Решение по дело №1042/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалия кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от С.В.И., ЕГН **********,***, против Решение № 305/24.02.2023 г. по АНД № 20223110204710/2022 г. по описа на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-0819-004212/14.09.2022 г., издадено от Началник на група в ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ (ПП), с което за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „в“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на И. е наложена глоба в размер на 50 лева и е лишен от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 1 месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП.

С жалбата се релевират доводи за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила при издаване на процесното решение. Твърди се, че фактическите констатации на ВРС не се подкрепят от доказателствата по делото и не кореспондират с действителната обстановка. Според касатора обжалваното решение съдържа вътрешни противоречия в частта на мотивите, което се е отразило на обосноваността и правилността на изводите на съда. Счита се, че констатациите на въззивния съд относно причинен сблъсък в задната част на автомобила, са правно ирелевантни. Твърди се, че е налице процесуално нарушение относно описанието на нарушението, поради което изводът за процесуална законосъобразност на НП е неправилен. Сочи се, че не се доказва между страните да е имало разногласие относно причините за настъпване на ПТП, като се твърди, че ако се приеме, че е налице виновно поведение, то същото попада в хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „б“ ЗДвП, а не в приложното поле на буква „в“ от същата разпоредба. Счита се, че от представеното по делото Удостоверение рег. № 819000-592562/30.12.2022 г. на МВР се установява, че сигналът за настъпилото ПТП е подаден по-малко от час след него, като се сочи, че като се вземе предвид технологичното време за изготвянето му, касаторът се е явил непосредствено след произшествието в КАТ. Според И. това дискредитира показанията на актосъставителя, съответно изводът на ВРС за безпристрастност. Не се споделя изводът на съда, че включването на изпълнително деяние „не изпълнява указанията на службата за контрол“ при описание на нарушението, не представлява процесуално нарушение. В заключение се отправя искане до съда за отмяна на оспореното решение, както и на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител. Излагат се съображения, че ВРС е излязъл извън пределите на административното производство, като се счита, че производството е формално и действията на съда по събиране на доказателства и мотивиране на съдебното решение въз основа на тези доказателства e недопустимо. Сочи се, че не е установено какво е съставомерното деяние, за което на нарушителя е наложена санкция. Излагат се съображения, че не е налице неразбирателство между участниците в ПТП относно механизма на настъпването му.

Ответникът по касация – Началник група към ОД на МВР – Варна, сектор „ПП“ не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че установените факти и събраните доказателства не налагат категоричен извод за извършено нарушение по чл. 123 ЗДвП. Сочи, че в настоящия случай ВРС неправилно е приложил материалния закон и решението следва да се отмени.

Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с правен интерес – на която са връчвани съобщения по делото, в т. ч. и обжалваното решение, и за която постановеното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба против решението на ВРС е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на проверка във въззивното производство е НП № 22-0819-004212/19.09.2022 г. на Началник група към ОД на МВР – Варна, сектор „ПП“, с което за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „в“ ЗДвП на С.В.И. е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП.

ВРС е установил от фактическа страна, че на 25.03.2022 г., около 13:30 часа, С.И. управлявал лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № *** в гр. Варна, бул. „***“, посока изхода на града, като се придвижвал към Летище – Варна. На около 30 метра след кръстовището с ул. „***“ между автомобила на И. и автомобил „Фолксваген“ с рег. № ***, управляван от С.А., възниква съприкосновение. Последното е реализирано вследствие на навлизане на автомобила, управляван от А., от лява в дясна лента, по която се движил И.. Последвал сблъсък между автомобилите, в резултат на който настъпили материални щети по автомобилите. Между двамата водачи възникнал конфликт и същите не постигнали съгласие относно обстоятелствата на произшествието, след което и двамата напуснали местопроизшествието. Въззивният съд приел, че три часа по-късно И. отишъл в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна и подал жалба за настъпилия инцидент. По повод жалбата е извършена проверка, след което е съставен и протокол за ПТП. Служителите на ОД на МВР – Варна преценили, че И. не е изпълнил задълженията си по ЗДвП, поради което му е съставен АУАН. Същият е връчен на С.И. и подписан от него без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили писмени възражения срещу АУАН, поради което е извършена проверка на АУАН от петчленна комисия на сектор „ПП“ – Варна, при която е констатирано, че актът е законосъобразен.

На 14.09.2022 г. Началник група към ОД на МВР – Варна, сектор „ПП“, приемайки за установена идентична фактическа обстановка, като изложената в АУАН, издал обжалваното НП.

За да потвърди процесното НП, ВРС е приел, че НП и АУАН са издадени от компетентни органи, в предвидените в ЗАНН срокове, не са налице процесуални нарушения, както и че издаденото НП съответства на материалния закон и при правилно определена санкция за извършеното от И. нарушение. Въззивният съд констатирал, че от съдържанието на АУАН и НП става категорично ясно, че И. е наказан за това, че е напуснал местопроизшествието при наличие на разногласия с другия водач, относно настъпилото между тях ПТП. Счел е, че от събраните писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „в“ ЗДвП. ВРС намира, че административно-наказващият орган правилно е установил фактическата обстановка и обосновано е направил извода си за извършено нарушение.

Районният съд е констатирал, че за конкретното нарушение, в чл.175, ал.1 ЗДвП, са предвидени две кумулативни административни наказания: лишаване от право за управление на МПС (ЛПУМПС) от 1 до 6 м. и глоба от 50 лв. до 200 лв., като АНО е наложил наказанието „глоба“ в размер на 50 лв. и наказание ЛПУМПС в размер на 1 м., които са в минимален размер предвиден в санкционната разпоредба, като за съда не съществува възможност да ревизира наказанията наложени от АНО, тъй като те са в минимален размер, в противен случай би нарушил разпоредбата на чл. 27, ал. 4 ЗАНН.

Първостепенният съд е приел, че въпросът за приложението на чл. 28 ЗАНН изобщо не следва да се обсъжда, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 24.12.2021 г.), за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания, което сочи на голямата обществена нетърпимост към подобни деяния.

Решаващите мотиви на ВРС относно доказаността на нарушението и законосъобразност на НП се споделят изцяло от настоящия касационен състав, поради което не следва да бъдат повтаряни и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящото решение препраща към тях.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба досежно допуснати от ВРС съществени процесуални нарушения – неправилно установена фактическа обстановка по случая и противоречие в мотивите. Установените от ВРС факти изцяло кореспондират със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Не са налице допуснати противоречия, които касаят решаващите мотиви на съда. От изложените от въззивния съд мотиви се установя действително формираното вътрешно убеждение на решаващия състав за неоснователност на въззивната жалба. Волята на ВРС е недвусмислена и ясна, и не дава основание за различна интерпретация на установените по делото факти, в контекста на събраните писмени и гласни доказателства.

Неоснователно е възражението, че неправилно ВРС е приел, че е последвал сблъсък между автомобилите включително и в задната част на МПС, управлявано от А.. Този извод на въззивния съд се подкрепя, както от доказателствата, приложени по административнонаказателната преписка – обясненията, дадени от Саркис А. на 22.04.2022 г., така и от събраните писмени и гласни доказателства в хода на съдебното производство пред ВРС.

Неоснователно се твърди с касационната жалба, че е налице процесуално нарушение относно описанието на мястото на нарушението. Както в АУАН, така и в НП, като местопроизшествие е посочено „30 метра след кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“ посока изхода на града“. Именно това е мястото посочено от самия касатор, както в жалбата, подадена пред Началника на сектор „ПП“, така и в обясненията, дадени на 22.04.2022 г. в хода АНП. Идентично е посоченото място на инцидента и от другия участник в ПТП (обяснения, дадени в хода на АНП). Това е посоченото място и в Протокола за ПТП рег. № 472 от 22.04.2022 г. Посочен е пътният участък, където е станало ПТП, посоката на движение, предприетата маневра, релевантните обстоятелства, при които се е стигнало до ПТП, и материални щети. Ето защо настоящият състав споделя извода на ВРС за липса на процесуални нарушения по отношение на описанието на нарушението.

Правилно районният съд приема също така, че не е налице съгласие между страните, участвали в ПТП. От всички, събрани по делото, доказателства се установява, че между страните е възникнал конфликт вследствие на настъпилото ПТП и разногласие относно свързаните с него обстоятелства, а същият не се основава на личностна основа, каквито са твърденията в жалбата.

Противно на оплакванията на касационния жалбоподател Удостоверение рег. № 819000-592562/30.12.2022 г. не опровергава показанията, дадени пред ВРС от свидетеля Тодоров – актосъставител. Действително от цитираното удостоверение се установява, че сигналът е подаден около час след произшествието, но съгласно разпоредбата чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „в“ ЗДвП когато при ПТП са причинени само имуществени вреди и ако между участниците няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. След като И. е напуснал местопроизшествието, категорично е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Освен това в жалбата, депозирана пред Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна, касаторът сам е посочил, че след като е оставил сина си на летището се е явил в сградата на КАТ, т.е. няма как да се възприеме изложеното в касационната жалба, че С.И. се е явил в сградата на МВР непосредствено след настъпване на ПТП.

Неоснователно в жалбата се твърди, че няма законово изискване как да бъде извършено уведомяването на контролните органи при наличие на несъгласие между участниците в ПТП. Напротив – въведеното законово изискване на нормата на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „в“ ЗДвП, ясно регламентира, че ако между участниците в ПТП няма съгласие относно обстоятелствата свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между участниците в ПТП е било налице несъгласие относно обстоятелствата свързани с него, и двамата участници са напуснали ПТП, а органите на МВР не са уведомени по надлежния ред, съобразно законовото изискване.

Правилно въззивният съд е преценил, че въпросът за приложението на чл. 28 ЗАНН не следва да се обсъжда изобщо, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 189з ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г ЗАНН.

С оглед гореизложеното настоящият тричленен състав намира, че решението на въззивната инстанция е правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила.

При този изход на спора основателно се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което следва да бъде определено на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер от 80 лева, на основание чл. 37 от Закона за правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Административен съд – Варна, VII тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 305/24.02.2023 г., постановено по АНД № 20223110204710/2022 по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА С.В.И., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР – Варна, разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: