере” с площ на място – 915
кв.м.
С нот.акт за продажба на недвижим имот
№ 2, том 2, рег. № 1473, дело № 170/2005г. Н.Г.Н. и П.Р.Н. са продали на Д.Д.И.,
Д.Д.А., К.И.К., Г.А.А., А.И.А. и З.А.А. собствения си недвижим имот –лозе
находящо се в гр.Варна, местнст „Пчелина”, а по скица „Франга дере и Кокарджа”
с площ от 1000 кв.м., а по скица с площ от 846 кв.м. представляващ имот № 237
идентичен на имот № 674 по плана на
местност „Пчелина”, при граници: път, ПИ № 236, ПИ № 238 и ПИ № 240.
С нот.акт за продажба № 11, том 1, рег.
№ 147, дело № 11/2008г., на 22.01.2008г. Д.Д.А., Г.А.А., З.А.А., Б.А.А., Д.Д.И.,
К.И.К. и А.И.А. са продали на „Илюминейтид” ЕООД недвижим имот находящ се в
гр.Варна, местност „Франга дере и Кокарджа” /бивша местност „Пчелина”/
представляващ имот № 237 с площ от 1000 кв.м., а по скица с площ от 846 кв.м.,
при граници: път, ПИ № 236, 238 и 240.
Ответниците се
легитимират като собственици на процесния имот въз основа на :
С решение № 1652/01.06.2006г. на
ОСЗ-Варна /л.150/ издадено по заявление вх. № 40971/08.06.1992г. на К.К.К.е
признато правото на собственост на наследниците на И.С.А. в съществуващи стари
реални граници на нива с площ от 10 дка в землището на гр.Варна, местност
„Франга дере”. В решението е посочено, че за издаването на констативен нот.акт
за собственост и сделки е необходима скица с точните размери на имота.
Отбелязано е, че решението е влязло в сила на 13.07.2006г. С цитираното
заявление вх. № 40971/23.07.1992г. /л.238/ от К.К., същата е заявила пред
ПК-Варна за възстановяване 6 имота с общ размер от 12,5 дка в местносите
Лафолу, Мешелика, Оброклук, Канара Йолу, Баналията и Мандъгьолджу.
Видно от представеното удостоверение
за наследници изх. № 256/17.02.2006г. издадено от Община Варна, след смъртта си
на 25.05.1982г. И.С.А. е оставил за свой наследник дъщеря си В.И.К., която пък
след смъртта си на 12.031985г. е оставила за наследници съпругът си – К.К.К.
починал на 08.07.1991г. и дъщерите си И.К.К. и К.К.К..
С нот.акт № 20, том 1, рег. № 1059,
дело № 112/2014г., издаден на 09.04.2014г.
издаден на основание чл.587, ал.1 от ГПК, И.К.К.и К.К.К.са признати за
собственици на 6 недвижими имота находящи се в землището на гр.Варна, сред
които ПИ с ид. № 10135.2551.333 /с номер по предходен план 237/ с площ от 846
кв.м. при граници: имоти с ид. 10135.2551.331, 10135.2551.334, 10135.2551.336,
10135.2551.330 и 10135.2551.329. За съставяне на акта е представено
решение № 1652 от 01.06.2006г. на
ОСЗ-Варна.
На 19.05.2014г. с нот.акт № 140, том
1, рег. № 1515, дело № 153/2014г. И.К.
и К.К. са се разпоредили чрез договор за покупко-продажба с имот с ид. №
10135.2551.333 в полза на А.Т.В.. С нот.акт за покупко-продажба № 164, том 6,
рег. № 15158, дело № 892 от 22.12.2014г. А.В. е продала имота на М.Й.Г.. Към
момента на сключване на сделката купувачката М.Г. е била в граждански брак с Н.Н.Г.,
видно от удостоверение изх. № АУ019335ВН/29.02.2016г. издадено от Община Варна.
По делото е прието неоспорено от страните заключение по СТхЕ, от което се
установява, че е налице идентичност между
имот № 674 по КП от 1969г., с
който е индивидуализиран имота в Решение № 1402/1993г. за възстановяване на
собствеността по реда на ЗВСВНОИ, с имот
№ 237 по КП от 1999г. описан в нот.акт № 2/2005г. и нот.акт № 11/2008г.
както и с процесния имот с ид.10135.2551.333 по КК на гр.Варна, като
идентичността е установена по местонахождение на имота и приблизително еднаква
площ. Вещото лице посочва, че е налице идентичност между имота придобит от П.Н.
по замяна през 1978г., с отчуждения от наследниците на П.Н. със заповед №
1418/1989г. имот, с възстановения имот с решението на Кмета на Общината №
1402/1993г. и процесния имот.
По отношение реституцията на имота по реда на ЗСПЗЗ,
вещото лице посочва, че поради липсата
на посочени номер и граници на възстановения имот с решение № 1652/01.06.2006г.
на ОСЗ-Варна не може да се установи кой точно имот се реституира в полза на
наследниците на И.А.. Вещото лице е посочило, че правоимащите лица
–наследници на И.А. не са заявявали за възстановяване имот с площ от 10
дка в местност „Франга дере” какъвто им е възстановен, както и че процесният
имот № 333 не се намира в местностите, в които са посочени за възстановяване
имоти със заявлението с вх. № 40971/23.07.1992г. от К.К.. Единствената
индивидуализация на имота възстановен с решението на ОСЗ-Варна е направена едва
с протокола за въвод от 24.03.2014г., в които е посочен процесния имот.
Посочено е, че е налице идентичност между процесния имот с ид.10135.2551.333 по
КК на гр.Варна и имота описан в констативния нот.акт за собственост №
178/2014г. издаден в полза на И. и К.К., с имота, с който са се разпоредили в
полза на А.В. с нот.акт № 74/2014г. и с имота по нот.акт № 42/2014г., с който А.В.
е продала имота в полза на ответницата М.Г..
В открито съдебно заседание от
25.01.2017г. вещото лице е пояснило , че в решението на ПК, в което е посочено признато право , а не
възстановимо, само по местност и десет декара, при липса на всякакви др. данни
за имота не може да се установи
дали се касае за цял имот или за
няколко имота в тази местност.Посочило е , че по заявлението , което е
приложено по делото , не е заявен имот за възстановяване с площ и местност на
този, който е възстановен.
За установяване на наведените в
условията на евентуалност твърдения на ищеца за придобиване на процесния имот
въз основана изтекла в негова полза придобивна давност, в хода на процеса пред първа инстанция са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.Н.Н. и Т.В.В..
Приети по дело
във въззивното производство са писмо вх.
№ 832/10.01.2018 г., от Специализирана прокуратура на Република България, и
писмо вх. № 1365/15.01.2018г. от МВР, Главна дирекция „Борба с организираната
престъпност“, с което МВР „ГДБОД“ е изпратило уведомление до ВОС,
Специализирана прокуратура и адв. Д..
Основателността на предявения ревандикационен иск е обусловена от
установяването на елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба на
чл.108 от ЗС – вещно право на ищеца, придобито на твърдяното основание,
упражнявана фактическа власт върху процесния имот от ответника с намерение за
своене, както и липса на правно основание за това.
Ищеца се позовава на собственост по
отношение на процесния имот придобита въз основа на правна сделка –
покупко-продажба от 2008г. обективирана в нот.акт № 11/2008г.
Правилно районния съд е приел , че
ищеца не е провел пълно и главно доказване на твърденията си,че е собственик на
процесния имот, въз основана на посочената по-горе покпупко – продажба.Това е
така т.к. по делото не са представени безспорни доказателства, че лицата от
които той е закупил имота са били собственици, както и какъв е бил обемът на
притежаваните от тях права. За шест от праводателите на ищеца ,съгласно нот.акт
№11/2008г., а именно Д.Д.А., Г.А.А., З. /З./ А.А., Д.Д.И., К.И.К. и А.И.А. е доказано/ нот.акт за продажба на недвижим
имот № 135/2005г.,л.10 от дело/,че са закупили имота на 19.05.2005г. от
продавачите – Н.Н. и П.Р.Н.. Какви са правата на Б.А.А. фигурираща като продавач в нот.акт №
11/2008г., и как ги е придобила по делото няма представени доказателства.
Правилно районния съд е приел, че въпреки, че по делото ответниците не са
оспорили, че П.Н. е наследник по закон на Г.Н.Н.,доколкото по делото не е
представено удостоверение за наследниците му, липсата на това доказателство, не
позволява на съда да направи обоснован извод за обема права, които са преминали
по силата на закона в патримониума на П.Н., т.е дали същата е била единствения
му наследник и дали е притежавала в цялост правата, с които се е разпоредила
чрез продажба през 2005г.
Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд относно
законосъобразността на процедурата по реституция проведена по реда на Закона за
възстановяване собствеността върху някой отчуждени имоти /ЗВСВНОИ/ по ЗТСУ,
ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, касателно собствеността на праводателите му Н.Н. и П.Н., а от там и на последиците от
настъпване на вещно-прехвърлителното действие на сделката, от която той черпи
правата си. Възраженията му са неоснователни.
Доколкото ответникът и третото лице – помагач не са участвали в
административното реституционно производство,
в което е издадено оспореното от тях
решение за отмяна на отчуждаването на
процесния имот и са защитили правата си
с възражения за нищожност или материална незаконосъобразност на реституционното
решение в рамките на исковия процес по спор за собственост, в който им се противопоставят неговите
вещно-правни последици, законосъобразно първоинстанционния съд е извършил на
основание чл.17, ал.2 от ГПК, т. нар. косвен съдебен контрол по отношение
законосъобразността на този индивидуален административен акт, а именно Решение
на Кмета на Община на Община Варна №
1402/22.02.1993г.
Предвид извършена поправка в цитирания
документ ,по делото е прието като доказателство писмо на Община Варна с изх. №
АУ038865ВН-003ВН от 15.05.2017г. /л.353/.С него, след проверка в Регистъра на
решенията по реституция в дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански
дейности”, Общината удостоверява, че датата на издаване на решение № 1402 е 22.02.1993г.
Допълнителен аргумент в тази посока е, че протоколът на комисията за реституция
при Община Варна, в която се предлага издаването на решение за реституция
/л.147/ е от 18.02.1993г., което означава, че решението на кмета е издадено на
дата следваща тази на предложението, т.е след 18.02.1993г. Не на последно място
в Протокола за въвод на Н. и Г.Н. в имот пл. № 674 по плана на местност „Франга
дере” от 15.09.1994г. е отразено, че въводът се извършва въз основа на решение
за реституция № 1402/22.02.1993г.
Ответниците и третото лице помагач
са оспорили автентичността на подписа
положен в решение № 1402/22.02.1993г. от посочения за кмет на Община Варна - Х.К.,
открито е производство по оспорване автентичността на подписа по реда на чл.193
от ГПК и са проведени Съдебно-почеркова
екслертиза изготвена вещото лице Е.А., както и тройна Съдебно-криминалистична
експетиза за почерково изследване на документа, изготвена от вещите лица Ц.Ц.,
Р.Н. и Н.Р.. От заключенията и на двете се установява, че подписът положен за „Кмет на
Община Варна в решение № 1402/22.02.1993г. не е изпълнен от Х.К. изпълняващ
длъжността кмет на Община Варна по това време/на датата сочена в документа/. В
съдебно заседание на 15.03.2017г. вещите лица –Ц.,Н. и Р. посочват, че от
множеството експертизи правени на документи изходящи от „кмета на Община Варна”
по това време са установили, че изследваният подпис в процесното решение от
22.02.1993г. е изпълнен от Е.Р.С. заемащ длъжността заместник –кмет по времето, когато кмет
на Община Варна е Х.К..
Видно от представената заповед №
287/12.02.1993г. на Кмета на Община Варна – Х.К., на основание чл.44, ал.1, т.1
и т.2 от ЗМСМА, поради отсъствието му от пределите на Р.България, Х.К. е задължил
първият заместник кмет на Община Варна – Е. С. да изпълнява всичките му
правомощия на кмет на Общината за времето от 15.02.1993г. до 19.02.1993г.
включително. Заповед № 287/12.02.1993г. на кмета на Община Варна е издадена на
основание чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА и в съответствие с този текст представлява
заповед за заместване, с която кметът на общината е определил заместник кмет,
който да го замества при отсъствието му от общината. Отсъствието, което не е удостоверено
по надлежен ред не представлява основание да бъдат издавани административни
актове от заместници на титулярния административен орган. В настоящия случай не
е налице делегиране на права, а обжалваната заповед е подписана въз основа на
заместване, като липсва изрично удостоверяване на обстоятелството, че
титулярното длъжностно лице е отсъствало. Заместник-кметът не е оторизирания по
чл.4 от ЗВСВНОИ орган, което означава, че Решение № 1403/22.02.1993г. е
издадено в нарушение на компетентността на органа по реституция, поради което
същия е недействителен - нищожен и не
поражда правни последици. Това е достатъчно, за обори легитимацията на праводателите на ищеца като
собственици на процесния имот въз основа на въведеното за тях основание – реституция по
реда на чл.2 от ЗВСВНОИ.
След като ищеца не е доказал правото
си на собственост върху процесния имот по силата на покупко -продажба, то
следва да бъде разгледано въведеното му в условията на евентуалност твърдение за
придобиване на имота на оригинерно придобивно основание , а именно изтекла в негова полза придобивна давност за
периода от 2008 г. до 2014г.
В свое Определение № 285/12.05.2014г.
по гр.дело № 4747/2013г., I г.о.,постановено по реда на чл.288
от ГПК , относно приложимостта на кратката придобивна давност по чл.79 ал.2 от
ЗС по отношение на нотариални сделки с несобственици, като непротивопоставими
на правата на действителните собственици, осъществени в нарушение на
императивна забрана, въздигната в съществен правен принцип, ВКС е приел
следното: Разпоредбата на чл.79 ал.2 е ясна- именно поради причина, че никой не
може да прехвърли права, които сам не притежава, е предвидено придобиване не по
силата на самата сделка/доколкото прехвърлителят не притежава правото на
собственост/, а по силата на друг придобивен способ, а именно въз основа на
кратка придобивна давност.
Безспорно
ищцовото дружество е добросъвестен владелец, т.к. владее имота на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е
собственик. Приобретателят се счита за
добросъвестен в тази в тази хипотеза до доказване на противното,т.е. до
доказване и то от оспорващите правата му лица ,че същия е знаел,че
праводателят му не притежава права върху
имота. В настоящия случай такова докозване не се твърди и не е проведено. Ответниците
не са представили доказателства, от които да е видно, че от 2008г. до 2013г., те
или други лица да са прекъсвали или смутили владението на имота от ищеца.
За
да придобие собственост чрез давностно владение върху процесния имот, ищецът е
следвало да упражнява фактическа власт с намерение за своене в продължение на 5
години / 22.01.2008г. – 22.01.2013г./Такива са и неговите твърдения. Настоящия
съдебен състав счита , че извода на ВРС, че ответника не е собственик на имота
въз основа на изтекла негова полза
придобивна давност , е неправилен.
За
доказване на твърдените факти за осъществено владение върху процесния имот, въззивника
е ангажирал пред първа инстанция гласни доказателства - един свидетел – В.Н.Н..
В показанията си свидетеля твърди, че познава Т.К. като собственик на фирмата
„Илюминейтид” от 2007г. по повод закупеният от дружеството недвижим имот.
Последният бил чужденец и живеел в Дъблин и го
познава от лятото на 2007г. След като в началото на 2008г. закупил
процесния имот са контактували по скайп през различни периоди, на няколко
месеца , когато го е питал за имота. Имотът бил закупен в началото на
2008г. – празен парцел с площ от около 1
дка. Двамата имали уговорка , устна, той да се грижи за имота и да го поддържа в приличен
вид – да се коси тревата,да не запустява.В периода от 2008г. до 2014г. в имота
имало храсти и обрасла трева, която се косяла
с моторна машина за косене. Имало и дървета. Към момента на закупуването
имотът бил ограден с телена ограда. Твърди , че има лични и непосредствени
впечатления от имота, нещата не винаги ставали така с поддържането, но по принцип имота се
поддържал. До 2014г. свидетелят посещавал имота през няколко месеца, едва през
2014г. е имало период, в които не бил посещаван и повече от половин
година. През 2014г. установил, че оградата била сменена с нова на метални
колове, метална мрежа и метална врата. През 2014г. било и последното посещение
на свидетеля в имота. Посочва, че уведомил собственика за новата ограда,като го
питал какво става.Тогава собственика Т. му казал: „ Не ,ти ми кажи, понеже ти
се занимаваш с това“.Тогава станало ясно, че не е ходил известно време и тогава
потърсил юридическа помощ.
За опровергаване твърденията на св. Начев,че е поддържал
имота, ответниците не са ангажирали доказателства, разпитан е свидетеля на третото лице помагач –
Т.В.В.. Същия твърди ,че е посетил имота за първи път през лятото на 2014г. по молба на бащата на А.В. – Т., който
го помолил да помогне за почистването му.Узнал от Т., че А.била закупила имота.
Имота е закупен с нотариален акт. Имотът
бил по пътя за с.Каменар и имал лека денивелация. Бил силно буренясал и не
можело да се влезе в него. Имало саморасли храсти и дървета с различна височина, на около 7-8 до десет
години. Имало бодливи храсти, а в лявата част и голямо орехово дърво. При
първото посещение през 2014г. имотът не бил ограден. Имало ограда на съседните имоти.
Свидетелят посочва, че в имота имало
изхвърлени множество бутилки и отпадъци, които събрали в около 100 чувала и
изхвърлили на няколко курса с микробус. Свидетелят посочва, че не е посещавал
имота след почистването, което му било направено през 2014г. в продължение на
7-10 дни.
Фактическият състав на владението съгласно чл.68, ал.1 от ЗС
включва както обективният елемент на упражнявана фактическа власт, така и
субективният елемент - вещта да се държи като своя.
Законодателя не изисква владението на
имота да е свързано с постоянно пребиваване ,обработване и т.н. ,т.е. за да е
постоянно едно владение , не е необходимо във всеки един момент да се
извършават действия, чрез които да се изразява намерението на владелеца да
държи веща като своя. Достатъчно е, че ищеца / до изтичане на давностния срок
2013г./ във всеки един момент е могъл при свое желание, когато поиска да
извърши тези действия ,без друг да е започнал да върши същите действия и да са
го лишили от владението./ Решение № 78/16.04.2014г. по гр.дело № 5479/2013г. на
ВКС, 1-во г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/ .
От
събраните по делото гласни доказателства се установява наличието на двата
елемента от фактическия състав на придобивната давност :считайки го за свой, ищецът е упражнявал фактическа власт по отношение на
имота чрез възлагане на поддръжката му на св. В.Н.. Неправилно първоинтстанционния съд е приел, за установено по делото,че законният или друг
представител на „Илюминейтид” ЕООД не е владял
имота и не е извършвал в него каквито и
да било действия, с които да се демонстрира собственическо поведение.Това ,че едноличният собственик и управител на ищцовото
дружество живеел в Дъблин,както и ,че не е посещавал страната / факт, който не е безспорно доказан/
не означава,че същия не е владял имота , с намерение за своене, доколкото същия
видно от показанията на св.Н. се е интересувал от собствеността си , възложил е
поддържането й и при желание до 2014г. е могъл да построи, засади и т.н.,
каквото пожелае в него. Показанията на св.В. не са в противовес , а в подкрепа на
извода , че до 2014г. никой освен ищеца не е полагал каквито и да е грижи за
процесния имот. Следва да се отбележи, че признанието на св. Н., че собственикът на
ищцовото дружество му бил възложил да го наглежда и почиства, за да не
буренясва, което свидетелят извършил през няколко месеца и една през 2014г. за
по-дълъг период, не го бил посещавал имота, сочат за негова
недобросъвестност спрямо възложителя –
ищеца, а не за липсата владение./Видно от собствените му показания,
неизпълнението на възложената му работа, е коментирано,когато му се е обадил
през 2014г. за поставената ограда/. Показанията на свидетеля на третото лице
помагач- В. са за период след 2013г. , от лятото на 2014г. ,когато предвидената в закона
давност от пет години ,считано от 2008г. е изтекла.
С
оглед изложеното съдът приема, че ищецът е установил осъществяването на фактическа власт по отношение на имота, чрез
трето лице, като едновременно с това е демонстрирал поведение сочещо намеренията му за своене т.е. във всеки един момент е могъл при желание да упражни правомощията на абсолютното право на
собственост,без противопоставянето на
друг правен субект, през изискуемия от
закона период.
Въззиваемите в настоящото производство не са легитимирани
да правят и поддържат възражения за невъзможността на ищеца да придобие имота
по давност, доколкото същия е държавна собственост поради неприключила
реституционна процедура. При установената идентичност на имотите описани в
титулите за собственост на ищеца и ответниците, това би означавало отричане и на собствените
им права върху спорния имот, от една страна , а от друга упражняване на чужди
такива/пр. държавата/.
По делото няма спор,че ответниците владеят имота.
При така формулираните изводи относно
принадлежността на правото на собственост и установеното владение, на
изследване подлежи последната от предпоставките на основателната
ревандикационна претенция, а именно наличието, респ. липсата на правно
основание в лицето на ответника за упражняваното от него владение върху спорния
имот. Доколкото ищеца оспорва принадлежността на правото на собственост към
патримониума на владеещия ответник, то в
тежест на последния е процесуалното задължение да установи предпоставките на
наведеното от него основание. За да
обори пасивната си легитимация по насочения срещу него иск за ревандикация на
недвижимия имот, ответника е следвало да установи наличието на основание за
своето владение или държане.
Отвениците са придобили имота по
силата на покупко – продажба , обективирана в нот.акт № 164, том 6, рег. №
15158, дело № 892 от 22.12.2014г. от А.В..
Спорна по делото е реституционната процедура по ЗСПЗЗ, с която
праводателите на А.В. са придобили имота. Ищеца,въззивник е оспорил
реституционната процедура, като е навел твърдения,че възстановения на
праводателите на А.В. имот, не е заявен
от тях /К.К./ пред ПК гр.Виница,Варна, както и че същия не е индивидуалициран.
Възраженията на ищеца са основателни.
В заявление вх. № 40971 от дата
23.07.1992г. /л.238/ или от 08.06.1992г., както е посочено в Решение № 1652 /01.06.2006г./л.150/ ,от К.К.,
пред ПК-Варна , са посочени 6 имота с общ размер от 12,5 дка в местносите
Лафолу, Мешелика, Оброклук, Канара Йолу, Баналията и Мандъгьолджу, като имота, в който са въведени с Протокол №
1615/24.03.2014г. наследниците на И.С.А. ,а именно процесния имот № 333 не съществува,дори по
местност.Такова е и заключението на вещото лице по СТхЕ , което съда кредитира.
Съобразно
действалата към момента на постановяване на реституционното решение нормативна
уредба, при спазване на съществуващите към този момент нормативни изисквания, на
възстановяване в полза на предишните собственици, респ. техните наследници, подлежат
само заявени от тях имоти, като служебното начало е изключено. Следователно Решение № 1652 /01.06.2006г. на
Общинска служба по земеделие - Варна е незаконосъобразно и не е
противопоставимо на ищца, като лице,
валидно придобило права чрез добросъвестно давностно владение , респ. не може да
легитимира наследниците на И.С.А. като
реституирани собственици, и съответно същите не са могли да прехвърлят вещни
права върху имота. Извършеното от тях прехвърляне на реституирания имот и
последващите разпоредителни сделки не са произвели транслативно действие и не легитимират
ответниците като собственици към момента на предявяване на иска.
Следва да се отбележи, че С решение №
1652/01.06.2006г. на ОСЗ-Варна /л.150/ издадено по заявление вх. №
40971/08.06.1992г. на К.К.К., е признато правото на собственост на наследниците
на И.С.А. в съществуващи стари реални граници на нива с площ от 10 дка в
землището на гр.Варна, местност „Франга дере”, но такова не е възстановено.
Вследствие изложеното, съдът приема,
че по делото е останал неустановен елемент от обсъждания фактически състав, а
именно: правно основание за упражняване на фактическа власт от страна на ответниците върху процесния недвижим имот.
Въззиваемите
не притежават противопоставими на въззивника
права по отношение на процесния имот, поради което депозираната въззивна жалба
е основателна и обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което иска да бъде уважен.
На
основание чл.78 ГПК и направеното от въззивника искане, въззиваемите следва да бъдат осъдени да му заплатят
разноски за настоящото производство в размер на 187.80 лева представляващи държавна такса за въззивното
обжалване,както и сумата от 3 645.00 лева представляваща разноски пред
първа инстанция, съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК и доказателства
към него, по който ответниците и третото
лице помагач не са направили възражения за прекомерност.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2795/07.07.2017г.,
постановено по гр.д. № 1459/2016г. на ВРС- 19св., като вместо него
постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Илюминейтид” ЕООД, ЕИК ……………… със седалище и адрес на
управление: гр.В., ул.”Р.” бл.., ет…, ап… ПРОТИВ
М.Й.Г., ЕГН **********, с адрес:
*** и Н.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: *** обективно кумулативно съединени
искове, че „Илюминейтид” ЕООД, ЕИК …………
със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.”Р.” бл.., ет…, ап… е собственик
на недвижим имот, представляващ: ПИ
10135.2551.333 по КК на гр.Варна, с площ от 846 кв.м., находящ се в гр.Варна,
местност „Франга дере и Кокарджа” при граници: ПИ 10135.2551.331;
10135.2551.334, 10135.2551.336, 10135.2551.330 и 10135.2551.329, въз основа на
изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 2008г. до 19.05.2014г.,на
основание чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА М.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ПРЕДАДАТ на „Илюминейтид” ЕООД, ЕИК ………..
със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.”Р.” бл.., ет…, ап… владението на
недвижим имот, представляващ: ПИ
10135.2551.333 по КК на гр.Варна, с площ от 846 кв.м., находящ се в гр.Варна,
местност „Франга дере и Кокарджа” при граници: ПИ 10135.2551.331;
10135.2551.334, 10135.2551.336, 10135.2551.330 и 10135.2551.329, на основание
чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА
М.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.Н.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ
на „Илюминейтид” ЕООД, ЕИК
………… със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.”Р.” бл.., ет…, ап…, сумата
от 187.80/ сто осемдесет и седем лв. и
осемдесет ст./ лева , представляваща сторените по делото разноски във
въззивното производство и сумата от 3 645.00/три
хиляди шестстотин четиридесет и пет /лева сторени по делото разноски в
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено
с участието на трето лице-помагач на ответниците – М.Й.Г., ЕГН ********** и Н.Н.Г., ЕГН ********** - А.Т.В., ЕГН ********** с адрес: ***
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от съобщението му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: