Решение по дело №1214/2024 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 575
Дата: 30 октомври 2024 г.
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20242330101214
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 575
гр. Ямбол, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова И.
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И. Гражданско дело №
20242330101214 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба с правно основание
чл.233, ал.1,предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.310 т.2 от ГПК на М. И. Г. и Г. Ж. Г. против Д.
Т. Р..
Ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот – апартамент, находящ се
в гр. Я., подробно описан. Искът се основава на фактите, че между страните е бил
сключен неформален договор за наем, като до м. юни 2023 год. ответницата е
заплащала уговорения наем от 100 лева. Същата продължавала да ползва наетия
недвижим имот, въпреки проведените многократни разговори за прекратяване на
наемните правоотношения и отправената нотариална покана за опразването и
освобождаването му.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответницата, с който същата не отрича, че между страните има сключен неформален
договор за наем и че до м. юни 2023 год.е заплащала наемната цена от 100 лв. на
месец на близък роднина на ищците. След този период не е имала контакт с този
човек, тъй като се е намирал в чужбина и не е имала възможността заплаща наема. От
септември 2023 год. до февруари 2024 год. ответницата е била в обективна
невъзможност да освободи имота , тъй като е била с влошено здравословно състояние.
Желае да върне ключа и да се изнесе от жилището. Твърди , че от м.август 2023 год.
до момента живее в собствено жилище и не ползва наетия имот от ищците. Счита, че
не е налице виновно поведение от нейна страна, с което да е възпрепятствала достъпа
до жилището.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител
на ищците.
Ответницата чрез упълномощен адвокат оспорва претенцията и моли за
1
отхвърлянето й.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Ищците са съпрузи, сключили граждански брак на ***.1989 год., видно от
приетото копие от Удостоверение за сключен граждански брак. Същите се
легитимират като собственици на процесния недвижим имот по силата на НА ****/
30.03.2001 год.
Приета е нотариална покана от 09.10.2023 год., с която са поканили
ответницата да им заплати неизплатени наемни вноски, вкл. са отправили към същата
едномесечно предизвестие за разваляне на сключения между тях неформален договор
за наем. Поканата е получена от ответницата на 11.12.2023 год.
Представено е и писмо изх. № ********/27.08.2024 год. на Община Я..
В подкрепа на твърденията си ответницата е представила НА ****/18.08.2023
год., видно от който същата е придобила възмездно жилище – апартамент, находящо се
в гр. Я..
Представени са и множество амбулаторни и болнични листи, за периода 09.2023
– 01.2024 год., видно от които през посочения период ответницата е била във влошено
здравословно състояние.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. И. – брат на ищцата Г. посочва, че познава ответницата от
15 години, по повод, че била наемател на жилище на сестра му, находящо се на
*****“.Наемът , който заплащала бил в размер на 100 лв. Бил упълномощен от сестра
си да получава наема и получавал такъв до месец май 2023 год. Оттогава няма
никаква комуникация с ответницата. Оттогава сестра му си движели нещата. Искали
да се срещнат, з ада освободи апартамента и да върне ключовете, но нямало
резултат.Чувал зет си да говори с нея по телефона, тя обещавала, но не го направила.
Сменила патрона на бравата и само тя имала достъп. Тази година ищците също си
били тук и получили писмо, че се наводнява долния апартамент, което означавало, че
Д. още не се е изнесла от жилището. Някой плащал и сметките, но не били
собствениците.
Св. Д. – дъщеря на ответницата посочва, че миналата година майка й си
закупила апартамент и август – септември напуснала жилището на ***********, което
ползвала под наем. Все още имала багаж а този апартамент, за който нямала и на кого
да заплати наема, т.к. братът , който получава парите отказал да ги вземе. Доколкото
знае плащала по 100 лв. Миналата година майка й имала сериозни здравословни
проблеми, не можела да се движи и това била причината да не си изнесе багажа.
Свидетелката й помогнала с багажа доколкото успяла. Ключът за апартамента бил при
нея. Ответницата казала, че ще го предаде, но не е казала точен срок. Свидетелката не
е виждала и не познава собствениците., Доколкото знаел са се опитвали по доброволен
начин да си уредят нещата.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.233, ал.1,предл.1 от ЗЗД във вр. с
чл.310 т.2 от ГПК.
За уважаване на предявения иск за опразване на наето помещение, от
доказателствата по делото следва да бъде установено наличието на валидно
2
облигационно правоотношение между страните, неговото прекратяване, както и
неизпълнение на задължението на наемателя да предаде фактическата власт върху
имота, съобразно уговорените начин и срок.
Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати
определена цена, като от тази дефиниция следва, че страните по договора за наем
следва да постигнат съгласие по два въпроса - относно вещта, която се предоставя за
временно ползване и относно цената, която се дължи срещу предоставеното ползване.
Това са съществените елементи на този вид облигационно правоотношение. Няма спор
в съдебната практика, че договорът за наем е неформален, поради което той може да се
сключи в писмена форма, в устна форма или с конклудентни действия.
В процесния случай страните не спорят, че са били обвързани от неформален
договор за наем по отношение на процесния недвижим имот, вкл. че до месец май
2023 год. ответницата е заплащала наемна цена за ползването му в размер на 100 лв.
месечно, която предавала на брата на ищцата.Безспорно е още, че на 11.12.2023 год.
ответницата е получила нотариална покана, с която на същата е отправено
едномесечно предизвестие, считано от получаването за разваляне на договора, поради
неплащане на наемни вноски за посочен период. Ответницата не е оспорила и не е
представила доказателства за извършена плащане на наемните вноски след май 2023
год., с оглед на което за ищеца е възникнало правото да развали договора поради
виновно неизпълнение на задълженията на насрещната страна. До същата е
достигнало ясното и недвусмислено изявление на ищците, че се противопоставят на
по-нататъшно ползване на имота. Не без значение в случая е и, че договорът за наем е
без определен срок, като по смисъла на чл. 238 от ЗЗД – всяка от страните по него
може да се откаже, като предизвести другата един месец по-рано. Посоченото прави
ирелевантно възражението на ответницата, че не заплаща наем , т.к. не среща
съдействие от страна на кредитора и няма на кого да предаде наемните вноски. Както с
посочи по-горе с връчената на 11.12.2023 год. нотариална покана ищците изрично са
отправили на ответницата едномесечно предизвестие за прекратяване на договора.
С оглед на изложеното и т.к. до приключване на съдебното дирене ответницата
не ангажира доказателства да е изпълнила задължението си да опразни и предаде на
наемодателите наетия имот, напротив, от събраните гласни и писмени доказателства,
вкл. от показанията на разпитаната по почин на ответната страна свидетелка се
установява, че същата продължава да притежава ключ за имота и да ползва същия
съхранявайки там свои вещи, то предявеният иск се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид уважаване на претенцията и на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на
ищците следва да бъдат присъдени сторените от тях разноски в производството в
размер на 1050 лв. – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение,
съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:

3
ОСЪЖДА Д. Т. Р., ЕГН ********** да опразни и предаде на М. И. Г., ЕГН
********** и Г. Ж. Г., ЕГН ********** нает по силата на неформален договор за
наем недвижим имот, а именно – жилище – апартамент, находящо се в гр. Я.,
***********, **************, апартамент ***, състоящ се от една стая, кухня,
коридор и сервизно помещение , с площ 41 кв.м., в едно с прилежащото му избено
помещение ***, с площ 2, 30 кв.м., при граници на апартамента - ап. ***, ап.*** и
коридор и за избеното помещение- мазе ***, коридор и коридор.
ОСЪЖДА Д. Т. Р., ЕГН ********** да заплати на М. И. Г., ЕГН ********** и
Г. Ж. Г., ЕГН ********** сумата от 1050 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
обявената в о.с.з. дата на постановяването му.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4