Р Е Ш Е Н И Е
№ 108
гр. Перник, 07.07.2022 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Перник, I касационен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА
ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Емилия Владимирова и с участието на
прокурор М.Л.** от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от
съдия Гоцова КАНД № 111 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на В.А.Н., ЕГН **********,***,
чрез адв. Я.С. ***, срещу решение № 265
от 11.04.2022 г., постановено по АНД № 68 по описа за 2022 на Районен съд –
Перник.
С обжалваното решение е потвърден електронен фиш (ЕФ)
серия К № 5493424, издаден от ОД на МВР – Перник, с който на В.А.Н., на
основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лв.
Недоволен от решението на районния съд, касационният
жалбоподател излага оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Искането към
касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество,
като отмени електронния фиш. Претендира се присъждане на съдебни разноски,
сторени пред първата и пред касационната съдебни инстанции.
Касационната жалба е връчена на ответника – ОД на МВР
– Перник. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява, за представител изпраща адв. Я.С. ***. Поддържа жалбата
и иска същата да се уважи. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете
инстанции.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба не
се представлява.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Перник
като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в
жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със
закона на обжалваното решение, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото
пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.
В пределите на извършената касационна проверка по чл.
218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно
и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона
форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира касационната жалба
неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд
е приел за установено от фактическа страна следното: на 10.12.2021 г., в 15:56
часа, в община Перник, кв. Бела вода, ПП I-6, км 75, срещу кметството, с посока на движение към
гр. София, при ограничение за движение
със скорост до 50 км/ч, валидно за населено място, се е движело МПС ТОЙОТА РАВ
4, регистрационен № ****. В района, с преносима система за контрол на скоростта
на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации
тип ARH CAM S1, № 11743d0 се извършвало измерване на скоростта на преминаващите
пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане, като СПУКС било
насочено към гр. Перник. В 15: 56 часа през обсега на АТСС преминал и
горепосоченият автомобил. След преустановяване на извършвания контрол на
посоченото място бил изготвен протокол
съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.), в
който било удостоверено използването на посоченото АТСС на процесната дата и в
посоченото населено място, периода от време, през който същото е работело – от 15:30
до 16: 30 часа, режим на измерване – стационарен, посока на
движение на контролираните МПС –от Радомир към София, ограничението на скоростта
в пътния участък – 50 км/ч. При снемане
на записаната информация от АТСС се установило, че след навлизане на превозното
средство в контролираната зона е измерена скорост на движение от 81 км/ч., а
като установена е приета 78 км/ч, с отчитане на техническата грешка, което
превишавало с 28 км/ч. разрешената за населено място скорост от 50 км/ч.,
съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
При направена
справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства било
установено, че автомобилът, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост
на касатора. В отсъствие на последния, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, срещу него бил издаден процесният ЕФ, в който за нарушение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал.
1, т. 3 от ЗДвП, му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 лв. Жалбоподателят не се възползвал по надлежния ред от правото си на
възражения по чл. 189, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП. Тези факти районният съд приел за
установени без съмнение въз основа на приетите по делото писмени доказателства,
представляващи административнонаказателната преписка по издаване на оспорвания
ЕФ, които решаващият съдебен състав кредитирал в цялост. Настоящият състав
споделя изцяло възприетата от районния съд фактическа обстановка, като намира
същата за кореспондираща с приобщените по делото доказателства, а последните за
достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване по делото.
Въз основа на приетото за установено от фактическа
страна районният съд, след обсъждане и мотивирано отхвърляне на доводите
на наказаното лице приел, че деянието е
правилно квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
за което на извършителя му – собственик на МПС, с което нарушението е извършено
(чл. 188, ал. 1 от ЗДвП), е наложено
предвиденото за това нарушение в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП административно
наказание – „глоба“ в размер на 100 лв.
Решението е правилно.
При извършената касационна проверка по реда на чл.
218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и по реда на чл. 218, ал.
2, предл. последно от АПК – служебно за правилно приложение на материалния
закон, не се установи наличие на основанията за отмяна на съдебния акт по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се
прецениха доводите в жалбата.
По доводите в касационната жалба:
Без основание са изложените от касатора оплаквания,
отнасящи се до съставения за използване на АТСС, с която е установено
нарушението, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/25.10.2019г. Действително,
в Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или системи по
чл. 10
от Наредба
№ 8121з-532 от
09.03.2020 г., не са попълнени всички графи, но това не разколебава и не
опровергава доказателствената сила както на протокола, така и на снимковия
материал. Преценката за същественост на отсъстващи реквизити от протокола
следва да се основава на съпоставка с всички останали попълнени реквизити, както и с останалите писмени
доказателства от преписката. В реда на
изложеното – протоколът съдържа данни за точното място за контрол и посоката, в
която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим,
режима на измерване, началото и края на работа.
Без основание са и доводите на касатора срещу
техническото средство, с което е установено процесното нарушение. По делото е
представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126/07.09.2017г. на БИМ, от което се установява, че то е издадено
относно преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRН САМ
S1, вписано в регистъра на одобрени за използване средства за измерване под №5 126,
срока на валидност на преносимата
система е до 07.09.2027г. От протокол за проверка № 01-С-ИСИС/05.02.2021г. на
БИМ е видно, че преносима система за контрол на скоростта на МПС с фабричен номер 11743d0, тип АRН САМ S1, е преминала проверка в
Български институт по метрология и отговоря на метрологичните изисквания. В ЕФ
е посочен № на използваното АТСС 11743d0. Като се има предвид и че посоченото в
Протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 на МВР техническо средство е
идентично с визираното в електронния фиш, то следва да се приеме, че същото е
използвано при установяване на превишаването на скоростта за движение. Отразеното
в ЕФ кореспондира както с цитираните удостоверения, така и със съставения
протокол.
Съвкупният анализ на относимите доказателства е довел
районния съд до правилен извод, че административнонаказващият орган е доказал
по недвусмислен начин установяването и заснемането на нарушението посредством
използването на техническо средство от одобрен тип, годно за използване като
преминало последваща проверка за съответствие с одобрения тип и техническите
изисквания.
Представените пред касационната инстанция писмени
доказателства – писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно
управление – Перник и Протокол от
23.03.2022г. са неотносими към спора, тъй като касаят промяна на ограниченията,
въведени в процесния пътен участък, извършена след нарушението. Несъобразяването
на скоростта на движение с разрешената в съответния пътен участък към момента
на нарушението са фактите, съставляващи хипотезата на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
чието наличие е послужило като основание за приложение на санкцията на чл. 182,
ал.1, т.3 от същия закон. Налице е било ограничение за движение със скорост до
50 км/ч, валидно за населено място, който факт е следвало да бъде съобразен от
водача на автомобила, за който е съставен процесния електронен фиш. По същество
извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и
субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в
несъобразяване на избраната от водача на автомобила скорост с въведеното със
закона ограничение. То осъществява фактическият състав на посочената в електронния
фиш законова норма на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и е основание за
реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата
разпоредба. Съобразявайки, че видът и размерът на приложимото наказание са
определени от законодателя във фиксиран размер, то съдът приема, че наложеното
наказание е правилно определено и не са налице основания за неговото изменение.
Предвид горното, като е потвърдил ЕФ, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Съдебният акт следва да се
остави в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на
съдебни разноски в полза на касатора е без основание.
Ответната страна не претендира присъждане на съдебни
разноски, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, I касационен
състав на Административен съд – Перник.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 265 от 11.04.2022 г.,
постановено по АНД № 68/2022 г. по описа на Районен съд – Перник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/