Р Е Ш Е Н И Е
№260825 14.12.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На трети декември през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 4 084 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 310 от ГПК вр. чл.150 от КТ и е образувано по повод искова молба от П.С.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, против „АВТОКОМЕРС 93“ ООД ЕИК *********, със седалище: град Благоевград, ул. „Стефан Стамболов“ №1, ет.7, офис 6, представлявано от управителите Тодор Димитров Илиев и Христо Кирилов Тасев, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 8 177, 69 лева, представляваща общ размер на възнаграждение за положен от него извънреден труд в периода от месец февруари 2018 година до месец септември 2019 година, като датите и размера на възнагражденията са конкретизирани в исковата молба и молба за уточнение, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основа на следните фактически твърдения:
Ищецът излага, че работил по трудово правоотношение с ответното дружество на основание безсрочен трудов договор № 456 от 30.01.2018 година по силата на който заемал длъжността „Ръководител търговски екип“ с място на работа в град Бургас, отдел: Склад Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Одрин“ № 50, бизнес зона Аполо. Посочва, че в продължение на две години изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения. На 09.03.2020 година му била връчена Заповед №24 от 09.03.2020 година от работодателя, с която на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ трудовото правоотношение било прекратено поради съкращаване на щата, считано от 10.03.2020 година. Били му заплатени обезщетения за неползван платен годишен отпуск на основание чл.224 от КТ и обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл.220 от КТ. Ищецът твърди, че не му е заплатено възнаграждение за положен извънреден труд, който полагал в съботните дни през целия период на действие на трудовия договор, които дати конкретизира в исковата молба и молбата за уточнение, както и за положен извънреден труд в празнични дни. Посочва, че е полагал този труд на 8 – часов работен ден. В уточнението на исковата молба са посочени следните дати, за които ищецът претендира заплащане на извънреден труд за съботни дни: 10.02.2018 година, 24.02.2018 година, 17.03.2018 година, 31.03.2018 година, 14.04.2018 година, 28.04.2018 година, 12.05.2018 година, 26.05.2018 година, 09.06.2018 година, 23.06.2018 година, 07.07.2018 година, 14.07.2018 година, 21.07.2018 година, 04.08.2018 година, 11.08.2018 година, 18.08.2018 година, 25.08.2018 година, 01.09.2018 година, 15.09.2018 година, 13.10.2018 година, 27.10.2018 година, 03.11.2018 година, 17.11.2018 година, 01.12.2018 година, 15.12.2018 година, 29.12.2018 година, 05.01.2019 година, 12.01.2019 година, 19.01.2019 година, 26.01.2019 година, 02.02.2019 година, 09.02.2019 година, 16.02.2019 година, 23.02.2019 година, 02.03.2019 година, 16.03.2019 година, 30.03.2019 годна, 06.04.2019 година, 20.04.2019 година, 27.04.2019 година, 11.05.2019 година, 25.05.2019 година, 08.06.2019 година, 15.06.2019 година, 29.06.2019 година, 13.07.2019 година, 20.07.2019 година, 03.08.2019 година, 10.08.2019 година, 17.08.2019 година, 24.08.2019 година, 31.08.2019 година, 07.09.2019 година, 14.09.2019 година, 21.09.2019 година, 28.09.2019 година, 19.10.2019 година, 26.10.2019 година, 09.11.2019 година, 23.11.2019 година, 30.11.2019 година, 14.12.2019 година, 21.12.2019 година, 28.12.2019 година, 04.01.2020 година, 11.01.2020 година, 18.01.2020 година, 25.01.2020 година, 01.02.2020 година, 08.02.2020 година, 22.0.2020 година и 29.02.2020 година. Предявен е и иск за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд в следните празнични дни: 03.03.2018 година, 24.05.2018 година, 06.09.2018 година, 01.05.2019 година, 06.05.2019 година, 24.05.2019 година и 06.09.2019 година. В исковата молба и уточнението й са посочени и стойностите на претенциите за всеки един от дните. В исковата молба са посочени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок ответникът, чрез представляващите го управители, дава писмен отговор на предявения иск. На първо място прави възражение за нередовност на исковата молба, като посочва, че не е изложено по какъв начин ищецът е уведомявал работодателя за полагания извънреден труд и отправял ли е искания до момента на прекратяване на договора този труд да му бъде заплатен.
По фактите, изложени в исковата молба, от името на ответника е оспорено твърдението, че ищецът е работил на посочените от него дати, както и за знание и липса на противопоставяне за това от страна на работодателя, както и за това, че той е съставил приложените към исковата молба приемателно - предавателни протоколи и фактури за установяване на тези факти.
В писмения отговор са изложени и факти относно организацията на работа на работното място на ищеца и е посочено, че той е бил пряко подчинен на управителя на дружеството, а не на управителя на склада за авточасти, който се намира на същото място. Поради това работното му време не е било свързано с работното време на склада и за него не е водена присъствена форма, която да отчита положения от него труд в работно време и извънредно работно време по дни и часове. Уточнено е в писмения отговор още, че складът работи в събота с работно време от 10, 00 до 14, 00 часа с клиенти. Поради това е посочено, че ищецът е не е можел да работи в склада да извършва посочените от него дейности за 8 часа в събота.
Ответната страна излага, че като работодател е отчитал положения от ищеца редовен и извънреден труд въз основа на подадените от ищеца данни за това, а той не е подавал такава информация и съответно извънреден труд не е отчитан от работодателя.
В писмения отговор е посочено, че в изпълнение на трудовите си задължения ищецът не е издавал представените от него доказателства фактури и спецификации за закупени стоки, за което посочва, че е видно от съдържанието им и липсата на подпис на лицата, сочени като съставители и издатели на фактурите. Посочено е, че издаването на тези документи не е вменено като негово задължение по трудовия договор, съгласно длъжностната му характеристика.
Поради изложеното от името на ответника е поискано отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Иванов, поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат К., поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. В други писмени становище и в писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност на предявения иск.
По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема следното:
Предявените искове са е с материално правно основание чл.150 от КТ вр. чл. 262, ал.1, т.2 от КТ и чл.262, ал.1, т. 3 за заплащане на положен извънреден труд в почивни дни и за празнични за периода, посочен в исковата молба и молбата за уточнението.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните по делото установява се и от приложения по трудов договор от 30.01.2018 година, че ищецът е заемал длъжността „Ръководител търговски екип“ при ответното дружество с месечно трудово възнаграждение в размер от 1 200 лева и допълнителни възнаграждение в размер от 0,6 %. В договора относно продължителност на работния процес е посочено: 5 дни в седмицата, 8 часа на ден при 8 часа законоустановено работно време. Договорът е прекратен с посочената в исковата молба заповед на работодателя на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване на щата, с връчване на заповедта на 09.03.2020 година.
За установяване на твърдението на ищеца за това, че е полагал в съботни дни, което следва да се приеме, че е извън установеното с трудовия договор работно време, посочено по – горе, по делото като свидетел е разпитан И.Л.Л., който излага, че също работил в ответното дружество за периода от месец април 2019 година до месец април 2020 година. Той установява, че в дружеството се работи в събота, през седмица. Свидетелят излага още, че ищецът по делото бил ръководител на отдела, в който работел. Впечатленията му са, че П.Г. работел всяка събота и с много малки изключения когато свидетелят бил на работа ищецът не е бил там. По отношение на работното време в събота свидетелят излага, че е било от 08,30 часа до 14, 00 часа. За работата на ищеца свидетелят излага, че той се занимавал с всичко във фирмата, включително издавал фактури, правел и разнос, свидетелят се отчитал на него.
За установяване на твърденията на ответника относно провеждане на насрещното доказване по делото като свидетели са разпитани и М.Г.Ж. и К.К.Й.. Свидетелката М.Ж, която работи при ответното дружество от 2015 година като управител на склад, също излага, че работното време в съботни и празнични дни е било от 09, 00 часа до 14, 00 часа. По отношение на дейността на П.Г. тя излага, че не може да посочи какви конкретно задължения е имал той, тъй като той не се отчитал пред нея, а пред ръководството.
Настоящият състав приема, че показанията на свидетелите кореспондират помежду си относно работното време в дружеството в град Бургас и следва да се приеме за установено, че за съботните дни работното време е било от 09,00 часа до 14, 00 часа или 5 часа. Факта, че гласните доказателства кореспондират помежду си следва да бъде посочен предвид оспорване от ответната страна на показанията на свидетеля И.Л.Л.. Тъй като тези факти кореспондират помежду си следва да се приеме, че ищецът е работил в съботни дни и за периода от 2018 година, когато е започнал работа в дружеството, а не само след април 2019 година, за който период са показанията на свидетеляЛ.. Относно изпълнение на трудовия договор и заявеното от този свидетел настоящият състав взе предвид, че посоченото от него като дейност на ищеца кореспондира с изложеното в трудовата характеристика, приета като писмено доказателство по делото. Като задължения са посочени: отговаря за приемане на всички заявки /устни и писмени/ на клиенти за доставки на стоки, отговаря за контрола и подпомагане на текущото обслужване на клиентите, длъжен е за извършва всички дейности, възложени от управителя на фирмата във връзка с предлагане на стоки на клиенти на фирмата и други.
Като свидетел по делото е разпитан и К.Й., който е управител на централен склад и отговаря за всички служители на дружеството във всички негови обекти. По отношение на ищеца излага, че работел като ръководител на търговски екип и отговарял за продажбите на дружеството в град Бургас, град Стара Загора, град Русе, град Велико Търново. При постъпване на работата П. Г. бил подчинен на свидетеля, а впоследствие, от 2019 година, е бил подчинен на друг подчинен на свидетеля след реорганизация в дейността на фирмата. Като цяло посочва, че е бил ръководител на ищеца за периода, в който той работел в дружеството. Уточнява, че не може да посочи в кои съботни и кои празнични дни ищецът е бил на работа, както и не му е давал отчет за работата през тези дни. Излага, че не му е известно писмено или устно да е уведомявал управител на дружеството за работата в тези дни.
По отношение на показанията на свидетеля К.Й. следва да бъде посочено, че той не е очевидец, тъй като не са работили в един офис и са кореспондирали по телефон или имейл, но и те не са в противоречие с останалите събрани по делото гласни доказателства, обсъдени по – горе, а ги допълват относно трудовата функция на ищеца.
За установяване на твърденията на ищеца по делото като доказателства са представени счетоводни документи – фактури, приемателно предавателни протоколи, но тези документи не са подписани, а в повечето от тях като автор не е посочен ищеца, както твърди той в исковата молба. Въпреки че ответникът не изпълни указанията за представянето им с твърдението, че те не се намират в дружеството, настоящият състав приема, че в случая не може да бъде приложена нормата на чл.161 от ГПК, тъй като не се установява правната релевантност на тези доказателства по посочените съображения за липса на подписи. В този смисъл е и възражението на процесуалния представител на ответника, което следва да се приеме за основателно. Поради това тези документи не следва да бъдат взети предвид при формирани не изводите от фактическа страна.
Предвид показанията на свидетеляЛ. и с оглед установената организация на работа в базата в град Бургас на ответното дружество за работа в съботни дни настоящият състав приема, че ищецът е полагал труд в дните, посочени в исковата молба и уточненията за 5 часа, съобразно свидетелските показания. Настоящият състав приема, че работодателят е знаел, че ищецът полага труд в тези дни, тъй като това е установено работно време за дружеството, както беше посочено по – горе от фактическа страна. С горните мотиви съдът приема, че искът е основателен.
По отношение на размера на претенцията:
Относно определяне размера на претенцията следва да бъде взето предвид заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза. Съдът приема, че заключението е обосновано и компетентно дадено, но тъй като отговорите са дадени, съгласно въпроса, формулиран в исковата молба за 8 часа, следва да бъдат взети стойностите на 1 час труд с увеличението със 75 %, съгласно чл.262, ал.1, т.2 от КТ, дадено за всеки един от дните в констативно съобразителната част. Общият сбор на възнаграждението за положен извънреден труд е 4 977, 20 лева, изчислен предвид възнаграждението за 1 час в отделните дни, посочени от ищеца и за които съдът приема, че е доказано полагане на извънреден трус.
По отношение на възнаграждението за положен труд в дни на официални празници, което е с увеличение от 100 %, съгласно чл.262, ал.1, т.3 от КТ настоящият състав прием следното:
От показанията на свидетелите не се установява ищецът да е полагал труд в дни на официални празници, каквато претенция е предявена с исковата молба за дати: 03.03.2018 година, 24.05.2018 година, 06.09.2018 година, 01.05.2019 година, 06.05.2019 година, 24.05.2019 година и 06.09.2019 година, поради което настоящият състав приема, че искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде посочено, че по делото не са събрани други доказателства за установяване на тези факти.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата 4 977, 20 лева, представляваща трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода, посочен в исковата молба, като за труд по време на посочените празнични дни и до пълния предявен размер на претенцията от 8 177, 69 лева исковете следва да бъдат отхвърлени.
При този изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноските, направени от ищеца по водене на делото, съгласно чл.78 от ГПК и съразмерно на уважената част от исковете. Разноските, направени от ищеца по водене на делото са в размер от 850 лева и представляват платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Съответно на уважената част от иска ответникът следва да плати на ищеца разноски в размер от 517, 34 лева.
Съответно на отхвърлената част от иска ищецът следва да плати на ответника разноски, направени по водене на делото. Разноските, направени от ответника са в размер от 1060 лева, от които сумата 960 лева, представляваща платено възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие е сумата 100 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице. Ищецът следва да плати на ответника разноски в размер от 414, 85 лева.
На основание чл.242 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта, в която е присъдено трудово възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер 199, 09 лева /по правилото на чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК/, както и сумата 180 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „АВТОКОМЕРС 93“ ООД ЕИК *********, със седалище: град Благоевград, ул. „Стефан Стамболов“ №1, ет.7, офис 6, представлявано от управителите Тодор Димитров Илиев и Христо Кирилов Тасев, да плати на П.С.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 4977, 20 лева /четири хиляди деветстотин седемдесет и седем лева и двадесет стотинки/, представляващо трудово възнаграждение за положен извънреден труд в съботни дни за 5 часа на ден, от 09, 00 часа до 14, 00 часа, на следните дати: 10.02.2018 година, 24.02.2018 година, 17.03.2018 година, 31.03.2018 година, 14.04.2018 година, 28.04.2018 година, 12.05.2018 година, 26.05.2018 година, 09.06.2018 година, 23.06.2018 година, 07.07.2018 година, 14.07.2018 година, 21.07.2018 година, 04.08.2018 година, 11.08.2018 година, 18.08.2018 година, 25.08.2018 година, 01.09.2018 година, 15.09.2018 година, 13.10.2018 година, 27.10.2018 година, 03.11.2018 година, 17.11.2018 година, 01.12.2018 година, 15.12.2018 година, 29.12.2018 година, 05.01.2019 година, 12.01.2019 година, 19.01.2019 година, 26.01.2019 година, 02.02.2019 година, 09.02.2019 година, 16.02.2019 година, 23.02.2019 година, 02.03.2019 година, 16.03.2019 година, 30.03.2019 годна, 06.04.2019 година, 20.04.2019 година, 27.04.2019 година, 11.05.2019 година, 25.05.2019 година, 08.06.2019 година, 15.06.2019 година, 29.06.2019 година, 13.07.2019 година, 20.07.2019 година, 03.08.2019 година, 10.08.2019 година, 17.08.2019 година, 24.08.2019 година, 31.08.2019 година, 07.09.2019 година, 14.09.2019 година, 21.09.2019 година, 28.09.2019 година, 19.10.2019 година, 26.10.2019 година, 09.11.2019 година, 23.11.2019 година, 30.11.2019 година, 14.12.2019 година, 21.12.2019 година, 28.12.2019 година, 04.01.2020 година, 11.01.2020 година, 18.01.2020 година, 25.01.2020 година, 01.02.2020 година, 08.02.2020 година, 22.0.2020 година и 29.02.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 24.07.2020 година до окончателното й плащане, както и сумата 517, 34 лева /петстотин и седемнадесет лева, тридесет и четири стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от П.С.Г. ЕГН **********, с адрес: *** за осъждане на ответника “АВТОКОМЕРС 93“ ООД ЕИК *********, със седалище: град Благоевград, ул. „Стефан Стамболов“ №1, ет.7, офис 6, представлявано от управителите Тодор Димитров Илиев и Христо Кирилов Тасев, да му плати трудово възнаграждение за положен извънреден труд в съботни дни за разликата от присъденото трудово възнаграждение за 5 часа до претендираното възнаграждение за 8 часа на ден във всеки един от дните, както следва: 10.02.2018 година, 24.02.2018 година, 17.03.2018 година, 31.03.2018 година, 14.04.2018 година, 28.04.2018 година, 12.05.2018 година, 26.05.2018 година, 09.06.2018 година, 23.06.2018 година, 07.07.2018 година, 14.07.2018 година, 21.07.2018 година, 04.08.2018 година, 11.08.2018 година, 18.08.2018 година, 25.08.2018 година, 01.09.2018 година, 15.09.2018 година, 13.10.2018 година, 27.10.2018 година, 03.11.2018 година, 17.11.2018 година, 01.12.2018 година, 15.12.2018 година, 29.12.2018 година, 05.01.2019 година, 12.01.2019 година, 19.01.2019 година, 26.01.2019 година, 02.02.2019 година, 09.02.2019 година, 16.02.2019 година, 23.02.2019 година, 02.03.2019 година, 16.03.2019 година, 30.03.2019 годна, 06.04.2019 година, 20.04.2019 година, 27.04.2019 година, 11.05.2019 година, 25.05.2019 година, 08.06.2019 година, 15.06.2019 година, 29.06.2019 година, 13.07.2019 година, 20.07.2019 година, 03.08.2019 година, 10.08.2019 година, 17.08.2019 година, 24.08.2019 година, 31.08.2019 година, 07.09.2019 година, 14.09.2019 година, 21.09.2019 година, 28.09.2019 година, 19.10.2019 година, 26.10.2019 година, 09.11.2019 година, 23.11.2019 година, 30.11.2019 година, 14.12.2019 година, 21.12.2019 година, 28.12.2019 година, 04.01.2020 година, 11.01.2020 година, 18.01.2020 година, 25.01.2020 година, 01.02.2020 година, 08.02.2020 година, 22.0.2020 година и 29.02.2020 година, както и претенцията до пълния предявен размер от 8 177, 69 лева /осем хиляди сто седемдесет и седем лева, шестдесет и девет стотинки/, като в тази сума, за която искът е отхвърлен, е включена и претенцията за заплащане на трудово възнаграждение за положен извънреден труд за следните дати, представляващи празнични дни: 03.03.2018 година, 24.05.2018 година, 06.09.2018 година, 01.05.2019 година, 06.05.2019 година, 24.05.2019 година и 06.09.2019 година, както и претенцията за присъждане на разноски до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА П.С.Г. ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „АВТОКОМЕРС 93“ ООД ЕИК *********, със седалище: град Благоевград, ул. „Стефан Стамболов“ №1, ет.7, офис 6, представлявано от управителите Тодор Димитров Илиев и Христо Кирилов Тасев, сумата от 414, 85 лева /четиристотин и четиринадесет лева, осемдесет и пет стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „АВТОКОМЕРС 93“ ООД ЕИК *********, със седалище: град Благоевград, ул. „Стефан Стамболов“ №1, ет.7, офис 6, представлявано от управителите Тодор Димитров Илиев и Христо Кирилов Тасев, да плати по сметка на Бургаски районен съд сумата 379, 09 лева /триста седемдесет и девет лева и девет стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, от които сумата 199, 09 лева, представляваща държавна такса и сумата 180 лева /сто и осемдесет лева/, представляваща възнаграждение за вещо лице.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, в която е присъдено трудово възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.