№260000/11.08.20 г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 22.07.2020 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИЛИЯН ПЕТРОВ
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
При секретаря Д.Чипева, като
разгледа докладваното от съдия А.Братановa в.т.д.№ 263/2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано по постъпила въззивна жалба от ЗД „ЕВРОИНС“ АД
срещу Решение № 1178/19.12.2019 год., постановено по т.д.№ 1758/2018 год. по
описа на ВОС, с което страната е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.Т., ЕГН: ********** от, с адрес ***, сумата от 140
000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди вследствие смъртта на баща му В БТ., ЕГН **********, настъпила на 15.01.2015
год. вследствие на ПТП от 08.12.2014 год.,
ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на смъртта 15.01.2015 год. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл.226 КЗ /отм./ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
Решението се обжалва в осъдителната част за разликата от
40 000 лева до присъдените 140 000 лева.
Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в
писмен отговор на насрещната страна.
Предявената
въззивна жалба е редовна и надлежно администрирана.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Производството
пред ВОС е образувано по предявен иск от Б.В.Т. против ЗК „ЕВРОИНС“ АД за заплащане на сумата
от 140 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди вследствие смъртта на баща му В БТ., настъпила от ПТП на 08.12.2014 год.
в гр.Варна, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение за
периода от 15.01.2015 год. до окончателното му изплащане, на основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание § 22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015
год., в сила от 1.01.2016 год./ и чл.86 ЗЗД.
Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване
отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното
авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно
правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска
отговорност”.
С присъда №
4/19.01.2018 год., постановена по НОХД 103/2017 год. по описа на ВОС
подсъдимата Ж Г Ле призната за виновна в това, че на 08.12.2014 год., в гр. Варна, на кръстовището на бул.
„Христо Смирненски“ – вход в МБАЛ „Св. Марина“ - Варна, при управление на МПС –
лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № Х ХХХХ ХХ, нарушавайки правилата за движение по пътищата
/чл.20, ал.2, изр.1, пр.1,5 и 6 и чл. 119, ал.1 ЗДвП/, по непредпазливост
причинила смъртта на В БТ., за което й е наложено съответно наказание.
Не е спорно между страните, а и от
представените по делото доказателства се установява родствената връзка между
починалия и ищеца – негов син. I.Първият
спорен момент пред въззивната инстанция е свързан с наличието на
причинно-следствена връзка между ПТП и смъртта на В БТ.. Въззивникът –
застраховател поддържа, че смъртта е следствие на хроничните съпътстващи
заболявания на починалото лице – исхемична болест на сърцето, атеросклероза на
венечните съдове, миокардиосклероза, хипертрофия на лявата камера, белодробен
ефизем и пневмосклероза.
Съгласно изричната разпоредба на чл.
300 ГПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Обективните
граници на силата на пресъдено на присъдата обхващат само изчерпателно
посочените обстоятелства в разпоредбата на чл.300 ГПК. Формираната трайна
съдебна практика на ВС /Решение № 896/26.03.1971 г. по гр.д. № 130/1971 г. на І
г.о., Решение № 2293 от 15.11.1976 по гр.д.№ 1789/76 на І г.о., Решение № 53 от
02.11.1981 г. на ОСНК на ВС, Решение № 3421/18.01.1980 г. по гр.д.№ 1366/1979
г.-І г.о., Решение № 2759/26.09.1981 г. по гр.д.№ 2095/1981 г.-І г.о./ е че
влязлата в сила присъда относно размера на причинените вреди формира сила на
пресъдено нещо, поради което е задължителна за гражданския съд, само когато
размерът на вредите е елемент от фактическия състав на престъплението. Когато
деянието не обхваща във фактическия си състав размера на щетата, приетото в
присъдата не е задължително. Констатации за други факти, които не са елемент от
престъпния състав, не се ползват със силата на пресъдено нещо и нямат
обвързваща сила. При спор, страните в гражданския процес могат да установят
вида и обема на щетата с допустимите доказателства.
В настоящия случай по отношение на подсъдимата Ж Г Ле
постановена влязла в сила присъда за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“В“ НК – причинена по непредпазливост смърт.
Деянието обхваща във фактическия си състав причинената вреда, поради което
присъдата е задължителна за гражданския състав по отношение наличието на пряка
и непосредствена причинна връзка между ПТП и настъпилата смърт.
Соченият въпрос не може да бъде пререрашаван от гражданския съд, а последният е длъжен
да приеме за установени вредоносните последици от деянието.
II.Вторият
спорен въпрос пред въззивната инстанция е свързан с обема на претърпените неимуществени вреди и техния
паричен еквивалент.
Починалият е бил на 68 год. към датата на инцидента,
бивш главен
механик във флота. Съобразно заключението на СМЕ
страдал от хронични заболявания като хипертрофия и дилатация на сърцето, исхемична болест и
др. Независимо от това се чувствал се добре и работел като портиер в МБАЛ „Св.
Марина“ ЕАД – Варна.
Представената документация сочи, че за последната година не е ползвал отпуски
по болест.
Вследствие ПТП Валентин Т. получил счупване на дясна ключица, счупване на
малките пищяли на двете подбедрици, кръвонасядания в областта на долните
крайници, разкъсно-контузна рана в областта на главата, мозъчно сътресение,
което се потвърджава и от приложената по делото епикриза от МБАЛ „Св. Марина“ –
Варна. Последвалата след инцидента хоспитализация е била съпроводена с
усложнения, като на 13.12.2014 год. общото състояние на пациента се е влошило,
станал неконтактен и се е наложило преместването му в реанимация (КАИЛ), където
въпреки интензивното лечение, тежкото състояние на нарушено съзнание продължило
до 20.12.2014 год. Междувременно бил диагностициран и травматичен субдурален
хидром, който редом с установените посттравматични мозъчни промени и някои
хронични болести, като мозъчна склероза, обусловил състояние на психоорганичен
синдром. Посоченото състояние се характеризирало с нарушения на паметта,
мисленето и намаляване на интелектуалните възможности. За преодоляването му не е била предприета
оперативна намеса, като на 07.01.2015 год. пациентът е изписан.
На 15.01.2015 год. пострадалият получил белодробен инфаркт като резултат на хроничен застой в малкия кръг на
кръвообращението, довело до натрупване на тромботични маси в дясното сърдечно
ухо.
Към този момент ищецът е бил на 43 год.,
трайно уседнал и работещ в гр.София.
Събраните гласни доказателства чрез разпит на на
свидетелите Тинка Христова Вълчева (леля на ищеца и сестра на съпругата на
починалия), Ваня Милкова Спасова и Стефан Андонов Карашки (колеги на ищеца),
както и Стойчо Димитров Стойчев (семеен приятел) безпротиворечиво сочат връзка на привързаност, обич и взаимна грижа
между ищеца и баща му. Като единствено дете ищецът е бил добре обгрижван и продължил да се радва
на подкрепата на родителите си, с чиято помощ успял да
закупи апартамент в София. Въпреки разстоянието
връзката между ищеца и родителите не прекъснала. Те често ходели на гости в София и обратно. Ищецът обзавел специална стая
за гостуването на родителите си.
В един и същи ден ищецът разбрал за диагнозата на майка си и инцидента с
баща си, като освен преживяният стрес и шок, покрай невъзможността да ползва
отпуск в края на годината и наложилите се чести пътувания до Варна, същият
започнал да допуска чести грешки в работата си на Летище София. Свидетелите
определят ищеца като добър човек, колега и приятел, изживял изключително тежко
загубата на родителите си в периода от най-малко
половин година след това, което предвид отговорната му служба е оказало
негативен ефект върху изпълняваната длъжност. Споделял, че не знае как ще
успее. Понякога, поради двойния шок, говорел несвързано. За два дни побеляля
брадата му. След инцидента при всяка служебна пролука ходел до Варна.
За установяване психическото състояние на ищеца след загубата на баща му е
проведена комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза.
Видно от заключението на вещите лица, Б.В.Т., в резултат на преживяния стрес от
внезапната травма, а по-късно и от смъртта на баща си е прекарал период с
реактивно тревожно-депресивно състояние, отговарящо на критериите на
Разстройство в адаптацията с тревожно-депресивен синдром F43 по МКБ 10.
Допълнителен отключващ ефект имало и откритото тежко злокачествено заболяване
на майката на ищеца, съпътствано от оперативни интервенции, за което
свидетелстват приложените по делото епикризи на Емилия Христова Тинчева,
касаещи именно периода непосредствено след процесното ПТП. Двойната загуба (майката
на ищеца е починала скоро след баща му) е катализирала и поддържала
депресивното състояние с клинично изразена тежест на симптомите в рамките на
6-8 месеца. Установява се нормален психичен статус на ищеца към датата на
освидетелстването.
Така установената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи:
Съгласно
нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Поначало, причинените неимуществени вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха
могли да бъдат възстановени или поправени, а само да бъдат възмездени чрез
парично обезщетение за доставяне на други блага, което придава на обезщетението
характер не на компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага
във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на
конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да
бъдат определени по тяхната афектационна стойност.
Съгласно ППВС № 4 / 1968
г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението - възрастта на пострадалия към момента на настъпване
на вредите, общественото му положение, общественото разбиране за справедливост
и др. За ориентир при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните икономически условия и съответните
нива за застрахователно покритие към релевантния момент за определяне на
обезщетението – настъпилото ПТП.
Събраните по
делото доказателства обективират близките отношения между баща и син.
Починалият помагал всеотдайно на сина си, а връзката им не прекъснала след
промяна на местожителството на ищеца в гр.София. Ищецът имал отделно домакинство, личен и
професионален път. Събраните доказателства разкриват сложили се житейски
отношения, основани на съхранена родствена и емоционална връзка. Обосновано би могло да се предположи, че
посочените взаимотношения между баща и син биха могли да продължат още дълго.
На този фон
инцидентът и последвалата смърт на бащата довели до установено в производството
реактивно тревожно-депресивно състояние на ищеца. Съдът отчита, че смъртта съвпаднала с
тежките здравословни проблеми на майката, довели до последващата й
кончина. Така ищецът бил притиснат от
двоен морален ангажимент и страдание.
Определеното от ВОС обезщетение в
размер на 140 000 лева отговаря на критериите за справедливост и на установените в производството близка
връзка между баща и син и на последвалото, изразено тревожно-депресивно
състояние на ищеца. Няма основание за неговото намаляване поради обусловеността
на моралните страдания и от заболяването и последвалата смърт на майката на
ищеца. Съдът не кредитира възражението на въззивника, че съдът е обезщетил и
вреди, нямащи отношение към процесното застрахователно събитие. Обезщетението в
посочения размер отговаря на болките и страдания, понесени от процесното
боледуването и смърт при доказана дълбока
емоционална връзка, синовна привързаност и отговорност. Обезщетението не
може да бъде намалявано само поради обстоятелството, че ищецът е загубил баща
си на фона на сложна житейска и комплицирана ситуация.
Неоснователно се акцентира във
въззивната жалба и върху обстоятелството, че смъртта на пострадалото лице е
настъпило в хоспис. Сочи се, че същото е починало от залежаване, при
недостатъчно грижи от страна на персонала и на ищеца. Настаняването на В.Т. в хоспис е резултат от
доказаната в производството служебна и лична ангажираност на ищеца, който в
посочения период е бил разкъсван между работа, грижи за майка си и грижи за
баща си в друго населено място. Залежаването е пряко следствие от множеството травми
от процесното ПТП и съобразно СМЕ е
често явление, засягащо и млади хора. По делото няма данни, че лицето е
починало при недостатъчно положени грижи. Обратно, събрани са доказателства, че
разкъсван между ангажиментите си, ищецът е използвал всяка свободна времева
пролука, за да пътува до Варна, където е поверил баща си в ръцете на
професионалисти.
Определеният
размер на обезщетението съдът намира за съобразен и с нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди за процесния период. Лимитите на застрахователно покритие са само помощно
средство за определяне на обществено-икономическата конюнктура и нямат
самостоятелно и определящо значение за размера на дължимото обезщетение.
Въззивникът не е навел други основания за въззивна
ревизия по смисъла на чл. 269, изр.2 ГПК.
По
разноските:
Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК въззиваемата страна е сторила
разноски в размер на 3600 лева – възнаграждение за процесуално
представителство. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не надхвърля
минималния размер на
адвокатското възнаграждение съобразно чл. 7, ал.2, т.4 Наредба №
1 от 9.07.2004 г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1178/19.12.2019 год., постановено по т.д.№
1758/2018 год. по описа на ВОС.
ОСЪЖДА
ЗК «ЕВРОИНС» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Искър, бул. „Христофор Колумб" № 43, ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.Т., ЕГН: ********** от, с
адрес ***, сумата от сумата от 3 600
лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС
при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: