РЕШЕНИЕ
№. 1779
гр. Пловдив, 18.10.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на двадесет и шести септември
през две хиляди двадесет първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К. и
участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното
от съдията ПЕТЪР
КАСАБОВ к.н.а.х дело № 1821 по описа на
съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи /ОДМВР/ – Пловдив, чрез процесуалния представител - юрисконсулт Б. , срещу
решение № 943 от 11.05.2022г., постановено по а.н.д № 3108 по описа за 2021 г.,
на Районен съд – Пловдив, V – ти
наказателен състав, с което е отменен Електронен фиш Серия К № 3000386,
с който на Х.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 189, ал. 4
вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП е наложена глоба в размер на 850 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП, и е отменен Електронен фиш
Серия К № 3000386, с който на Х.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 1050 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че на наказаното лице са издадени и връчени два електронни фиша с
еднакъв номер и различно съдържание. Твърди се, че информационната система на
МВР не позволява да бъде извършвана корекция в издаден електронен фиш, след
като вече е бил връчен. Преди този момент било възможно във файла да се правят
множество промени и след всяка електронният фиш да се разпечатва на хартиен
носител. Сочи се, че разпечатването на електронния фиш не завършва процесът на
издаването и връчването му. Последните обстоятелства следвало да бъдат
удостоверени чрез отметка в информационната система, едва след което започвал
да тече и срокът за оспорване пред съда. Поддържа се, че на Х.М.М. е издаден
единствено Електронен фиш Серия К № 3000386, с който му е наложена глоба в
размер на 1050 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Твърди се, че Електронен фиш Серия К № 3000386, за налагане
на глоба в размер на 850 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, не фигурира в
информационната система. В този смисъл се поддържа, че изводите на съда за
наличие на две дублиращи се административнонаказателни производства е
неправилен. Сочи се, че административното нарушение е безспорно доказано и
нарушителят е законосъобразно санкциониран. Претендира се отмяна на обжалваното
съдебно решение и потвърждаване на електронния фиш. Възразява се срещу размер
на съдебните разноски на другата страна.
3. Ответникът по
касационната жалба – Х.М.М., чрез процесуалния си представител – адв. В.Ч., поддържа
становище за неоснователност на жалбата и моли оспореният съдебен акт да бъде
оставен в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив дава заключение, че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба вх. № УРИ 317000-14254/29.10.2019 г. по описа на ОДМВР – Пловдив, подадена от Х.М.М.,
действащ чрез адв. Ч., срещу Електронен фиш Серия К № 3000386, с който на
жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП, е
наложена глоба в размер на 850 лева. По така подадената жалба е образувано АНД
№ 6903/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, по което с Решение № 2275 от
11.12.2019 г., е потвърден Електронен фиш Серия К № 3000386, с който на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1050 лева. Решение е отменено с
Решение № 1026/18.06.2020 г., постановено по КАНД № 328/2020 г. по описа на
Административен съд - Пловдив, като делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на съда. В тази връзка е образувано АНД № 3765/2020 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, приключило с постановяване на Решение №
260666/07.12.2020 г., с което е отменен Електронен фиш Серия К № 3000386 от
19.08.2019 г., с който на М. е наложено административно наказание глоба в
размер на 1050 лева. Последно посоченото решение на Районен съд - Пловдив е
обезсилено с Решение № 897 от 29.04.2021 г., постановено но КАНД № 249/2021 г.
по описа на Административен съд - Пловдив, като делото отново е върнато на
Районен съд - Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда. Образувано е
АНД № 3108/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, по което е постановено Разпореждане
№ 3050 от 11.05.2021 г., с което съдът е оставил без разглеждане жалба вх. №
УРИ 317000 – 14254/ 29.10.2019 г. по описа на ОД на МВР – Пловдив, срещу
Електронен фиш Серия К № 3000386, с който на жалбоподателя на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП е била наложена глоба в размер на 850
лева. Разпореждането е отменено с Определение № 1937 от 16.12.2021 г.,
постановено по ЧКАНД № 3022 по описа за 2021г. на Административен съд – Пловдив
като делото е върнато на същия съдебен състав за продължаване на
съдопроизводствените действия при изпълнение на дадените от касационната
инстанция задължителни указания. Във връзка с последните е постановено Разпореждане
№ 8444 от 22.12.2021 г. по АНД № 3108/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
с което жалба вх. № УРИ 317000 –14254/ 29.10.2019 г. по описа на ОД на МВР –
Пловдив, срещу Електронен фиш Серия К № 3000386 е оставена без движение с
указания в седемдневен срок от получаване на съобщението, жалбоподателят да
уточни дали обжалва само първоначално издадения ЕФ Серия К № 3000386, с който
на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 850,00 лева или обжалва и втория ЕФ Серия К № 3000386, с който на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 1050 лева. С молба вх. № 15176/ 24.02.2022 г. по описа на Районен съд
Пловдив, жалбоподателят е конкретизирал изрично, че обжалва и желае да бъде
отменен както първоначално издадения ЕФ Серия К № 3000386, с който на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП е наложена глоба в размер на
850,00 лева, така и втория ЕФ Серия К № 3000386, с който на основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1050 лева.
7. Според данните в ЕФ Серия К № 3000386, на 19.08.2019 г. в 08,34 часа в
АМ - Тракия на км. 107 + 600 в посока град Бургас, при максимално разрешена
скорост за движение по автомагистралата от 140 км./ ч, отчетена грешка на
техническото средство от минус 3 %, с МПС рег. № *** е извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с АТСС № TFR1- M 648, като при разрешена стойност
на скоростта 140 км./ч е установена стойност на скоростта 235 км/ ч, превишена
стойност – 95 км/ ч. Описаното е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП на Х.М.М.
е наложена глоба в размер на 1050 лева.
Според втория ЕФ Серия К № 3000386, на 19.08.2019 г. в 08,34 часа в АМ
Тракия, км. 108 в посока град Бургас, при ограничение на скоростта за движение
140 км/ч и отчетен толеранс от минус 3% в полза на водача, с МПС рег. № *** е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с АТСС № TFR1 – M 648,
като е установена стойност на скоростта 239 км/ ч и превишената стойност е 99
км/ ч. Описаното е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП на Х.М.М. е наложена
глоба в размер на 850 лева.
По делото са представени: два броя ЕФ Серия К № 3000386; статично
изображение от клип № 16028, заснет с АТСС № TFR1 – M 648; удостоверение за одобрен тип средство за
измерване; протокол от проверка на мобилна радарна система за видеоконтрол №
TFR1 – M 648; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система № 1030р-22174, копие на фотоснимка на разположение на служебен
автомобил рег. № РВ5357ВС.
Според данните в протокол рег. № 1030р-22174/20.08.2022г. на дата
19.08.2020г. на място за контрол с общо
ограничение на скоростта до 140 км.ч – АМ – Тракия, километър 108 – ми, посока Бургас, била временно монтирана АТСС №
TFR1 – M 648 в служебен автомобил рег. № РВ5357ВС, с посока на задействане - „приближаващи“
моторни превозни средства и режим на измерване „стационарен“. Протоколът е
изготвен във формата по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
като е подписан от длъжностни лица при МВР, приели и проверили данните от АТСС.
Според данните в протокола, измерването е извършвано в периода 08:00 часа – 16:40
часа като са установени 20 нарушения, за които са свалени същия брой статични
изображения с номера от 16028 до 16047.
Видно от генерираното от АТСС № TFR1 – M 648 статично изображение от клип № 16028, на 19.08.2019
г. в 08:34:58 част превозно средство с рег. номер *** се движи в посока на
задействане - приближаващи, с измерена скорост 242 км/ч при ограничение - 140
км/ч.
8. При така установената фактическа обстановка, районният съд приел, че
наличието на два дублиращи се ЕФ се явява в нарушение на принципа „ne bis in
idem“, което дава самостоятелно основание за тяхната отмяна.
ІV. От правна страна:
9. Въз основа на безспорно
установената фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен като
краен резултат съдебен акт. Основания за отмяна и на двата електронни фиша са
налице, но по съображения, различни от възприетите в решението на въззивната
инстанция.
Съобразно правилата
възведени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
начините за доброволното и заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Според § 1 от ДР на ЗАНН
"електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. Легалната дефиниция за
автоматизирани технически средства и системи се съдържа в §6, т. 65 от ДР на
ЗДвП, а именно - това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
Редът и условията за
използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата са разписани в Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г./. Според правилата на наредбата,
за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна
система /чл.3/. За осъществяване на контрол на движението по пътищата се
използват АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или
последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица,
оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор /чл.4/.
За осъществяване на контрол с АТСС
служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага
АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока /чл.9, ал. 1/.
Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и извършва
необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и
поставя начало на работния процес /чл. 9, ал. 2/. По време на измерване на
скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за
функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на
движението, както и контрол за спазване правилата за движение /чл. 9, ал. 3/.
След изтичане на времето за контрол служителят изключва автоматизираното
техническо средство или система, като информацията със запаметените от уреда
данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за
издаване на административни документи във връзка с установените нарушения,
което се отразява в протокола по чл. 10. /чл. 9, ал. 4/. За всяко използване на
мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложение /чл. 10, ал.1/.
При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически
средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място
за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда /чл.10, ал.3/.
Разграничават се три
хипотези на установяването и заснемане на нарушения: 1) от статични АТТС; 2) от
мобилни АТСС, временно разположени на участък от пътя или позиционирани в
служебен автомобил или мотоциклет; 3) от мобилни АТТС, прикрепени към превозно
средство в режима на движение. В първите две хипотези по смисъла на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се издават
електронни фишове. Изключение от реда за издаване на електронен фиш е въведено
единствено за нарушения установени с мобилни АТТС в режим на движение, като в
тези случаи административнонаказателната отговорност се реализира намясто от
контролните органи.
Следователно за
законосъобразността на електронния фиш е необходимо да е изготвен чрез въведени
по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване
на изискванията за тяхното използване.
В случая безспорно се установява, че
при наличие само на един протокол за използване АТСС, по данни от един и същи
клип и статично изображение, са издадени два електронни фиша, в които се
съдържат различни фактически установявания за извършено административно
нарушение.
Несъстоятелна се явява позицията на
контролният орган, че не съществува Електронен фиш Серия К № 3000386, за
налагане на глоба в размер на 850 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй
като такъв фиш не фигурира в информационната система на МВР. Видно от
съдържанието на Протокол рег. № 1030р-22174/20.08.2022г. именно данните от този
фиш се явяват релевантни към заявеното от длъжностните лица място на контрол -
АМ – Тракия, километър 108 - ми, посока
Бургас, на което се твърди да е установено нарушението. Респективно за този фиш
се явява относимо и статичното изображение, извлечено от клип № 16028,
генериран от АТСС № TFR1 – M 648 на
19.08.2019 г. в 08:34. Въпреки това контролните органи поддържат, че тези данни
не са коректни.
Издаденият Електронен фиш Серия К №
3000386, за налагане на глоба в размер на 1050 лева за нарушение на чл. 21, ал.
1 ЗДвП, с отразено място на контрол - АМ - Тракия на км. 107 + 600 в посока
град Бургас, не е придружен със задължителния по смисъла на чл. 10, ал.1 от
Наредбата протокол за използване. При това положение неотносими за установеното
с него административно нарушение се явяват и данните в статичното изображение
от клип № 16028.
При така очертаната фактическа
обстановка следва да се заключи, че е обективно невъзможно в 08:34:58 часа на
дата 19.08.2019г. процесното административно нарушение да е било установено с
една и съща
АТСС № TFR1
– M 648, но от две различни местоположения при различни стойности на отчетените
данни. Отговор на така създавалата се ситуация се открива в изявлението на
контролните органи, че в случая данните от
АТСС са претърпели корекция след
първоначалното разпечатване на ЕФ, с който е установено нарушението на АМ –
Тракия, километър 108 - ми, посока
Бургас. Без съмнение подобна намеса в информационния масив се явява в
противоречие с обсъдения по-горе принцип за автоматизирано установяване на
процесния вид административни нарушения, без участие на контролните
органи. Тоест изходните данни от
процесната мобилна АТСС като доказателствен материал се явяват негодни за
установяване на извършеното нарушение от обективна страна, тъй като са
съставени при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
Въведеният от закона режим по установяване и санкциониране на административни
нарушения чрез данни от автоматизирана система, обективирани в електронно
изявление на контролен орган, неминуемо придава двояк характер на електронния
фиш. Същият изпълнява както функциите на АУАН, така и на наказателно
постановление. Поради това специфично предназначение електронният фиш не
подлежи на последващи корекции, след момента на установяване на нарушението,
каквито принципно са допустими за едно наказателно постановление в хипотезата
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Настоящата
инстанция не споделя изводите на районния съд, че налагането на две
административни наказания за едно и също административно нарушение дава
основание за съвкупна отмяна на издадените санкционни актове. Неспазването на
принципа „ne bis in idem“ като формално самостоятелно основни води до
незаконосъобразност единствено на този санкционен акт, който продължава да бъде
част от правния мир при наличието на влязъл в сила друг санкционен акт, с който
отговорността на нарушителя вече е била реализирана. Настоящият случай не е такъв. Установеното
опорочаване на данните от АТСС обосновава извод за недоказаност на обвинението
от обективна страна, поради което незаконосъобразно се явява и ангажирането на
отговорността на водача с всяко едно от издадените електронни изявления на
контролния орган.
От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваните фишове,
районният съд е постановил валиден, допустим и правилен като краен резултат
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните
разноски.
10. Предвид изхода на делото и правилото на чл. 63, ал.
3 от ЗАНН във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК претенцията на ответника за присъждане
на разноски се явява основателна. Същите се доказват в размера на 300 лева за
адвокатска защита пред касационната инстанция. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на
претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се
явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл.18, ал.4 вр. ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по
административнонаказателни дела с материален интерес от 1000 до 5000 лв.
-минималното адвокатско възнаграждение
е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. В случая претенцията на ответника е
под установения минимален размер, поради което възраженията на жалбоподателя са
неоснователни.
По правилото на чл. 143, ал. 1
във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 943 от 11.05.2022 г.,
постановено по а.н.д № 3108 по описа за 2021 г., на Районен съд – Пловдив, V –
ти наказателен състав.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Пловдив да заплати на Х.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300
(триста) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.