РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. В., 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:П.Т.
при участието на секретаря Х.И. Х.
като разгледа докладваното от П.Т. Гражданско дело № 20213110103726 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „К.н.и.“ ООД,
ЕИК ***, срещу В. А.. М., с адрес в гр. В., ул. „Г.С.“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, с искане да
бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответната страна дължи на ищеца сумата от 1525,56 лв., представляваща
незаплатено парично задължение, дължимо на осн. чл. 5, т. 5.2 от подписания между
страните Договор за посредничество, обективиран в Протокол за оглед от 26.02.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на
чл. 410 ГПК в съда – 04.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 53,40 лв., представляваща лихва за забава, считано от 01.07.2020г. до 03.11.2020г.
Твърди се в исковата молба следното: Между страните съществуват договорни
отношение за посредничество при покупка на недвижим имот, съгласно подписания
Протокол за оглед от 26.02.2020г. Независимо, че е озаглавен „протокол за оглед“
документът съдържа удостоверителна част, с която се удостоверява извършването на оглед
на посочения в протокола имот, както и конкретни уговорки и поети задължения от страна
на купувача. Може да се достигне до извод, че между страните е налице Договор за
посредничество при закупуване на имот. Ответникът се е задължил да заплати на
посредника комисионна в размер на 3% от продажната цена на предоставения й за оглед
имот, в момента на подписване на предварителен или окончателен договор. В случай, че
купувачът придобие имота без знание на посредника, то на последния му се дължи
комисионна в размер на 6 % от продажната цена. На 26.02.2020г. Нели И., служител на
ищеца, организирала оглед на имот с адм. адрес в гр. В., р-н „А.“, ул. „Г.С.“, бл. *, вх. *, ет.
*, ап. **, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. В.. По
време на огледа И. установила, че В.М. и нейният съпруг се познават с продавача ЮЛ. Г. Л.,
собственик на апартамента. Няколко дни по – късно ответницата се обадила на И. с желание
за среща, за да се избегне плащането на комисионна. Ден преди срещата за подписване на
1
договор продавачът заявил, че няма да продава своя имот, а купувачът, че вече не желае да
закупи имота. На 20.03.2020г. имотът бил продаден на М.А.Г., която е дъщеря на В.М., като
цената била заплатена по банкова сметка на продавача ЮЛ. Г. Л. от ответницата, като
платец. На 23.06.2020г. до купувача била изпратена покана за доброволно изпълнение на
договорните задължения, но последвал отказ за заплащане на сумата от 1525,56 лв. Ищецът
е изпълнил своето задължение към ответника.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, в който се
излага, че искът е допустим, но неоснователен. Никога ищецът не е предлагал на
ответницата да закупи процесния имот. Данните за адреса ответницата получила от сайта
„продавалник“. След това М. се свързала с Нели И. в личен план, а не като представител на
ищеца. Посетени били два други имота, като на ответницата било казано да се подпише на
празен лист с поредни номера. Продавачът на имота никога не е ползвал услугите на
посредник за продажбата на имота. Изложеното в исковата молба не отговаря на истината.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен протокол за оглед, от който се установява, че на 26.02.2020г.
страните В.М., купувач, и „К.н.и.“ ООД, посредник, се договорили за следното: Купувачът
се задължил с подписване на документа доброволно да бъде представляван от посредника
във връзка със закупуване на имотите в приложения опис. Купувачът е декларирал, че ако
закупи имот от приложения опис се задължава да заплати на посредника възнаграждение в
размер на 3% от продажната цена към момента на подписване на договора за покупко-
продажба. А ако купувачът придобие имот, представен от посредника, без знанието на
последния, то се задължава да заплати възнаграждение в размер на 6% от продажната цена
на имота. В т.5.2 от протокола за оглед, с характер на договор, е посочено, че купувачът се
задължава да заплати сумите и ако предложен от посредника имот бъде закупен от семейни
роднини или други лица, изчерпателно изброени. В графа „опис“ е посочено, че на
26.02.2020г. е посетен имот на адрес в гр. В., ул. „Г.С.“, бл.*, вх. *, ет. *, ап. **. Посочената
му цена е в размер на 36 000 евро. В.М. е положила своя подпис в протокола, като
подписът не е оспорен в производството.
До ответницата е била изпратена покана за доброволно изпълнение на задължението,
предмет на иска, която покана е била получена от адресата.
Видно от НА за покупко-продажба на недвижим имот с номер ***, том *, рег. номер
****, дело **от ****г. на **.**.****г. Ю. Г. Л. и Л. И. Л. продали на М.А.Г. следния свой
съсобствен недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. В.,
намиращ се в сграда **, разположена в ПИ с идентификатор ***, с адрес гр. В., район „А.“,
ул. „Г.С.“, блок *, вход *, етаж *, апартамент **, за сумата от 25 426,00 лева. Цената била
заплатена по банков път, а платецът е В.М..
От удостоверение за родствени връзки на В.М. се установява, че М.А.Г. е нейна
дъщеря.
В открито съдебно заседание бе разпитан св. Н. И.. Същата заяви следното: Работя
при ищеца от 2018г. като брокер. Познавам В.М.. Тя ми се обади през 2018г., защото си
търсиха имот тогава. Година по – късно тя се обади на моя управител, тъй като с мъжа си
искаха да продадат своя имот и паралелно с това да закупят друг. Организирахме оглед.
Беше февруари месец 2020г. Продавачката беше Ю. Отидохме на огледа, видяха
апартамента. Огледът беше продължителен. На следващия ден Веселинка се обади, че искат
да закупят имота, но без съдействието на агенцията, защото се познаваха с продавача.
Обясних им, че няма как да стане това, при което те се съгласиха. Даже се обадиха на
управителя на фирмата. Следващата стъпка беше да се срещнем с Ю., която е продавачката,
да ни предостави необходимите документи, за да придвижим сделката по каналния ред. След
това говорих с Веселинка и съпруга й А. Те ми казаха, че няма да купуват имота, защото са
намерили къде да живеят и на този етап няма да търсят друг. Имотът в „А.“ беше на ул. „П.
2
м.“, те са стари руски блокчета. Продавахме имота за 36 000 евро. Протокола за оглед
подписваме веднага преди оглед с купувачи, за да си гарантираме сигурността, като агенция.
Разбрах, че имотът е продаден, когато пуснахме необходимите справки няколко месеца по –
късно.
В съдебно заседание бе разпитан и св. Ю.Л., която заяви следното: „Продадох мой
личен апартамент в кв. „А.“, на адрес ул. „Г.С.“ *, първи етаж, **ти апартамент. Продадох
апартамента на семейство М. Не мога да ви кажа точно как се случи така, че В.М. да закупи
имота. Доведоха я от агенция. В. огледа апартамента преди да за го закупи. На огледа бяха
съпруга й, дъщеря й, зет й, снаха й и двете деца. Агент на недвижимите имоти, който да
продава апартамента, не е идвал на оглед с В.М.. Аз продадох апартамента на дъщерята на
В. Сумата плати дъщеря й. В.М. не е осъществявала контакт с мен във връзка с този
апартамент по друг повод. Само дъщеря й осъществи с неин брокер.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Ищецът следваше
да докаже претенцията си по основание и размер, т.е. че е налице валидно сключено между
страните облигационно правоотношение, че е изпълнил своите задължения по това
правоотношение, поради което, като изправна страна, му се дължи изпълнение от ответната
страна. В тежест на ответника беше да докаже, че е изпълнил точно своите задължения.
От приетата по делото фактическа обстановка стана ясно, че страните са били в
договорни правоотношения, съобразно процесния протокол за оглед, от който се установи,
че на 26.02.2020г. В.М., купувач, и „К.н.и.“ ***, посредник, са се договорили, че купувачът
се задължава с подписване на документа доброволно да бъде представляван от посредника
във връзка със закупуване на имотите в приложения опис. Купувачът е декларирал, че ако
закупи имот от приложения опис се задължава да заплати на посредника възнаграждение в
размер на 3% от продажната цена към момента на подписване на договора за покупко-
продажба. А ако купувачът придобие имот, представен от посредника, без знанието на
последния, то се задължава да заплати възнаграждение в размер на 6% от продажната цена
на имота. В т.5.2 от протокола за оглед, с характер на договор, е посочено, че купувачът се
задължава да заплати сумите и ако предложен от посредника имот бъде закупен от семейни
роднини или други лица, изчерпателно изброени. В графа „опис“ е посочено, че на
26.02.2020г. е посетен имот на адрес в гр. В., ул. „Г.С.“, бл.*, вх. *, ет. *, ап. **.
Посочената му цена е в размер на 36 000 евро. В.М. е положила своя подпис в
протокола, като подписът не е оспорен в производството.
Съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД, договорите имат сила на закон за тези, които са ги
сключили. Следователно и двете страни са обвързани от уговорените помежду им условия.
В подкрепа на изложеното по – горе се събраха и гласни доказателства, а именно
свидетелските показания на лицето Н. И.. От тях се установи, че свидетелката и ответницата
организирали оглед на имота пред февруари месец 2020г. Продавачката на огледания имот
била Ю. Ден след огледа В. се обадила на свидетелката, че искат да закупят имота, но без
съдействието на агенцията, защото се познавала с продавача. Ответницата и съпругът й
след това заявили, че няма да купуват имота, защото намерили къде да живеят и на този етап
няма да търсят.
Въпреки, че свидетелят заяви, че имотът се намира на ул. „П. м.“ съдът намира, че
това е неволна грешка, която не следва да се взема под съществено внимание, тъй като
показанията изцяло подкрепят изложеното в протокола за оглед на имот на адрес ул. „Г.С.“.
Нещо повече. Ответницата твърди, че й било казано да се подпише на празен лист с поредни
номера. Описът, приложен към делото обаче, не е празен лист. Ответницата разполагаше с
възможността да оспори положения подпис, но не го направи. Следователно тя изцяло се е
съгласила с обективираното в протокола за оглед, който има силата на сключен договор.
Именно поради това св. показания на св. Ю.Л. остават изолирани и не следва да
3
бъдат кредитирани. При внимателен прочит се открояват и съществени противоречия в
показанията. Първо св. заяви, че не знае как точно се е случило така, че ответницата да
закупи имота, но пък признава, че последната била доведена от някаква агенция. Въпреки
това признание св. заяви, че агент на недвижими имоти не бил идвал на оглед с Веселинка.
За съда се повдига въпрос как така от една страна е нямало оглед на имота, а от друга В.М.
била доведена от агенция. Второто противоречие се открива в твърдението, че продажната
цена на апартамента била платена от дъщерята на В., но пък в приложения по делото НА за
покупко – продажба изрично е посочено, че сумата е била заплатена именно от В.М.. Тези
разминавания в твърденията на свидетеля говорят за непоследователност в изложеното и
противоречия, които не могат да убедят съда в достоверността на показанията.
Установи се от НА за покупко-продажба на недвижим имот с номер **, том *, рег.
номер ****, дело ** от ****г., че на 20.03.2020г. Ю. Г. Л. и Л. И. Л. продали на М.А.Г.
следния свой съсобствен недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор *** по
КККР на гр. В., намиращ се в сграда **, разположена в ПИ с идентификатор ***, с адрес гр.
В., район „А.“, ул. „Г.С.“, блок *, вход *, етаж *, апартамент **, за сумата от 25 426,00 лева.
Цената е била заплатена по банков път, а платецът е В.М.. От удостоверение за родствени
връзки на В.М. се установява, че М.А.Г. е нейна дъщеря.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че между страните е съществувало валидно
сключено облигационно правоотношение, което не противоречи на закона и не е било
развалено по изискуемия ред. Следователно същото е породило права и задължения за
страните, като ищцовото дружество е изпълнило своето задължение и е извършило оглед на
процесния имот с ответницата, но задължението на ответника – да заплати възнаграждение
в размер на 6% от цената на закупения имот, е дължимо и към настоящия момент.
Дължимият процент е резултат от обстоятелството, че страните са договорили, ако член на
семейството на ответника закупи процесния имот, то самият ответник следва да заплати 6%
от продажната цена.
Продажната цена е била в размер на 25 426,00 лв. Ето защо предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен в посочения размер. Предвид уважаване на главния
иск, следва да бъде уважен и предявеният иск за заплащане на мораторна лихва.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцовото дружество сумата от 997,09 лв. – представляваща сбор от
дължимите разноски в исковото производство и предхождащото го заповедно производство
по ч.гр.д. с номер 14199/2020г. по описа на ВРС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. А.. М., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул.
„Г.С.“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, дължи на „К.н.и.“ ***, ЕИК ***, сумата от 1525,56 лв.,
представляваща незаплатено парично задължение, дължимо на осн. чл. 5, т. 5.2 от
подписания между страните Договор за посредничество, обективиран в Протокол за оглед от
26.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 04.11.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 53,40 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата, считано от 01.07.2020г. до 03.11.2020г., за които суми има издадена заповед за
4
изпълнение по ч.гр.д. с номер 14199/2020г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА В. А.. М., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул. „Г.С.“ бл. *, вх. *, ет. *, ап.
**, да заплати на „К.н.и.“ ***, ЕИК ***, сумата от 997,09 лв., представляваща сбор от
дължимите разноски в исковото производство и предхождащото го заповедно производство
по ч.гр.д. с номер 14199/2020г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5