Р E Ш Е Н И Е
№ 673
гр.Плевен, 29.10.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 670 описа на Административен съд -
Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 258
от 18.06.2020 г.,
постановено по анд № 474/2020 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно
постановление № 19-0938-004804 от 12.09.2019 г. на Началник сектор „ПП“ при ОД
на МВР – Плевен, с което на А.В. ***, с ЕГН **********, са наложени
административни наказания, както следва: на основание чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП –
глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП; на
основание чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв. за извършено нарушение по
чл.190 ал.3 от ЗДвП, за това, че на 03.09.2019 г. около 11,35 часа в гр.Плевен,
ул. „***“ до блок № 6, с посока на движение към кръгова връзка с бензиностанция
„Шел“, управлява лек автомобил „Мазда 6“ с рег***, без поставен обезопасителен
колан по време на движение и не е изпълнил финансовото си задължение да заплати
в законоустановения срок наложена глоба по фиш серия Н 979693 от 19.08.2019 г.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от ОД на МВР – Плевен, представлявана
от впд директора В.В., чрез юрисконсулт П.Ф., която счита, че същото е
неправилно и необосновано в частта, с която е отменено наложеното наказание по
чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП /глоба в размер на 50 лева/, за извършено нарушение по
чл.137а ал.1 от ЗДвП – управление на МПС без обезопасителен колан. Сочи, че решаващият
съд се е позовал на представена по делото епикриза от 2018 г., в която е
записано, че лицето има поставен постоянен пейсмейкър и се освобождава от право
да поставя обезопасителен колан, както и на направление от 05.08.2019 г., което
не е свързано с поставения пейсмейкър и не съдържа данни за освобождаване от
задължение за поставяне на обезопасителен колан при управление на МПС или данни
за физическо състояние, което не позволява използването му. Сочи, че
представената медицинска епикриза от 2018 г. е издадена към датата на
извършване на операцията за поставяне на пейсмейкъра и с оглед наличието на
следоперативна рана е било направено предписанието за непоставяне на
обезопасителен колан при шофиране, обаче същото не съдържа срок, в който лицето
е освободено от задължението си по ЗДвП. Твърди, че не може да се тълкува, че същото
е безсрочно. Според касатора, за да е налице освобождаване от задължение за
поставяне на обезопасителен колан, следва да е налице медицинска експертиза на
вида и степента на увреждане и съответно издадено от ЛКК/ТЕЛК медицинско
удостоверение съгласно чл.103 от Закона за здравето, което е със съответен срок
на валидност. От друга страна сочи, че нарушението е извършено повече от една
година след оперативната намеса за поставяне на пейсмейкъра, поради което
счита, че медицинската експертиза и определеното в нея право лицето да не
поставя обезопасителен колан не може да отразява актуалното физическо състояние
на жалбоподателя. По отношение на отмененото наказание глоба в размер на 20
лева за нарушение по чл.190 ал.3 от ЗДвП, счита решението в тази част за недопустимо,
т.к. не е обжалвано от жалбоподателя в тази му част. В заключение моли съда да
отмени решението.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не
взема становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът А.В.В. се явява лично и
оспорва жалбата. Твърди, че от представените по делото доказателства е видно,
че е с постоянен пейсмейкър и не следва да поставя обезопасителен колан.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на АУАН № 89513/03.09.2019г. за това, че
на 03.09.2019 г. около 11:35 часа в гр. Плевен, ул. „***“ до блок № 6 с посока
на движение към кръгова връзка с бензиностанция „ШЕЛ“, управлява лек автомобил
„МАЗДА 6“ с регистрационен номер ***, като извършва следното: 1. управлява без
поставен обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила
– нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП; 2. не е изпълнил финансовото си
задължение да заплати в
законоустановения срок наложена глоба по фиш серия Н 979693 /19.08.2019 г. –
нарушение по чл.190 ал.3 ЗДвП. Нарушителят не е направил възражения при съставяне
на АУАН; не е представил такива и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН. Въз
основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление, с което на А.В.
са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183 ал.4
т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева,
за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП; на основание чл.185 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено
нарушение по чл.190 ал.3 ЗДвП.
Въззивният съд изложил съображения, че АУАН е съставен
и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица
съобразно приложените на л.18 – 19 от делото доказателства. Съдът не установил допуснати
в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните
правила.
Относно правилността на атакуваното НП съдът анализирал
показанията на свидетелите М.П.Н.и И.И.Ц., както и писмени
доказателства /л.4 – 5, л.9 – 17, л.29, л.33, л.50 от делото/. Съдът преценил
като непредубедени и добросъвестни показанията на свидетелите Н.Ц., които,
макар и по-общи по характер, приел за взаимно
потвърждаващи се, от една страна, а от друга – потвърждаващи изнесената в АУАН
и в НП фактическа обстановка. Съвкупната преценка на събраните в хода на
съдебното следствие доказателствени материали формирало у съда извод, че описаната
в съставения АУАН фактическа обстановка,
следваща от показанията на свидетелите Н.Ц. следва да бъде приета за установена
по убедителен начин. Същевременно, в проверка на тезата на А.В., съдът
анализирал Епикриза ИЗ №10662/2018г.,
издадена от УМБАЛ „НАЦИОНАЛНА КАРДИОЛОГИЧНА БОЛНИЦА“ ЕАД - СОФИЯ и Медицинско
направление изх.№676/05.08.2019г., издадено от Д-Р М.. От тези писмени
доказателства съдът направил извод, че във връзка с претърпяна оперативна
интервенция на сърцето и наличието на постоянен пейсмейкър, А.В.В. не следва да
поставя обезопасителен колан в МПС. Поради липса на основания да се поставят под съмнение
коментираните писмени доказателства съдът ги кредитирал с доверие. Приел за безспорно, че В.
е управлявал МПС, без поставен обезопасителен колан, като направил извод, че настоящият
случай попада в нормативно предвиденото изключение по чл.137а ал.2 т.2 ЗДвП и
следователно – жалбоподателят е имал право да не поставя обезопасителен колан
по време на движение. Счел на това основание, че В. не е извършил нарушение на
правилото за поведение, предвидено в чл.137а ал.1 ЗДвП, съответно – не е
осъществен състав на административно нарушение по чл.183 ал.4 т.7 ЗДвП.
На следващо място съдът съобразил разпоредбата на чл.190
ал.3 ЗДвП, според който текст наложеното
наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила
на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване. От показанията на свидетелите Н.Ц.
установил, че към 03.09.2019г., не е била заплатена наложената глоба в размер
на 20 лева, по фиш Н 979693 /19.08.2019 г. – обстоятелство, което са установили
чрез справка със служебен таблет /РСОД. Това обстоятелство съдът установил
косвено и от представено извлечение от
страна на ОД на МВР – Плевен , удостоверяващо , че наложената глоба в размер на
20 лева е била заплатена именно на 03.09.2019г., след като при процесната
полицейска проверка е изяснено наличието на незаплатено задължение по глоба,
наложена на А.В.. Поради това, съдът приел за доказано, че към датата и часа на
полицейската проверка /03.09.2019г., около 11:35 часа/, В. не е бил заплатил
наложената глоба по фиш Н 979693 /19.08.2019 г., което не отричал и В. . Съдът
изложил мотиви, че въпреки неподаването на жалба от В. против НП в частта за
това второ констатирано нарушение, въззивният съд дължи произнасяне по
законосъобразността и правилността на обжалваното Наказателно постановление в
цялост. В тази връзка изложил мотиви, че макар да не е била заплатена коментираната
глоба, нарушение по чл.190 ал.3 ЗДвП, не е налице. От цитираното съдържание на
тази законова разпоредба е видно, че е предвидено бездействие – въздържане от
задължението за заплащане на глоба по наказателно постановление, електронен фиш
или съдебно решение, или определение на съда /при обжалване/. Бездействието
обаче е обвързано с изтичане на срок от един месец, считано от влизане в сила
на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение, или
определение на съда /при обжалване/. От друга страна, съобразно чл.186 ал.7 ЗДвП, „Издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от
датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и
се изпраща за събиране на публичния изпълнител.“. Налице е законова фикция,
приравняваща незаплатения в седемдневен срок от издаването му фиш, на влязло в
сила Наказателно постановление. Ето защо, фиш Н 979693 /19.08.2019 г. следва се
счита за влязло в сила НП от 27.08.2019г., а оттук – едномесечния срок по чл.190
ал.3 ЗДвП, обуславящ противоправността на неизпълнението, е започнал да тече
именно на 27.08.2019г., като е следвало да изтече на 27.09.2019г. На свой ред,
към датата на полицейската проверка – 03.09.2019г. – този срок не е бил изтекъл
и следователно, към тази дата, А.В.В. не е бил извършил нарушение на правилото
за поведение, предвидено в чл.190 ал.3 ЗДвП.
На тези изложени основания съдът отменил изцяло
оспореното НП, и за двете вменени на В. нарушения.
Касационната инстанция преценява оспореното решение за
недопустимо в частта, с която е отменено Наказателно
постановление № 19-0938-004804 от 12.09.2019 г. на Началник сектор „ПП“ при ОД
на МВР – Плевен, с което на А.В. *** на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание– глоба в
размер на 20 лв. за извършено нарушение
по чл.190 ал.3 от ЗДвП. В жалбата против наказателното постановление, поставила
началото на съдебното производство по анд №474/2020 год., В. е поискал изрично да бъде „отменено наложеното наказание по
чл.137А, ал.1 от ЗДвП, защото имам заболяване, което по закон по ЗДвП ми дава
право да шофирам без предпазен колан“.
Доводи за незаконосъобразност и неправилност на НП по отношение на
вмененото нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП В. не е изложил, искане за отмяна
на НП в тази част не е правил. Нещо повече, в протокола от проведеното съдебно
заседание на 27.05.2020 год. пред РС, в хода по същество, изрично е заявил, че
искането му към съда е да бъде отменено наказателното постановление по чл.137а,
ал.1, т.е. за предпазния колан, посочил е, че за второто няма никаква претенция,
тъй като не е платил описания в АУАН и в НП фиш. Независимо от факта, че В. не е
оспорил НП в тази част, съдът служебно, без да е бил сезиран надлежно с жалба ,
е изложил съображения за неправилност на издаденото НП в частта относно
вмененото нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП, за несъставомерност на това деяние
и в тази част с нарочен писмен диспозитив отменил наказателното постановление.
Затова и решението му в тази част, с която е отменил НП в частта, в която на А.В.
*** на основание чл.185 от ЗДвП е
наложено административно наказание– глоба в размер на 20 лв. за извършено нарушение по чл.190 ал.3 от ЗДвП, като постановено по непредявена жалба, при липса на надлежно сезиране на
съда, е недопустимо. Защото, по аргумент от разпоредбата на чл.59 от ЗАНН, този
вид съдебни производства , започват единствено по жалба на засегнатото лице, не
и служебно. Ето защо решението на съда в
тази част следва да се обезсили и вместо него да се постанови друго решение, с
което да се прекрати съдебното производство по образуваното анд в тази част.
В останалата част постановеното решение е правилно и
обосновано на събраните по делото доказателства. Разпоредбата на чл. 137а, ал.
1 от ЗДвП вменява задължение на водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. Санкцията за неизпълнение на това задължение е предвидена в чл. 183, ал.
4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП. Според хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП освободени от задължението за
ползване на обезопасителен колан са лицата, чието физическо състояние не позволява
неговото използване. За физическо състояние, което не позволява на лице – водач
на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние,
при което поради обективни причини (стоящи извън субективните възприятия и
желания на лицето) е невъзможно да се постави колан или поставянето на такъв би
застрашило здравословното му състояние. Законът не предвижда спазването на
специален ред за удостоверяване на физическото състояние на водача. В случая, В.
е представил като приложение към жалбата си Епикриза ИЗ №10662/2018г., издадена от УМБАЛ
„НАЦИОНАЛНА КАРДИОЛОГИЧНА БОЛНИЦА“ ЕАД - СОФИЯ и Медицинско направление
изх.№676/05.08.2019г., издадено от Д-Р М., от които се установява, че във
връзка с претърпяна оперативна интервенция на сърцето и наличието на постоянен
пейсмейкър, А.В. е освободен от поставянето на предпазен колан на автомобила. Поставянето
на постоянен пейсмейкър поради брадикардия
от една страна съставлява физическо
състояние, при което ползването на обезопасителен колан би застрашило
здравословното състояние на водача по смисъла на закона, и от друга страна
липсата на задължение за поставяне на обезопасителен колан по време на
управление на автомобила изрично е удостоверено от медицинско лице с официално
издаден документ, а не е предоставено на преценка и тълкуване от съда дали
съставлява такова извинително състояние. Представените доказателства, сочещи на
заболяване/състояние, свързани с поставения пейсмейкър обуславя наличието на
изключение по смисъла на чл.137А, ал.2 от ЗДП, при което употребата на колан би
била причина за смущаване здравето на водача. При това положение, правилно
районният съд е приел наличието на факти, попадащи в обхвата на чл. 137а, ал.
2 от ЗДвП, което изключва отговорността на водача за констатираното
нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДП. Решението, с което НП в тази част е
отменено, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 258 от
18.06.2020 г., постановено по анд № 474/2020 г. на Районен съд – Плевен в
частта, в която е отменено Наказателно постановление № 19-0938-004804 от
12.09.2019 г. на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Плевен, с което на А.В. ***,
с ЕГН **********, е наложено на
основание чл.185 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 20 лв. за
извършено нарушение по чл.190 ал.3 от ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИВОДСТВОТО по анд №474 по
описа на Районен съд-Плевен за 2020 год.
в тази част.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 258 от 18.06.2020
г., постановено по анд № 474/2020 г. на Районен съд – Плевен в останалата част,
в която е отменено Наказателно постановление № 19-0938-004804 от 12.09.2019 г.
на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Плевен, с което на А.В. ***, с ЕГН **********,
е наложено на основание чл.183 ал.4 т.7
от ЗДвП административно наказание глоба
в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.