РЕШЕНИЕ
№ 361
гр. К., 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20225140100175 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 422 от ГПК.
Ищецът „**********“ЕООД гр.С. твърди, че вземането в размер на 64,66 лева
„**********“ ЕООД е придобило на дата *****, съгласно Анекс към договор за цесия от
дата ***** г., сключен със **********" ЕАД, което дружество от своя страна е придобило
вземането от „**********.” ЕАД. Сочи, че въз основа на договора с мобилния оператор,
ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната № ********** Твърди се, че въз основа на
сключени допълнителни споразумения от ********** , ********** към договор за
предоставянето на електронни съобщителни услуги с индивидуален клиентски номер
**********между ответника и „**********.” ЕАД, са издадени фактури № ********** г.,
**********, **********, **********, за периода от **********. до ********** Сочи, че
ответникът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за четири последователни
отчетни месеца **********, **********, ********** и ********** на стойност 74.20 лева,
от които ищецът претендира за част от тях, за която е издадена заповедта за изпълнение в
размера 64.66 лв. Твърди се, че незаплащането в срок на издадените от оператора на
ответника фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на ********** да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. Сочи, че след едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал по
клиентски номер № **********на дата ********** крайна фактура № ********** Твърди
се, че цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на
мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/, начислена е мораторна лихва за
1
забава и е посочен периодът й/иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в
процеса е кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория договор/заявител по
чл.410 ГПК/. Сочи, че представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не е/са основание за
плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, респ. получил е предоставената лизингова вещ, които не е
заплатил в указания срок, респ. същият е в неизпълнение на договора си. Сочи, че в
конкретният случай ответникът е подписал договор за далекосъобщителна услуга,
потребявал е избраните услуги, не е изпълнил задължението си по договора да заплаща
стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Твърди се, че му е
издадена фактура и в срок не я е заплатил. Твърди се, че в конкретния случай, длъжникът
ответник не е изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410
ГПК, към кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска, което обуславя
правния интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване на
наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от
ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника В. К. Д., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „**********“
ЕООД в размер на 64.66 лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга за периода **********
до **********., дължими по повод на валидно действали допълнителни споразумения към
договор с клиентски номер ********** сключен между ответника и мобилния оператор
„**********.” ЕАД, за което са издадени фактури №********** г., **********, **********,
********** Моли съда да осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски,
адвокатско възнаграждение, както и да се произнесе и по отговорността за разноските в
заповедното производство и да присъди в полза на „**********“ ЕООД държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК от назначения особения представител на ответника по
делото е постъпил отговор, в който сочи, че предявените искове са допустими и че
предявеният иск е неоснователен. Твърди се, че договорът, с който „**********.“ ЕАД е
прехвърлила на „**********“ ООД свои вземания е сключен на **** и съгласно т.1.1.1 от
договора вземанията, предмет на прехвърляне са посочени в Приложение №1, което
съгласно т.2.3. цедентът се задължава да предостави на цесионера в срок до 3 месеца от
подписване на договора. Сочи, че следователно, цедираните вземания съгласно Приложение
№1 от договора са до дата **********, а към тази дата задължението на В. К. Д. не е
съществувало, поради което не може да бъде цедирано. Сочи, че съгласно представените
фактури задълженията на ответника са с падеж ********** за сумата от 38.54 лв.,
********** за сумата от 32.09 лв., ********** за сумата от 1.73 лв. и ********** за сумата
от 0.55 лв. Сочи, че от представения анекс към договор за цесия от дата ********** е видно,
че „**********“ ООД прехвърлило вземания, които са придобити именно по силата на
Уведомление по т. 1.1.1/ Приложение №1/ от Договор за цесия от ********** между
„**********.“ НАД и „**********“ ООД, в което приложение задължението на ответника
не е съществувало, тъй като възникнало по-късно. Твърди се, че предвидената възможност в
т.1.1.2 от същия договор, за да се цедират бъдещи вземания по преценка на цедента са
2
неопределяеми, което води до недействителност на цесията и ако прехвърленото вземане не
съществува към датата на сключване на цесионния договор, той е нищожен поради
невъзможен, респ. липсващ предмет, по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД. Сочи, че
поради обстоятелството, че се претендира непрехвърлено вземане, предявеният иск е
неоснователен.
Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:
От приложеното ч.гр.д. № ********** по описа на КРС се установява, че със заповед
№ ********** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено
длъжникът В. К. Д. с ЕГН ********** от гр.К. , ул.Г.Д.“ № * , ет. *, вх. * ап.* да ЗАПЛАТИ
на кредитора «**********»ЕООД с ЕИК ********** , гр.С., р-н «Т.» , бул.»Б.» № **, вх. *,
ет. * следните суми: 64.66 лева – главница, представляваща дължими суми за незаплатени
електронни съобщителни услуги по договор с клиентски номер ********** предоставени на
длъжника от мобилния оператор „**********“ЕАД с ЕИК **********, за които са издадени
фактури с №№**********г., № ********** № ********** № ********** , за периода от
********** до **********, както и сумата от 15.38 – мораторни лихви за забава за периода
от ********** до **********, ведно със законната лихва върху главницата , считано от
********** до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от
25.00 лева – внесена държавна такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение. В срок е
постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника и на дата ********** съдията –
докладчик е разпоредил да се изпълни разпоредбата на чл. 415, ал.1 ,т.1 от ГПК за
предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземането. Ищецът е
предявил в законоустановения едномесечен срок иска по настоящото дело , поради което
същият е допустим като своевременно предявен и от надлежна активно легитимирана
страна , а по същество е и основателен.
За да бъде уважен предявения положителен установителен иск по чл. 422 ГПК е
необходимо ищецът да докаже съществуването на валидно и изискуемо вземане в негова
полза срещу ответника. В процесния случай на първо място ищецът успя да докаже
наличието на валидно облигационно отношение между „**********” ЕАД и ответника,
което да съставлява източник на претендираното задължение на ответника. То е възникнало
въз основа на сключен между тях Договор за предоставяне на електронни съобщителни
услуги с клиентски номер на абоната №**********към който са сключени четири
допълнителни споразумения на дати **********г., **********, **********, **********,
въз основа на които са издадени следните фактури с №№**********г., №********** №
********** №**********.
Установи се , че абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за четири
последователни отчетни месеца **********г., **********г., **********г., **********г. на
стойност 74,20 лева , от които ищецът претендира за част от тях , за която е издадена
процесната заповед за сумата от 64.66 лева. Това е дало основание на ********** да
прекрати едностранно на основание чл. 50 във вр. с чл. 43, ал.1 от ОУ сключения
индивидуален договори и е деактивирал процесния абонамент на **********
3
Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане
(цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по
договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента
и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е
намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Тъй
като цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице – цедирания
длъжник, се налага извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за
цесията – чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде
извършено от цедента – чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на
договора, съобщението има значение с оглед на третите лица – цедирания длъжник,
правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера. Установеното в чл. 99, ал. 4
ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото
прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария
кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението
за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента).
Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му,
т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето
защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника,
извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера
(новия кредитор). При договора за цесия носителят на едно вземане го отстъпва на трето
лице. При това положение, става промяна в субектите на облигационното правоотношение -
кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Вземането
преминава от предишния кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на
договора, като правото на цесионера е все още неконсолидирано до момента на съобщаване
на длъжника за цесионния договор. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не
съществува задължение да престира на цесионера. Задължението ще възникне едва след
получаване на съобщението от предишния кредитор.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС обективирана в Решение № 78 от
09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., второ Т.О., ТК; Решение № 123 от 24.06.2009 г.
на ВКС по т.д. № 12/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. №
1711/2013 г. първо Т.О., ТК- уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване
на цесия съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл.235, ал. 3
ГПК. В настоящото производство се установи , че с договор за цесия от **********
процесните вземания са прехвърлени от „**********“ЕАД на „**********“ ЕАД. С договор
за цесия от ********** „**********“ ЕАД с ЕИК ********** е прехвърлило вземането на
4
заявителя. Длъжникът е уведомен за двете цесии по смисъла на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, с оглед
на което единствен титуляр и разпоредител на вземането е „**********“ ЕООД.
Длъжникът не доказа в настоящото производство, че е изпълнил изискуемите
задължения за заплащане на стойността на предоставените му по договора и
допълнителното споразумение към него далекосъобщителни услуги, за което са издадени
фактури с №№**********г., №********** № ********** №********** за периода от
********** до **********, поради което следва исковите претенции да се уважат изцяло
като основателни и доказани.
При този изход на делото следва ответникът да заплати на ищеца направените по
делото разноски от 25.00 лева – държавна такса, 180.00 лева – адвокатско възнаграждение и
300.00 лева – възнаграждение за особен представител , както и направените в заповедното
производството по ч.гр.д. № ********** на КРС разноски от 25.00 лева – внесена държавна
такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника В. К. Д. с ЕГН
********** от гр.К. , ул.Г.Д.“ № * , ет. *, вх. * ап.* , че дължи на кредитора
«**********»ЕООД с ЕИК ********** , гр.С., р-н «Т.» , бул.»Б.» № **, вх. *, ет. *
заплащане на сумата от 64.66 лева – главница, представляваща дължими суми за
незаплатени електронни съобщителни услуги по договор с клиентски номер **********
предоставени на длъжника от мобилния оператор „**********“ЕАД с ЕИК **********, за
които са издадени фактури с №№**********г., № ********** № ********** № **********
, за периода от ********** до **********, ведно със законната лихва върху главницата ,
считано от ********** до окончателното й изплащане, за която сума е издадена по ч.гр.д.
№ ********** по описа на КРС заповед № ********** за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА В. К. Д. с ЕГН ********** от гр.К. , ул.Г.Д.“ № * , ет. *, вх. * ап.* ДА
ЗАПЛАТИ на «**********»ЕООД с ЕИК ********** , гр.С., р-н «Т.» , бул.»Б.» № **, вх.
*, ет. * направените по делото разноски от 25.00 лева – държавна такса, 180.00 лева –
адвокатско възнаграждение и 300.00 лева – възнаграждение за особен представител , както
и направените в заповедното производството по ч.гр.д. № ********** на КРС разноски от
25.00 лева – внесена държавна такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение.
5
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6