Normal;Iiaiene;Body Text Indent 2; Производството е по реда на чл.152а ал. 10- ал.11 от НПК и е образувано по жалби на Пламен Илиев Планинцов и Илиян Тодоров Керин, и двамата от гр. Бургас, понастоящем в ОЗ “Следствени арести” Кърджали- уличени по дознание № 119/2006 година по описа на РПУ Кърджали против определение № 5/17.03.2006 година, постановено по НЧД № 39/2006 година на Кърджалийския районен съд, с което спрямо същите, по реда на чл. 152а ал.1- ал.8 от НПК, е взета мярка за неотклонение “задържане под стража”. В жалбата си жалбодателят Пламен Илиев Планинцов твърди, че на 16.03.2006 година му била взета мярка за неотклонение “подписка”, поради което не можело на следващия ден да се иска вземането на друга мярка за неотклонение, без да има настъпили нови основания за това. На следващо място бил лишен от адвокатска защита и не знаел в какво производство се намира. На последно място, нямало достатъчно данни, че е извършил престъплението. Липсвали очевидци, че е участвал в извършването на взломната кражба, липсвали дактилоскопни следи, налице била само една неясна снимка, която не била годно доказателство по смисъла на НПК. Имал постоянен адрес, дом, семейство, две малолетни деца, което било гаранция, че няма да се укрие. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да потвърди първоначално взетата спрямо него мярка за неотклонение “подписка”. В жалбата си жалбодателят Илиян Тодоров Керин твърди, че на 16.03.2006 година му била взета мярка за неотклонение “подписка”, поради което не можело на следващия ден да се иска вземането на друга мярка за неотклонение, без да има настъпили нови основания за това. На следващо място бил лишен от адвокатска защита и не знаел в какво производство се намира. На последно място, нямало достатъчно данни, че е извършил престъплението. Липсвали очевидци, че е участвал в извършването на взломната кражба, липсвали дактилоскопни следи; не бил осъждан. Имал постоянен адрес, дом, семейство, дете на една година, което било гаранция, че няма да се укрие. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да потвърди първоначално взетата спрямо него мярка за неотклонение “подписка”. В съдебно заседание жалбодателите лично и чрез защитника си поддържат жалбите си и молят мярката им за неотклонение “задържане под стража” да бъде изменена в “подписка”. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали в съдебно заседание оспорва жалбите като неоснователни. Моли определението на районен съд да бъде потвърдено като законосъобразно. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на обжалваното определение във връзка с подадените жалби, приема за установено: С определение № 5/17.03.2006 година, постановено по НЧД № 39/2006 година, Кърджалийският районен съд, в производство по реда на чл. 152а ал.1- ал.8 от НПК, спрямо Пламен Илиев Планинцов и Илиян Тодоров Керин и двамата от гр. Бургас – уличени по дознание №1 119/2006 година по описа на РПУ Кърджали, е взел мярка за неотклонение “задържане под стража” за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 във вр. с чл.29 ал.1 б.”а” във вр. с чл. 26 ал.1 от НК от обв. Планинцов, и по чл.195 ал.1 т.3 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК от НК от уличения Керин. Вземането на тази мярка за неотклонение съдът е обосновал с наличието на кумулативните предпоставки по чл. 152а ал.6 от НПК, а именно наличието на обосновано предположение, че уличените са извършили продължавано престъпление в съучастие като извършители; и с наличието на основателна опасност да се укрият или да извършат престъпление; както и с извършване на деянието при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б.”а” от НК от Планинцов. Определението на съда е правилно и законосъобразно. Изводът, че може да се направи обосновано предположение, че уличените са извършили престъплението почива на събраните доказателства, които са подробно обсъдени от районния съд. Налице са множество преки и косвени доказателства, които обсъдени поотделно и в своята съвкупност налагат единствено възможния и несъмнен извод, че уличените в съучастие като извършители, и по възведените им с обвинението квалифициращи признаци, са авторите на процесните две кражби. Така, уличените са били разпознати по несъмнен начин от свидетелите- очевидци, които са ги видели на местоизвършването и във времето, предхождащо и последващо извършването на престъплението. По отношение на първата кражба, наред с гласните доказателства, е налице снимков материал при теглене на сума от АТМ с карта, собственост на пострадалата Тодорова, което теглене не е извършено от нея или нейно близко или познато лице, тъй като е било по време, последващо кражбата, като предстои установяването на идентичност между лицето от снимката и един от обвиняемите по делото. На следващо място, по отношение на втората кражба е налице връщане на част от откраднатите пари, като е налице самопризнание от страна на уличения Планинцов относно произхода на тези пари. Намерено и иззето е също така техническото средство, с което е извършена кражбата, а именно отверката, с която е отворена вратата на офиса, за която отверка експертната справка показва, че трасологическата следа, оставена върху дървения перваз на вратата, е оставена от твърд предмет с форма и размер, сходни с работната част на изследваната отверка. Наред с това, налице са признания на уличените, че през м. февруари и на 14.03.2006 година, когато са били установени от полицията, са били в гр. Кърджали, което по време съвпада с това на извършване на кражбите. Т.е. изводът на районния съд, че е налице обосновано предположение, че уличените са извършили престъплението по предявеното им обвинение, е обоснован, тъй като почива на събраните към настоящия етап от разследването доказателства. Направеният по отношение на уличения Планинцов извод, че е налице реална опасност да се укрие или да извърши престъпление, е правилен. Същият се извлича от обективно проявеното поведение от уличения: същият е извършител на две последователни кражби през непродължителен период от време; както и от обстоятелството, че местоживеенето му е в гр. Бургас и значителната отдалеченост на това населено място от местоизвършване на престъплението в гр. Кърджали, са достатъчна гаранция за едно успешно укриване от наказателно преследване. Обстоятелството, че има постоянен адрес, семейство и две малолетни деца, очевидно не му е попречило да се придвижи двукратно до гр. Кърджали на установените дати и не го е възпряло от извършването на кражбите. Уличеният освен това е извършил престъплението при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” от НК, което се установява от приложената по делото справка за съдимост. При тези данни правилна е преценката на районния съд за наличието на законовата презумпция по чл.152 ал.2 т.1 предл. І-во и т.2 от НПК, а именно, тъй като същата не е оборена, реалната опасност уличеният да се укрие и да извърши престъпление, се счита за доказана. По отношение на уличения Керин, районният съд също е преценил, че е налице реална опасност да се укрие или да извърши престъпление. Този извод, наред с изложените от районния съд доводи, се обосновава и с обстоятелството, че се касае за продължавана, съучастническа дейност, чрез която е извършено тежко умишлено престъпление, която дейност без участието на всеки един от уличените не би била възможна. Самото естество на тяхната престъпна деятелност предполага, че укриването на единия от дейците, би попречило за разкриване на обективната истина по делото и би осуетило наказателното преследване. По отношение на довода на защитника на уличените, че тъй като по дознанието им била взета мярка за неотклонение “подписка”, предхождаща искането за задържане под стража, то не можело да се иска по-тежка такава, следва да бъде отбелязано, че дознателят не разполага с процесуална възможност да вземе мярка за неотклонение “задържане под стража”, тъй като такава се взема само от съда, каквото искане е направено в съответния срок и ред, поради което не е налице недопустимост на искането по чл. 152а от НПК. Що се отнася до твърдението за нарушено право на защита на уличените в първоинстанционното съдебно производство, въззивният съд констатира, че непризовавайки защитника на уличените за участие в същото, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което обаче е отстранимо и се санира в настоящото въззивно производство с явяването и участието на упълномощения защитник, още повече, че произнасяйки се по жалбите въззивният съд проверява изцяло правилността и законосъобразността на обжалваното първоинстанционно определение. Ето защо жалбите на уличените Планинцов и Керин са неоснователни, а обжалваното определение на районен съд Кърджали като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5/17.03.2006 година, постановено по НЧД № 39/2006 година на Кърджалийския районен съд в производство по реда на чл. 152а ал.1- ал.8 от НПК, с което по отношение на ПЛАМЕН ИЛИЕВ ПЛАНИНЦОВ от гр. Бургас, ЕГН ********** и ИЛИЯН ТОДОРОВ КЕРИН от гр. Бургас, ЕГН ********** и двамата понастоящем в ОЗ “Следствени арести” Кърджали- уличени по дознание № 119/2006 година по описа на РПУ Кърджали, е взета мярка за неотклонение “задържане под стража”. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|