Решение по дело №1740/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260122
Дата: 26 ноември 2020 г. (в сила от 17 декември 2020 г.)
Съдия: Диана Кирилова Георгиева
Дело: 20203630201740
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

260122/26.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, втори състав на втори ноември през две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                                                   Председател: Диана Георгиева

 

при секретаря В. Илиева, като разгледа докладваното от районния съдия АНД № 1740/2020 г. по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.  59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 20-0869-002182 от 29.07.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – гр. Шумен, с което на А.З.А., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание  „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, във вр. чл.179, ал.1, т.5, предл. 4 от ЗДвП за нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява лично и не изпраща упълномощен представител.

Въззиваемата страна, редовно призована изпраща упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Със съпроводителното писмо претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят  е правоспособен водач на МПС от 21.04.2003 г., притежава свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство и до момента има наложени няколко наказания с наказателни постановления и фишове за нарушения по ЗДвП.

Жалбоподателят А.З. А. на 01.06.2020г. около 17.55 часа управлявал служебен лек автомобил, марка „Дачия Сандеро“, с рег. № Н52 60ВТ,  като се движел по бул. Велики Преслав в гр. Шумен в посока откъм кв. Дивдядово към ул. Владайско въстание. По това време в същата посока по бул. Велики Преслав се движел и свидетеля И.Д.Г. управлявайки мотоциклет „Сузуки ГСХ-Р 600“ с рег. № Н07 90К.  В близост до дом № 83 жалбоподателят предприел маневра за навлизане частично в съседната дясна пътна лента, като при маневрата не пропуснал движещият се по нея мотоциклета, управляван от свидетеля И.Г., с което причинил ПТП. След настъпване на ПТП, свидетелят И.Г. паднал с мотоциклета, а жалбоподателя преустановил движението на управлявания от него, лек автомобил и сигнализирали органите на полицията на телефон 112. На мястото на инцидента пристигнали полицейски служители от сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР гр. Шумен – свидетелите С.Б.С. и Й.Н.Й., които извършили оглед на лекия автомобил и мотоциклета, направили фотоснимки на МПС -тата и пътното платно. Свидетелите извършили оглед на автомобила и мотоциклета и констатирали, че в резултат от произшествието е охлузена задна дясна броня и задна дясна врата  на автомобила на жалбоподателят, а на управлявания от свидетеля Г.,  мотоциклет – охлузени тапа балансьорна, лява ръкохватка, както и охлузвания в дясната част /след падането на асфалта/. Свидетелите снели писмени сведения от водачите на автомобила и мотоциклета. Свидетелят С.С. съставил Протокол за ПТП № 1743228/01.06.2020г., в който отразил като обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП – Участник 1 навлиза частично в съседна дясна пътна лента, а участник 2 навлиза частично в съседна лява пътна лента. Свидетелите  С. и Й. въз основа на обясненията на двамата водачи и повредите по МПС, счели, че посоченото пътно-транспортно произшествие е резултат от виновното поведение на двамата водачи - жалбоподателят А.З.А. и свидетеля И.Г. и им съставили съответните актове за установяване на асминистративно нарушение. Свидетелят С.С. съсътвали срещу жалбоподателя А.З.А. АУАН  № 236292 от 01.06.2020 г. В обстоятелствената част на акта е посочено, че водачът предприема маневра внавлизайки частично в съседна дясна пътна лента, като не пропуска движещият се по нея мотоциклет и станал причина за ПТП. Актосъставителят посочил, че с горното деяние от страна на А.А. е нарушена разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителят без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено Наказателно постановление 20-0869-002182 от 29.07.2020г. на Началник сектор „ПП“ към ОД МВР гр. Шумен, с което на А.З.А., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание  „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, във вр. чл.179, ал.1, т.5, предл. 4 от ЗДвП за нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Б.С., на свидетеля Й.Н.Й. - свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта, на свидетеля И.Д.Г. – свидетел на нарушението,  както  и  от  присъединените  на  основание  чл. 283 от НПК писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се изяснява и от приложеното и прието по делото ксерокопие на снимки, изготвени по реда на чл.189, ал.7 от ЗДвП. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите С.С. и Й.Й.. Съдът кредитира същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите С.С. и Й.Й. не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителят, които дори не са го познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви. Показанията на свидетелят И.Г., въпреки, че е участник в настъпилото ПТП и същият се явява в значителна степен заинтересуван, показанията му следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като се подкрепят от останалите доказателства по делото и се потвърждават от наличните щети по двата автомобила, обективирани в Протокол за ПТП № 1743228/01.06.2020г.

По делото като веществено доказателство са приложени и фотоснимки, отразяващи местопроизшествието, пътните платна и участниците в ПТП-то при пристигането на полицейските служители, които потвърждават твърденията на свидетелите С.С. и Й.Й.. При така установеното твърденията, изложени в жалбата, за недоказаност на нарушенията от обективна и субективна страна, следва да бъдат счетени за неоснователни и противоречащи на доказателствата по делото.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че фактическата обстановка е била установена от административно-наказващия орган единствено въз основа на обясненията на другия участник в ПТП, доколкото релевантните факти по делото са установени и от Протокола за ПТП и от приложения по делото снимков материал.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № 20-0869-002182 от 29.07.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Началник на сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 8121з – 515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.

 От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят управлявайки лек автомобил, марка „Дачия Сандеро“, с рег. № Н52 60ВТ при предприемане маневра за навлизане частично в съседната дясна пътна лента не пропуснал движещият се по нея мотоциклет, марка „Сузуки ГСХ-Р 600“ с рег. Н07 90К, управляван от свидетелят И.Д.Г. и причинил ПТП, охлузени тапа балансьорна, лява ръкохватка, както и охлузвания в дясната част /след падането на асфалта/. В подкрепа на това обстоятелство е съставения протокол за ПТП, в който са отразени щетите по автомобила и по мотоциклета. В тази насока са и показанията на свидетелят И.Д.Г., който е управлявал пострадалия мотоциклет, както и показанията на свидетелите С.С. и Й.Й., които са посетили ПТП-то, непосредствено след случилото се и пряко е възприел щетата по автомобила и пътната обстановка.

Съгласно § 6, т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В конкретния случай безспорно е установено, че събитието е възникнало по време на движение на процесния автомобил, и представлява пътнотранспортно произшествие по смисъла на ЗДвП, тъй като е налице и кумулативно предвиденото условие, това събитие да е предизвикало материални щети. От доказателствата по делото се установи, че следствие действията на жалбоподателят А. като водач при предприета маневра за навлизане частично в съседната дясна пътна лента е причинил щета на мотоциклет „Сузуки ГСХ-Р 600“ с рег. № Н07 90К.

Разпоредбата на § 6, т.27 от ДР на ЗДвП дефинира понятието „участник в пътнотранспортно произшествие“ като всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Доколкото настъпването на произшествието е резултат от поведението на жалбоподателя, същият безспорно се явява участник в ПТП по смисъла на цитираната разпоредба. Такова качество притежава и свид. И.Д.Г. като водач на увредения мотоциклет , на когото също бил съставен АУАН видно от материалите по делото. Установено е по несъмнен начин, предвид събраните по делото доказателства, че грешната преценка на жалбоподателя за местоположението и скоростта на движение на намиращият се до него на съседната дясна пътна лента мотоциклет е довело до настъпването на ПТП.

Съгласно разпоредбата на чл.125а, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, службите за контрол на Министерството на вътрешните работи издават протокол за посещението по чл.125 на мястото на пътнотранспортното произшествие, като Министърът на вътрешните работи и Комисията за финансов надзор определят с наредба документите, реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия в случаите по чл.125 и реда за информиране съгласно ал.1. На основание чл.125а, ал.2 от ЗДвП е издадена Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд. С наредбата се определят документите и редът за тяхното съставяне за настъпили пътнотранспортни произшествия. В чл.2 от същата са посочени видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП.

В случая е съставен протокол за ПТП с № 1743228/01.06.2020г., който е документ по чл.2, т.2 и чл.4 от тази наредба (протокол за ПТП - приложение № 2). Същият съдържа кратко описание на обстоятелствата и причините за станалото на 01.06.2020г. произшествие, имената на водачите, данни за произшествието, наличието на материални щети с тяхното описание и схема на произшествието. Предвид посочените по-горе законови разпоредби, определящи издадения протокол като документ, съдържанието му и правния ефект на обективираното волеизявление, протоколът за ПТП съставлява официален документ, материализиращ изявление на овластен от закона орган относно съществуването на факти с правно значение. В процесния протокол за ПТП ясно са посочени нанесените щети по автомобила и по мотоциклета, в който смисъл са и показанията на свидетелите.

Ето защо поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително не е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДвП, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото административно нарушение.

За посоченото  нарушение  административно-наказателната  разпоредба  на  чл.179, ал.2 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер от 200 лева за водач, който поради нарушение по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП ойто не спазва правилата за разминаване, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението/ причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. В този смисъл съдът намира, че по отношение на това нарушение  административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, като наказанието е определено правилно, във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

Освен това, настоящият съдебен състав споделя доводите на административно - наказващия орган, че деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази насока съдът съобрази обстоятелството, че от деянието са настъпили минимални материални щети. В същото време обаче посоченото в наказателното постановление нарушение нарушението по чл.25, ал.2 от ЗДвП е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат, изразяващ се в значителни имуществени вреди. Само по себе си това обстоятелство не води до извод, че обществената опасност от деянието е незначителна. За осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна наказаното лице да не е изпълнило задължението си при маневра и да причини ПТП. Имайки в предвид вида на нарушението и че същото касае конкретно нарушение, то съдът намира, че в настоящия случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма.   

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,  бр. 24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР – гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на  чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. чл.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД МВР гр. Шумен по делото, в размер на 80 /осемдесет/ лева, която следва да се присъди в тежест на жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последната по сметка на ОД МВР гр. Шумен.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0869-002182 от 29.07.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД  МВР гр. Шумен, с което на А.З.А., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание  „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, във вр. чл.179, ал.1, т.5, предл. 4 от ЗДвП за нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.   

ОСЪЖДА А.З.А., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ОД МВР гр. Шумен сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27а от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: