№ 151199
гр. София, 30.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско
дело № 20231110149429 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.417 и сл. ГПК
Производството е образувано по заявление с вх. № 244501/01.09.2023 г.
по чл.417 ГПК от кредитора „............... срещу длъжника Р. А. Н, ЕГН
**********, гр. София, у... за сумите:
131 766.06 лева, представляващи главница
4 595.39 лева, представляващи мораторна лихва от 21.05.2023 г. до
29.08.2023 г.
Законна лихва от датата на подаване на заявлението 01.09.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В заявлението е посочено, че между страните има договор за паричен
заем, като общата дължима сума ведно с главница, неустойки,
възнаградителна лихва, ихва за забава към момента на подписване на
Нотариалния акт от 2023 г., която сума произтича от Договор за заем от
19.03.2021 г., Анекс № 1 от 01.12.2022 г. и Анекс № 2 от 22.12.2022 г., е в общ
размер на 131 766.06 лева.
Към заявлението е приложен Договор за заем от 19.03.2021 г., съгласно
който страните са се договорили за заемна сума от 100 000 лева, която следва
да бъде платена по банков път, а сумата която трябва да върне ведно с
възнаградителна лихва е 101 600 лева, т.е. възнаградителната лихва е в
размер на 1 600 лева. Срокът за връщане на заема е до 30.05.2021 г. – почти
два месеца от подписване на договора. Уговорено е, че се плаща неустойка в
размер на 0.1% от заемната сума за всеки ден до пълното издължаване на
1
дължимата сума.
На 19.03.2021 г. страните подписали анекс към договора за заем,
съгласно който страните признали, че длъжникът е платил 45 000 лева от
заема, и сумата, която трябва да върне е 55 000 лева – главница, лихва до
30.11.2022 г. – 8 809.06 лева, 8 383.98 лева – предсатвляващи държавни такси
по гр.д. № 3564/2022 г. на СГС и 15 000 лева – неустойка. Страните са
договорили, че общата дължима сума е 87 193.04 лева, от която като се
извадят разходите по цитираните гражданско дело на СГС, сумата е 78 809.06
лева – дължима към 01.12.2022 г. Страните се договорили вземането да бъде
обезпечено с ипотека.
На 22.12.2022 г. страните подписали втори анекс, с който преуредили
отношенията си помежду си, като заемодателят предоставил нови 40 000 лева
заем на заемателя, които щели да бъдат изплатени по банков път, като срокът
за връщане на тази сума и предишните е 20.05.2023 г. Следователно
главницата, която дължи заемодателят е 95 000 лева (40 000 + 55 000).
Страните се договорили, че заемната сума ще бъде обезпечена с договорна
ипотека.
На 26.01.2023 г. страните учредили договорна ипотека върху имоти на
заемателя, въз основа на получени заеми по Договора от 19.03.2021 г. и
последващите два анекса. В тази ипотека било написано, че общата дължима
сума ведно с главница, неустойки, възнаградителна лихва, лихва за забава е в
размер на 131 776.06 лева, която сума следва да се върне в срок до 20.05.2023
г.
Всички тези документи, заявителят представя в оригинал, съгласно
писмо с вх. № 276041/05.10.2023 г.
С разпореждане № 127291/14.10.2023 г. съдът е дал указания за
отстраняване на следните нередовности:
1. Да посочи въз основа на кой от трите документа заявителят претендира
сумата от 136 361.45 (131 766.06 + 4 595.39) - нотариален акт, документи
с нотариална заверка на подписите (чл.417, ал.1, т.3 ГПК), който от трите
или договор ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за
задълженията и договорите (чл.417, ал.1, т.6 ГПК).
2. Да посочи дали заемателят следва да върне сумата от 55 000 лева,
главница или само 40 000 лева главница по втория заем или и двете.
2
3. Да посочи как е сформирана главницата в размер 131 766.06 лева – от
кои суми, по съставни компоненти, в какъв размер, на какви основания,
дати и падежи, като информацията да бъде представена в табличен вид.
4. Да посочи как е сформирана лихвата в размер на 4 595.39 - върху коя
сума, какъв процент лихва е.
5. Да посочи защо претендира сума от 131 766.06 лева, посочена в
заявлението и в нотариалния акт, пише, че е сформирана от главница,
неустойка, лихва за забава, възнаградителна лихва, а в анексите където
сумата е разбита по пера е общ размер 118 809,06 лева.
6. Да посочи защо сумата от 131 766.06 лева не отговора на сумите,
описани в анексите, когато се съберат.
7. Да представи двете платежни, с които заявителят е изплатил заемните на
заемодателя в размер на 100 000 лева и 40 000 лева.
8. да представи доказателства или декларация, че заемополучателят не е
получавал дървен материал от него, че предоставената сума не е усвоена
с цел закупуване на някакъв материали, стоки или услуги от заявителя.
9. Да представи копие от искова молба по гр. д. № 3564/2022 г. по описа на
СГС и справка за движението на делото.
В указания срок за отстраняване на нередевности се твърди, че
вземането се претендира въз основа на нотариален акт № 21, том I, рег. №
430, дело № 18 от 2023 г. по описа на нотариус 108. Посочва, че длъжникът се
е задължил да върне един път сумата от 55 000 лева и втори път 40 000 лева.
Посочва се, че главницата от 131 766.06 е оформена именно от тези две суми
40 000 и 55 000. Посочва се, че 4 595.39 лева и законна лихва от 21.05.2023 г.
до 29.08.2023г.- върху главница от 131 766.06 лева. Посочва, че това е сумата,
която страните са се договорили. Посочва, че сумата не отговаря на
написаното. Представя платежни 2 броя платежни – един в размер на 100 000
лева, а друг 40 000 лева.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
заявлението и материалите по делото, установи следното от фактическа
и правна страна:
Заявлението е за материален интерес в размер на 136 361.45 лева,
поради което дължимата държавна такса по чл.12, т.2 ТДТССГПК е в размер
на 2727.23 лева. Същата е платена с платежно нареждане до съда на
3
30.08.2023 г. (л.8 от делото). Заявлението изхожда от банкова инстанция.
Ето защо заявлението е редовно.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да
съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се
установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 от
ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона или на добрите нрави.
Разгледано по същество заявлението следва да се отхвърли в цялост,
тъй като вземането не е индивидуализирано и заявителят не е отстранил
нередовности в срок, на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК.
На първо място за съда не става ясно, как е сформирана претендираната
сумата от 136 361.45 (131 766.06 + 4 595.39).
Второ, установи се, че заемната сума, която трябва да върне
заемодателя, след договора и изменилите го анекси е 95 000 лева – като
55 000 лева по първия заем, а е 40 000 лева по втория заем. Това не е описано
в заявлението, а следва да бъде. Въпреки това се претендира главница в
размер на 131 766.06 лева, която не е ясно от къде е сформирана, при
положение, че дължимата сума е 95 000 лева и длъжникът нещо е плащал по
делото. Освен това заявителят представя доказателства, че е превел на
длъжника сумата от 140 000 лева, която изобщо не съвпада с представените
документи, заявление и твърденията в молбите.
Трето, не е ясно лихвата в размер на 4 595.39 лева как е сформирана –
върху коя сума, какъв процент лихва е. Периодът е ясен от 21.06.2023 г.
(датата на падежа според нотариалния акт) до датата на подаване на
заявлението в съда. Но съдът не може да направи извод върху коя сума е
начислена.
Четвърто, заявителят не е посочил сумата от 131 766.06 в нотариалния
акт как се получава – какво включва, тъй като върху нея е начислена лихва, а
ако тя включва лихва, то анатоцизмът в гражданското право е забранено. В
уволнителната молба пише, че върху нея е начислена лихва за забава, а
същевременно върху тази сума претендира лихва в заявлението в размер на
4
4 595,39 лева.
Пето претендираната сума от 131 766.06 лева, посочена в заявлението и
в нотариалния акт, пише, че е сформирана от главница, неустойка, лихва за
забава, възнаградителна лихва. Същите описани в анексите, тъй като там са
разбити, са в общ размер 118 809,06 лева, което пак не отговора на
нотариалния акт и на заявлението.
От друга страна от представената справка за компоненти се установи,
че 131 766.06 лева включва договорна неустойка и лихва. Това е процесната
сума, върху която се начислява мораторна лихва, съгласно поисканото в
заявлението. Следователно има анатоцизъм, който при гражданския заем е
забранен, а в търговския само ако страните са го уговорили.
Изобщо между така описани сумите в заявлението и представените
документи по чл.417 ГПК има съществено аритметично и алгебрично
разминаване, което прави искането нередовно. Разбитите суми, така както са
се договорили страните с нотариална заверка на подписите, събрани не правят
претендираната сума. А така посочено как е сформирана претендираната сума
не отговаря на всички доказателства, които са поделото.
Шесто, представените платежни нареждания не отговарят на соченото в
заявлението и в молбата, тъй като са за сума от 140000 лева, и не е ясно, че са
платени по договора за заем.
Седмо, съдът установи, че за същото вземане, възникнало на същото
основание, между същите страни е налице висящо дело пред СГС гр.д.№
3564/2022 г., по което все още няма произнасяне. Влизане в сила на заповед за
изпълнение е наличие на абсолютна отрицателна предпоставка за надлежното
съществуване правото на иск и определя исковото производство за
недопустимо, доколко има съдебен акт, влязъл в сила за съответния спор.
В процесния случай заявителят е предявил искова молба за процесното
вземане на 06.04.2022 г., а заявление по чл.417 ГПК на 01.09.2023 г. – избрал е
да се защити паралелно с две защити – исково (Глава XIII ГПК) и заповедно,
което се развиват самостоятелно едно от друго. Възможно е да се стигне до
противоречи решения и становище до възникване на вземането и неговото
изпълнение.
С оглед изложеното, съдът приема, че следва да се отхвърли изцяло
5
заявление с вх. № 244501/01.09.2023 г. по чл.417 ГПК, подадено от кредитора
„............... срещу длъжника Р. А. Н, ЕГН **********, гр. София, у..., на
основание чл.411, ал.1, т.1 ГПК, поради не отстраняване на нередевности,
вземането не е индивидуализирано.
Водим от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление с вх. № 244501/01.09.2023 г. по чл.417
ГПК, подадено от кредитора „............... срещу длъжника Р. А. Н, ЕГН
**********, гр. София, у..., като нередовно, поради неотстраняване на
нередовности и вземането не е индивидуализирано, на основание чл.411, ал.1,
т.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок,
считано от получаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание
чл.413, ал.2 ГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на частния жалбоподател чрез
неговия процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва при постъпване на книжа и след изтичане на
срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6