Р Е Ш Е Н И Е № 37
гр.Тополовград,
24.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ
при участието на
секретаря: А.А.
като разгледа докладваното
от съдията АНД № 41 по описа на 2020
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят
твърди, че издаденото против него наказателно постановление № 26-001012 от
15.05.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ – град Хасково е
незаконосъобразно, тъй като са нарушени административно-процесуалните правила и
материалния закон. На първо място жалбоподателят ЕТ“************.“
представлявано от Я.И.У. в качеството й на собственик, твърди че не притежава
склад за съхранение и разфасоване на препарати за растителна защита и минерални
торове, а притежава обект за
преобразуване на продукти за растителна защита, като прилага удостоверение на
БАБХ. Според нея са нарушени императивните разпоредби на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН, тъй като липсва точно и реално описание на мястото на обекта на
проверката, което според жалбоподателя е абсолютно процесуално нарушение.
Според жалбоподателя неправилно са отчетени при извършване на проверката
мястото на извършване на нарушението, като то се тълкува като склад за
съхранение и разфасоване на препарати за растителна защита и торове. Според
жалбоподателя неяснотата относно мястото, където е извършено административното
нарушение води до неправилния извод за извършено административно нарушение и
неправилно е ангажирана отговорността на работодателя с издаване на
наказателното постановление. Според жалбоподателя НП е незаконосъобразно и
поради нарушаване на императивните разпоредби на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, относно това, че не е посочено точно мястото на извършване на
нарушението, а е изписано в НП, че въпросният склад се намира в гр.Тополовград,
като не е посочена нито улицата, където се намира този склад, нито конкретен
адрес, а видно от представеното от жалбоподателя удостоверение , че обекта има
такъв адрес и той е гр.Тополовград, промишлена зона, УПИ Х, КВ.2А, който от
различен от седалището на едноличния търговец и с отбелязване като място на
извършване на нарушението – гр.Тополовград, наказващият орган не е
конкретизирал къде точно е извършена проверката, съответно мястото на
нарушението. Според жалбоподателя при липса на посочено място на извършване на
нарушението НП страда от съществен порок – липса на реквизит от императивно
посоченото съдържание. Отделно от това, в АУАН е посочен само един свидетел в
противоречие с разпоредбата на чл.40, че АУАН се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, като жалбоподателят твърди, че те следва да бъдат
двама. Също тока административно наказващият орган според жалбоподателя не е
взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Жалбоподателят твърди, че конкретният случай е маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, тъй като според него административното нарушение разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушенията по Кодекса на труда.
Според жалбоподателя
административно наказващият орган е издал едно незоконосъобразно постановление,
поради което моли съда да отмени НП № 26-001012 от 15.05.2020 г. издадено от Директора на ДИТ – Хасково като незаконосъобразно.
Жалбоподателят
редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание, като е постъпило
становище от Я. Узунов, в качеството й на собственик на ЕТ „**********за
гледане на делото в тяхно отсъствие, с което становище поддържа жалбата.
Административно-наказващият
орган – редовно призовани, представлява се от юрисконсулт Катя Грудева, която
пледира, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди НП, като представи
писмена защита, в която подробно развива съображенията си в тази насока.
От
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На
05.03.2020 г. служителите на Д“Инспекция по труда“ – Хасково са извършили
проверка на обект за преопаковане на продукти за растителна защита в град
Тополовград, промишлена зона, УПИ-Х, КВ.2А, който е представлявал склад за
опаковка, разфасоване и съхранение на химикали, които представляват препарати
за растителна защита и минерални торове. Видно от удостоверение № 262001 от
27.07.2016 г. това е обект за
преопаковане на продукти за растителна защита, като лицето отговорник за
дейността в обекта за преопаковане е Я.И.У.. Проверката е била извършена в
периода между 12.15 и 13.00 часа и е била извършена от свидетелите Г.К.А. и К.А.К.,
и двете на длъжност „главни инспектори“ в Дирекция “Инспекция по труда“ –
Хасково. В помещение, което е било обособено като производствено в момента се
извършвало преопаковане и разфасоване на малки количества препарати за
растителна защита. В помещението са били заварени три лица, които са извършвали
дейността. Едно от лицата, което е работило е била Ш.М.П. с ЕГН **********,
която е работила като „насипвач“ в проверявания производствен обект за
съхранение и разфасоване на минерални торове и препарати за растителна защита.
На работещите са били дадени декларации, като лицето Ш.М.П. писмено е
декларирала, че работа за ЕТ“***************.“***, с обект „Склад за
разфасоване на химикали“ – гр.Тополовград от 2020 г., с работно време от 07.30
до 16.00 часа и няма сключен трудов договор и получава трудово възнаграждение
за извършената от нея работа в размер на 25 лева дневно, като последното
получено възнаграждение било в брой на 04.05.2020 г. и има осигурена обедна
почивка от 12.00 до 13.00 часа, а почивните й дни са в събота и неделя. Проверяващите
са изискали необходимите документи, които работодателят има задължение да държи
на място в обекта, както по отношение на работното време, така и по отношение
на вида на химикалите, тяхната опасност и начина на предпазване. След това
свидетелят Г.А. – главен инспектор в ДИТ – Хасково е съставила призовка на
основание чл.45 ал.1 от АПК до ЕТ“*************.“ , представлявана от
собственика Я.У. да се яви на 12.03.2020 г. в ДИТ – Хасково, като й било
указано, че следва да представи следните документи: трудовите досиета на
наетите лица в склад за разфасоване на препарати за растителна защита,
документи за разпределение на работното време, платежна ведомост, документация
по оценка на риска, протоколи от измерване на осветление и други, като
призовката е била получена на 05.03.2020 г. от Р.К.К. на длъжност „работник“
със задължение да предаде призовката на призованото лице. Я.У. в качеството й
на собственик на 12.03.2020 г. е представила трудов договор № 18 от 04.03.2020
г., сключен със Ш.М.П., с който работодателят възлага, а работникът приема да
работа в ЕТ“Агровет – Я.У.“***, на длъжност „насипвач“, със срок до завършване
на определена работа, на петдневна работна седмица, при 8 часа работно време, с
месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лева. Този договор е бил сключен
предходния ден преди проверката, на 04.03.2020 г. и лицето е следвало да
постъпи на работа на 04.03.2020 г. Видно от справка за приети уведомления по
чл.62 ал.5 от КТ с вх.№ 26388203007919 от 05.03.2020 г. регистрацията му е
извършена на 05.03.2020 г. в 14.37 часа, т.е. след проверката по работни места.
За това нарушение, представляващо такова по чл.63 ал.2 от КТ, а именно:
работодателят няма право да допуска до работните места наетите лице в
предприятието, преди да им предостави документите по чл.63 ал.1, а именно:
екземпляр от трудов договор, подписан от страните и копие от завереното
уведомление по чл.62 ал.3 от КТ. За това нарушение по чл.63 ал.2 от КТ на 27.04.2020 г. гл.инспектор Г.К.А. е
съставила АУАН № 26-001012 на ЕТ „*************** в качеството на работодател,
в нарушение на изричната забрана на чл.63 ал.2 от КТ е допуснал до работа
лицето Ш.М.П. с ЕГН **********,***, като „насипвач“ в обект: складова база за
минерални торове и препарати за растителна защита – Тополовград, преди да й е
предоставила екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и
копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверен от ТД на НАП и с това е
нарушила чл.63 ал.2 от КТ. Актът е бил съставен в присъствието на св.К.А.К. и в
присъствието на собственика на ЕТ „******************.. Актът е бил подписан от
свидетелят присъствал при установяване на нарушението и същият свидетел е бил
свидетел при съставянето на акта. Актът е бил подписан от Я.И.У. в качеството й
на собственик на ЕТ и на същата е бил връчен екземпляр от акта. В законно
установения 3-дневен срок в ДИТ – Хасково е постъпило писмено възражение от Я.У.,
която в същото твърди, че лицето е било лично предупредено от нея, че преди да
започне работа в склада е следвало да получи комплект от документи, включително
и справка от ТД на НАП за приети уведомления и твърди, че допълнително щяла да
се обади кога да се явят и да започнат работа в обекта. Жалбоподателят твърди, че поради нарушено
здравословно състояние се наложило да пътува до болницата в Ямбол и в нейно отсъствие лицето е решило да отиде на работа.
След това на 15.05.2020 г. е било издадено НП
№ 26-001012 от 15.05.2020 г. на Директора на Д”Инспекция по труда” – Хасково
против ЕТ „**************.“, представлявано от Я.И.У., в качеството й на
собственик, като работодател в нарушение на изричната забрана на чл.63 ал.2 от КТ е допуснал до работа лицето Ш.М.П. като „насипвач“, в обект „Складова база
за минерални торове и препарати за растителна защита“ – Т., преди да е
предоставила от сключен трудов договор подписан от двете страни и копие от
уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. С това НП на ЕТ „***************.“
на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр.чл.414 ал.3 от КТ е била наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева. НП е било връчено по пощата с
обратна разписка на 18.05.2020 г. и
същото е било обжалвано с жалба в деловодството на ДИТ - Хасково на 22.05.2020
г.
По
делото са разпитани свидетелите Г.А. и К.А.
***. От показанията им се установява реда и начина на извършване на проверката
и съставянето на акта. От техните показания е видно, че работниците в ЕТ „*************.“
собственоръчно са попълнили и подписали декларации.
Така
установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени
доказателства, които съдът кредитира, тъй като са издадени в съответната форма
и ред, и от показанията на свидетелите – служители на ДИТ, на които съдът дава вяра, тъй като са
обективни и непротиворечиви и в съответствие с писмените доказателства по
делото.
С оглед на изложеното и като прецени събраните
доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо
правен интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за
нейното редовно разглеждане.
Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а НП
на Директора на ДИТ – Хасково следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Съображенията за това са следните:
Безспорно по делото се установи, че жалбоподателя ЕТ
„***********“ безспорно е осъществил състава на чл.63, ал.2 от КТ, според който работодателят няма право
да допуска до работа работника или служителя преди да му предостави екземпляр
от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по
чл.62 ал.3 от КТ, заверен от ТД на НАП.
Видно от справката за приети уведомления по чл.62 ал.5 от КТ това уведомление е постъпило на 05.03.2020 г., в 14.37 часа, в НАП и към
момента на проверката същото нито е било връчено на работника, нито е било
заверено от НАП. Безспорно в случая се установява, че лицето Ш.М.П. е била на
работа на процесната дата, като заверено уведомление до НАП не й е било
връчено. Същата е била заварена да работи в склада за разфасоване на химически
препарати и минерални торове, обект на ЕТ „**********“, като „насипвач“ и
същата не е била получила копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен
писмен трудов договор. Към момента на проверката по работни места, лицето е
изпълнявало трудовите си задължения, без да има регистриран трудов договор,
като такъв договор с него работодателят е регистрирал в НАП след проверка на
контролните органи.
Съдът счита, че АНО правилно е приел, че не се касае за
маловажен случай и нарушението не може да бъде квалифицирано като такова по
чл.415, където конкретно са изброени кои нарушения не са маловажни и
констатираното нарушение в случая е сред тях. Според чл.415в, ал.2 от КТ не са маловажни
нарушенията на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и 2, която разпоредба е
в сила и действаща към датата на процесното нарушение, което с оглед неговата
правна квалификация попада в изброяването на деяния, които по силата на закона
не могат да бъдат маловажни и в тази връзка твърденията в жалбата за
маловажност са неправилни. Освен това, от констатираното нарушение винаги
настъпват вредни последици за работниците и служителите, защото това са хора,
които работят без всякакви осигуровки.
Съдът
счита, че не са нарушени разпоредбите на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Мястото на извършване на нарушението е от съществено значение по отношение на
това пред кой районен съд подлежи на обжалване, като в настоящият случай това
безспорно се установява, а и изрично е посочено в АУАН и НП обект: складова
база за минерални торове и препарати за растителна защита в град Тополовград,
собственост на ЕТ „*******“. При издаването на НП АНО е направил пълна и
задълбочена преценка, както на констатираното нарушение, така и на събраните
доказателства. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в реда на
правомощията им. Спазени са изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, поради което съдът счита, че не са допуснати процесуални
нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Налице е
съответствие между фактическите констатации и правна квалификация в АУАН и НП.
Съгласно чл.416 ал.1 от КТ редовно съставените актове имат доказателствена сила
до доказване на противното, а фактическите констатации в АУАН не се опровергаха
от събраните по делото гласни и писмени доказателства. ЗАНН не поставя изрично
условие на броя на свидетелите по акта. От самия АУАН е видно, че свидетелят
който е вписан в него е свидетел по установяване и извършване на нарушението, и
свидетел по съставянето на акта, поради това съдът счита, че твърденията за
отмяна на НП, посочени в жалбата в тази насока са неправилни.
Правилно АНО е определил и размера на санкцията по чл.414,
ал.3 от КТ, където е записано, че работодател, който наруши разпоредбите на
чл.63, ал.1 и 2 КТ се наказва с имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000
лева. В случая АНО е наложил на жалбоподателя ЕТ“Агровет“ имуществена санкция в
минимален размер от 1500 лв.
Относно претендираните разноски, с изменението на чл.63 и
създадената нова ал.5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт, като размера на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ. В случая ответникът по жалбата – ДИТ –
Хасково има право на разноски и съдът като се съобрази с минималния размер на
адвокатските възнаграждения, визиран в Наредба № 1, намира че следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 100 лева на ДИТ – Хасково.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №
26-001012 от 15.05.2020 год. на Директора на Дирекция”ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА” -
Хасково, с което на ЕТ „**************.“,
със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********и адрес – гр.****************,
като работодател е наложена имуществена санкция на основание чл.414
ал.3 от КТ в размер на 1500 лева /хиляда
и петстотин лева/ за извършено нарушение по чл.63 ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА ЕТ „*************.“, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК ********и адрес – гр.************** ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по
труда“ – град Хасково сумата от 100 лева направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщението
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: