№ 416
гр. Плевен, 05.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20244430201263 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление № Р – 005950/14.06.2024г. на
ДИРЕКТОР на РД за ОБЛАСТИТЕ ГАБРОВО, ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ***,
ЛОВЕЧ И ПЛЕВЕН към ГД „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА
ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, на „***“ ЕАД-СОФИЯ, ЕИК: *** е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на
основание чл.45 ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, за извършено
нарушение по чл.5 ал.5 вр.ал.1 и ал.2 ЗПК.
Санкционираното юридическо лице - „***“ ЕАД-СОФИЯ, ЕИК:
*** /„ДРУЖЕСТВОТО“/ обжалва Наказателното постановление /НП/ като
счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила: не са налице надлежни доказателства
за компетентността на актосъставителя; процесното нарушение е установено
двукратно – от една страна, чрез Становище от 19.04.2024 г., издадено въз
основа на Констативен протокол от извършена проверка на 14.04.2024 г., а от
друга – чрез АУАН, съставен на 21.05.2024 г., в разрез с разпоредбите на
ЗАНН; неясна и неправилно отбелязана в АУАН е дата твърдяното нарушение,
като наред с това е неясно на коя дата същото нарушение, е установено;
липсва описание на мястото на извършване на твърдяното нарушение; АУАН е
съставен в присъствие на един, вместо – на двама свидетели; неяснота от кое
лице, представляващо ДРУЖЕСТВОТО, АУАН е подписан; неяснота в
правната квалификация на нарушението, посочена в НП, тъй като е неясно
1
какви са дефицитите на процесния СЕФ. Наред с това, счита, че обжалваното
НП противоречи и на материалния закон: неправилно е прието, че Договор за
стоков кредит №*** от 27.02.24 г. е свързан едновременно с покупка на стока
и с предоставяне на услуга, като наказващият орган не е направил
разграничение между Договор за потребителски кредит и Договор за
застраховка „Живот и безработица“; в тази връзка счита, че застрахователния
договор не се явява задължително условие за сключване на Договора за
потребителски кредит и се позовава на разпоредбата на §1 т. 1 от ДР на ЗПК; в
тази връзка изтъква, че СЕФ не е следвало да съдържа информация относно
сключения договор за застраховка. Същевременно, оспорва приетото в НП, че
на клиента не е бил предоставен представителен пример, като счита, че
клиентът е разполагал с всичката необходима информация, съгласно СЕФ. От
друга страна посочва, че случаят би следвало да се разглежда като
„маловажен“ или дори – явно маловажен, тъй като потребителят не е заявил
настъпването на вреди в резултат на нарушението, а и такива не са били
установени в хода на административнонаказателното производство. На тази
основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно, а при
условията на евентуалност – НП да бъде отменено поради „маловажност“ на
случая; отправя и искане за присъждане на сторени в хода на производството
разноски за адвокатски хонорар.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява. Депозирано е писмено становище, в което се поддържат
изложените в жалбата съображения; пледира се за отмяна на НП като
незаконосъобразно и неправилно – а при условията на евентуалност – случаят
да бъде приет за „маловажен“; отправя се искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева с ДДС, в която насока се
представят писмени доказателства.
За ответната страна – ДИРЕКТОР на РД за ОБЛАСТИТЕ
ГАБРОВО, ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ***, ЛОВЕЧ И ПЛЕВЕН към ГД „КОНТРОЛ
НА ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ –
представител не се явява. Депозирано е писмено становище по
неоснователността на подадената жалба, с отправено бланкетно възражение за
прекомерност на евентуално претендиран адвокатски хонорар, както и искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След като
щателно обсъди събраните по делото доказателствени материали - поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
005950/21.05.2024г. от страна на С. Н. Н. - главен *** при КЗП - ПЛЕВЕН, в
присъствието на свидетеля И. А. Б. и упълномощен представител на
ДРУЖЕСТВОТО. Съставен е срещу „***“ ЕАД-СОФИЯ, във връзка с
2
констатациите от извършена проверка на 19.04.2024 г. в офис на Комисия за
защита на потребителите с адрес: гр. ПЛЕВЕН, община ПЛЕВЕН, област
ПЛЕВЕН, ул. „***“ № 27, ет.4, офис 413, посредством Становище вх. № Р-03-
473/19.04.24г., с приложен Договор №***/27.02.2024г. Отбелязано е, че е
извършена проверка на 12.04.2024 г. с Констативен протокол № К-2739071,
във връзка с постъпила жалба с вх.№ Р-03-473/25.03.24г. по спазване
изискванията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, в офис на „***“ ЕАД,
находящ се в магазин „***“ в гр. ПЛЕВЕН, пл. „***“ № 1; при проверката са
изискани сключени договори с потребители в този офис в гр. ПЛЕВЕН, за
предоставени от кредитора стокови кредити, както и придружаващите ги
документи, включително Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за
предоставяне на информация за потребителски кредити. На 19.04.2024 г.
посредством електронната поща на КЗП-Плевен ***.bg, с писмо вх. № Р- 03-
473 е получен Договор за стоков кредит № *** от 27.02.2024 г., който е
сключен с жалбоподателя в гр. ПЛЕВЕН, в магазин „***“ , находящ се на бул.
„***“ 2, с приложен към него Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ от
същата дата - 27.02.2024 г. В СЕФ към Договора, е предоставена
преддоговорна информация, както следва: в част II. ”Oписание на основните
характеристики на съответния кредит”, е посочено:
т.1. „Вид на кредита - Потребителски кредит, свързан с покупка на
стоки или предоставяне на услуги“;
т.2. „Общ размер на кредита (максималният размер /лимитът или
общата сума, предоставена по договора за кредит, включително
застрахователната премия, когато по кредита има избрана
застраховка) - 3 324.61 лв.“;
т.3. „Условия за усвояване на кредита (как и кога ще получите парите) -
*** ЕАД отпуска потребителски кредит, чрез заплащане на
равностойността на закупената от Потребителя стока/услуга от
търговския обект директно на търговеца. Заплащането се извършва
след получаване на: оригиналите на всички необходими документи в
централния офис на *** ЕАД“;
т.4. „Срок на договора за кредит - 36 брой месеци“;
т.5. „Указания за размера, броя, периодичността и датите на
погасителните вноски – Вие трябва да заплатите следното: Размер
126.97/36 бр. анюитетни месечни погасителни вноски. Лихвата и други
разходи по кредита са калкулирани в размера на месечната вноска“;
т.6. „Общата сума, която следва да заплатите (Общият размер на
кредита (главницата), заедно със застрахователната премия, когато по
кредита има избрана застраховка, лихвите и разходите, които могат
да възникнат във връзка с Вашия кредит) – 4570.92 лв.“;
т.7. Когато е приложимо за съответния вид кредит: Когато кредитът
се предоставя под формата на разсрочено плащане за закупуване на
стока или услуга, или е обвързан с доставката на конкретна стока или с
предоставянето на услуга: Наименованието на стоката/услугата; Цена
3
на стоката/услугата в брой. – стока (вид, марка, модел): Терапевтични
уреди; цена на стоката: 2 870.00 лв.“
В същия СЕФ, в Част III. „Разходи по кредита”, в т.3 е посочено:
„Изисква ли се за получаване на кредита или за получаването му при
конкретно предлагани условия задължително сключване на договор за:
- застраховка, свързана с договора за кредит, или
- друг договор за допълнителна услуга, е посочено:
- Не се изисква задължително сключване на застраховка.
- Не се изисква друг договор за допълнителна услуга.“
В тази връзка е констатирано, че в т.1 на част II, за вид на кредита
е посочено, че се касае за потребителски кредит, свързан с покупка на стоки
или предоставяне на услуги, а реално потребителският кредит е свързан
едновременно с покупка на стока и с предоставяне на услуга. От
предоставения Договор за стоков кредит № *** от 27.02.2024 г. обаче се
установява, че в общия размер на кредита /главницата/, освен цената на
стоката /3 324.61 лв./, е включен и общ размер на застрахователна премия -
454,61 лв. и е записано: застраховка „Живот и безработица + стока. Тази
информация за наименованието на услугата и цената й, също липсва в СЕФ.
На следващо място, в част III. Разходи по кредита на СЕФ, в
полето срещу т.2. „Годишен процент на разходите /ГПР/. Общите разходи за
потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. ГПР Ви дава възможност да
сравните различни предложения за сключване на договор за кредит“, е
посочено „24,36 %“, в разрез с Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, което в съответната част гласи - „%, дайте
представителен пример, който посочва използваните допускания за
изчисляването на лихвения процент“. В този смисъл е прието, че кредиторът
не е попълнил информация за даване на представителен пример, който
посочва използваните допускания за изчисляването на лихвения процент.
Въз основа на тези факти и обстоятелства е направен извода, че в
качеството на кредитор, „***“ ЕАД, не е изпълнил задължението да посочи в
изготвения от него СЕФ /предоставен на потребителя преди отпускането на
потребителски кредит, свързан с покупка на стоки и предоставяне на услуги/,
горепосочената задължителна преддоговорна информация, т.е. на 27.02.2024 г.
кредиторът „***“ ЕАД, в гр. ПЛЕВЕН, е предоставил на потребител
Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за
потребителски кредити, преди сключване на Договор за стоков кредит № ***,
без да е попълнил изцяло задължителната преддоговорна информация,
съгласно Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/, като липсва следната информация:
относно вида на кредита, а именно - че се касае за потребителски кредит
за покупка на стока и включена услуга – застраховка; в т. 1 на част II на
4
СЕФ е посочено, че потребителският кредит е свързан с покупка на стоки
или предоставяне на услуги; включената застрахователна услуга е
посочена само в договора за кредит, но без да фигурира в СЕФ, като вид
услуга;
в т.7 на част II на СЕФ, отново не е посочено наименованието на
включената услуга застраховка, както и цената й;
в т.2 на част III на СЕФ, не е даден представителен пример, който да
посочва използваните допускания за изчисляването на лихвения процент.
На тази основа, преценено е, че е на 27.02.2024 г. в гр.Плевен е
извършено нарушение по чл.5, ал.5 във връзка с чл.5, ал.1 и ал.2 от Закона за
потребителския кредит. При съставяне на АУАН, не били направени
възражения. Такива постъпили по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, като
били изложени съображения, по същество идентични с изложените в жалбата,
предмет на настоящото съдебно производство.
Описаната по – горе фактическа обстановка и правна
квалификация били възприети изцяло от административнонаказващия орган, а
направените възражения били преценени като неоснователни. На тази основа,
издал обжалваното Наказателно постановление, с което на „***“ ЕАД-
СОФИЯ, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три
хиляди/ лева, на основание чл.45 ал.1 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/, за извършено нарушение по чл.5 ал.5 вр.ал.1 и ал.2 ЗПК.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен,
а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.135 - 136
от делото/. Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя за
допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Не отговаря на
истината, че не са представени надлежни доказателства за компетентността на
актосъставителя – напротив, същата се установява посредством нарочна
Заповед на Председателя на КЗП /л.135 от делото/. Не може да бъде споделена
и тезата, че процесното нарушение е установено двукратно – от една страна,
чрез Становище от 19.04.2024 г., издадено въз основа на Констативен
протокол от извършена проверка на 14.04.2024 г., а от друга – чрез АУАН,
съставен на 21.05.2024 г., в разрез с разпоредбите на ЗАНН. Едва ли е
необходимо нарочно да бъде изтъквано, но все пак, нека бъде отбелязано –
ЗАНН не предвижда започване на административнонаказателно производство
посредством съставяне на „Становище“. Последното представлява единствено
вътрешноведомствен акт, който няма никакво отношение към ангажиране
административноноказателната отговорност на лицата, респ. – няма никакво
отношение към административнонаказателното производство и
липсата/наличието на такъв вътрешноведомствен акт е напълно правно
ирелевантно на плоскостта на въпросите по редовното протичане на същото
производство. Наред с това, не отговаря на истината и твърдението, че е
неясна и неправилно отбелязана в АУАН, датата на твърдяното нарушение,
като наред с това е неясно на коя дата същото е установено.За всеки, който
внимателно би се запознал със съдържанието на съставения АУАН и
5
обжалваното НП би било очевидно, че единствената дата, сочена като дата на
процесното нарушение, е 27.02.2024г.; що се отнася до датата на неговото
установяване, тук също не може да има неясноти за обективно четящия, тъй
като отново безпротиворечиво е отбелязано, че същото нарушение е
констатирано при проверка, извършена на 19.04.2024г. На следващо място, не
отговаря на обективния поглед върху обстоятелствата на случая и
твърдението, че в АУАН/НП липсва описание на мястото на извършване на
твърдяното нарушение. Внимателното запознаване с обстоятелствената част
както на АУАН, така и на НП разкрива, че се твърди, че на 27.02.2024г. е
сключен Договор в магазин „***“ на бул. „***“№2 в гр.ПЛЕВЕН. Вярно е, че в
самия край на обстоятелствената част на АУАН/НП е отбелязано единствено,
че местоизвършването на нарушението е в гр.ПЛЕВЕН, но този начин на
отбелязване по никакъв начин не повлиява негативно правото на защита на
нарушителя: от една страна, отбелязването единствено на населеното място е
достатъчно, за да удовлетвори коментираното законово изискване, а от друга –
както беше споменато, точният адрес на сключване на процесния договор, е
отбелязан по-горе в обстоятелствената част. Неправилно е и виждането на
жалбоподателя, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като АУАН е съставен в присъствие на един, вместо – на двама
свидетели. Законът – и по-конкретно, разпоредбите на чл.40 ал.1 – 5 ЗАНН, не
поставят изискване за точен брой свидетели по съставяне на АУАН, освен в
хипотезата на чл.40 ал.3 ЗАНН, която обаче очевидно, в случая, не е налице,
тъй като свидетелят И. А. Б. е бил свидетел именно по установяване на
административното нарушение. Недоумение буди и възражението, че е налице
неяснота от кое лице, представляващо ДРУЖЕСТВОТО, е подписан
процесният АУАН. В АУАН ясно е отбелязано, че същият е съставен в
присъствие на упълномощеното лице ***, на която е дадено нарочно
пълномощно за присъствие при съставяне на АУАН /л.37 от делото/. Не може
да бъде възприето и виждането, че е неясна правната квалификация на
нарушението, посочена в НП, тъй като е неясно какви са дефицитите на
процесния СЕФ. Напротив – отново, след внимателно запознаване с
обстоятелствената част на АУАН/НП, е видно, че обстойно е описано по какъв
начин, по какви причини, процесният СЕФ не отговаря на изискванията на
ЗПК и в частност – на съдържащите се в Приложение №2. Служебната
проверка за законосъобразност на административнонаказателното
производство не разкрива и други пороци при неговото провеждане, поради
което Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление, се явява
формално законосъобразно.
Във връзка с неговата правилност се събраха гласни
доказателствени средства - показания на свидетелите С. Н. Н., И. А. Б., както
и писмени доказателства /л. 83 – 101, л.104 – 105, л.111 – 123, л.235 – 261,
л.288 – 291 от делото/. Показанията на свидетелите Н. и Б., Съдът преценява
като непредубедени, добросъвестни, подробни и изцяло в подкрепа на
изложената в АУАН и НП фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и
6
представените по делото писмени доказателства и по-конкретно – оригинали
и заверени преписи на Констативен протокол № К-2739071/ 12.04.2024 г.,
Констативен протокол № К-2739070/ 12.04.2024 г., Искане за предоставяне на
кредит №*** от името на ***, Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити към №***,
Обобщени данни за стоков кредит на Договор №***, Договор за стоков кредит
№***. От тези доказателствени източници се установява по убедителен начин
изложената в АУАН/НП фактическа обстановка, Съдът приема същата за
доказана по убедителен начин - и няма да я преповтаря.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.5 ал.5 ЗПК,
„Формулярите, съдържащи преддоговорната информация по ал. 2, трябва да
бъдат попълнени изцяло от кредитора.“, съобразно чл.5 ал.1 ЗПК, „Преди
потребителят да е обвързан от предложение или от договор за
предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният
посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените
от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия
на договора необходимата информация за сравняване на различните
предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор
за потребителски кредит.“, а според чл.5 ал.2 ЗПК, „Информацията по ал. 1
се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно
приложение № 2.“. Видно е, че се касае за задължение на кредитора надлежно,
цялостно да попълни преддоговорната информация в СЕФ, чието съдържание,
на свой ред, е детайлно уредено в Приложение №2 към Закона. Наред с това,
при съобразяване на изложеното дотук е видно, че ДРУЖЕСТВОТО, в
качеството на кредитор, не е изпълнило надлежно задължението, предвидено в
цитираните по-горе разпоредби на ЗПК. Направленията, по които е налице
неизпълнение, са три, както следва: от една страна, в т. 1 на част II на СЕФ
неопределено е посочено, че потребителският кредит е свързан с покупка на
стоки или предоставяне на услуги, а по същество, в сключения Договор за
потребителски кредит /ДПК/ е предвидено сключване на Договор за
застраховка „Живот и безработица“ – т.е., застрахователна услуга, която не е
надлежно отбелязана в СЕФ; от друга страна, в т.7 на част II на СЕФ, отново
не е посочено наименованието на включената услуга – застрахователна
услуга, чрез сключен Договор за застраховка „Живот и безработица“, както и
цената й; на трето място, в т.2 на част III на СЕФ, не е даден представителен
пример, който да посочва използваните допускания за изчисляването на
лихвения процент. Ето защо Съдът намира, че при приетите по-горе условия
на време, място, обстановка, ДРУЖЕСТВОТО не е изпълнило задължението,
инкорпорирано в чл.5 ал.5 вр.ал.1 и ал.2 ЗПК – и така описаното нарушение,
се явява доказано по несъмнен начин.
Не могат да бъдат възприети съображенията на жалбоподателя по
съществото на правния спор. Счита се, че административнонаказващият орган
неправилно е приел, че Договор за стоков кредит №*** от 27.02.24 г. е свързан
7
едновременно с покупка на стока и с предоставяне на услуга, като не е
направено разграничение между Договор за потребителски кредит и Договор
за застраховка „Живот и безработица“; в тази връзка се изтъква, че
застрахователния договор не се явява задължително условие за сключване на
Договора за потребителски кредит по смисъла на §1 т. 1 от ДР на ЗПК, както и
че СЕФ не е следвало да съдържа информация относно сключения договор за
застраховка. Това виждане на жалбоподателя, несъмнено отговаря добре на
собствените му икономически и други интереси, но не и на точния смисъл на
Закона. Според §1 т. 1 от ДР на ЗПК, „"Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за
потребителя не включва нотариалните такси.“ От изложеното дотук обаче е
видно, че общият разход по кредита за потребителя не попада в кръга на
въпросите, очертаващи извършването на административното нарушение,
предмет на административнонаказателното производство, т.е. позоваването на
цитираната легална дефиниция от страна на жалбоподателя, е безпредметно.
Същевременно, видно е, че не се касае за ненадлежно разграничение на
Договора за потребителски кредит и Договора за застраховка „Живот и
безработица“ от страна на административнонаказващия орган, а такова
разграничение не се прави от страна на ДРУЖЕСТВОТО, което на практика е
задължило потребителя да сключи Договор за застраховка, без обаче ясно да
очертае същия в процесния СЕФ. По този начин, на потребителя се предлага
объркваща информация, недаваща възможност да бъде направен съзнателен,
разумен избор дали да сключи ДПК или не. Поставя се въпроса – защо в Част
III. „Разходи по кредита”, в т.3, изрично е отбелязано, че за сключване на ДПК
не се налага задължителното сключване на Договор за застраховка, а
същевременно – такъв Договор е предвиден, без неговото сключване да е
упоменато изрично в СЕФ, но пък са включени към цената на стоката, сумите
по застрахователната премия по застрахователната услуга? Съдът намира, че е
налице целенасочено поведение от страна на кредитора по създаване на такава
преддоговорна среда, която обърква потребителя и го подтиква да се задължи
договорно, без реално да е в състояние да разбере параметрите на ДПК – а
именно СЕФ би следвало да му осигури ясна, точна, разбираема
преддоговорна информация. Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.2
ЗПК, „Целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит,
както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на
8
кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.“. Поставя се
въпроса – къде в случая е отговорното поведение на кредитора, щом не
представя на потребителя разбираема преддоговорна информация в съответен
СЕФ? Съдът намира, че отговорът на този въпрос е самоочевиден, защото по
описания по-горе начин, кредиторът бива поставен в своеобразно властващо
положение над длъжника, който без надлежна преддоговорна информация,
поема задължения със сериозно финансово измерение. Наред с това,
юридически несериозно е да се твърди, че потребителят е разполагал с
всичката необходима информация относно разходите по кредита, при
положение, че Приложение №2 изрично задължава кредитора да предостави
надлежен представителен пример, а такъв, в т.2 на част III на процесния СЕФ
– видимо отсъства.
В съответствие с изложените дотук фактически и правни доводи,
Съдът намира, че така обсъжданото нарушение, се явява доказано по
несъмнен начин и правилно, административнонаказващият орган е пристъпил
към налагане на имуществена санкция на основание чл.45 ал.1 от Закона за
потребителския кредит - в размер от 3000 до 8000 лв. Предвид
обстоятелството, че се касае за нарушение, което е извършено за първи път,
правилно нейният размер е определен в самия минимум – 3000 лева, поради
което, повече няма да бъде обсъждан. Случаят не е „маловажен“, тъй като
обществената му опасност е типична за нарушение по чл.5 ал.5 вр.ал.1 и ал.2
ЗПК, а наред с това, както правилно е отбелязано в обжалваното НП –
търговецът стопанисва обекти на територията на цялата страна, т.е. обхвата на
засягане на обществените отношения, е изключително широк, като
същевременно, проверката е инициирана по жалба на потребител.
Неоснователно се твърди, че в случая не са възникнали и не са доказани вреди
– касае се за формално по своя характер административно нарушение, т.е.
липсата на вреди, така или иначе не съставлява аргумент по посока
„маловажност“ на случая.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно, поради което – следва да бъде
потвърдено. При този изход на административнонаказателното производство
и в съответствие с отправено искане от страна на административнонаказващия
орган, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че поискания размер – 150 лева – съответства на фактическата и
правна сложност на случая, както и на размера на процесния материален
интерес. Ето защо и на основание чл.63д ал.5 вр.ал.4 ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и
чл.143 ал.3 АПК следва да бъде осъдено „***“ ЕАД-СОФИЯ, ЕИК: *** да
заплати на РД за ОБЛАСТИТЕ ГАБРОВО, ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ***, ЛОВЕЧ
И ПЛЕВЕН към ГД „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА
НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ паричната сума в размер на 150 лв. /сто и петдесет
лева/, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение
по АНД №1263/2024г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр. ал.2 т.5 вр. ал.1
9
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р –
005950/14.06.2024г. на ДИРЕКТОР на РД за ОБЛАСТИТЕ ГАБРОВО,
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ***, ЛОВЕЧ И ПЛЕВЕН към ГД „КОНТРОЛ НА
ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, с което на
„***“ ЕАД-СОФИЯ, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на
3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.45 ал.1 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, за извършено нарушение по чл.5 ал.5 вр.ал.1 и ал.2 ЗПК.
На основание чл.63д ал.5 вр.ал.4 ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и чл.143
ал.3 АПК ОСЪЖДА „***“ ЕАД-СОФИЯ, ЕИК: *** да заплати на РД за
ОБЛАСТИТЕ ГАБРОВО, ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ***, ЛОВЕЧ И ПЛЕВЕН към
ГД „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ паричната сума в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение по
АНД №1263/2024г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10