№ 875
гр. София , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502176 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1497 от 25.02.2020год., постановено по гр.д.№ 8371/18г.
І-19 състав на Софийски градски съд е обявил за относително недействи
телен по отношение на „Спайдърмен”ООД на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД
договор за дарение от 25.11.2014г., обективиран в нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 162, нот.д.№ 519/14г., с който М. Б. П. е дарила на
синовете си Ю. И. Б. и М. М. П. собствения си недвижим имот - апартамент №
15, находящ се в гр.***, ж.к. „***“, в жилищна сграда в УПИ ІІ-1130, 1000,
911, в кв. ЗЗВ, по плана на гр.***, м.“***“, сектор „А“ на четвърти етаж, със
застроена площ от 108.45 кв.м., при описани съседи и идеални части.
Ответниците са осъдени да заплатят на ищцовото дружество разноски в
размер на 6 256.29 лв.
Решението е обжалвано от ответниците изцяло с подробно изложени
съображения за неправилност и незаконосъобразност.
Въззиваемата страна депозира писмен отговор, с който оспорва въззив
ната жалба.
1
Софийски апелативен съд, след като обсъди становищата на страните
във връзка с атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269 от
ГПК, намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и е
срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оп-
лаквания, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД.
За да уважи иска, първоинстанционният съд след преценка на доказател
ствата е приел, че са установени елементите от фактическия състав на иска по
чл.135, ал.1 ЗЗД, а именно: ищецът да има качеството на кредитор; нали- чие
на увреждаща кредитора сделка; знание /съзнаване/ на длъжника-прех-
върлител за увреждането при разпореждането с имота. Прието е, че при без-
възмездност на сделката, каквото е процесното дарение, знание за увреждане
по отношение на приобретателя – трето лице, законът не изисква. Прието е,
че ищецът е кредитор на първия ответник с оглед представената по делото
присъда, която е задължителна за гражданския съд съгласно чл.300 ГПК и
издадения изпълнителен лист. Прието е, че вземането на ищеца е възникнало
в периода 26.03.2008г.-19.02.2008г., съгласно установеното в присъдата, а
увреждащата сделка е сключена на 25.11.2014г., т.е. вземането в полза на
ищеца е възникнало преди разпореждането с имота. За очевидно е прието зна
нието на длъжника /ответницата П./, че с дарствения си акт, с който намалява
имуществото си, уврежда кредитора. За правноирелевантно по от- ношение
предмета на доказване е прието възражението с какво имущество разполага
длъжникът и на каква стойност е то, след извършеното разпореж- дане.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд на-
мира следното:
Оплакванията в жалбата на ответниците са за неправилност на напра
вения от първостепенният съд извод, че процесната сделка е увреждаща са
ищеца, както и че за това увреждане страните са знаели при нейното сключ-
ване. Сочат неправилност на дадената от съда правна квалификация на иска,
която е по чл.135,ал.3 ЗЗД, тъй като дарението е сключено преди възникване
на вземането, което е станало с постановяване на присъдата.
2
Въззивният състав намира решението за правилно и на основание чл.
272 ГПК препраща към мотивите му.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал споделя
извода на първостепенния съд, че при условията на пълно и главно доказване
ищецът е установил елементите от фактическия състав на чл.135, ал.1 от ЗЗД,
а именно – качеството си на кредитор по отношение на първия ответник; - ув
реждащо го от длъжника действие по разпореждане с недвижим имот чрез
дарение в полза на вторите ответници, осъществено след настъпване изискуе-
мостта на дълга; както и че безвъзмездният характер на сделката изключва
необходимостта от установяване на знание за увреждане по отношение на
приобретателите.
По оплакванията в жалбата излага следните съображения:
Въпросът дали, в случай на уважаване на иска, ищецът ще може да се
удовлетвори от имуществото, предмет на увреждащата го разпоредителна
сделка по причина, че имотът е ипотекиран в полза на банка, е неотносим към
преценяването, както наличието на правен интерес от завеждане на кон-
ститутивния иск по чл.135 ЗЗД, така и за неговата основателност. Дали нало-
жената върху имота ипотека ще препятства удовлетворяването на ищеца по
чл.135 ГПК с оглед привилегията по чл.136, ал.1,т.3 ЗЗД е предположение,
което не изключва правният интерес от завеждане на конститутивния иск.
Освен това, вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното
изпълнение за иска по чл.135 ЗЗД се ползва с привилегия от първи ред /чл.
136, ал.1т.1 ЗЗД/, което е преди вземанията по чл.136, ал.1,т.3 ЗЗД, което съ-
що е аргумент в подкрепа на горния извод.
По оплакването, че вземането е възникнало с присъдата от 2017г., което
е след сключване на процесното дарение от 2014г., с което е обоснован извод
за неправилност на дадената от съда правна квалификация по чл. 135, ал.1
ЗЗД, а не по чл.135,ал.3 ЗЗД, за уважаването на който се изисква уста-
новяване на намерение за увреждане на кредитора от двете страни по сдел-
ката: Възражението, че ищецът е обосновал качеството си на кредитор спря-
мо първия ответник въз основа на влязлата в сила присъда, с която първата
ответница е призната за присвояване, извършено през 2008г., и на основание
чл.45 ЗЗД е осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 110 300лв.,
за които е издаден изпълнителен лист, от което се прави извод, че вземането е
възникнало в полза на кредитора едва въз основа на присъдата, е неоснова-
телно. Обосноваващо качеството на кредитор на ищеца е посоченият деликт,
а именно – увреждащото го присвояване на суми през периода на 2008г., а
фактът, че вземането му е и съдебно признато обоснова и установява размерът
му.
С разпореждането, извършено от длъжника П. в полза на двама от
синовете си , кредиторът е увреден, тъй като безспорно е налице намаляване
3
на имуществото. Безвъзмездният характер в случая на разпоредителната
сделка изключва необходимостта от знание на третото лице за увреждането,
по аргумент на обратното от разпоредбата на чл.135, ал.1, изр. второ ЗЗД,
изискваща установяване на знание и у лицето, с което длъжникът е догова-
рял, но при възмездност на действието. Нещо повече, в случая приобрета-
телите са синове на първия ответник, по отношение на които се презумира
знание за увреждане по смисъла на чл.135, ал.2 ЗЗД.
Поради съвпадане изцяло в изводите на двете инстанции, решението
следва да се потвърди.
Страната, в чиято полза е постановено решението, не е представила
доказателства за сторени разноски във въззивното производство, поради
което искането й в отговора на жалбата за присъждане на такива, е неосно-
вателно.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1497 от 25.02.2020год., постановено по
гр.д.№ 8371/18г. от І-19 състав на Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4