Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на четвърти декември
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева,
разгледа докладваното от
съдия Сантиров гр. д. № 5730/2020 г. по описа
на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 58797 от 05.03.2020 г., постановено по гр.
дело № 66205/2019 г., описа на СРС, 153 състав, са уважени предявените от ищеца
Д.К. срещу ответника „С.И.С./България/“ ЕООД обективно кумулативно съединени
искове, както следва: иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване за незаконно
и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № 230/22.10.2019 г. на пълномощника на „С.И.С.
/България/ ЕООД, на основание чл. 195 вр. чл. 188, т.
3 и чл. 190, ал. 1, т. 4, пред. 1 и т. 7 вр. чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ; иск по чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ - за възстановяването му на предишната работа - „специалист сигурност/разследващ
измами, свързани със сигурността” в
ответното дружество; иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 КТ - за осъждане на ответника да му плати сумата от 5 480 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода
23.10.2019 г. - 06.01.2020 г. ведно със законната лихва от предявяване на иска
до окончателното изплащане.
Със същото решение ответното дружество е осъдено да
заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски
в производството пред СРС в размер на сумата 560,00 лв., а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в
полза на бюджета на СРС сумата от 379,20 лв., представляваща дължимата държавна
такса по уважените искове.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба
от ответното дружество „С.И.С. /България/ ЕООД, чрез
пълномощника си - адв. Е.П., с надлежно учредена
представителна власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и
необоснованост на извода за несъразмерност на наложеното наказание „дисциплинарно
уволнение“ с тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Сочи,
че със своите действия е прикрил нарушение на друг колега, а компрометирането
на информационната система чрез използването на чужда парола и потребителско
име, освен че създава риск от злоупотреба с лични данни и неправомерно
въздействие върху потребителски профили на клиенти, съставлява и нарушение на
т. 6.4. от Политиката за неизползване на на чужда
парола и потребителско име. Изтъква, че тежестта на нарушението следва да се
съобрази с характера на заеманата от ищеца длъжност „специалист
сигурност/разследващ измами свързани със сигурността“, което изисква по-висока
степен на доверие и отговорност, а извода на съда, че задължението по чл. 126,
т. 9 КТ не е елемент от трудовото правоотношение бил неправилен. Поддържа, че
деянието е умишлено, като с наред изложените съображения същото било и тежко по
смисъла на КТ, което обосновавало извод за законосъобразност на наложеното
наказание „уволнение“. Предвид изложеното моли въззивната инстанция да отмени
обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове, като присъди
направените разноски пред двете инстанции.
Въззиваемият
- ответник Д.К., чрез процесуалния си представител адв.
Н. А., в законоустановения срок е подал отговор на
въззивната жалба, с който оспорва изцяло същата, сочейки че нарушението не е
свързано с конкретно неизпълнение на трудови задължения, а на етични правила,
като еднократността на същото и направеното
самопризнание правилно са били преценени от СРС на плоскостта на чл. 189 КТ. Моли
съда да остави без уважение жалбата и потвърди обжалваното решение, като
присъди направените в производството пред СГС разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от
легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна
такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и
допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума
на искането за съдебна защита, поради което наведените в жалбата оплаквания в
тази насока са неоснователни.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд, поради което
по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените
във въззивната жалба оплаквания, които очертават и
предметния обхват на въззивната проверка, намира
следното:
За да уважи предявените исковете СРС е приел, че с
исковата молба ищецът е признал процесното нарушение
на трудовата дисциплина, визирано в уволнителната заповед, но е счел за
основателно твърдението на ищеца, че е несъразмерно тежко при преценка за съответността на същото по реда на чл. 189 КТ.
По делото страните не спорят, че на 15.10.2019 г.,
в началото на работния ден, ищецът неправомерно е регистрирал друг служител на
дружеството - А.Т., чрез въвеждане на нейното потребителско име и парола в Уиндоус софтуерна система на компютъра й на работното място
и в информационната система на „С.И.С. /България/” за обслужване на клиенти, за
да прикрие нейно закъснение на работа, за което нарушение със Заповед № 230/22.10.2019 г. на
пълномощника на „С.И.С. /България/ ЕООД, на основание чл. 195 КТ, вр. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, му е наложено наказание
„дисциплинарно уволнение“.
По отношение оплакванията в жалбата за допуснати от
СРС нарушения на материалния закон и необоснованост на извода при преценка
тежестта на нарушението в съответствие с разпоредбата на чл. 189 КТ, настоящият
съдебен състав намира същите за неоснователни.
Съгласно чл.
189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя.
В конкретния случай дисциплинарното наказание е
наложено за едно единствено нарушение на ищеца, изразяващо се в това, че на 15.10.2019 г., в началото на работния ден,
неправомерно е регистрирал друг служител на дружеството - А.Т., чрез въвеждане
на нейното потребителско име и парола в Уиндоус
софтуерна система на компютъра й на работното място и в информационната система
на „С.И.С. /България/” за обслужване на клиенти, за да прикрие нейно закъснение
на работа. В тази връзка следва да се отбележи, че нарушението за което е
ангажирана дисциплинарната отговорност на К. не е било предмет на исканите по
реда на чл. 193, ал. 1 КТ от работодателя писмени обяснения от 15.10.2019 г. и
от 17.10.2019 г. /лист 29-30 и лист 31 по делото на СРС/. На практика
дисциплинарното наказание е наложено единствено въз основа на признанието на
ищеца, обективирано в дадените на писмени обяснения
/лист 30 по делото на СРС/. Макар и да не съществува изрична забрана за това в
КТ, а и доколкото в исковата молба не са наведени твърдения за допуснати от
работодателя нарушения в процедурата по налагане на дисциплинарно наказание,
този факт следва да се приеме като смекчаващ при извършване на преценката по
чл. 189, ал. 1 КТ, каквито са и единствените оплаквания на ищеца за
незаконосъобразност на наложеното наказание. Нещо повече, противно на
посоченото в уволнителната заповед, К. е изразил съжаление за извършеното още
при даване на писмените обяснения, посочвайки че съжалява за извършеното и че
същото е било еднократен акт, като това му отношение към извършеното е било
възпроизведено и в исковата молба.
Злоупотребата с доверието на
работодателя, на която се е позовал ответникът в уволнителната заповед /чл.
187, ал. 1, т. 8 КТ/, принципно, е умишлено нарушение на трудовите задължения,
изразяващо се в използване на оказаното от работодателя доверие за неправомерно
извличане на определена облага за работника/служителя или за другиго. В
настоящия случай обаче при извършване на описаното в заповедта дисциплинарното
нарушение ищецът не е бил воден от користни подбуди за извличане на някаква
облага - лично или за другиго, а е било
свързано с желанието му да помогне на колега - А.Т., за което изрично е бил
помолен от нея и която доброволно му е предоставила потребителско име и парола.
В този смисъл противно на посоченото в заповедта за уволнение ищецът не е
осъществил неоторизиран достъп до паролата и потребителското име на А.Т., което
да представлява тежко нарушение по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ - неизпълнение
на други трудови задължения предвидени в т. 6.4. от Политика за допустимо
използване на информационни технологии на Дъ старс груп, още повече, че по
делото липсват данни тези вътрешни правила да са били надлежно връчени на ищеца
и същият да е запознат с тях.
Следва да се отбележи, че визираните
в уволнителната заповед нарушения не са свързани
с неизпълнение на задължения, които да са елемент от преките трудовите
задължения на ищеца, посочени в т. 3 от трудовия договор от 14.03.2018 г. и
приложената към него /Приложение № 1/ длъжностна характеристика. По делото не
установено ищецът да е споделял и предоставял на други лица своите пароли за
достъп, нито пък да е разпространил и паролата на своя колега Т., нито пък с
тези му действия да е накърнено доброто име на ответното дружество пред трети
лица или да са произтекли вреди. В този смисъл характера на заеманата от ищеца
длъжност „специалист сигурност/разследващ измами свързани със сигурността“,
макар и да е свързана с повишени изисквания към ищеца за лоялност и коректност
също не обосновава извод за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Ето защо, макар и да е укоримо поведението на ищеца, който да не е изпълнил
произтичащите от разпоредбата на чл. 126, т. 9 КТ задължения, извършеното
нарушение на трудовата дисциплина при индивидуализиране на субекта на
дисциплинарното нарушение и на противоправното деяние
- съобразно нормативните правила на чл. 189, ал. 1 КТ, водят до извод, че наложеното
дисциплинарно наказание – уволнение, се явява несъразмерно тежко и следва да
бъде отменено. При така приетите
за установени правнорелевантни факти правният извод
на съда за несъразмерност на наложеното дисциплинарно наказание съобразно
тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение се подкрепя и от факта, че по
делото не е установено извършване от страна на ищеца на предходни нарушения на
трудовата дисциплина. Следователно, преценено с всички обстоятелства по делото,
противоправното поведение на служителя не разкрива
трайност, системност, респ. висок интензитет, което да обоснове налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание – уволнение. В този смисъл последващата
липса на доверие по отношение работа на ищеца в ответното дружество само по
себе си не може да обоснове законосъобразност на уволнението и игнориране на
критериите за съразмерност по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ, които съдът е
длъжен да изследва при наведено в тази насока твърдение за незаконосъобразност
на уволнението.
Въз основа на тези правни съображения съдът приема, че наложеното
дисциплинарно наказание е незаконно, поради което обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без
уважение.
При този изход на правния спор, предмет на въззивната
жалба, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК, в
полза на въззиваемия - ответник следва да бъде
присъдена сумата от 610,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за производството пред СГС.
С оглед на правилата,
установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК въззивното
решение може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 58797 от
05.03.2020 г., постановено по гр. дело № 66205/2019 г., по описа на СРС, 153
състав.
ОСЪЖДА С.И.С. /България/ ЕООД, ЕИК ******,
гр. София, бул. „******, да заплати на Д. К., ЛНЧ **********, гр. София, кв. „******,
на основание, на основание чл. 78, ал. 3,
вр. чл. 273 ГПК, сумата от 610,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от
връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: