Решение по дело №271/2020 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер   178                                        30.06.2020 г.                                      гр.Разград

Разградският районен съд

На    двадесет четвърти  юни                                   две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Пенка Тоцева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№271 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е с правно основание  чл.135  от ЗЗД.

                Депозирана е искова молба от   А.И.А., с която са предявени субективно съединени искове срещу  Н.М.К., Т.С.К. и Е.Т.К. за прогласяване за относително недействителен спрямо ищеца на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт №**, т.1, рег.№931, дело №48 от дата 12.08.2019 г., с който е прехвърлено правото на собственост върху ½  идеалната част от поземлен имот с идентификатор 27156.502.69 по кадастралната карта на с.Езерче, общ.Цар Калоян, обл.Разград, целият с площ от 815 кв.м., а по документ за собственост с площ от 800 кв.м., с трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин трайно ползване: жилищно застрояване /до десет метра/, номер по предходен план :29, кв.9, парцел 5, заедно с ½ идеална част от построените в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор 27156.502.69.1 със застроена площ от 72 кв.м. и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор  27156.502.69.2 със застроена площ 67 кв.м. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски. Твърди, че с влязло в сила съдебно решение е било установено, че е кредитор на ответницата Н.М.К.  и задължението е в размер на 2 292,72 лв., че на 13.08.2019 г. по негово искане е образувано изпълнително дело и в хода на същото е установил сключването на процесната сделка между ответниците. Според ищеца прехвърлителите по сделката са съпрузи, а приобретателката е тяхна дъщеря, а извършеното разпореждане е намалило шансовете на ищеца да получи вземането си, като същото е извършено след влизане в сила на съдебното решение. Твърди, че третата ответница е знаяла, че със сделката се цели увреждане на интересите на кредитора, тъй като освен, че по отношение на нея се прилага презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД, тя е била и свидетел по делото, което е приключило със съдебно решение в полза на ищеца.

            В о.с.з. процесуалният представител на ищеца, упълномощен с правата по чл.34, ал.3 от ГПК, заяви оттегляне на иска срещу Т.С.К. съответно за ½ идеална част от процесния имот. С протоколно определение от 24.06.2020 г. съдът е прекратил производството по делото в тази част.

Ответниците в писмения отговор считат иска за неоснователен. Сочат, че задължението на  Н.М.К. към ищеца е за личен дълг, поради което не може да се обяви за относително недействителна тази част от имота, която е собственост на Т.С.К., както и обстоятелството, че атакуваната сделка е с предмет несеквестируем недвижим имот, по отношение на който прехвърлителите са запазили и правото си на ползване. Искат присъждане на направените по делото разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:  С решение по гр.д.№2545/2018 г. по описа на РС Разград ответницата по настоящото дело Н.М.К. е осъдена да заплати на ищеца по настоящото дело А.И.А. сумата 1710,47 лв. , с която неоснователно се е обогатила, ведно със законната лихва от 06.12.2018 г. Решението е потвърдено с решение по в.гр.д.№153/2019 г. по описа на ОС Разград. Последното е постановено на 14.06.2019 г. Същото е окончателно и не подлежи на обжалване. Въз основа на него ищецът се е снабдил с изпълнителен лист срещу ответницата К. за сумата 1710,47 лв. и разноски в размер на 232,25 лв. и 350 лв.

С нотариален акт №65, т.1, дело №48/2019 г. , рег.№931  от 12.08.2019 г. Н.М.К. и  Т.С.К. са прехвърлили на Е.Т.К. правото на собственост върху  поземлен имот с идентификатор 27156.502.69 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Цар Калоян, обл.Разград, целият с площ 815 кв.м. , заедно с ½ идеална част от построените в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор 27156.502.69.1 със застроена площ от 72 кв.м. и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 27156.502.69.2 със застроена площ 67 кв.м. срещу задължението за издръжка и гледане от преобретателкята до края на дните на прехвърлителите, заедно и поотделно, което задължение ще се изразява в осигуряване на грижи и гледане при болест и немощ, осигуряване на храна, отопление и осветление, както и медикаменти и лекарска помощ при нужда и поискване, изобщо осигуряване на нормален и спокоен живот до края на дните им. Видно от справката от Службата по вписванията Н.М.К. няма други недвижими имоти.

Видно от представеното удостоверение за граждански брак Н.М.К. и  Т.С.К. са сключили такъв на 16.10.1992 г. В о.с.з. процесуалният представител на ответниците е признал, че  двете са съответно майка и дъщеря.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

            Разпоредбата на чл.135 от ЗЗД урежда три хипотези, при които сделката е относително недействителна по отношение на кредитора. Критериите за отнасяне на един случай към            една или друга от хипотезите е вида на разпореждането и момента на възникване на задължението. В случая разпореждането е възмездно – с алеаторен договор. Следователно, за да бъде основателен иска е необходимо при изповядване на сделката длъжника - Н.М.К. да е знаяла, че с това свое действие тя уврежда кредитора, като изискването за това знание е и спрямо приобретателя. В случая е безспорно, че приобретателя е дъщеря на длъжника, поради което се прилага презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД за знание. Тази презумпция не бе опровергана от ответника.

                Така в случая са налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД – приобретателят по сделката е длъжник на ищеца, сделката го уврежда, /тъй като липсва друго имущество, към което да бъде насочено изпълнението/ и знанието за това увреждане е налице у двете страни на сделката.

                 

            Ето защо съдът приема, че са налице предпоставките на чл.135 от ЗЗД и предявеният иск за относителна недействителност на сделката следва да бъде уважен, но само до размера на 1/2 идеални части като между страните по нея сделката поражда целените правни последици, но по силата на закона тя няма действие спрямо ищеца по иска, т.е. същият може да иска изпълнение върху  тази 1/2 от имота по същия начин, както ако тази част от имота беше собственост на първия ответник.

            В тълкувателно решение  №5/29.12.2014 г. на ВКС по т.д. №5/2013 г. на ОСГТК е посочено, че с отчуждаването на вещта съпружеската имуществена общност по отношение на нея е прекратена, следователно няма пречка да бъде обявена недействителността на сделката само за част от имота, след като за другата ½ идеална част производството бе прекратено поради оттегляне на иска.

            Предвид основателността на иска, на основание чл.78 от ГПК ответниците дължат на ищеца направените по делото разноски в размер на 430 лв.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

                    ПРОГЛАСЯВА ОТНОСИТЕЛНА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ по отношение на А.И.А., ЕГН ********** на ДОГОВОР за  прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в частта, отнасяща се за 1/2  / една втора  / идеални части от поземлен имот с идентификатор 27156.502.69 /двадесет и седем хиляди сто петдесет и шест, точка, петстотин и две, точка, шестдесет и девет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Езерче, община Цар Калоян, област Разград, целият с площ от 815 кв.м. /осемстотин и петнадесет квадратни метра/ а по документ за собственост с площ от 800 кв.м. /осемстотин квадратни метра/, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – жилищно застрояване  /до десет метра/, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – 29 /двадесет и девет/, квартал 9 /девет/, парцел 5 /пет/, заедно с ½ /една втора/ идеална част от построените в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор 27156.502.69.1 /двадесет и седем хиляди сто петдесет и шест, точка, петстотин и две, точка, шестдесет и девет, точка, едно/ със застроена площ от 72 кв.м. /седемдесет и два квадратни метра/ и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 27156.502.69.2 /двадесет и седем хиляди сто петдесет и шест, точка, петстотин и две, точка, шестдесет и девет, точка, две/ със застроена площ 67 кв.м. /шестдесет и седем квадратни метра/ при граници на поземления имот имоти с идентификатори: 27156.502.68; 27156.502.72;  27156.502.71; 27156.502.70;  27156.502.704; 27156.502.707, сключен под формата на НОТАРИАЛЕН АКТ №**, т.1, рег.№931, дело №48/12.08.2019 г. на нотариус рег.755 с район на действие Районен съд Разград между  Н.М.К., ЕГН ********** като прехвърлител и Е.Т.К., ЕГН ********** и двете с адрес *** като приобретател.

                    ОСЪЖДА Н.М.К., ЕГН ********** и Е.Т.К., ЕГН ********** и двете с адрес ***  ДА ЗАПЛАТЯТ на А.И.А., ЕГН ********** сумата 430 лв. /четиристотин и тридесет лева/ разноски по делото.

                    Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в  двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: