№ 507
гр. Благоевград, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20211200500569 по описа за 2021 година
Намери за установено следното:
Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№142/12.05.2021 г.,
подадена от Г.В. К., чрез адв. Р.О., против Решение №5 от 21.04.2021 г. по
гр.д.№795/2020 г. по описа на РС – П..
С обжалваното решение първостепенния съд е уважил предявените искове по
чл. 128, ал. 1, изр. 1 СК, предявени от ИЛ. ИЛ. М., ЕГН ********** и М. АС.
М., ЕГН ********** – и двамата с адрес в гр. П., ул. „Р.“ № 111, против ВЛ.
ИЛ. М., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Р.“ № 111 и Г. ВЛ. К., ЕГН
**********, с адрес в гр. П., ул. „Д.“ № 5, като е определил режим на лични
отношения между детето КР. ВЛ. М., ЕГН **********, чийто родители са
ответниците, и ищците ИЛ. ИЛ. М. и М. АС. М., в качеството им на негови
дядо и баба по бащина линия, както следва: всяка първа и трета събота от
месеца, за времето от 17:00 ч. до 19:30 ч., както и 7 дни през лятото, с
преспиване, определени по споразумение с родителите на детето, а при липса
на такова – в периода от 10 до 17 юли на съответната година.
Въззивната страна атакува решението, поддържайки че е неправилно и
1
незаконосъобразно, по съображения изложени във въззивната жалба.
Въззиваемата страна твърди, че въззивната жалба е неоснователна и моли
решението на първостепенния съд, като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено.
Не са направени искания за събиране на нови доказателства от въззивния
съд.
След извършена служебна проверка, съдът констатира, че въззивната жалба е
допустима, подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна и
съдържа предвидените в чл.260 и чл.261 ГПК реквизити.
При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящата
инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от
надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед пълния обхват
на обжалването е и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства,
намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено.
Съображенията за това са следните:
Безспорно е по делото, а и от приобщения доказателствен материал се
установява, че двамата ответници са родители на малолетното дете КР. ВЛ.
М., а ищците са неговите дядо и баба от бащина страна. С влязлото в сила
Решение № 314/13.12.2018 г. по гр. д. № 420/18 г. на Районен съд – гр. П.
упражняването на родителските права спрямо детето е било предоставено на
майката и местоживеенето му е било определено при нея, а на бащата е бил
формиран режим на лични контакти, както следва - до 5-годишна възраст на
детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 ч. до 17:00
ч., без преспиване, и след навършване на 5 години от детето – всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, от 10:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя, с
преспиване.
По делото е установeно и това, че детето К.М., заедно със своята майка,
живее в гр. С., където посещава детско учебно заведение. Там пребивава и
2
бащата. Бащата вижда детето единствено в гр. П., в рамките на определения
му режим на лични контакти, за което се връща от гр. С., като от С. до П. се
връщат и майката и детето. От друга страна, ищци са съпрузи и живеят
заедно в гр. П., пенсионери са. Към настоящия момент срещите между
ищците и малолетния К.М. се случват, само когато той е при бащата.
Установено е и, че личните отношения между двамата родители са влошени.
При тези факти, приложения режим на лични контакти, между детето и
неговите баба и дядо по бащина линия, определен от РС е както следва - всяка
първа и трета събота от месеца, за времето от 17:00 ч. до 19:30 ч., както и 7
дни през лятото, с преспиване, определени по споразумение с родителите на
детето, а при липса на такова – в периода от 10 до 17 юли на съответната
година.
Така постановеното и атакувано пред настоящата инстанция решение на
първостепенния съд, е валидно и допустимо, но е неправилно, по следните
съображения:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.128,
ал.1, изр.1 от СК, която материалноправна норма предвижда, че бабата и
дядото могат да искат от районния съд по настоящия адрес на детето да
определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето.
С обжалваното решение е определен режим на лични отношения между
детето КР. ВЛ. М., ЕГН **********, чийто родители са ответниците Г. ВЛ. К.
и ВЛ. ИЛ. М., и ищците ИЛ. ИЛ. М. и М. АС. М., както следва: всяка първа и
трета събота от месеца, за времето от 17:00 ч. до 19:30 ч., както и 7 дни през
лятото, с преспиване, определени по споразумение с родителите на детето, а
при липса на такова – в периода от 10 до 17 юли на съответната година.
Окръжният съд намира, че правилно районният съд е преценил, че са
изпълнени законовите предпоставки за постановяване на мерки за лични
отношения между детето и неговите баба и дядо по бащина линия, но с оглед
възрастта на детето (същото към настоящия момент е на 4 г.), съдът намира,
че определеният режим на лични отношения е неподходящ.
Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 СК дядото и бабата имат право на
лични отношения с ненавършилите пълнолетие внуци. Ако се пречи на
поддържането на личните отношения, районният съд по местожителството
(настоящия адрес) на внуците по искане на бабата и дядото определя мерки за
3
лични отношения с тях, освен ако това не е в интерес на децата.
Установяването на правото по чл.128 СК е продиктувано от обичайните и
традиционни отношения в българското семейство, а именно по-възрастните
родители да подпомагат своите деца при отглеждането на техните деца, т.е.
на внуците. Институтът цели утвърдените родови отношения да не бъдат
прекъсвани при развод или при раздяла между родителите на децата,
респективно при смърт на единия родител - т.е., да не бъдат прекъсвани в
случаите, в които родителските права се упражняват от единия само родител.
При преценката относно определянето на лични отношения между баба и
дядо с техен внук се изхожда винаги от интересите на детето. В съдебната
практика (вж. напр. Решение №140 от 10.07.2015 г. по гр.д.№3356/2014 г. на
ВКС, IV г.о.) понятието „интерес на детето“ се определя като осигурена
възможност то да расте, да се отглежда и възпитава в сигурна и спокойна
среда, заобиколено от близки хора, по начин, който му осигурява нормално
физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който
му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му възпитание,
който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който
му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и
имуществени права и интереси. Прието е също така, че при определяне на
конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се
вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално
развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества
да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за
развитието на неговата личност. При определяне на конкретен режим на
лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази също
необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от
определена възраст, респ. детска градина, да се отчете обстоятелството, че
родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права
работи, и че на същия е необходимо време за ежедневни контакти с детето.
Конкретният режим по чл.128 СК следва да се съобрази и с установения
режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е
възложено упражняване на родителските права. Също така следва да се взема
предвид и местоживеенето на детето, съответно на бабата и дядото. При
определяне на мерките на лични отношения освен посочените обстоятелства,
обуславящи най-добър интерес на детето следва да се предвиди и подходящ
4
период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на
детето, през който последното да възприеме и да се адаптира към
установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да се
определи и постоянен режим на лични контакти.
В случая, майката е изразила становище в отговора на исковата молба, че
бабата и дядото по бащина линия могат да виждат своя внук в дните,
определени за личен режим на втория ответник и е оспорила изрично правото
на ищците на самостоятелен режим на лични отношения на детето с неговата
баба и дядо по бащина линия. Следователно налице е несъгласие на майката с
искания от ищците самостоятелен режим на лични отношения с детето. При
това положение, въззивният съд приема, че за ищците е налице правен
интерес да упражнят регламентирано в закона право съгласно разпоредбата
на чл.128 СК, за установяване на режим на лични отношения със своя внук.
Отделно от това, по делото няма каквито и да е доказателства, а дори и
твърдения, че бабата и дядото на детето по бащина линия вредят на
развитието и възпитанието на детето, поради което за детето е налице интерес
от установяване на самостоятелен режим на лични отношения с бабата и
дядото. Никое дете не може да има интерес да се отчужди от близките си
тогава, когато те не вредят на развитието и възпитанието му. Когато става
въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да контактува с тях се
преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да
отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат
върху неговата личност, като отношенията между бабата и дядото и
родителите на детето не са главен критерий при преценка интереса на детето
от лични отношения с неговите баба и дядо (вж. така Решение №672 от
18.10.2010 г. по гр.д.№914/2010 г. на ВКС, IV г.о.). В настоящия случай, както
вече се изтъкна липсват доказателства, дори и твърдения, ищците да вредят
на развитието и възпитанието на детето, поради което въззивният съд намира,
че е в интерес на детето да контактува със същите, което, доколкото майката
оспорва това им самостоятелно право, следва да се осъществи посредством
определяне на самостоятелен режим на лични отношения по реда на чл.128,
ал.1 СК.
За осъществяването на тази правна възможност обаче следва да се установи
категорично, че личните отношения с бабата и дядото са в интерес на детето
като конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата. Ето
5
защо, е наложителна преценката за ефикасността на режима, който ще се
постанови с оглед същият да отговаря в най-пълна степен на интересите на
детето. В случая се установява по делото, че детето К.М. е родено на
15.09.2017 г. от съвместното съжителство на ответниците Г.К. и В.М., т.е.
към настоящия момент детето е вече на 4 г. Според изложените от самите
ищци в исковата молба твърдения, родителите на техния внук К.М. са живели
на съпружески начала, като скоро след неговото раждане са се разделили, а
майката заедно с детето отишла да живее в дома на своите родители. Т.е. по
делото е безспорно обстоятелството, че детето и ищците не са имали по-
продължителни контакти след раздялата на родителите на детето, освен в
рамките на определения режим на контакти на детето с бащата, като липсват
каквито и да е доказателства дали ищците познават режима и навиците на
детето, както и потребностите му. С оглед на изложеното, съдът намира, че
към настоящия момент срещите на бабата и дядото с детето следва да са по-
ограничени, доколкото възрастта на детето е 4 г. и не предполага никаква
самостоятелност, а от друга страна в тази възраст се изграждат повечето от
навиците и се формират интересите му и е наложително детето да бъде през
повечето време с неговата майка, която е отговорна за развитието и
възпитанието му, доколкото именно върху нея е възложено упражняването на
родителските права върху детето. В този контекст, определеният от районния
съд режим – всяка първа и трета събота от месеца, за времето от 17:00 ч. до
19:30 ч., както и 7 дни през лятото, с преспиване, определени по споразумение
с родителите на детето, а при липса на такова – в периода от 10 до 17 юли на
съответната година, не е в интерес на детето, което особено през лятото ще
бъде отделено от своята майка продължително време – за 7 дни, с
преспиване, което би довело до нарушаване на дневния режим на детето,
което очевидно не е в негов интерес. А както се отбеляза по-горе, по делото
дори и липсват доказателства ищците да са запознати с дневния режим на
детето и от какво има нужда същото за неговото пълноценно физическо и
емоционално развитие. Освен това, от данните по делото се установи, че
отношенията между майката и родителите на бащата на детето (ищците) не са
добри и това би повлияло на детето в смисъл, че бабата и дядото следва да
имат представа за режима, при който се отглежда детето и да поддържат
връзка с майката, което не е постигнато. Съдът счита, че по-голяма
продължителност от веднъж месечно на самостоятелни лични контакти
6
между детето и неговите баба и дядо по бащина линия за време от 2:30 ч. –
първите шест месеца от влизане на решението в сила, а след това за 3:00 ч.,
би довела на настоящия етап до нарушаване на дневния режим на детето,
което очевидно не е в интерес на детето. Районният съд, на следващо място,
не е взел предвид възрастта като решаващ фактор при определяне на режима
на лични отношения между бабата и дядото и детето, както и липсва
съобразяване с дневния режим на детето, което е на 4 г. и което при
определения от районния съд режим следва да търпи ненужна промяна. Не е
взето предвид и обстоятелството, че съобразно гласните доказателства по
делото определения режим на лични отношение на детето с бащата се
осъществява в гр.П., в дома на родителите на бащата, където те също така
виждат и общуват с детето. Не е взето предвид и това, че към момента (до
навършване на 5 г. възраст) режима, определен на бащата е без преспиване, а
този на бабата и дядото е с преспиване. На следващо място, съдът намира, че
майката и бащата следва да бъдат равнопоставени във възможността да
общуват с децата през почивните дни от седмицата, поради което
определеният режим на контакти от районния съд в почивните дни, е
неподходящ, доколкото се касае до определяне на самостоятелен режим на
лични контакти между детето и бабата и дядото, а не до удължаване на
режима на лични отношения, установен по отношение на бащата, както на
практика е постановено от районния съд. Поради изложеното, съдът намира,
че режимът на лични контакти на детето с неговите баба и дядо по бащина
линия следва да бъде ограничен във времето и мястото. Според съда най-
подходящ е третият четвъртък от месеца, като в първите 6 /шест/ месеца от
влизане в сила на решението срещите следва да се осъществяват за времето
от 17 ч. до 19:30 часа, и в присъствието на майката, а след изтичане на този
период от време срещите между бабата и дядото и детето следва да се
осъществяват без присъствието на майката всеки трети четвъртък от месеца
за времето от 17 ч. до 20:00 часа, като режимът следва да се изпълнява по
местоживеенето на детето, което на настоящия етап e в гр.С.. Тоест,
първоначално следва да бъде определен адаптивен период от шест месеца
Съдът счита, че така определеният режим на лични отношения не следва да се
прилага през времето, в което майката ползва платен годишен отпуск, защото
режимът на лични отношения с бабата и дядото следва да е извън времето,
определено за майката в рамките на годишния й отпуск и възможността за
7
организиране на почивки и пътувания извън града, в който живее. Не без
значение е и факта, че обичайният размер на платен годишен отпуск е 20 дни,
което значи, че майката следва да планира този вид отпуск, като се
съобразява с възможностите на бабата и дядото, а не със собствените си и
интересите на детето. Предвид малката възраст на детето не е в негов интерес
то да пребивава извън обичайната си среда и по Коледните и Великденските
празници, като по този начин би се лишила майката от неговото присъствие,
т.е. по време на отпуската на майката и празниците режимът не следва да се
изпълнява. Интересите на детето налагат то да бъде подложено на минимални
неудобства, а бабата и дядото, като възрастни хора - на по- големи неудобства
като пътувания и т.н., поради което режимът на лични отношения между
детето и бабата и дядото по бащина линия следва да се осъществява по
местоживеенето на детето, което от данните по делото се установява, че на
настоящия етап е в гр.С.. Наличната към момента епидемиологична
обстановка в страната също така налага пътуванията на детето да бъдат
ограничени, което е още един аргумент срещите между детето и неговите
баба и дядо по бащина линия да бъдат осъществявани по местоживеенето на
детето в гр.С..
В контекста на гореизложеното, атакуваното решение следва да бъде
отменено и да бъде постановен описания по-горе режим на лични отношения
между детето и неговите баба и дядо по бащина линия.
Доколкото жалбата е основателна в полза на жалбоподателката Г.К. следва да
се присъдят сторените пред двете инстанции разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в общ размер на 350 лв. и 12, 50 лв. за заплатена
държавна такса по жалбата.
Водим от горните съображения, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №5/21.04.2021 г., постановено по гр.д.№795/2020 г. по
описа на РС-П., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето КР. ВЛ. М., ЕГН
**********, чийто родители са ответниците Г. ВЛ. К., ЕГН ********** и ВЛ.
8
ИЛ. М., ЕГН **********, и ищците ИЛ. ИЛ. М., ЕГН ********** и М. АС.
М., ЕГН **********, както следва: през първите шест месеца от влизане в
сила на решението – всеки трети четвъртък от месеца за времето от 17:00 ч.
до 19:30 ч., като срещите следва да бъдат провеждани по местоживеенето на
детето, което в момента е в гр.С., в присъствието на неговата майка Г. ВЛ. К.,
като ищците следва да взимат детето от местоживеенето му и след това
следва да го връщат на същия адрес, като режимът не се отнася за времето,
през което майката ползва годишен пратен отпуск и по Коледа и Великден, а
след този период режимът е следният: всеки трети четвъртък от месеца за
времето от 17:00 ч. до 20:00 ч., като срещите между бабата и дядото и детето
бъдат провеждани без присъствието на майката по местоживеенето на детето,
като ищците следва да взимат детето от адреса по местоживеенето му и да го
връщат на същия адрес на неговата майка, като режимът не се отнася за
времето, през което майката ползва годишен пратен отпуск и по Коледа и
Великден,
ОСЪЖДА ИЛ. ИЛ. М., ЕГН ********** и М. АС. М., ЕГН **********, и
двамата от гр.П., ул.“Р.“ №111, да заплатят на Г. ВЛ. К., ЕГН **********, с
адрес: гр.П., ул.“Д.“ №5, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
общ размер на 350 лв. (триста и петдесет лева) за двете инстанции и 12, 50 лв.
(дванадесет лева и петдесет стотинки) за заплатена държавна такса по
жалбата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред ВКС, при наличието на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9